Александър Беляев
Вечният хляб (4)

КРАЛЕТЕ НА БОРСАТА

В читалнята на Търговския клуб беше тихо. В тази просторна стая, застлана с дебели килими, не достигаше уличният шум. Мека матова светлина падаше над кръглите маси с разхвърляни по тях списания и вестници, запалваше златото на солидните подвързии в масивните библиотечни шкафове, бляскаше върху очилата на солидните хора, изтегнали се в дълбоките удобни кресла. Тишината бе нарушавана само от прелистването на вестниците, мелодичното тиктакане на часовника и кратките фрази, които от време на време си разменяха посетителите. Тази читалня — „най-тихото място в Берлин“ — беше любимо кътче на висшата аристокрация. Тук богаташите идваха да си отдъхнат „в своя кръг“ от трескавата суетня на деловия ден; трябваше да имаш не по-малко от милион, за да те допуснат в този клуб.

Роденщок, пълен възрастен мъж със сънливи, подпухнали очички и лениви движения — притежател на голям завод за селскостопански машини — отмести настрани вестника, попухтя от пурата и лениво попита съседа си, слабия, остролик банкер Кригман:

— Прочетохте ли това?… „Нова ера в историята на човечеството. Велико изобретение. Няма да има повече глад.“

Кригман мълчаливо, както котка хваща мишка, сграбчи вестника и бързо прочете бележката. После свали златното си пенсне и с недоумение погледна Роденщок.

— Не мога да разбера. Това шега ли е или поредната вестникарска лъжа?

— Страхувам се, че е бомба. Бомба със страшна разрушителна сила, която може да избухне и вдигне във въздуха всички ни.

— Но нима това е възможно? „Вечният хляб“ е химера.

— Дявол да го вземе, след аеропланите, рентгена, радиото и тъй нататък, време ни е вече да свикнем с химерите. Всичко може да се очаква от тези учени. Аз вече направих справка. Уви, химерите се увеличават с още една: „вечният хляб“ действително съществува…

Кригман със същото котешко движение си взе пенснето, тури го на носа си и възкликна, нарушавайки тишината на свещеното място:

— Но тогава това наистина е преврат!… Какво ще стане с нашия икономически строй? Работниците, като получат „вечен хляб“, ще напуснат работа…

— Работниците няма да напуснат работа — прекъсна доста грубо Роденщок събеседника си. Като представител на стара „довоенна“^[1] фирма Роденщок презираше в душата си своя събеседник, който наскоро беше придобил състояние със спекула на валута.

— Работниците няма да престанат да работят — продължи Роденщок. — Освен хляб — те трябва да се обуват и обличат. Цената на хляба пада, докато цените на промишлените стоки се покачват. И нуждата ще ги накара да работят. Ала наистина могат да станат ужасни пертурбации. Всички цени ще претърпят колосални промени. Селското стопанство ще бъде унищожено. Селяните няма да има какво да продават в града, покупателната им способност ще спадне до нула. Ние ще загубим огромния селски пазар. Това ще доведе до страшна криза в производството, безработица и вълнения сред работниците. Цели отрасли на производството, които снабдяват селското стопанство, изобщо ще престанат да съществуват. Кому ще са нужни трактори, сеялки, вършачки? Икономическите трусове ще предизвикат социални и революционни сътресения. И може би цялата ни цивилизация ще загине в този катаклизъм… Ето какво зло е „вечният хляб“!

Роденщок рисуваше всички тези ужаси с обичайния си, спокоен, ленив тон и това объркваше Кригман: може би той само се шегува.

Кригман слушаше пророчеството на стария търговец и ту отмяташе глава назад и се сгушваше, ту протягаше тънката си шия и се навеждаше напред.

— Какво да правим? — попита той.

— Да унищожим „вечния хляб“, всичкия, до шушка — отговори Роденщок. И тихо добави: — А ако е необходимо, да унищожим и пекаря.

Сега Кригман знаеше, че Роденщок не се шегува. Старият търговец явно беше обмислил всичко и бе взел решение. Затова говореше така спокойно за тези страшни неща. На Кригман му олекна.

