Стивън Кинг
Таен прозорец, тайна градина (21)

20

Морт пое чашата кафе, която Тед му предложи, и го попита има ли кока или пепси. Тед имаше и след като Морт я изпи, стомахът му се укроти. Беше очаквал, че самото идване тук — на мястото, където Тед и Ейми сега си имаха дом и не трябваше да се крият по евтини крайградски мотели, ще го ядоса и разстрои. Но не стана така. Беше просто къща — такава, в която всяка стая като че ли разгласяваше, че собственикът е Жизнерадостен Млад Ерген, Който Има Успех. Морт откри, че може да понесе това съвсем леко, въпреки че отново започва да се чувства малко нервиран за Ейми. Мислеше за малкия и кабинет с ясната му, чиста светлина и приспиващия шум на сушилнята, проникващ през стената, малкия й кабинет с тайния прозорец — единствения в цялата къща, който гледаше към острата малка чупка между къщата и пристройката; помисли колко много беше свързана тя с това място и колко малко й личеше, че е свързана с него. Но с този проблем тя трябваше да се справи сама, и след няколко минути в новата й къща, която съвсем не беше ужасно леговище на несправедливостта, а си беше само къща, той си помисли, че може да го преживее… че може дори да бъде доволен.

Тя го попита дали ще остане в Дери тази нощ.

— Не. Ще се върна колкото мога по-скоро, след като свършим със застрахователните агенти. Ако изникне нещо друго, те могат да се свържат с мене… или пък ти.

Той й се усмихна. Тя също му се усмихна и бегло докосна ръката му. Тед не хареса жеста й. Той намръщено обърна поглед към прозореца и започна да натъпква с пръст лулата си.