Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Золотая гора, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2008)
Корекция
Mandor(2009)

Издание:

Александър Беляев. Избрани произведения. Том 1

Издателство „Отечество“, София, 1988

 

Съставител Елена Коларова

Рецензент Светлозар Игов

Редактор Елена Захариева

Художник Илия Гошев

Художествен редактор Васил Миовски

Технически редактор Иван Андреев

Коректор Невена Николова

 

Националност руска. Първо издание.

Дадена за набор м. март.

Подписана за печат м. юни 1988 г.

Излязла от печат м. юли 1988 г.

Формат 16/60/100. Печатни коли 23.

Издателски коли 25.55. Условно издателски коли 24,47.

Държавно издателство „Отечество“, София, пл. „Славейков“ 1

Държавна печатница „Димитър Найденов“ — гр. В. Търново

История

  1. —Добавяне

НОВИЯТ СТЕНЛИ

Клейтън си обличаше вечерния костюм, за да отиде на театър, когато телефонът звънна. Връзвайки си ходешком вратовръзката, той отиде на телефона и за свое учудване чу гласа на Дод — приятел от вестника, един от кореспондентите на „Ню Йорк Таймс“.

— Вие ли сте? Как попаднахте тук? — смая се Клейтън.

— Да, тука съм. Елате веднага при мене — отговори Дод и му даде адреса на едно частно жилище на Арбат.

— Но аз… отивам на театър — отвърна Клейтън. — Казват, че балетът „Червеният мак“ бил нещо изключително. Искате ли да дойдете с мен? Имаме ложа.

— Надявам се, че този балет няма да бъде свален от репертоара — иронизира го Дод. — Идвайте веднага. Има една работа, и то точно по вашия вкус! Главният я възлага специално на вас.

Клейтън беше много дисциплиниран работник. Той повече не разпитва Дод, облече се набързо, извика по телефона такси и тръгна за Арбат.

Дод — дребен мъж с червено лице, без мустаци, но с малка руса брадичка, приличаше на карикатурния „чичо Сам“ — настани Клейтън в канапето, предложи му пура и мина направо към въпроса.

— Имам за вас прекрасно предложение: веднага тръгвайте за Алтай да търсите мистър Микулин.

Дод извади бележника си и като прелистваше страниците продължи:

— Василий Николаевич Микулин… Руски учен, работил в лабораторията на Академията на науките. Бил е избран за действителен член на Лондонското кралско дружество[1]. Небивал случай от избирането на Менделеев. Обикновено чуждите учени, дори известни имена, ги избират за член-кореспонденти. Представете си какъв ум е този Микулин! Известно време работил в Ленинград, а после тайнствено изчезнал. За него престанало да се пише и говори, сякаш е умрял. Но смъртта на такъв човек не би минала незабелязано.

„Защо Микулин е отишъл в Алтай? Защо ние, американците, трябва да го търсим? Откъде Дод знае, че Микулин е жив…“ — размишляваше Клейтън.

— Микулин има приятел в Англия — продължи Дод. — Казва се Гибс. Той е американец, млад учен, дошъл на специализация в Англия. Гибс и Микулин — двама физици, и двамата са работили в една лаборатория. Накрая двамата изучили строежа на атома и се мъчели да осъществяват отдавнашната мечта на човечеството за превръщане на елементите. Но Микулин бил по-талантлив от Гнбс. Откровено да си кажем, като забравим националното самолюбие: Микулин е гениален, а Гибс — с една степен по-високо от обикновен научен работник. Микулин напреднал много и според Гибс бил съвсем близко до решението на задачата. Може би Микулин още тогава е разрешил теоретически тази колосална задача. Веднъж, в момент на откровение — слушайте ме внимателно, — Микулин казал на Гибс, че той, Микулин, ще продължи работата си в родината.

„Но, за да завърша по-скоро труда си, ми е необходимо пълно уединение — казал Микулин. — Не мога да се съсредоточа, когато из лабораторията ми сноват лаборанти, студенти и дори както е тук, при вас, покровители на науката. Аз съм сибиряк, родом от Семипалатинск, недалеч от дивната руска Швейцария — Алтай. Зная едно кътче, южно от Рахмановските извори, близо до китайската граница. С прекрасен планински климат, пълно усамотение, тишина и покой. Ще отида там с един или двама помощници и нека светът ме забрави до времето, когато… когато ще го преобразя!“