— А може ли… да се унищожи?…

— Трябва, и така решаваме въпроса. Да унищожиш е винаги по-лесно, отколкото да създадеш.

— Но как? В този вестник се съобщава, че с „вечния хляб“ се храни вече цяло рибарско селце. Не може да го вдигнем във въздуха, я!

— Защо ще прибягваме до такива ужаси? Просто ще купим „хляба“ от рибарите. Тези хора не разбират цената му. Те през целия си живот не са виждали банкнота от сто марки. Ако им предложим хилядарка, ще сметнат, че са осигурени за цял живот.

— Ами изобретателят, този професор Бройер?

Роденщок помълча и после измърмори:

— С него ще се справяме другояче.

Роденщок погледна часовника и продължи:

— Моите агенти вече действуват. Изпратих закупвачи на „хляб“ в рибарското село. И днес в девет часа Майер трябваше да ме осведоми как върви работата. Но той нещо се бави.

Събеседниците замълчаха. Роденщок увеси глава на гърдите и сякаш задряма. Кригман се въртеше на стола и нещо си мърмореше. Погледът му беше съсредоточен, веждите свити — той обмисляше нещо.

Големият стенен часовник с мелодичен звън удари десет часа.

Роденщок трепна и запали угасналата пура. Същата минута в стаята влезе момък, облечен в цивилни дрехи, но с военна стойка. Това беше Майер, секретарят на Роденщок.

Роденщок мълчаливо му показа свободното кресло до себе си, притвори очи и каза:

— Говорете.

Майер явно беше уморен от пътя. Той с удоволствие се отпусна на мекото кресло и се облегна, но веднага изправи гръб и започна доклада си:

— Не можем да се похвалим с успех, господин Роденщок. Въпреки цялото ни старание и уговорки, рибарите решително отказаха да ни продадат „тесто“, както те наричат „вечния хляб“. Не пожелаха дори да разговарят с нас. Чак когато предложихме на всекиго по три хиляди марки, взеха да се колебаят.

— Говеда! — измърмори Роденщок.

— И пак не се съгласяваха. Наложи се да вдигнем цената на пет хиляди…

— Обирачи!…

— Тогава двамина от тях се съгласиха: Фриц и Лудвиг, както им викаха. Фамилните им имена още не зная.

— Аха, все пак се съгласиха?

— Да, и с останалите тръгна по-леко. Ние вече изкупихме „тестото“ на повече от половината рибари и се надявахме до вечерта да свършим с покупката на „хляба“, но едно обстоятелство ме накара да спра изкупуването, докато получа по-нататъшни разпореждания от вас.

Роденщок вдигна вежди и сънливо попита:

— Какво обстоятелство?

— Всяка операция има смисъл само в случай, че успеем да изкупим целия „хляб“, до последния грам. Но се оказа, че Фриц и Лудвиг са скрили част от „хляба“, „да порасне“, както казаха.

— Мошеници!

— Изтървали се за това пред своите съселяни, като се похвалили как хубаво са измамили закупвачите. А рибарите, които ни продадоха целия „хляб“, разбира се, бяха огорчени, че не са постъпили като Фриц и Лудвиг. И от яд ги издадоха. Бедата е там, че не знаем точно колко е „тестото“ и затова няма никаква гаранция, че ще успеем да измъкнем целия „хляб“, особено след урока, който ни дадоха Фриц и Лудвиг. По същата причина не се заех и с втората задача — професор Бройер.

Лицето на Роденщок беше още сънно, но веждите вече се събираха и кожата на лицето му се набръчкваше. Майер знаеше какво значи тази промяна и се изпъна още повече.

— Лошо — каза тихо Роденщок, ала в тихия му глас вече се долавяше далечно боботене на гръм. — Лошо! — повтори той неочаквано високо и лицето му се зачерви.

„Аха, и ти можеш да се вълнуваш!“ — помисли Кригман, но без злорадство. Той изведнъж стана и като вдигна нагоре показалеца си, наведе глава към Роденщок.

