Стивън Кинг
Таен прозорец, тайна градина (9)

8

Тя го беше посъветвала да се обади на Дейв Нюсъм, полицая на Ташмор — все пак, онзи човек можело да бъде опасен… Морт й каза, че не е необходимо — поне не още, но ако „Джон Шутър“ го потърси отново, вероятно ще звънне на Дейв. След още няколко надути любезности прекратиха разговора. Стори му се, че тя хитрува относно косвеното му предположение, че може би в този момент Тед седи на стола на Морти-Мечо и спи в леглото на Морти-Мечо, но той наистина не знаеше как би могъл — рано или късно — да не спомене Тед Милнър. Този човек все пак беше станал част от живота на Ейми. А и тя му се беше обадила — това беше истината. Беше я обзело едно от смешните й чувства и му се беше обадила.

Морт стигна до мястото, където пътят покрай езерото се раздвояваше — дясното разклонение се изкачваше по стръмния бряг към Езерната алея. Той пое по него, вървеше бавно и се наслаждаваше на цветовете на есента. Когато стигна до последния завой на пътеката и пред него се показа тънката черна лента на асфалта, някак си не остана изненадан, че вижда синьото комби с мисисипския номер паркирано там — като често наказвано куче, вързано с верига за дърво — и слабата фигура на Джон Шутър, подпряна до десния преден калник, с ръце, скръстени на гърдите.

Морт зачака биенето на сърцето му да се ускори от притока на адреналин, но сърцето му продължи в нормалния си ритъм, ще рече, жлезите му продължаваха да действат както преди — а поне засега това означаваше, че кротуваха.

Слънцето, което се беше скрило зад облак, отново се показа, а цветовете на есента, които и досега бяха ярки, сякаш избухнаха в пламъци. Отново се появи собствената му сянка — тъмна, дълга и ясно очертана. Кръглата черна шапка на Шутър изглеждаше още по-черна, синята му риза — още по-синя, а въздухът беше толкова прозрачен, че мъжът изглеждаше като изрязан от цветната хартия на действителността, която сега беше по-ярка и по-жизнена от тази, която познаваше Морт. И той разбра, че е допуснал грешка в съображенията си да не се обади на Дейв Нюсъм — грешка или малка измама — както към себе си, така и към Ейми. Истината беше, че той искаше сам да се оправи с тази работа. „Може би просто, за да докажа на себе си, че има неща, с които все още мога да се оправям“ — помисли си той и отново се заизкачва по хълма към мястото, където Джон Шутър стоеше облегнат на колата си и го очакваше.