Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (1)

Глава 1

Щабните сирени в кръстосвача на яничарите запищяха. Тропотът на ботуши заглъхна. Оперативният дежурен кимна доволно, щом екранът светна в зелено и изписа „Станции в готовност“. Отбеляза си наум да наложи допълнително наказание на една пипкава ЕКМ станция и се завъртя в стола си към капитана.

— Всички станции в готовност, Зигфер.

Капитанът опипа висящата под черната му куртка реликва и включи микрофона на интеркома.

— Поклон, о, воини яни, и да се помолим на Таламеин.

— Аллах, ти, който знаеш всичко, благослови ни сега, когато ще се сразим с неверника. Молим те, според нашето свещено право, поведи десницата ни към победа.

— Да бъде.

Хоровото „Да бъде!“ отекна из кораба. Капитанът превключи на двоен канал.

— Връзки, поемаш наблюдение. Оръжия, готов за стрелба, ЛРМ тръби втора, четвърта, шеста. Цел на екрана. Търговски кораб. Свръзка, установи контакт със засечения кораб. Оръжия, стреляте по моя команда, след като вражеският кораб се предаде. Тук мостик, край.

Плячката на кръстосвача изглеждаше като поредната порутена регистър-клас миньорска изследователска сонда, блуждаеща из външните граници на галактиката.

Овалният корпус беше изподраскан, корозирал и даже ръждив от безразборните кацания през киселинни атмосфери. Дългите му вретеновидни крака за кацане бяха прибрани под корема на кораба, а миньорските щипци — загърнати под мостовия пулт.

Общо взето напомняше на престарял рак, бягащ от прегладняла акула.

Всъщност корабът беше на ИП „Сиенфуегос“, имперски шпионски кораб с изпълнена мисия — и вече бързаше за дома.

 

 

Извлечение, сутрешен доклад, II Кавалерийски ескадрон, секция „Богомолка“:

Изпратен към настоящата дата, с временно назначение, Имперски помощен кораб „Сиенфуегос“ (досие-х оп. КАМФАР):

СТЕН (МР), л-т ОС Секция „Богомолка“ 13, оръжия;

КИЛГЪР, АЛЕКС, серж. NCOIC, експлозиви;

КАЛДЕРАШ, АЙДА, ефр., пилот и електроника;

МОРРЕЛ, БЕТ, старши редник, звероукротител;

*БЛРЧИНАУС*, без ранг, антрополог, медик.

Екипът изпратен с индив. Оборудв., един. 45 и 46.

БЕЛЕЖКА: ОП КАМФАР под дир О/С корп. Меркурий сл. зап. т/б съгл. с полк. Ян Махони, командир корп. Меркурий.

 

 

Стен огледа одобрително осветената в мътнозелено от хидропонните лампи гола жена, пристъпи до края на сектора и леко се промуши край двата огромни черно-бели сибирски тигъра.

Единият отвори сънено око, позна го и му изръмжа свойски. Стен не му обърна внимание и звярът се обърна и облиза гърлото на самката си.

Бет се обърна и се намръщи, като го видя. Сърцето на Стен все още имаше навика да залудува, щом я видеше. Беше мъничка, руса и мускулите й играеха под гладката й кожа.

Бет се поколеба, а после закрачи през виещата се зеленина на биосектора и седна до него. Стен беше съвсем малко по-висок от нея, с черна коса и умислени черни очи. Беше слаб, но с тяло на добре трениран атлет.

— Мислех, че спиш — каза тя.

— Не можах.

Бет и Стен поседяха известно време мълчаливо, ако се изключеше мъркането на Мънин и Хъгин, нейните две големи котки. Нито Бет, нито Стен ги биваше много в говоренето. Особено за…

— Рекох си, че може би — подхвана на пресекулки Стен. — Ами май трябва, такова… да пробваме да разберем кво става.

— Какво не става, искаш да кажеш — каза Бет.

— Май е точно така, да му се не види — каза Стен.

Бет помисли.

— Не знам. Заедно сме от доста време. Сигурно е от това. Може да е заради тая тъпа операция. От колко време вече седим в тоя шибан кораб и си играем на техи.

— И си ръмжим — добави Стен.

— Да, и това.

— Виж — каза Стен, — що не отидем в каютата ми? И да… — Гласът му заглъхна. „Страшно романтичен подход, няма що“, сопна се вътрешният му глас.

Бет се поколеба. Замисли се. После поклати глава.

— Не. Мисля, че ми се ще да оставим нещата каквито са, докато се върнем. Може би може би като кацнем на Ар и Ар… може да се върнем към онова, което бяхме.

Стен въздъхна. И кимна. Бет май беше права. Май щеше да е най-добре да…

Интеркомът запращя.

