Метаданни
Данни
- Серия
- Стен (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Wolf Worlds, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валерий Русинов, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 27гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor(2009)
Издание:
ИК „Бард“, 2002
ISBN 954-585-321-2
Поредица: „Избрана световна фантастика“ №92
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“
История
- —Добавяне
Глава 15
„А какво бъдеще само ме чакаше като кибролатен оператор“ — помисли тъжно Стен, докато оглеждаше строените си бойци. Стояха изпънати като на парад на площадката точно пред „Балдър“.
„О, Махони, ще ти го върна някой ден!“ — изпъшка наум Стен. Тук бяха мъжете на Восберх. Небръснати, немити, но добре въоръжени — и смъртно опасни.
До тях, мятайки коси враждебни погледи, бяха командосите на Филипс. Лъснати от глава до пети.
Имаше и други, събирани по един — по двама, плюс тайфата на Игън, ученолюбиви на вид хлапета от Лицея.
„Защо все аз? Защо все на мен?“ — зачуди се Стен.
От двете страни на Стен стояха Восберх, облечен в проста кафява униформа, Филипс в лично ушитата от нея женска униформа (подозрително напомняща гвардейското облекло), Алекс и Кършайн.
Кършайн явно беше решил, че трябва да е личният бодигард на Стен, и се беше въоръжил с идеалното според него за целта оръжие.
Доколкото Стен можеше да прецени, тъй, като Кършайн не позволи на никого да го огледа, ставаше дума за огнестрелно оръжие изцяло на автоматичен режим, с дълга около метър и половина цев.
Стен знаеше, че никое човешко същество не би могло да стреля с него, без откатът да го убие. Доколко Кършайн можеше, беше въпрос на несигурни хипотези.
„Ох, Махони…“ — помисли си пак Стен.
Работата обаче си е работа. Крачка напред.
— БАТАЛЬОН…
— РОТА… РОТА…
Виковете закънтяха над бруления от вятъра плац.
— Командирите на роти. Към корабите… води!
Чуха се команди.
И нищо повече — освен воя на вятъра и тропането на ботуши.
И нищо повече, освен Стен и Алекс — и двамата знаеха защо са си избрали точно тази професия.
И така, без знамена и без фанфари, тръгнаха на война…