Александър Беляев
Вечният хляб (9)

ОБСАДАТА

Професор Бройер преживяваше тежки дни. Той знаеше какво става в селото. Беше направил всичко възможно да предотврати нещастието, но все пак се чувствуваше косвено виновен за станалото.

— Какъв ужас! Какъв ужас! — повтаряше си той, като крачеше напред-назад из кабинета си. — Каква нещастна съдба! Четирийсет години от живота си дадох, за да направя хората щастливи, а им докарах толкова нещастия…

Тласкан от отчаянието, професорът продължаваше трескаво да работи: търсеше средство, което би могло бързо да унищожи „тестото“ или поне да забави растежа му. Той прекара цели нощи, без да прекъсва работата в своята лаборатория. Но му беше необходимо да направи безброй опити, преди да постигне каквито и да било практически резултати. За това трябваше време. А професорът работеше в постоянно напрежение сред заобикалящите го ужаси. Заплашваше го нервно разстройство. Бройер очакваше, че рано или късно разярената тълпа ще нападне къщата му и беше готов да я посрещне. Не милееше за живота си, но му се струваше, че само той може да спаси човечеството, преди то да загине от „тестото“. И реши да брани живота си на всяка цена.

Когато изплашеният слуга се втурна в кабинета му и с пресеклив глас каза: „Тълпа рибари тичат към къщи“, професор Бройер тъжно попита:

— Вече?

Една минута той седя дълбоко замислен, като осъден, на когото са казали: „Дойдоха за вас. Отивате на бесилото!“ Но скоро се овладя, изправи се и спокойно нареди:

— Затворете вратите, Карл. Сложете капаците на прозорците на първия етаж.

Бройер и Карл бързо се заловиха за работа. Входната врата беше тежка, от дебел дъб, обкована с желязо. Такава врата щеше да издържи на натиска. Доста тесните прозорци на първия етаж се затваряха с капаци с железни болтове. Всичко отдавна беше обмислено. Карл успя дори да затвори градинската порта, въпреки че тя беше толкова яка, колкото входната врата.

— Все пак ще ги задържим известно време — рече слугата.

Къщичката на професора беше готова за обсада. Крясъците на тълпата вече ясно се чуваха зад високия зид.

— Смърт на мъчителя! — крещеше разярената тълпа и портата закънтя под тежките удари на рибарските канджи. Кучетата, пуснати от синджирите, отчаяно лаеха. Тълпата се бунтуваше, портата пращеше и накрая поддаде. Въоръжените с канджи и харпуни рибари нахлуха в градината, убиха кучетата и обсадиха къщата.

— Отвори вратата! — викаха те. — Все едно няма да излезеш жив оттука.

Професорът надникна от тесния прозорец на втория етаж. Въпреки целия ужас на положението, той неволно се усмихна, като видя обсаждащата тълпа: едва ли имаше в света друга армия от толкова дебели и тромави хора! Грижите и трудът през последните дни им се бяха отразили, но все още всички бяха страшно дебели и човек можеше да си помисли, че това са събрали се на конкурс шишковци. Те се задъхваха, бързо се уморяваха. Това ги правеше по-малко опасни противници.

— Ще изляза, но първо ме изслушайте — каза професорът, който се опитваше да ги убеди с думи. — Аз ви предупредих… — започна той.

Но не му дадоха да говори.

— Убиец! Мъчител! Смърт! Смърт!

— Ще ви кажа как да унищожите „тестото“! — опита се той да надвика тълпата.

Тези, които стояха наблизо, чуха думите му и млъкнаха, но отзад продължаваха да крещят.

