Робърт Грейвс
Божественият Клавдий (31) (и неговата съпруга Месалина)

Глава 29

Тогава влезе Ксенофонт, наля в устата ми някакво питие, защото бях пред припадък, и изобщо започна да се грижи за мене. Не знам какво точно ми даде, но тази отвара избистри ума ми, накара ме да се овладея и да приемам всичко с пълно спокойствие. Имах чувството, че стъпвам по облаците като бог. Отрази се и на зрението ми, тъй че сега виждах Нарцис, Калпурния и Палас, сякаш бяха на двайсет стъпки от мен, вместо до мене.

— Повикайте Тураний и Лусий Гета.

След смъртта на Калон сега Тураний беше главен разпоредител по снабдяването, а пък Гета, както вече споменах, командуваше преторианците съвместно с Криспин.

Разпитах ги, след като ги уверих, че не ще ги накажа, ако говорят истината. Потвърдиха всичко, казано от Нарцис, Калпурния и Клеопатра, и ми разправиха още подробности. Когато поисках от Гета да ми обясни откровено защо не ми е докладвал за всичко това преди, той рече:

— Позволяваш ли да си послужа с една поговорка, Цезаре, която ти често цитираш: „Коляното е по-близко до пищяла“? Какво сполетя Юст, моя предшественик, когато се опита да ти отвори очите за онова, което се върши в покоите на съпругата ти в двореца?

Тураний отвърна на същия въпрос, като ми припомни, че когато неотдавна събрал смелост да се яви пред мене с оплакване, че Месалина е присвоила от държавните запаси базалтови блокове, внесени от Египет за подменяне на настилката на Говеждия пазар — за да ги използува, както се оказало, за някаква нова колонада, която си строяла в Градините на Лукул, — аз съм се разгневил, заявил съм му да не смее да оспорва нейните постъпки или заповеди и съм му обяснил, че тя върши всичко по мое нареждане и с пълното ми съгласие. Бях му казал, че ако занапред иска да се оплаква от господарката Месалина, да върви да се оплаква на самата нея. Тураний беше прав. Наистина беше тъй.

Калпурния, която се движеше неспокойно, докато разпитвах Гета и Тураний, най-сетне ми отправи умолителен поглед. Разбрах, че иска да си поговорим насаме. Отпратих всички и тогава тя ми заговори кротко и искрено:

— Мили мой, доникъде няма да стигнеш, ако продължаваш да задаваш все същите въпроси на различни хора. Съвсем ясно е: всички са се страхували да ти кажат отчасти защото са знаели колко обичаш и вярваш на Месалина, но най-вече защото си император. Постъпил си много глупаво и си много нещастен, но сега ще трябва незабавно да сториш нещо, за да се оправиш. Не действуваш ли веднага, ще осъдиш всички ни на смърт. Върви в лагера на преторианците и поискай закрилата на всички верни войници. Не вярвам да те изоставят заради Месалина и Силий. Може би има един-двама офицери, които са подкупени, но другите са ти предани. Изпрати конни вестители в Рим да съобщят, че се връщаш, за да си отмъстиш на Силий и на жена си. Издай заповеди за арестуване на всички, присъствували на пиршеството. Това вероятно ще бъде достатъчно за потушаване на бунта. Те ще са толкова пияни, че не ще могат да сторят нищо опасно. Но побързай!

— О, да — отвърнах. — Ще побързам!

Отново повиках Нарцис.

— Вярваш ли на Гета?

— Да ти призная, Цезаре, не му вярвам докрай.

— А тия двама офицери, които са тук с него?

— На тях им вярвам, но те са глупаци.

— Криспин е в отпуск в Бай, кого тогава да сложим начело на преторианците, като не вярваме на Гета?

— Ако Калпурния беше мъж, нея щях да предложа. Но тъй като не е, след нея идвам аз. Не съм друго освен един освобожденец, зная, но офицерите преторианци ме познават и ме обичат, освен това ще е само за един ден.

