Александър Беляев
Вечният хляб (10)

ПРЕСТЪПНИКЪТ

На сутринта рибарите се събудиха и с недоумение се заоглеждаха един друг. Какво беше станало с тях? Около къщата се въргаляха разпръснати клони и съчки. Вътре цареше тишина.

Те разбиха вратата и влязоха. В къщата нямаше никой.

— Отишъл си е! Избягал! Надхитри ни!

Мъжете се върнаха разочаровани в селото и чак тогава си спомниха за съвета на Бройер как да унищожат „тестото“. Донесоха голям котел, накладоха огън под него и започнаха да хвърлят вътре „тесто“. От котела се вдигна смрад, „тестото“ бързо се топеше и оставяше малко утайка на дъното. Ония, които нямаха котли, стриваха „тестото“ между камъни или го биеха в чутури. Работата вървеше доста спорно, но „тестото“ беше прекалено много и рибарите трябваше да се трудят цял ден, за да се справят с непрекъснато растящата грамада.

Докато те бяха заети с тази тежка работа, професорът и слугата му Карл пътуваха към града. Когато минаха покрай едно селце, срещнаха стар рибар, който позна професор Бройер.

— Ето го, иде мъчителят! — посочи рибарят на селяните минаващия Бройер.

Чуха се заплашителни викове. Карл включи на първа скорост.

Но един селянин запрати по автомобила оборска вила. Тя се удари в колелото и проби външната гума. Бегълците някак успяха да се измъкнат от селото, слязоха от автомобила и започнаха да слагат нова гума на колелото. Но селяните ги видяха и се втурнаха с крясъци към тях. Бройер и Карл оставиха автомобила и побързаха да се скрият в близката гора. Те не се решаваха да излязат на пътя, прекараха в своето убежище целия ден и чак през нощта тръгнаха на път.

„Клетник. Всеки минувач може да ме убие като престъпник, обявен извън закона…“ — мислеше огорчен Бройер.

Когато най-сетне пътниците стигнаха в града, Бройер отиде при прокурора и като му се представи, каза:

— Моля да ме арестувате и пратите в затвора, иначе тълпата ще ме разкъса!

— Идвате тъкмо навреме, аз току-що получих заповед да ви арестувам — отвърна прокурорът.

— Да ме пазите от тълпата ли?

— Да — отговори уклончиво прокурорът. — И не само затова. Към вас, както изглежда, ще бъде отправено обвинение.

Бройер беше учуден, но не каза нищо. Той сви рамене и равнодушно позволи да го откарат в затвора. Скоро го прехвърлиха в Берлин.

— Знаете ли какви нещастия сте причинили с изобретението си? — попита го на разпита следователят.

— Да, зная. Но не се признавам за виновен. Аз предупреждавах…

— За вината ви ще говорим после. Вие знаете онова, което е станало в рибарското село, а вероятно не знаете какво става по целия свят.

— Сигурно същото, в по-голям мащаб.

— В по-голям мащаб! — каза възмутен следователят. — Как можете да говорите спокойно за това? Цели паланки, села и градове са залети от вашето ужасно „тесто“. Стотици, хиляди, милиони хора са останали без жилища. Мореплаването и речното корабоплаване са преустановени, тъй като водите на реките и моретата са се превърнали в някаква тиня. Вие докарахте катастрофа, която не може да се сравни дори с изригването на вулкан, а говорите спокойно за „голям мащаб“.

— Какво искате, да падна на колене и да искам прошка ли? — вече избухна професорът. — Аз ли разнесох „тестото“ по цялото земно кълбо и търгувах с „вечния хляб“? Кажете поне в какво ме обвинявате?

— В това, че без да сте завършили опитите си и да сте изследвали всички качества на „тестото“, сте имали престъпната непредпазливост да дадете част от него на стария рибар Ханс. С това е започнало всичко.

— Взех всички предпазни мерки. Старият Ханс ме измами.

— Дали сте в ръцете на един полуграмотен човек страшна разрушителна сила. Хубава предпазливост! Благоволете да ми разкажете всичко. — Следователят седна зад бюрото и започна формален разпит, който продължи доста дълго.

Особено го интересуваше въпросът защо Бройер не е съобщил в телеграмата си на каква именно опасност се излага светът, а споменава само за вредата от „тестото“ върху здравето, като по такъв начин насочва следствието на погрешен път.

— Ако бяхте казали истината, нещастието би могло да се предотврати. Щяха да бъдат направени някакви хладилници или херметични съдове.

— Мислех, че страхът от отравяне е най-действеното средство, което ще накара хората да се откажат от употребата на „хляба“ и да го унищожат. Освен това нямаше да ми повярват, ако им кажех истината. Никакви там хладилници и херметични съдове не биха помогнали. За да бъдат направени, трябва време, а тестото расте с бързото размножаване на бактериите: за дванайсет часа всяка бактерия дава шестнайсет милиона потомство.

Когато при професора беше допуснат защитникът му, от него Бройер научи още някои подробности.

— Да, скъпи професоре, големи бели ни докарахте. Сега хората са заети само с това, да бият в чутури „тестото“. Богатите поне могат да наемат бедняци да им работят, но всички останали са обречени на този сизифов труд. Някои държави дори хвърлят „тесто“ в територията на други страни. Това предизвика много войни. Пак добре, че самото „тесто“ охлади войнствения плам. Как ще воюваш, когато не можеш да си пробиеш път през тази пихтия! Хора и коне затъват в „тестото“. Известно време се водиха въздушни боеве и с това работата приключи. Но кажете ми, какво ще стане по-нататък? Ето вестниците пишат, че вашето „тесто“ е плъзнало по цялата земя, ще покрие с кора от край до край земното кълбо и тогава — мор. Слънцето ще изпече това земно самунче. То може би ще бъде вкусно и хранително, само че няма да има кой да го яде. Всичко живо ще умре. Предвидливите хора — разбира се, по-богатите още отсега купуват парцели в планините. Всички швейцарски ледници са заграбени от групичка богаташи, които искат да се преселят там с надеждата, че на такава височина „тестото“ няма да стигне, освен това там е студено, а на студа то расте по-бавно.

— Кажете ми защо обвинявате тъкмо мен? — прекъсна Бройер защитника си. — Нали Роденщок и Кригман продаваха „хляба“!

Адвокатът се засмя.

— Работата е там, че държавата монополизира „хляба“ и вече тя го продаваше. Но правителството няма да признае вината си! За да се оправдае пред народа, то трябва да обвини някого и така да отвлече вниманието.

— Сега всичко ми е ясно — каза Бройер. — При такива условия трудно ще се оправдая.

— Да, няма да е лесно. Бихте могли само с едно нещо да купите оправданието си — като изобретите колкото се може по-скоро „противоотрова“, средство, което да унищожи изобретението ви.

— Но затова трябва да работя! — разгорещи се Бройер.

— Ще ви дадат тази възможност — отговори адвокатът. — Днес ще ви преместят в лаборатория, която е обзаведена тук, в затвора. Ще ви бъде предоставено всичко, необходимо за работа. Повярвайте ми, за вас това ще бъде най-добрият начин за защита.