Стивън Кинг
Способен ученик (21) (Лятото на покварата)

21

На другия ден, в понеделник, Тод стана в шест часа сутринта и някак механично си приготви бъркано яйце, както си беше наумил. Слезе баща му, облечен в халат с монограм на ревера и по чехли.

— Уф — рече той, като мина край Тод и отиде към хладилника за портокалов сок.

В отговор Тод изсумтя, без да вдига поглед от книгата, една от осемдесет и седемте мистерии на Скуод. Той беше доволен, че си е намерил лятна работа като градинар в Пасадена. Мястото беше много отдалечено за ежедневно пътуване, даже ако един от родителите му дадеше на заем колата си. Никой не искаше, но баща му работеше в същата посока близо до неговата работа и можеше по пътя си да остави Тод на автобусната спирка, а на връщане да го вземе от същото място. В това положение Тод беше готов да побеснее — той не обичаше да се връща от работа с баща си и направо ненавиждаше сутрешното пътуване към работното място с него. Сутрин той се чувстваше най-разголен, тогава стената между онова, което беше и онова, което можеше да бъде, съвсем изтъняваше. Най-лошото идваше след една нощ на тежки сънища, ала и когато не сънуваше, се чувстваше зле. Една сутрин внезапно осъзна със страх, който граничеше с ужаса, че мисли съвсем сериозно да пресегне към чантата на баща си, да сграбчи кормилото на Поршето и да го насочи на зигзаг към двете експресни платна, като сее смърт сред пътуващите в утрото.

— Искаш ли още едно яйце, Тод-О?

— Не, благодаря, татко.

Дик Боудън ги ядеше печени. Как може да яде печени яйца? Слагаш го на грил за две минути, после го обръщаш. Когато най-подир го пльоснеш в чинията, то напомня за исполинско око на мъртвец с катаракта в него, око, което ще кърви с оранжев цвят, щом го боднеш с вилицата.

Той бутна настрана бърканото яйце. Не беше го докоснал.

Вън сутрешният вестник плесна на стъпалото.

Баща му свърши с готвенето, изключи скарата и седна на масата.

— Не си ли гладен тази сутрин, Тод-О?

Ако още веднъж ме наречеш така, ще забия ножа си право в шибания ти нос, татко-О.

— Нещо нямам апетит, предполагам.

Дик се ухили любещо на сина си. На дясното ухо на момчето беше останало малко петънце от крема за бръснене.

— Бети Траск ти е взела апетита. Това е моето предположение.

— Да, може и така да е. — Той пусна една измъчена усмивка, която изчезна още щом баща му стана от ъгъла за хранене и слезе по стълбите да вземе вестника. Ще се събудиш ли, ако ти кажа какъв боклук е, татко-О? Как ще го приемеш, ако ти кажа: „Между другото, знаеш ли, че дъщерята на твоя добър приятел Рей Траск е една от най-големите курви в Санто Донато. Ще си целуне путката, ако я изчукаш два пъти, татко-О. Само за това мисли! Вмирисаната малка курва. Две ко̀ли — и тя е твоя за цяла нощ. Ако се случи да няма ко̀ла, тя е твоя за цяла нощ. Ако не хване мъж, ще се чука и с куче.“ Мисля, че те събудих, татко-О. Стига ли ти за летящ старт през деня?

Той отпъди ядосано тези мисли. Знаеше, че дълго не може да ги държи далеч от себе си.

Баща му се върна с вестника. Тод хвърли поглед към заглавието: КОСМИЧЕСКАТА СОВАЛКА НЯМА ДА ПОЛЕТИ, ТВЪРДЯТ ЕКСПЕРТИТЕ.

Дик седна.

— Бети е хубаво момиче — каза той. — Напомня ми за майка ти, когато я срещнах.

— Така ли?

— Красива… млада… свежа… — Очите на Дик Боудън придобиха неопределен вид. После те сякаш се върнаха отнякъде и се спряха тревожно върху сина му. — Не искам да кажа, че майка ти не е хубава жена, но на тази възраст момичето има известен… блясък, предполагам, че ще кажеш така. Той е за малко, после изчезва. — Той сви рамене и разгърна вестника. — C’est la vie^[1], навярно.

Тя е разгонена кучка. Може би това й придава блясък.

— Ти се държиш правилно с нея, нали така, Тод-О? — Баща му, както обикновено, минаваше набързо през вестника към спортните страници. — Не ми се виждаш много свеж.

— Всичко е спокойно, татко.

(ако не спре веднага, ще направя нещо, ще извикам, ще плисна кафе в лицето му, ще направя нещо.)

— Рей мисли, че си фино момче — разсеяно каза Дик. Най-сетне беше стигнал до спорта. Изглеждаше погълнат. На масата за закуска настъпи благословена тишина.