— Добре тогава, главнокомандуващи за един ден Нарцисе. Кажи на Гета, че по нареждане на лекаря трябва да остана на легло до утре. Почакай. Коя дата сме? Пети септември? Ето ти заповедта. Покажи я на офицерите и незабавно ги прати в Рим с войниците им, да арестуват всички на сватбеното пиршество. Без насилия, освен при самоотбрана. Тъй им кажи. Извести преторианците, че идвам, очаквам да ми останат верни и верността им не ще остане невъзнаградена.

Осемнадесет мили има от Остия до Рим, но войниците ги взели за час и половина с бързи двуколки. Пристигнали в момента, когато пиршеството се разтурвало. Причина за това станал един конник, Ветий Валент, любовник на Месалина, преди Силий да се появи на сцената, към когото тя все още била благосклонна. Пирът бил стигнал до онази фаза, когато първата възбуда от виното е попреминала и всеки започва да се чувствува изморен и объркан. Погледите се насочили към Ветий Валент: той прегръщал един вечнозелен дъб, който растял пред къщата, и разговарял с някаква въображаема дриада, скрита в него. Дриадата, както личало, била влюбена във Ветий и шепнешком го канела на среща на върха на дървото. Той най-сетне склонил да се качи и накарал приятелите си да образуват пирамида, та да се изкатери до първите големи клони. Пирамидата се разпаднала на два пъти сред бурни смехове, но Ветий упорствувал и на третия път яхнал клона. Оттам бавно и с опасност за живота си взел да се катери все по-нагоре и по-нагоре, докато изчезнал в гъстите листа на върха. Всички стояли, вперили очи натам, да видят какво ще последва. Очакването било изпълнено с нетърпение, защото Ветий имаше силно чувство за хумор. Скоро той взел да подражава влюбените викове на дриадата, взел да издава звуци като шумни целувки и да ахка развълнувано. А после се умълчал, докато отдолу взели да подвикват:

— Ветий, Ветий, какво правиш?

— Разглеждам света. Това е най-добрата наблюдателница в Рим. Дриадата е седнала на скута ми и ми показва по-интересните места; не ме смущавайте. Да, ето Сената. Глупаво момиче, знам го много добре! А онова там е Колчестър! Не грешиш ли? Та от това дърво не се вижда чак до Колчестър. Имаш предвид лагера на преторианците. Не, наистина е Колчестър, бога ми. Виждам името, изписано на една табела, и брити със сини лица обикалят наоколо. А това какво е? Какво правят? Не, не вярвам! Какво, обожават Клавдий като бог ли?

Последвало подражание на моя глас:

— Но защо, искам да знам защо? Нямате кого другиго да обожавате ли? Нима другите богове не искат да прекосят морето? Не ги виня. Самият аз прекарах тежка морска болест, когато го минавах.

Слушателите на Ветий били възхитени. Когато пак замълчал, подвикнали отново:

— Ветий, Ветий! А сега какво правиш?

Отвърнал, пак с моя глас:

— Първо на първо, ако не искам, няма да отговоря. Не можете да ме принудите. Аз съм свободен човек, нали така? Всъщност съм един от най-свободните хора в Рим.

— О, кажи ни, Ветий!

— Гледайте, гледайте! Хиляди фурии и змии! Пусни ме, дриадо, пусни ме веднага. Не, не, друг път. Горе ръцете, дриадо!

— Какво става, Ветий?

— Спасявайте се. Току-що видях ужасна гледка. Не, стойте! Троге, Прокуле, помогнете ми първо да сляза! Но всички други бягайте да се спасявате!

— Какво? Какво?

— Страхотна буря се носи откъм Остия! Спасявайте се!