— Повярвайте, Клейтън, че тези думи не са празно самохвалство. Микулин наистина може да преобрази света, ако само му се удаде да осъществи онова, над което са си блъскали главите много учени. Представяте ли си какво значи да превърнеш един елемент в друг? Това значи от тухли, павета и пясък да направите най-чисто злато, от дърво — коприна, от стъкло — диаманти, от диаманти… паста за зъби, с една дума, взимате два каквито и да било предмета я ги превръщане от един в друг. Такъв човек трябва да е всемогъщ. Нещо повече. Микулин обещава да освободи и използува вътрешноатомната енергия. А това изобретение може да преобрази света. В ръцете на този човек, болшевик, ще се окаже почти свръхестествена сила. Той ще започне да снабдява своето правителство с цели вагони злато. И как ще свърши това? С обща златна „инфлация“, пълно обезценяване на златото, обща криза в капиталистическите страни, банкрут, работнически вълнения. Да се борим със Съветска Русия? Но нима може да се бориш със страна, която ще стовари върху врага бясна природна сила — милиарди, — не конски, а адски сили, криещи се във всяка песъчинка! Разбирате ли какво ще стане?…

Да, Клейтън разбираше. Той чувствуваше как сърцето му се смразява. Но мисълта не искаше да се примири с ужасната съдба на един обречен свят. Може би не всичко е изгубено, може да има някакъв изход?…

— Златото може да се замени с друг метал, например със сребро или някакви редки метали — каза Клейтън. — Впрочем, извинете, говоря, без да мисля. Нали Микулин може да добие всякакъв метал, всякакво вещество…

— Така е — кимна Дод. — Сега, надявам се, разбирате защо се интересуваме от Микулин. Гибс, когато се върнал от Англия като истински патриот, сметнал за свой дълг да направи доклад до един член на правителството и неколцина финансисти. Отначало те не обърнали внимание на тази информация. Но когато научили, че Микулин е изчезнал от Ленинград, наистина се разтревожили. На официалните запитвания получихме отговор, че Микулин уж заминал на експедиция. Ние, естествено, не повярвахме. Докато Микулин работеше в Ленинград пред очите на всички, той не беше толкова страшен; всичките му изобретения начаса ставаха известни. Дори да направеше откритие, биха се възползували и други страни, и по такъв начин силите щяха да се уравновесят. Но това „бягство“ на Микулин навежда на много сериозни размисли…

Клейтън нервно стана и закрачи от единия до другия край на стаята.

— Достатъчно! Всичко ми е ясно. И така, какви са най-близките ми задачи?

— Отивате в Алтай да търсите Микулин, ще се помъчите да проникнете в неговата лаборатория, като спечелите доверието му, и да узнаете дали е получил изкуствено злато.

— Но как ще го намеря с такъв неопределен адрес „Алтай, южно от Рахмановските извори, до китайската граница“?

— А как Стенли е намерил Ливингстън[2]? Стенли имал още по-кратък адрес: Африка — и толкова. Не можахме да научим повече нищо. И без това нямаше да ни кажат адреса, а разпитването само би събудило подозрение. Нали нашите цели… не са съвсем мирни и затова трябва да бъдем предпазливи. Както виждате, не ви повиках дори в хотела, а избрах това частно жилище на напълно сигурен човек.

— Да, нашите цели не са съвсем мирни. Затова ще ми е по-трудно да оправдая появяването си, дори ако намеря Микулин. Какво ще кажа, от небето ли съм паднал? Или да инсценирам самолетна катастрофа? Главният редактор ще се съгласи ли с такива разходи?

— Можете да разбиете цяла ескадрила самолети, ако се наложи — засмя се Дод. — Зад главния стоят хора, които ще открият неограничен кредит. Вие лично няма да сте на загуба. Веднага ще ви дам десет хиляди долара. Аз ще живея в Кобдо. Ще гледаме да установим връзка след Уландабския проход.

— Ами ако Микулин е намерил средство да добива злато и получава вътрешноатомна енергия? — попита замислен Клейтън.

— Ще съобщите за това и ще получите съответните инструкции…

Бележки

[1] Лондонско кралско дружество — известно научно дружество във Великобритания, един от най-старите научна центрове в Европа; основано през 1660 г. — Б.пр.

[2] Дейвид Ливингстън (1813–1873) — английски мисионер и пътешественик, изследовател на Африка. От 1840 г. направил редица дълги пътешествия из Южна и Централна Африка. Изследвал басейна на река Замбези, езерото Няса, открил водопад Виктория, езерото Ширва и Бангвеоло, а също и река Луалаба, изследвал езерото Танганика. — Б.пр.

Стенли Хенри Мортън (1841–1904) — псевдоним на Джон Роулъндс, американски журналист и изследовател на Африка. През 1871–1872 г. Стенли като кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“ участвувал в търсенето на смятаната за загинала експедиция на Линвннгстън и я намерил. Заедно с Ливингстън изследвал езерото Танганика. — Б.пр.