Александър Беляев
Хойти-Тойти (3)

ВОЙНАТА Е ОБЯВЕНА

Всички опити за морално въздействие върху слона останаха напразни и Щром беше принуден да се съгласи с вземането на решителни мерки. В лесничейството беше изпратен отряд пожарникари с пръскачки. Ръководени от полицията, пожарникарите се приближиха на десет метра от слона, строиха се в полукръг и насочиха към огромното животно силни струи вода. Но слонът се зарадва на душа. Обръщаше се ту от едната, ту от другата си страна и пръхтеше шумно. Тогава десетина пожарникарски тръби съединиха струите си и насочиха тоя мощен поток към главата на слона, право в очите му. Това не му се понрави. Той изрева и толкова решително тръгна към пожарникарите, че атакуващите трепнаха, хвърлиха маркучите и се разбягаха. За един миг маркучите бяха изпокъсани, а машините — съборени.

От този момент сметките, които трябваше да плаща Щром, започнаха бързо да растат. Слонът се ядоса. Между него и хората беше обявена война й той правеше всичко възможно да им покаже, че тази война ще им струва скъпо. Бутна в езерото няколко пожарникарски автомобила, направи на трески къщурката на горския пазач, улови един полицай и го запокити на върха на едно дърво. И ако по-рано внимаваше да не прави бели, сега беше необуздан във вредителствата си. Но и в разрушителната си дейност проявяваше същия необикновен ум, затова можеше да причини много по-големи пакости от някой обикновен, макар и побеснял слон.

Щом получи съобщение за събитията във фриденсдорфското лесничейство, шефът на полицията заповяда: да се мобилизират големи полицейски отряди, да се въоръжат с пушки, след което да обкръжат лесничейството и да убият слона. Щром беше отчаян — друг такъв слон няма да се намери. Дълбоко в душата си директорът вече се беше примирил, че ще му се наложи да плати за лудориите на слона: Хойти-Тойти ще върне всичко с лихвите, само и само да се вразуми. Щром молеше шефа на полицията да отложи изпълнението на заповедта — все още се надяваше да се справи някак с опърничавия слон.

— Мога да ви дам десет часа — отвърна шефът на полицията. — След час цялото лесничейство ще бъде обкръжено. Ако се наложи, в помощ на полицията ще извикам и войска.

Щром свика извънредно съвещание, в което участвуваха едва ли не всички артисти и служещи в цирка, присъствуваше и директорът на зоологическата градина с помощниците си. Пет часа след съвещанието лесничейството беше покрито със замаскирани ями и капани. Всеки обикновен слон би се хванал в хитро поставените примки. Но Хойти си беше Хойти. Заобикаляше заградените места, късаше маскировката на ямите, не настъпваше дъските, свързани с окачено на въже тежко гюлле. Ако падне върху главата на слона такова гюлле, би могло да го зашемети и събори.

Срокът изтичаше, подсилените отряди все повече стягаха пръстена на блокадата. Полицаите с пушките се приближаваха към езерото, край което се намираше слонът. Между стволовете на дърветата вече се виждаше грамадното туловище на Хойти. Той поемаше вода с хобот, вирваше го и изригваше цял фонтан, който се разпадаше във въздуха и се сипеше като дъжд върху широкия му гръб…

— Готови! — изкомандува тихо офицерът. Сетне извика: — Огън!

Гръмна залп. Горският гъсталак отвърна с многократно ехо. Слонът наведе глава встрани и, облян в кръв, се втурна право към хората. Полицаите стреляха, а той, без да обръща внимание на куршумите, продължаваше да препуска. Полицаите бяха добри стрелци, но не познаваха анатомията на слона и куршумите им не засягаха жизненоважните му центрове — мозъка и сърцето. От болка и страх слонът изрева диво и опъна напред хобот, сетне бързо го прибра — хоботът е много важен орган, без него животното ще загине; затова слоновете го използуват като отбранително или нападателно оръжие само в краен случай. Хойти наведе глава и огромните му бивни, дълги по два и половина метра и тежки по петдесет килограма всеки, се насочиха като страшни тарани към враговете. Гледката беше ужасна. Но дисциплината все още задържаше хората — продължаваха да стоят на местата си и да стрелят непрекъснато.

Слонът разкъса веригата, измъкна се от блокадата и се скри.

Подире му беше организирана потеря, но съвсем не беше лесно да го уловят или дори настигнат. Полицейските отряди бяха принудени да се придвижват по пътищата, а слонът вървеше направо, вече без да подбира пътища — през градини, бостани, поля, гори.