Бети Траск му увисна на врата още първия път, когато излязоха заедно. След киното той я заведе на поляната на местните любовници, защото знаеше, че от тях очакват точно това. Можеха да обменят лиги за около половин час и имаха пълното право да разказват на уважаваните си приятели на другия ден. Тя може да ококори очи и да разправи как е отблъсквала неговите атаки — момчетата са толкова досадни, наистина, а тя никога не се чука от първата среща, не е такова момиче. Приятелките й ще се съгласят и ще влязат в дамската тоалетна да направят това, което се прави там — да си сложат грим, да пушат, нещо такова.

А за момче… е, ти си аут. Трябва да стигнеш поне до втората база и да опиташ за третата. Защото има репутация и репутация. Той искаше само да има репутацията, че е нормален. Ако поне не опиташ, започват клюките. Хората се чудят дали си в ред.

И той ги водеше на Джейнс Хил, целуваше ги, опипваше циците им и отиваше малко по-далеч, ако му позволяваха. Когато някое момиче откажеше, той пускаше в ход съвсем естествени оправдания и я изпращаше до дома й. Не го безпокоеше какво щяха да кажат на другия ден в дамската тоалетна. Не се притесняваше, че някой ще се усъмни в нормалността на Тод Боудън. Освен…

Освен Бети Траск, едно такова момиче, което се чукаше още на първата среща. На всяка среща. И между срещите.

Първият път беше около месец преди проклетия сърдечен пристъп на нациста и Тод си мислеше, че е постъпил много добре с една девственица… така, както някой млад питчър ще изиграе най-добрата си игра през годината, без да е имал специално предчувствието за това. Нямаше време за безпокойство, нямаше защо да дърпа всички конци.

Дотогава Тод винаги усещаше кога момичето започва да губи разсъдъка си и на следващата среща ще се отпусне, за да продължат нататък. Той вече знаеше, че е желан и че неговите надежди и очаквания са се оправдали. Знаеше, че е такова момче, което техните кучи майки смятаха за „добро хващане“. И когато почувстваше приближаването на физическата капитулация, каквото и да значеше това за нейната личност, Тод беше готов да допусне, че ако някога започне да излиза с истински фригидно момиче, сигурно ще се радва да се срещат дълги години. Даже да се ожени за нея.

Първият път с Бети мина много добре — тя не беше девствена, а той беше. Помогна му да вкара члена си в нея, и то така, сякаш изнасяше лекция. Насред самия акт върху одеялото, на което лежаха, нещо в нея сякаш заклокочи: „Толкова обичам да се чукам!“ С такъв тон някое друго момиче можеше да ти обясни колко обича ягодовия сладолед.

Следващите им срещи — те бяха пет до сега, по-точно пет и половина, ако се броеше последната вечер — не минаха толкова гладко. Те ставаха все по-неприятни, макар самата Бети да не подозираше това, поне до последната вечер. Напротив, Бети сигурно си мислеше, че е намерила разгонения бик на своите мечти.

Тод не изпита нито едно от усещанията, които очакваше да го споходят в такъв случай. При целувка устните й бяха като топъл, но недоварен черен дроб. Когато тя пускаше език в устата му, той си мислеше за бацилите, които носи и понякога му се струваше, че усеща как миришат пломбите й, те имаха неприятен метален мирис и му напомняха за хром. Гърдите й бяха торби с месо. Нищо друго.

Преди сърдечния пристъп на Дюсандър се срещнаха два пъти. Всеки път много го затрудняваше ерекцията. И в двата случая той в крайна сметка успя да се възбуди с помощта на фантазията. Виждаше я съблечена гола пред всичките им приятели. Разплакана. Тод я изнасилваше пред всички и крещеше: Покажи циците си! Покажи им онова нещо, пачавра такава! Разтвори бузите си! Точно така, наведи се и ги РАЗТВОРИ!

Нейното отношение не криеше изненада. Той беше добър любовник, и не защото нямаше затруднения, а защото ги имаше. Възбуждането беше само първата крачка. След като си постигнал ерекция, трябва да стигнеш до оргазъм. На четвъртия път, три дни след сърдечния пристъп на Дюсандър, той я буха повече от десет минути. Бети Траск си помисли, че умира и се възнася на небето. Три пъти получи удовлетворение и вече наближаваше четвъртото, когато Тод се върна към старото си видение: момичето на масата, приковано и безпомощно. Огромният изкуствен пенис. Гумената круша. Едва сега, когато беше отчаян, потен и почти побъркан от желание да свърши тоя ужас, лицето на момичето заприлича на Бети. Това го доведе до нерадостен, гумен спазъм, който трябваше да е оргазъм, поне в механичния смисъл. Миг след това Бети му прошепна с горещ дъх на дъвка „Сочен плод“: „Мили, ще ме имаш, когато поискаш. Само ме повикай.“

Тод изпръхтя шумно.