И тълпата наистина се разпръснала. Със смехове и писъци, начело с младоженката и младоженеца, те се втурнали от градината към улицата, миг преди войниците ми да се спуснат връз тях. Месалина се измъкнала, измъкнал се и Силий, но войниците задържали около двеста от гостите, а сетне още петдесетина, които се препъвали пиянски към домовете си. Месалина се придружавала само от трима души. Отначало с нея вървели около двадесетина, но още щом се вдигнала тревогата за наближаването на преторианците, те я изоставили. Преминала пеша през града, докато стигнала Градините на Лукул, а междувременно изтрезняла напълно. Решила незабавно да тръгне към Остия и отново да се опита да ме омае с хубостта си — дотогава всякога бе успявала, — но за подкрепление да вземе и децата. Била все още боса, в дрехите си на вакханка, което извиквало подигравки и присмех по улицата. Изпратила една от прислужничките си в двореца да вземе децата, сандали, някои украшения и чиста дреха. Каква е била любовта между нея и Силий проличава от това, че са се разделили още при първия знак на опасността. Месалина се приготвила да го жертвува на моя гняв, а Силий отишъл на Форума, да подхване съдийската си работа, все едно, че нищо не било станало. Достатъчно пиян бил да си въобрази, че ще може да се престори на невинен, а когато офицерите дошли да го арестуват, казал им да не го закачат, че бил зает. В отговор му сложили белезниците и го повели към лагера.

Междувременно при мен дойдоха Вителий и Цецина (колега от второто ми консулство), които ме бяха придружили до Остия и след приношението отидоха да посетят приятели на другия край на града. Разказах им накратко за случилото се и заявих, че се връщам в Рим: очаквах да ме подкрепят и да бъдат свидетели на безпристрастието, с което раздавам правосъдие на виновните, все едно с какъв ранг или обществено положение са те. Олимпийският ефект на опиата все още не ме оставяше. Говорех бавно, свързано и както ми се струваше, разумно. Отначало Вителий и Цецина не отговаряха, а изразяваха само удивление и тревога. Когато ги запитвах какво мислят за цялата работа, Вителий издаваше удивени и ужасени възклицания като например:

— Наистина ли ти казаха това? О, колко ужасно! Какво долно предателство! — а Цецина му пригласяше.

Съобщиха за пристигането на държавната колесница и Нарцис, комуто бях наредил да напише обвинителния акт срещу Месалина и който се бе постарал да разпита прислугата, за да направи списъка на прелюбодеянията колкото може по-пълен, се показа като храбрец и верен служител.

— Цезаре, моля те, съобщи на благородните си приятели кой съм за днес и ми позволи да седна в твоята кола. Докато господарят Вителий и Цецина не изкажат откровено мнението си и докато не престанат да издават възклицания, които могат да се сметнат както за осъдителни към жена ти, тъй също осъдителни за обвинителите й, мой дълг като командир на преторианците е да стоя край тебе.

Радвам се, че дойде. Докато пътувахме към града, взех да разправям на Вителий за хитрините на Месалина и колко много съм я обичал, и как подло ме е заблуждавала. Той въздъхна дълбоко и рече:

— Човек трябва да е камък, за да не се разтопи пред нейната хубост.

Говорих му и за децата, а Цецина и Вителий въздъхнаха в един глас:

— Бедните, милите дечица! Не бива да се оставят да страдат.

Единственото, което би могло да се сметне за истинското им мнение, бе възклицанието на Вителий:

— Почти не е възможно за човек, който е изпитвал към Месалина възхищението и нежността, каквито аз съм чувствувал, да повярва на тези отвратителни обвинения, та дори и хиляда сигурни свидетели да се закълнат, че са истински.

А когато Цецина се съгласи с него:

— О, в какъв лош и мъчен свят живеем!

Очакваше ги неприятна изненада.

Срещу ни в здрача се зададоха две коли. Едната беше каляска, теглена от бели коне, а в нея седеше Вибидия, най-възрастната и най-почитана от девиците-весталки, моя скъпа приятелка. Зад каляската следваше кола с голямо жълто „Л“, изписано на нея, една от колите в Градините на Лукул, които се използуваха за пренасяне на тор и боклук. Там бяха Месалина и децата. Нарцис осъзна положението мигновено: очите му бяха по-силни от моите и веднага спря колесницата ни.