— В случай, че не досаждаме на младите любовници, изглежда, имаме малък проблем в командната зала.

— Като например, Айда? — попита Стен.

Тигрите вече се бяха изправили, с присвити уши, и поклащаха опашки.

— Като например един скапан грамаден кръстосвач, който ни влиза отзад.

Бет и Стен бяха скочили на крака по средата на изречението и вече тичаха към командната зала.

 

 

Един сравнително нисък мъж, почти толкова широк, колкото висок, огледа на дисплея фиша на янския кораб и изпръхтя. Алекс беше жител на един от тежките светове, с кости като стоманени пръти и свръхкорави мускули. И акцентът му — шотландски, заради първите заселници на родната му планета — беше задръстен като тялото му.

— Богове мили, какво съгреших — възкликна той, докато изчиташе описанието на кораба, който ги преследваше.

Стен се наведе през рамото му и зачете на глас.

— 619.532. ЩУРМОВИ/ПАТРУЛЕН. Бивш имперски кръстосвач „Турнмаа“, клас „Карджала“. Габарити: 190 м на 34… скапано трътлесто корабче… Екипаж под имперска служба: 26 офицери, 125 матроси…

— Четирима плюс два тигъра срещу 151 професионални войници — избухна Айда. Ромката се замисли над шансовете. Алчна, колкото беше дебела, Айда бе сложила пръст във всяка стокова и фондова борса в Империята. — Ако някой ще залага, аз бих заложила… срещу нас.

Стен я пренебрегна и продължи да чете:

— Въоръжение: четири противокорабни установки „Таласъм“, на склад трийсет и шест резерва… Три установки за прихващащи ракети „Въдъл“, на склад петдесет и пет резерва… четири лазерни системи „Линкс-аутпут“… едно верижно оръдие, един щурмови лазер клас „Бел“, вградени оръдейни батареи над палуба А. Добре снаряжени малки базу… Окей, сега газ…

— Пръстите не ме слушат — измърмори Алекс.

— Циреи скапани! — изруга Стен. — Могат и да ни догонят!

Този път изпъшка Айда.

— Скапаният компютър ни казва само, че лека-полека вятърът ни издухва. Някакви данни кои са тия миризливи гадняри?

Стен не си направи труд да й отговаря, а изръмжа:

— Време за прихващане?

Айда изключи данните за яните и екранът светна отново:

ПРИ СЕГАШНА СКОРОСТ ТУРНМАА ЩЕ Е В ОГНЕВИ ОБХВАТ СЛЕД 2 КОРАБНИ СЕКУНДИ ЗА УСТАНОВКИ ТАЛАСЪМ. КОНТАКТ СЛЕД…

Бет изключи дисплея.

— На кой му пука? Не мисля, че тия смешници ще искат да си поприказваме. — Обърна се към Стен. — Някакви идеи, лейтенант?

Пултът пред Айда забръмча.

— О, не! Наистина искат да си поприказваме. — Ръката й посегна към ключа на кома.

Стен я спря.

— Задръж.

За тази предпазливост на Стен имаше причини. Проблемът не беше в командната зала — „Сиенфуегос“ наистина беше имперски шпионски кораб, — но освен скрития му суперкомпютър, доста сложното електронно оборудване и свръхмощните двигатели, отвътре той си беше точно такава ръждясала камара желязо, колкото външната му черупка.

Проблемът беше неговият екипаж: секция „Богомолка“, свръхсекретните специалисти по тайни операции на Империята. Бойците от „Богомолка“ получаваха най-напред стандартна едногодишна основна подготовка като имперски гвардейци, след това, стига да имаха подходящия не-войнишки, не-редовен и колкото може по-нагъл възглед за живота, минаваха на преобучение най-напред в корпус „Меркурий“ (Имперското военно разузнаване) и после двегодишна специална тренировка в „Богомолка“.

„Майната й на тренировката“ — помисли Стен, докато се мъчеше да излезе с план за бой, който да им предложи шанс да оцелеят поне едно към десет. Всъщност проблемът беше във външния вид на екипа: Мънин и Хъгин, двата дълги по четири метра мутирали черно-бели сибирски тигъра. Един трътлест шотландец. Една дебела жена, облечена в цигански дрехи. Една хубава жена. „И аз“ — помисли Стен. Стен, лейтенант, командир на екип „Богомолка“ 13, отряда самоубийци.

„Опааа — помисли той. — Ох, добре.“ Кимна на Док, докато пръстите на Айда шареха по ключовете на кома и връщаха объркани отговори към кръстосвача.