Главната трудност беше в това: няма ли да пострада репутацията му, ако скъса с момиче, което съвсем очевидно искаше да излиза с него? Няма ли да си мислят хората защо го е оставил? Част от разума му казваше, че това не може да стане. Спомни си как през първата година в гимназията вървеше по коридора след две по-големи момчета и едното от тях попита другото защо е скъсало с приятелката си. „Заебах я“, рече другото и двамата избухнаха в блеещ смях.

 

 

Ако някой ме пита защо съм я оставил, ще кажа, че просто съм я заебал. Но ако тя започне да разправя, че сме се чукали само пет пъти? Това стига ли? А?… Колко?… Колко пъти?… Ще злословят ли?… Какво ще кажат?

И умът му се луташе като прегладнял плъх в лабиринт без изход. Напразно си повтаряше, че прави от мухата слон и неговата неспособност да реши затрудненията си показваше колко е съсипан. Ала съзнанието за това не му носеше нова способност да промени поведението си и той потъна в мрачна депресия.

Колежът! Колежът е отговор на въпроса. Той дава възможност да се обясни раздялата с Бети, без някой да търси причината. Ала септември изглеждаше толкова далечен!

Петия път му трябваха почти двайсет минути, за да се възбуди, но Бети обяви, че си е струвало да чака. А миналата вечер беше съвсем неспособен.

— Какво ти става? — кисело попита Бети. След двайсетминутно обработване на отпуснатия му член тя беше разчорлена и нетърпелива. — Да не си от ония момчета, с обратната резба?

Едва не я удуши на място. Ако му беше под ръка неговата пушка калибър 7,62 милиметра…

— Виж ти, синът ми е като пушка. Честито, сине!

— А? — той се огледа и остави мрачните си мисли.

— Влизаш в южната група на звездите от гимназиите! — Баща му се хилеше гордо, с удовлетворение.

— Така ли? — За момент той не проумя какво каза баща му, думите прозвучаха двусмислено. — Ами да, треньорът Хейнс спомена нещо такова в края на годината. Каза, че ще включи мен и Били Де Лайънс. Всъщност никога не съм го очаквал.

— Исусе, това сякаш не те радва?

— Само се опитвам

(кой ли те бръсне?)

да свикна с мисълта. — С върховно усилие той докара нещо като усмивка. — Може ли да погледна статията?

Баща му подаде вестника през масата и Тод стана на крака.

— Ще събудя Моника. Трябва да види това преди да излезем.

Господи, не! Не мога да застана пред двамата тази сутрин.

— А, не си струва. Знаеш, че няма да заспи, ако я събудиш. Ще й оставим вестника на масата.

— Да, струва ми се, че така ще направим. Ти си дяволски разсъдливо момче, Тод!

Той потупа Тод по гърба. Тод затвори очи и сви рамене, сякаш искаше да каже „глупости!“, което накара баща му да се засмее. Тод отвори очи и погледна вестника.

4 МОМЧЕТА ОТ ЮЖНАТА ГРУПА НА ЗВЕЗДИТЕ ВЕЧЕ СА ОПРЕДЕЛЕНИ, съобщаваше заглавието. Под него имаше снимки на всички в техните екипи: хващачът и играчът отляво от гимназията във Феървю, левакът от Маунтфорд, а до него вдясно — Тод, който открито се усмихваше на света под козирката на бейзболната си шапка. Прочете статията и разбра, че Били Де Лайънс влиза във втория отбор. Поне това го правеше щастлив. Де Лайънс можеше да се гаври с него, че е методист, докато му увисне езикът, ако му доставяше удоволствие, ала с това не сполучваше да баламоса Тод. Той знаеше съвсем точно мястото на Били Де Лайънс. Може би си струваше да го запознае с Бети Траск, другото ярко сияние. Тази мисъл отдавна се въртеше в главата му и миналата вечер реши твърдо. Семейство Траск минаваха за бели. Само като й видиш носа и приликата с маслина — а родителите й бяха още по-зле — и всичко ти става ясно. Много просто: членът му долови разликата преди неговия разум. Кого си мислят, че будалкат, като се наричат Траск?

— Още веднъж те поздравявам, сине.

Той вдигна поглед и първо видя протегнатата ръка на баща си, а след това и глупаво ухиленото му лице.

Приятелят ти Траск е евреин, се чу да крещи в лицето на баща си. Затова бях импотентен миналата вечер с оная курва, дъщеря му! Това е причината! Сетне леденият глас, който понякога идва в такива моменти, се надигна от бездната на неговата същност, за да обуздае нахлуващото безразсъдство, сякаш казваше

(ОВЛАДЕЙ СЕ ВЕДНАГА)

зад стоманени порти.

Стисна ръката на баща си и я разтърси. Усмихна се сърдечно пред гордото бащино лице и каза:

— Даа, благодаря, татко!

Оставиха вестника отгърнат на същата страница с бележка, която Дик настоя Тод да подпише:

Твоят син от звездите, Тод.