— Весталката Вибидия идва да те посрещне, Цезаре — рече той. — Ще те моли да простиш на Месалина. Вибидия е мила старица, много я уважавам, но, за бога, не й давай прибързани обещания. Не забравяй как чудовищно се отнесоха с тебе и помни, че Месалина и Силий са предатели на Рим. Бъди учтив с Вибидия, на всяка цена, но не се издавай с нищо. Ето обвинителния акт. Погледни го, прочети имената. Погледни единадесетия обвиняем — Мнестер. Нима ще простиш това? А Цезоний, какво ще кажеш за Цезоний? Какво мислиш за жена, която може да има връзки със същество като него?

Поех пергамента и докато слизаше от нашата кола. Нарцис прошепна нещо в ухото на Вителий. Не знам какво е било, но то накара Вителий да мълчи, докато го нямаше Нарцис. Четях обвиненията на светлината на фенера, а Нарцис изтича по пътя да посрещне Вибидия и Месалина, която също беше слязла и вървеше към него. Месалина бе изтрезняла: повика ме нежно отдалече:

— Здравей, Клавдий! Какво глупаво момиче съм аз! Да не повярваш просто!

За пръв път глухотата ми беше от полза. Нито познах гласа й, нито чух какво казва. Нарцис поздрави Вибидия учтиво, но не позволи на Месалина да ме наближи. Месалина взе да кълне, заплю го в лицето и се опита да се промъкне, но той нареди на двамина от подофицерите, които бяха с него, да я върнат в колата й и да я придружат до града. Месалина крещеше, сякаш я убиваха или насилваха; вдигнах очи от пергамента и запитах какво става, Вителий каза:

— Някаква жена от тълпата. Обзета от родилни болки, както разбирам от виковете й.

Тогава Вибидия приближи бавно към нашата каляска, а след нея се задъхваше Нарцис. Нарцис говори вместо мене. Обясни на Вибидия, че всеизвестното и невиждано развратничене и измамите на Месалина не заслужават застъпничеството на една свята и възрастна весталка.

— Не вярвам вие, весталките, да сте съгласни дворецът да бъде превърнат в бордей, както по времето на Калигула, нали? Нима искате танцьори и гладиатори да лудуват сред чаршафите в леглото на върховния понтифекс, с дейното участие на съпругата на върховния понтифекс?

Това смути Вибидия: Месалина й се признала само в „интимна близост“ със Силий. Тя каза:

— Не зная нищо за това, но поне искам да помоля върховния понтифекс да не прави нищо прибързано, да не пролива невинна кръв, да не осъжда никого, без да го чуе, да не забравя честта на своя дом и дълга си към боговете.

Намесих се:

— Вибидия, Вибидия, мила приятелко, ще бъда справедлив към Месалина, повярвай ми.

Нарцис каза:

— Да, наистина. Опасността е в това, върховният понтифекс да не окаже на бившата си съпруга незаслужена милост. Много е трудно да отсъди по делото безпристрастно, както налага длъжността му. Затова от негово име те моля: не прави нещата за него по-болезнени, отколкото са. Смея ли да предложа да се върнеш, господарке Вибидия, и да се отдадеш на моленията към богиня Веста, които познаваш тъй добре?

Тя се оттегли, а ние продължихме. Когато стигнахме в града, Месалина отново се помъчила да ме види, както ми казаха, но подофицерите не й позволили. После опитала да изпрати Британик и малката Октавия да ме молят да й простя, но Нарцис ги видя да тичат към нас и ги отпрати. Аз седях смълчан и размишлявах над списъка с любовниците на Месалина. Нарцис го беше озаглавил: „Условен и непълен списък на известните прелюбодейства на Валерия Месалина от първата година на брака й с Тиберий Клавдий Цезар Август Германик Британик, Баща на Отечеството, върховен понтифекс и т.н., до днешна дата“. Съдържаше четиридесет и четири имена, а по-късно бе разширен до сто петдесет и шест.

