Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Четири след полунощ (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Secret Window, Secret Garden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 69гласа)

Информация

Сканиране и корекция
NomaD(2009)
Разпознаване, начална корекция
maskara(2009)
Допълнителна корекция
moosehead(2014)

Издание:

Стивън Кинг. Четири след полунощ. Сборник (в две части)

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

Художник: Петър Станимиров

Редактор: Иван Димитров

Технически редактор: Душка Кордова

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция на граматически и правописни грешки

22

Морт подкара обратно към Ташморското езеро. Караше с ръце, залепнали за кормилото, с изпънат гръб и очи, втренчени в пътя. Беше пуснал радиото силно и яростно се съсредоточаваше върху музиката всеки път, когато усещаше издайнически признаци на мозъчна активност зад центъра на челото си. Преди да беше изминал четирийсет мили, почувства силно напрежение в пикочния си мехур. Реши, че това е добре дошло, и дори и не помисли да спира в крайпътна тоалетна. Нуждата да се облекчи беше още една отлична възможност за отвличане на вниманието.

Стигна до къщата към четири и половина и паркира буика на обичайното място отстрани. Ерик Клептън тъкмо беше стигнал до кулминацията на своето соло на китара, когато Морт изгаси мотора и върху него падна тишина — като товар камъни, обвити в пореста гума. Нямаше нито една лодка в езерото, нито една буболечка в тревата.

„Пикаенето и мисленето имат много общо помежду си — помисли си той, докато излизаше от колата и дърпаше ципа си. — И двете можеш да ги отлагаш… но не вечно.“

Морт Рейни стоеше и уринираше, мислейки за тайни прозорци и тайни градини — мислеше за тези, които са собственици на вторите, и тези, които могат да гледат през първите. Мислеше за факта, че списанието, което му трябва, за да докаже, че някакъв човек е или луд, или измамник, по случайност беше изгоряло точно тази вечер, когато се опитваше да го вземе. Помисли си за факта, че любовникът на бившата му жена — човек, когото ненавиждаше с цялата си душа, беше роден в град, наречен Шутърс Ноб, и че Шутър по случайност беше псевдонимът на гореспоменатия луд или измамник, който беше влязъл в живота на Морт Рейни точно в момента, когато гореспоменатият Морт Рейни беше започнал да осъзнава развода си не само като академично понятие, а и като прост факт, определящ целия му живот оттук насетне. Дори мислеше за факта, че „Джон Шутър“ беше обявил, че е открил акта на плагиатство на Морт Рейни горе-долу по същото време, когато Морт Рейни се беше разделил с жена си.

Въпрос: Всички тези неща съвпадения ли са?

Отговор: Това е технически възможно.

Въпрос: Вярва ли той, че са съвпадения?

Отговор: Не.

Въпрос: Тогава смята ли той, че полудява?

— Отговорът е „не“ — каза Морт. — Не смятам. Поне не още. — Той вдигна ципа си и се отправи обратно зад ъгъла към вратата.