— Докато не намеря средство, което бързо да ви избави от „тестото“, стривайте го между камъни, бийте го в чутури или го изгаряйте. И най-важното, не ми пречете да работя. Вече веднъж не ме послушахте…

Но думите на Бройер бяха заглушени от рева на тълпата. Рибарите заблъскаха с канджите като със стенобойни машини. Ала вратата и капаците на прозорците не поддаваха…

Обсадата продължи. Уморените се сменяха от други и упорито дънеха вратата. Привечер дъските вече доста бяха пострадали. На няколко места острите канджи бяха направили дупки. Но и армията от шишковци ужасно се умори. Рибарите насядаха около къщата и започнаха да обсъждат план за действие. На мнозина работата с канджите се струваше уморителна и дълга. Трябваше да измислят по-бързи начини, за да превземат обсадената крепост.

Безредните крясъци постепенно затихнаха. Неорганизираната тълпа постепенно се превръщаше в организирана „армия“, със свой щаб и свои военачалници.

„Това е лошо“ — помисли си Бройер.

— Я го виж как маха с ръце, това е Фриц, познавам го — каза Карл, като посочи един рибар.

Фриц обясняваше нещо на рибарите. Те го слушаха внимателно, после пак се развикаха и тръгнаха нанякъде, като оставиха няколко души пред къщата.

„Нима ги убеди да не правят глупости? — помисли Бройер. — Но тогава защо оставиха тези часовои?“

Минаха около два часа. Тогава Бройер видя, че селяните се връщат, и веднага разбра плана им. Те носеха на рамо по сноп вършини.

— Какво е това? Искат да ни изгорят живи ли? — попита уплашен Карл.

— Ще се помъчим да останем живи — отговори Бройер, който наблюдаваше как рибарите трупат вършините при вратата и стените на къщата.

— Я да пуснем нашата „артилерия“ — рече професорът.

Карл донесе няколко пачки с ракети. И преди още рибарите да запалят кладите, Бройер и слугата му пуснаха десетки ракети сред обсаждащите. Тези ракети бяха особени. Те силно съскаха, трещяха, изригваха струи огън, хвърчаха на всички страни и оставяха след себе си задушлива смрад. Въпреки ужасния си ефект, ракетите бяха съвсем безвредни. Но те предизвикаха истинска паника сред врага. Рибарите хукнаха да бягат, като закриваха уста с ръце и кихаха. Бяха сигурни, че са ги отровили със задушлив газ.

Минаваше полунощ. Нащърбената луна се показа сред разпокъсаните, подгонени от вятъра облаци. Рибарите, убедили се, че са здрави и читави, се върнаха пред къщата тъкмо когато професорът се канеше да бяга, възползувайки се от отстъплението на врага.

На разсеяната лунна светлина Бройер видя как рибарите, превързали носа и устата си с кърпи, приближават към къщата. Нападателите държаха в ръце запалени фенери. Въпреки дебелината и тромавостта си този път те действаха бързо и решително. „Организацията на армията“ беше свършила своята работа. Преди Бройер да пусне нов залп ракети, запалиха кладите, отдръпнаха се настрана и седнаха.

— Лошо — каза Бройер, като гледаше как огнените езици обхващат сухите клони на смолистите дървета. Той потри чело и се замисли. — Друго средство няма, освен да прибегнем към газова атака… Газът е безвреден и никой няма да загине. Но врагът ще поспи поне три часа.

Бройер бързо отиде в лабораторията и изнесе оттам две бутилки. Отвинти капачката на едната бутилка и оттам излезе струя почти безцветен газ. Когато пуснаха първата бутилка, Бройер и слугата му си сложиха противогазови маски и след нея отвориха още три. Газът действуваше бързо и ефикасно. Щом газовата вълна стигна до рибарите, те започнаха да падат.

— Можем да тръгваме — каза Бройер.

Те излязоха, затвориха вратата, бързо разхвърляха горящите клади и угасиха огъня. Появилият се вятър разсея газа.

— Толкова по-добре, след час-два всички ще бъдат на крак. През това време ние ще сме вече далеч.

Бройер отвори гаража, изкара малката двуместна кола и двамата с Карл се качиха в нея. Излязоха през вратата и бързо потеглиха към най-близкия град.