Нарцис изпрати нареждане колата да се върне в Градините: правилата за уличното движение забраняваха да е навън по това време. Месалина разбра, че е победена и се остави да я отведат. Децата бяха изпратени в двореца, но майка й Домиция Лепида, макар отношенията им напоследък да бяха охладнели, смело се качи при нея; иначе Месалина щеше да остане сама с коларя. След това Нарцис нареди на нашия кочияш да кара към дома на Силий. Като наближихме, аз казах:

— Но това тук не е неговият дом? Това е фамилното жилище на Азиниите.

Нарцис ми обясни:

— Месалина го купи частно, когато Азиний Гал бе изпратен на заточение, и го даде на Силий като сватбен подарък. Влез и виж с очите си какво е ставало.

Влязох и видях бъркотията след пиршеството — украсите от лозови листа, бъчвите и жлебовете, маси, преобърнати заедно с храната и мръсните чинии, изпотъпкани розови листа и гирлянди по пода, разкъсани леопардови кожи и вино, разляно навсякъде. Домът беше пуст — останал бе само един стар вратар и двама мъртво пияни любовници, потънали в обятията си в брачното легло. Накарах да ги арестуват. Мъжът беше щабен офицер, на име Монтан, а тя беше собствената племенница на Нарцис, млада омъжена жена с две деца. Но онова, което най-много ме стресна и отчая, беше, че целият дом бе пълен с покъщнина от двореца — не само предмети, които Месалина бе донесла като зестра, когато се оженихме, но древни мебели от семействата на Клавдиите и Юлиите, включително и самите статуи на моите предци, както и семейните маски, долапи и всичко! Не би могло да има по-явно доказателство за намеренията й! Пак се качихме в каляската и тръгнахме към лагера на преторианците. Сега и Нарцис бе унил и смълчан, защото много обичаше племенницата си: но Вителий и Цецина бяха заключили, че за тях ще е по-сигурно да вярват на собствените си очи и едновременно взеха да ме подтикват към отмъщение. Стигнахме до лагера, където цялата преторианска войска беше строена, по нареждане на Нарцис, пред трибунала. Вече се беше стъмнило и трибуналът бе осветен от факли. Покачих се на трибуната и държах кратка реч. Гласът ми беше ясен, но звучеше някак много далечно:

— Преторианци, приятелят ми, покойният цар Ирод Агрипа, който пръв ме препоръча на вас за император, а сетне увеща Сената да одобри избора ви, ми каза последния път, когато го видях жив, а ми го и написа в последното си писмо, да не се доверявам никому, защото никой от околните ми не заслужавал моето доверие. Не взех думите му буквално. Продължих да имам пълно доверие в съпругата си, Валерия Месалина, за която сега знам, че е била проститутка, лъжкиня, крадла, убийца и предателка на Рим. С това не искам да кажа, преторианци, че не вярвам на вас. Вие всъщност сте единствените, на които вярвам. Вие сте войници и изпълнявате дълга си безусловно. Очаквам да застанете зад мене и да потушите заговора, който бившата ми съпруга Месалина и нейният любовник, консулът Гай Силий, са направили да ме убият, под предлог да върнат народните свободи на града. Сенатът е загнил от заговорничене, гнил е като вътрешностите на овена, който принесох днес следобед на божествения Август; не сте виждали по-грозна картина. Срамувам се да ви говоря така, но то е вярно, нали? Помогнете ми да осъдя моите врагове — нашите врагове — и след като Месалина умре, ако пак ме видите да се оженя, позволявам ви да ме насечете на парчета с вашите мечове и да играете с главата ми на топка в баните като с главата на Сеян. Три пъти женен, и трите пъти нещастно! Е, какво ще кажете, момчета? Никой от другите ми приятели не желае да ми отговори направо.

