Александър Беляев
Вечният хляб (11)

СПАСЕНИЯТ СВЯТ

— Позволете да ви се представя, хоноруван доцент Шмид. Командирован съм да ви помагам. Вече работих като биохимик при Роденщок и Кригман. Успях да открия състава на вашия „хляб“ и да го произвеждам за износ.

— Виж ти, значи и вие сте „съучастник“ в престъплението! — каза Бройер. — По този повод ли се оказахте мой помощник в затворническата лаборатория?

— Представете си, не. Мене не ме закачаха. Очевидно сметнаха, че една жертва е достатъчна.

— Но Роденщок и Кригман също са на свобода нали?

— О, да, и преуспяват както преди. Сега те правят машини за механично унищожаване на „хляба“ и печелят от това много пари. Всички заможни хора се снабдиха с такива машини. Хиляди работници се трудят за унищожаването на „хляба“. Уви, работният ден в целия свят е увеличен на дванайсет часа. Какво да се прави! Навсякъде е обявено военно положение. Работниците са мобилизирани. Всякакви стачки се наказват най-жестоко.

Бройер наведе глава, смазан от мъка.

„Горкият Бройер! За това ли е мечтал?“ — помисли си Шмид. Дожаля му за стареца.

— Погледнете как е обзаведена лабораторията! Хубаво, нали?

Бройер се сепна от замислеността си и като познавач огледа лабораторията. Остана доволен. Когато видя микроскопа, ретортите и колбите, той сякаш се посъвзе след всички преживени вълнения. Дощя му се да работи.

— Да, да, хубава лаборатория — рече той. — Липсват някои пособия, но ние естествено ще получим всичко необходимо. Да се хващаме на работа!

— Чудесно! Ние с вас бързо ще се справим с „тестото“. Впрочем кажете, професоре, с какво си обяснявате растежа му? Само с повишената температура с настъпването на лятото ли?

— Разбира се, не само с това. В летния въздух има повече бактерии, отколкото през зимата. Моите едноклетъчни получават повече храна и „хлябът“ усилва растежа си.

— Така и предполагах — каза Шмид. — Затова радикалното унищожение на „вечния хляб“ може да тръгне по два пътя. Или трябва да намерим култура от такива бактерии, които ще поглъщат по-голямо количество „тесто“, отколкото то расте, или пък трябва да стерилизираме въздуха наоколо и по такъв начин да лишим от храна едноклетъчните, от които се състои вашето „тесто“.

— Мислех за първия начин — рече Бройер. — Но и вашето предложение за стерилизация на въздуха ми се струва не по-малко интересно.

— Тогава ще работим в две насоки.

Бройер намери в лицето на Шмид опитен, талантлив помощник и добър приятел. Двамата работеха неуморно и работата им щеше да върви още по-добре, ако посещенията на следователя не изкарваха от релсите Бройер. След тези посещения той ставаше потиснат, нервничеше. Шмид се опитваше да го успокои, колкото можеше.

— Не обръщайте внимание на този плъх в съдийска тога. Каквото и да казват, вашето изобретение си остава велико. Всяка научна работа е съпроводена с неуспехи. Сега работим, за да унищожим изобретението ви. Но няма да спрем с тази „разрушителна“ работа. Ние ще турим юзди на вашето „тесто“, ще го направим послушно оръдие в ръцете на човека и ще спасим от глад човечеството.

Цял свят следеше с напрегнато внимание опитите в затворническата лаборатория. Но търпението на хората явно се беше изчерпало. Вестниците все по-често пишеха, че е време професор Бройер да бъде осъден, тъй като по всяка вероятност не ще може да разреши проблема. Шмид, който успяваше да прегледа вестниците, криеше тези съобщения от Бройер, за да не го тревожи.

Ала веднъж в ръцете на Бройер попадна една такава статия. Той дълго време стоя замислен, а вечерта накара Шмид да си легне по-рано, тъй като почти не беше спал вече много нощи.

Шмид си легна — те спяха в лабораторията, — но не можеше да заспи. Тази вечер Бройер беше необикновено нервен и Шмид, който се преструваше на заспал, го следеше през притворените си клепачи. Бройер дълго се разхожда из лабораторията, после седна да работи. Успокоен, Шмид вече се унасяше в сън, когато изведнъж го събуди вика на Бройер:

— Еврика!

Шмид искаше да стане от леглото и да поздрави Бройер с откритието, но нещо го задържаше. Професорът бързо отиде при писалището, изгори на спиртника някакви книжа, написа няколко реда и извади спринцовка.

„Той иска да се самоубие!“ — помисли Шмид, скочи от леглото и се спусна към професора.

— Не, скъпи професоре, така не бива! Няма да ви позволя.

— Не ми пречете — каза Бройер. — Ако съм се провинил, изкупих вината си: намерих средство за унищожение на „тестото“, но съм много уморен. Стига ми толкова.

— Щом сте уморен, починете си. Такъв ум не бива да загива преди време. — Той измъкна спринцовката от ръцете на професора и продължи: — Позволете да ви поздравя, скъпи професоре! Представете си, вие също можете да ме поздравите. Тази вечер и аз успях да реша задачата.

— А защо не ми казахте?

— Трябваше да проверя още нещо — отвърна скромно Шмид. Всъщност той знаеше, че работата на Бройер е към края си и искаше да му предостави честта на първото откритие.

— А сега, скъпи професоре, ние още ще поживеем. Ще живеем и ще работим. Ще усъвършенствуваме „хляба“ — вашия „хляб“ и всички ще го ядат и ще споменават с добро гениалния му „пекар“.

Професор Бройер се усмихна и подаде ръка на Шмид. Скоро вестниците и радиото съобщиха на цял свят, че е намерено средство за радикалното унищожение на „хляба“. Гъбичките на професор Бройер вършеха великолепна работа. Достатъчно беше да хвърлиш в „тестото“ няколко грама от тях, то започваше да прокисва, да се сляга и скоро на мястото на огромния хълм пихтиеста маса оставаше малко сива плесен. Тя изсъхваше и се превръщаше в прах. Добре действуваха и стерилизаторите на въздуха на Шмид, ала средството на Бройер беше по-просто и евтино, затова почнаха да го употребяват всички.

Светът се избави от „тестото“. Човечеството беше спасено.