— Слушайте, искам да ви кажа нещо.

Очите на Роденщок сега не спяха, а хвърляха мълнии. Но той внимателно слушаше Кригман.

— Кризите, революциите, войните са нещо ужасно — започна да излага проекта си Кригман. — Но онова, което е ужасно за масите, може да бъде хубаво за отделни хора. Умният човек трябва да извлича полза от всичко, дори от войните.

„Да, ти не можеш да се оплачеш от войната“ — помисли Роденщок, гледайки Кригман.

Кригман сякаш улови тази мисъл.

— Ето вие например, господин Роденщок, по време на войната претопихте в своите заводи ралата в оръжие и работехте за отбраната.

Роденщок се намръщи. Така беше. Той също не можеше да се оплаче от войната.

— Вие казвате, че „вечният хляб“ е бомба. — И като поклати глава, Кригман продължи: — От бомбите хората също печелеха добре. Докато има кризи и революции, с „вечния хляб“ може да се прави хубав оборот. Без да се разпростирам надълго и нашироко, ще ви кажа направо. Защо да унищожаваме „вечния хляб“? По-добре да търгуваме с него. Ще купим патента на изобретението от професор Бройер, ще му платим каквато сума иска — аз за такава работа не ще пожаля целия наличен капитал на моята банка, — ще организираме акционерно дружество за продажба и експорт на „вечен хляб“ и ще натрупаме милиарди, преди да станат каквито и да било сътресения. А тогава — ако щеш, и потоп. Нали пред нас е световният пазар. Да, не е шега работа! И ние ще сме единствените монополисти. Чудесен сън, мечта! Не, „вечният хляб“ не е бомба. Хлябът си е хляб и той много хубаво ще ни изхрани.

— Но моите заводи са за селскостопански машини…

— Те все едно са обречени. „Вечният хляб“ съществува и вие вече не можете да го унищожите. Мисля, че не само Фриц и още някой там са си скрили късче „тесто“, макар и колкото грахово зрънце. От зрънцето подир години може да израсне планина. А станем ли монополисти, ще имаме планини от злато.

— Май сте прав — рече замислен Роденщок. — Майер, веднага заминавайте при професор Бройер. Предложете му милион, два, колкото поиска. Не се спирайте пред каквато и да било цена!

Майер стана, поклони се само с глава, рязко се обърна и излезе.

След няколко дни той докладва на Роденщок и Кригман.

— Професорът решително отказва да продаде изобретението си за търговска експлоатация. Той казва, че мечтата на целия му живот е била да избави човечеството от глад, и е решил да предостави „вечния хляб“ безплатно на всички нуждаещи се.

— Идеалист! — надсмя се Кригман.

— Просто глупак — отсече Роденщок. — Казахте ли му сумата, която предлагаме за изобретението му?

— Казах.

— И какво?

— Когато казах: „милион“, той кипна от гняв. Когато казах: „пет“, той… ме изгони. Струва ми се, че не е съвсем нормален. Няма дори патент за изобретението си.

— Как така няма патент! — извика Кригман. — Тогава какво ще се съобразяваме с него? Сами ще вземем патент. И ще търгуваме. Ще повикаме някой умен химик, но без пари, ще му дадем една-две хилядарки, той ще ни се поклони до земята и ще направи анализ на хляба. Нещичко можем да променим в състава, да го направим по-ароматен или нещо подобно и „машинката“ ще се завърти! Нищо работа!

— Но и други знаят за „хляба“. Или си мислиш, че само на вас могат да ви хрумнат такива гениални търговски планове — иронизира го Роденщок.

Кригман се замисли.

— Да, трябва да опазим нашите „златни находища“ на остров Фер — каза той. — Но мисля, че с пари и връзки ще успеем.

— Другите също имат пари и връзки — не спираше Роденщок.

— Тогава, какво да правим? Това е необходимо и с него се решава всичко, нали така казахте?

Друг изход нямаше. Роденщок бе принуден да се съгласи. И без повече да спорят, те започнаха да обмислят план за действие.