— „Убий ги, Цезаре!“

— „Бъди безжалостен!“

— „Удуши тая кучка!“

— „Смърт на всички тях!“

— „Ние сме на твоя страна!“

— „Прекалено благороден се показа!“

— „Затрий ги, Цезаре!“

Съвсем ясно бе какво мислят преторианците за всичко това.

Наредих да ми доведат арестуваните мъже и жени веднага, на самото място, и наредих да се арестуват още сто и десет мъже, включени вече в списъка на любовниците на Месалина, както и четири благороднички, които бяха проституирали, подканени от Месалина, по време на оная прословута оргия в двореца. За три часа приключих с делото. Но само защото едва тридесет и четирима от триста и шестдесетте мъже, които се бяха явили, не се признаха за виновни в обвиненията срещу им. Онези, чиято единствена вина бе участието им в сватбеното пиршество, изпратих на заточение. Двадесет и шест конници, шестима сенатори и един офицер от преторианците, които се признаха за виновни в прелюбодейство или в замислен бунт, или пък и двете, помолиха да бъдат екзекутирани веднага. Удостоих ги с това благоволение. Ветий Валент се опита да откупи живота си, предлагайки насреща имената на подбудителите на заговора. Заявих му, че ще ги намеря и без неговата помощ и той бе отведен на ешафода. Монтан също бе включен в списъка на Нарцис, но обясни, че Месалина го била принудила да прекара нощта с нея, като му показала заповед, подписана и подпечатана от мене: и че след оная единствена нощ й бил омръзнал. Месалина вероятно е взела подписа ми на документа, прочитайки ми го на глас — „за да не изморяваш ценните си очи, миличък“, като нещо съвсем друго. Но аз възразих, че той не е получавал моя заповед да присъствува на сватбеното пиршество и да прелюбодействува с племенницата на нашия приятел Нарцис; тъй че и него го екзекутирах. През тази нощ в града станаха петнайсет самоубийства на лица, които не бяха арестувани, но очакваха това. Трима близки мои приятели, всичките конници — Трог, Котан и Фабий, бяха сред тях. Предполагам, че Нарцис е знаел за вината им, но не ги е включил в обвинителния списък от приятелски чувства, като се е задоволил да им изпрати предупреждение.

Мнестер отказа да се признае за виновен: той ми припомни, че аз лично съм му наредил да се подчинява на жена ми във всичко, и каза, че й се бил подчинявал против своята воля. Вдигна дрехата си и ми показа следите от камшик по гърба си.

— Тя ме би, защото природната ми скромност ме спираше да изпълнявам нарежданията й тъй енергично, както на нея й се щеше, Цезаре.

Дожаля ми за Мнестер. Навремето той спаси всички театрални зрители от клането на германците. А и какво може да се очаква от един актьор? Но Нарцис се обади:

— Не му прощавай, Цезаре. Вгледай се внимателно в следите. Кожата не е разцепена. Всеки, който знае да гледа, ще види, че камшикът не е имал за цел да ранява; това е просто един от начините да се забавляват по-добре.

Тъй че Мнестер отправи изящен поклон към всички, последният му поклон, и изрече обичайните си думи:

— Ако съм ви доставил радост, това е моята награда. Ако ли съм ви оскърбил, моля за прошка.

Изслушаха го в мълчание и той бе отведен към смъртта си.

Единствените двама, които пощадих, освен очевидно невинните, бяха един Латеран, който бе обвинен в заговорничене, но не се призна за виновен, и Цезонин. Доказателствата срещу Латеран бяха противоречиви, а беше и племенник на Авъл Плавций, затова приех, че е невинен. Цезонин пощадих, защото беше такъв пропаднал човек, макар и с добро потекло, че не исках да обиждам останалите прелюбодейци, като го екзекутирам с тях: по времето на Калигула бе проституирал като жена. Не знам какво се случи с него: вече не се появи в Рим. Също тъй отхвърлих обвинението срещу племенницата на Нарцис, дължах му това.

