Стивън Кинг
Способен ученик (16) (Лятото на покварата)

16

През есента на 1977 година, още през първия срок, Тод влезе в стрелковия клуб. През юни 1978 година вече беше точен стрелец. Той участва във футболното първенство, през бейзболния сезон спечели пет пъти и загуби веднъж (загубата дойде от две грешки и една несполучлива обиколка) и постигна третия най-висок успех в историята на училището. Той кандидатства в Бъркли и го приеха веднага. През април вече знаеше, че в нощта на дипломирането ще чете или прощално, или приветствено слово.

През последната половина от годината на дипломирането усети необикновен порив в себе си, който го стресна, защото беше безразсъден. Смяташе, че го контролира ясно и точно и това беше най-малкото удобно, но щяха да се появят толкова неканени мисли, а това плашеше. Вече си беше подредил живота. Беше задвижил нещата. Неговият живот приличаше много на светлата и слънчева кухня на майка му, където всичко беше облицовано с хром и неръждаема стомана, място, където всичко тръгва, само да натиснеш копчето. Е, да, в кухнята имаше дълбоки тъмни шкафове, но в тях можеш да сложиш сума ти неща и да ги затвориш.

Този нов порив му напомни за съня, в който се върна у дома и откри окървавения мъртъв пияница в чистото и добре осветено място на майка му. И сякаш внезапно в неговото ясно и грижливо подреждане, в това място-за-всичко-и-всичко-в-неговото-място, сътворено от разума му, някакъв мрачен и кървав натрапник тършуваше и се влачеше в търсене на терен, където да умре колкото се може по-ефектно…

На четиристотин метра от дома на Боудън имаше магистрала с осем платна. Към нея водеше стръмен и обрасъл с храсталак насип. На насипа беше пълно с удобни прикрития. За Коледа получи от баща си подарък — една пушка „Уинчестер“, калибър 7,62, с подвижен телескопичен мерник. През върховите часове, когато и осемте платна са натоварени, можеше да се намери местенце на този насип и… защо пък не, можеше лесно да…

Да направи какво?

Да извърши убийство?

Да унищожи всичко, за което се беше борил през последните четири години?

Кажи какво?

Не, сър, не_, ма’ам_, няма начин.

Това е, дето се вика, за майтап.

Така си беше… ала поривът остана.

Една събота, няколко седмици преди дипломирането, Тод сложи 7,62 милиметровата си пушка в калъфа, след като грижливо изпразни пълнителя. Остави оръжието на задната седалка на бащината си нова играчка — купеното на старо Порше. Подкара към мястото, където обраслия склон се спускаше стръмно към магистралата. Баща му и майка му бяха заминали с голямата кола да прекарат почивните дни в Лос Анджелис. Дик, вече пълноправен съдружник, щеше да участва в дискусия с група местни хора за новия хотел на „Рено“.

Докато се промъкваше по стръмното, стиснал в ръце пушката в калъфа, сърцето на Тод бумтеше, устата му се пълнеше с кисела, наелектризирана слюнка. Стигна до повалено дърво и седна с кръстосани крака зад него. Извади оръжието и го сложи върху гладкия дънер на падналото дърво. Един от клоните беше идеалната опора за цевта. Притисна удобно приклада към вдлъбнатината на дясното си рамо и погледна в оптическия мерник.

Глупак, крещеше разумът му. Момче, това е истинска щуротия. Ако някой те види, няма значение дали пушката е заредена или не. Ще си навлечеш маса неприятности, може и да сложиш край на оная работа с пияниците.

Наближаваше десет часа, съботното движение не беше много интензивно. Хвана на мушката жена зад кормилото на синя Тойота. Стъклото на прозореца беше леко спуснато и кръглата якичка на безръкавната й блуза се вееше от вятъра. Тод нагласи кръстчето на прицела върху слепоочието на жената и натисна спусъка на празното оръжие. Това беше лошо за бойника, хайде, заеби го.

— Паф! — прошепна той, когато Тойотата изчезна в подземния тунел на осемстотин метра от неговото място на склона. Той преглътна буцата, която се беше събрала в гърлото му.

Ето и мъж зад кормилото на пикап Субару Брат. Имаше претенциозна сива брада и носеше бейзболна шапка на „Сан Диего Падрес“.

— Ти си… ти си мръсен плъх… мръсен плъх, който застреля брат ми — прошепна Тод, захихика едва чуто и пак стреля с празната пушка калибър 7,62.

Той гръмна така срещу петима други и всеки път празното щракане на чукчето разсейваше илюзията в края на всяко „убит“. Сетне отново сложи пушката в калъфа. Отнесе я обратно нагоре по стръмното, като я държеше ниско, за да не го видят. Сложи я отзад в Поршето. Усети в слепоочията си сухи, горещи, тежки удари. Подкара към къщи. Качи се в стаята си и мастурбира.