Док се заклатушка напред. Истинското име на коалата с тънките пипалца всъщност беше *БЛРЧИНАУС*, но тъй като никой не можеше да произнесе свястно алтарианското му име, го наричаха Док. Дребният антроексперт (и медик) изпитваше абсолютно презрение към всички представители на човешката раса. Въпреки че общо взето го смятаха за непоносим досадник, имаше някои незаменими таланти: можеше да анализира една култура от най-малките трохи доказателства и (като представител на най-забележителната раса месоядни в Империята) притежаваше невероятната способност да излъчва чувства на състрадание и любов към собствената си височайша особа и всеки свой сподвижник.

— Някаква идея кои са те? — попита Стен.

— Трябва да ги видя — изсумтя Док.

Стен даде знак на Айда и тя набра груба рамка за камерата на кома, за да бъде единственото видимо на кораба същество.

— Пак аз на пангара — каза тя и включи на ОТГОВОР.

От екрана в нея се взряха три строги лица.

— Давай — прозя се Айда. — Тук е „Ходъл“, проучвателен кораб П21. Ца’ Церви он.

— Спрете незабавно двигателя. Това е заповед в името на Таламеин и яничарите.

Док огледа съсредоточено янския капитан. Отчете униформата му, Анализира речевите шаблони. Айда погледна капитана озадачено.

— Таламеин? Познавам ли го?

При това богохулство очите на двамата мъже до капитана се разшириха от ужас. Старшият офицер изгледа Айда с гняв.

— Ще спрете кораба си незабавно и ще се подготвите за качване на борда и арест.

— По волята на Пророка и на Ингилд, сегашния му наместник. Навлезли сте в забранено пространство. Вашият кораб ще бъде конфискуван, а екипажът ви ще бъде отведен на Косаурус за съд и изпълнение на присъдата.

— Имате страхотна правосъдна система, капитане, сигурна съм. — Айда стана, обърна се и намести пищния си задник точно срещу камерата. После скромно смъкна полата си и отново се обърна към екрана. Със задоволство забеляза реакцията и на тримата в черни униформи.

— А ако невербалната комуникация е недостатъчна — продължи тя, — бих ви предложила да вземете вашия пророк в едната си ръка и вашите дракх в другата и да видите коя ще се напълни първа…

И без да дочака отговор, прекъсна връзката.

— Не си ли малко директна, моме? — попита Алекс.

Айда сви рамене. Стен търпеливо зачака анализа на Док.

Антенката на мечето леко завибрира.

— Не са пирати, нито корсари — поне не се смятат за такива. Във всеки случай изглеждат авторитарни, което е очевидно дори за одиозните зверове на Бет.

Хъгин разбираше достатъчно езика, за да съобрази, че го обиждат и изръмжа предупредително. Антенката на Док отново се размърда и ръмженето премина в мъркане. Тигърът понечи да близне Док по лицето и мечокът го избута настрана.

— Заключението за абсолютна авторитарност ми се струва интересно, което предполага или траен фюрерски режим, или, по-вероятно, режим с метафизичен облик.

— Религиозен, искаш да кажеш?

— Вяра в нещо, което не става за ядене или ползване. Метафизика, религия — както го наречеш, Стен. Моята лична теория е, че имаме работа с онова, което наричате „религия“. Обърнете внимание на фразата „В името на Таламеин“ като възможен индикатор.

— Смятам, че става дума за военен орден, основаващ се на поддръжката на диктаторска пуританска религия. На това основание орденът може да се нарече „Яничари“.

— Забележете също така, че старшият грижливо бе поставил двама помощници от двете си страни. Никой от двамата не приличаше на нещо повече от лична охрана. Следователно мога да предположа, че нашите „яничари“ не са мнозинство в тази… тази Таламеинска империя, а едно елитно малцинство, което има нужда от защита. И отбележете също така униформите. Черни. Забелязал съм, че в човешкия ум това означава желание наблюдателят да свързва лицето, носещо такава униформа, с негативизъм — страх, ужас, дори смърт.

— Освен това забеляза ли някой от вас отсъствието на каквито и да било отличителни знаци по трите униформи? — продължи той. — Твърде нехарактерно за човешките норми, но е индикатор, че рангът се свързва с нематериалното… с други думи, отново индикатор, че си имаме работа с метафизични фанатици.

Док се огледа — явно очакваше ръкопляскания. Доста неуместно.

— Бе видях аз, че са същата сган като Кембълови — зафъфли Алекс. — Нали им видяхте ножовете. Не са ножове като на свестни хора, ами кортици. Такъв нож за нищо не можеш го използва, освен да ръгнеш някой в гъза.

— Нещо друго, Док? — попита Стен.

— Бурето, дето крачи като живо същество, каза всичко, което пропуснах — отвърна Док.

Стен потърка брадичка и за стотен път съжали, че „Богомолка“ не им бе зачислила боен компютър. После вдигна глава, изгледа всички един по един и каза:

— Мисля, че трябва да ги оставим първи да си изиграят картата.