Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Четири след полунощ (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secret Window, Secret Garden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 69гласа)

Информация

Сканиране и корекция
NomaD(2009)
Разпознаване, начална корекция
maskara(2009)
Допълнителна корекция
moosehead(2014)

Издание:

Стивън Кинг. Четири след полунощ. Сборник (в две части)

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

Художник: Петър Станимиров

Редактор: Иван Димитров

Технически редактор: Душка Кордова

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция на граматически и правописни грешки

28

Вдигна телефона.

— Грег?

— Да.

— Как изглеждаше Том, когато говори с него?

 

— Беше капнал — каза веднага Грег. — На един глупав старец не му е работа да пълзи по скеле и да боядисва цял ден на студения вятър. На неговата възраст. Изглеждаше готов да падне в най-близкия куп листа, ако не успее бързо да стигне до легло. Разбирам за какво намекваш, Морт, и предполагам, че ако е бил достатъчно изморен, би могъл да забрави нещо, но…

— Не, не говоря за това. Сигурен ли си, че е било само умора? Може ли да е бил изплашен?

Последва дълга тишина на другия край на линията. Колкото и да нямаше търпение, Морт не я прекъсна. Искаше да позволи на Грег да мисли толкова време, колкото му е необходимо.

— Не изглеждаше така — каза най-после. Грег. — Изглеждаше някак… отнесен. Реших, че е просто обикновена умора, но може и да не е било. Или не изцяло.

— Може ли да е скрил нещо от тебе?

Този път паузата не беше толкова дълга.

— Не знам. Може и да е скрил. Това е всичко, което мога да кажа със сигурност, Морт. Като те слушам, ще ми се да бях приказвал с него по-дълго и да го бях попритиснал малко по-здраво.

— Мисля, че ще е добре да отидем заедно у тях — каза Морт. — Веднага. Беше така, както ти казах, Грег. Ако Том ти е казал нещо друго, може да е било, защото, онзи го е сплашил до смърт. Ще те чакам там.

— Добре. — Гласът на Грег отново звучеше разтревожено. — Но нали знаеш, Том не е от хората, които се плашат лесно.

— Сигурен съм, че някога е било така, но сега Том е поне на седемдесет и пет. Мисля, че колкото повече остарява човек, толкова по-лесно е да го сплашиш.

— Защо тогава аз да не те чакам там?

— Добра идея. — Морт затвори телефона, изля остатъка от уискито в мивката, качи се в буика си и потегли към къщата на Том Грийнлиф.