Стивън Кинг
Способен ученик (2) (Лятото на покварата)

2

Август 1974 година.

Те седяха зад къщата на Дюсандър под ласкавото безоблачно небе. Тод беше с джинси, кецове и фланелката от Малката лига. Дюсандър носеше торбеста сива риза и безформени жълтеникави панталони, които се държаха на тиранти. Бива си ги тези панталони, мислеше си Тод с лично удовлетворение, като че идват направо от кутия в задната част на магазина на Армията на спасението в търговската част. Трябваше наистина да направи нещо, за да промени начина, по който Дюсандър се обличаше вкъщи. Това разваляше част от удоволствието.

Двамата ядяха сандвичи „Биг Мак“, донесени от Тод в кошницата на колелото, което той караше с голяма бързина, за да не изстине храната. Тод смучеше кока-кола през пластмасова сламка. Дюсандър предпочиташе чаша бърбън.

Старческият му глас се извисяваше и падаше, звучеше книжно, неуверено, понякога едва се чуваше. Избелелите му сини очи с червени жилки нямаха покой. Отстрани човек можеше да ги вземе за дядо и внук. Внукът сякаш очакваше някаква церемония по слизането от кораб.

— Това е всичко, което помня — завърши след малко Дюсандър и отхапа голямо парче от своя сандвич. Тайният сос на „Макдоналдс“ потече по брадата му.

— Можеше да го разкажеш и по-добре — меко каза Тод. Дюсандър отпи голяма глътка от чашата си.

— Униформите бяха от хартия — изръмжа най-сетне той. — Когато някой от затворниците умираше, тя минаваше на друг, ако още можеше да се носи. Понякога четиридесет души можеха да носят една и съща униформа. Получих висока оценка за моята пестеливост.

— От Глюк?

— От Химлер.

— Но в Патин сте имали фабрика за дрехи. Миналата седмица ми казахте. Защо не вземахте от там униформите? Затворниците можеха да ги правят.

— Работата на фабриката в Патин беше да правят униформи за германските войници. Колкото до нас… — за миг гласът на Дюсандър стигна до фалцет и той направи усилие да продължи. — Ние не се занимавахме с рехабилитация — завърши той.

Тод пусна широката си усмивка.

— За днес стига ли? Моля те. Боли ме гърлото.

— Не трябва да пушите толкова — рече Тод и продължи да се усмихва. — Разкажете още нещо за униформите.

— За кои? Затворническите или на СС?

— И за двете — каза с усмивка Тод.