Вакханките, все още облечени в леопардовите си кожи, наредих да обесят, цитирайки думите на Телемах от „Одисеята“, когато си отмъщава на развратните прислужнички на Пенелопа:

Вие, развратни жени, сте за почтена смърт недостойни —

с толкова срам и позор ни покрихте челата — на мене,

още на моята майка, с женихи деляхте постеля.

Обесих ги всички по омировски, по дванадесет на редица, за дебело корабно въже, завързано между две дървета. Краката им бяха на педя от земята, а когато умираха, пак цитирах Омир:

Ритнаха само за кратко с краката и стихнаха скоро.

А Силий? И Месалина? Силий изобщо не се опита да се защити; ала когато го разпитах, предаде само фактите, описвайки как е бил съблазнен от Месалина. Настоях:

— Но защо? Искам да знам защо? Наистина ли беше влюбен в нея? Наистина ли ме смяташе за тиран? Наистина ли възнамеряваше да върнеш Републиката, или само да станеш император на мое място?

Той отвърна:

— Трудно ми е да обясня, Цезаре. Може да съм бил омагьосан. Тя ме накара да те мисля за тиран. Плановете ми бяха неопределени. С толкова много от приятелите си разговарях за свободата, че — нали знаеш как става — когато говориш за свободата, всичко ти изглежда страшно лесно. Очакваш всички врати да се разтворят, всички стени да се срутят и всички да викат от радост.

— Искаш ли да пощадя живота ти? Искаш ли да те сложа под опекунството на твоето семейство като безотговорен идиот?

— Искам да умра.

Месалина ми беше написала писмо от Градините. В него ми съобщаваше, че ме обичала както винаги и се надявала да погледна на шегата й снизходително; всъщност тя само искала да подведе Силий, както сме се били споразумели, и ако в необузданото си пиянство е попрекалила с лудориите, да не ставам смешен, да не се сърдя и да не ревнувам. „Нищо не прави мъжа по-омразен и по-грозен в очите на жената от ревността.“ Предадоха ми писмото на трибунала, но Нарцис не ми позволи да отговоря, докато не свършат делата. Написах само: „Получих ти бележката и ще й отдам императорското си внимание в скоро време.“ Каза ми, че докато не съм се уверял в размера на вината й, не бивало да отговарям писмено: не бивало да й давам надежда, че ще избегне смъртното наказание и ще се отърве само с изгнание на някой малък остров.

Отговорът на Месалина на официалното потвърждение за получаването на писмото й представляваше дълго послание, покапано със сълзи, в което ме кореше за студенината, с която съм отвърнал на милите й думи. Правеше пълни признания, както ги наричаше, на многобройните си увлечения, но отричаше да е прелюбодействувала; умоляваше ме в името на децата да й простя и да й дам възможност да започне всичко отначало като вярна и предана съпруга; обещаваше да се превърне в идеален образец на съпружеска вярност за всички римски благороднички, докато свят светува. Получих го, когато съдех Силий.

Нарцис видя сълзите в очите ми и рече:

— Цезаре, не се поддавай. Родената проститутка не може да се промени. Дори и в това писмо не е искрена с тебе.

Отвърнах му:

— Не, няма да се поддам. Човек не може да умре два пъти от същата болест.

Писах й: „Получих ти бележката и ще й отдам вниманието си в скоро време.“

Третото писмо на Месалина пристигна тъкмо когато падаха последните глави. Беше гневно и заплашително. Пишеше, че вече ми била дала всички възможности да се отнеса към нея справедливо и почтено и че ако незабавно не съм й поискал извинение за обидното си, безсърдечно и неблагодарно отношение, щял съм да си тегля последствията; защото нейното търпение вече се изчерпвало. Тя тайно държала в свои ръце верността на всички офицери от преторианците, както и на всичките ми освобожденци освен на Нарцис, а и на по-голяма част от Сената; достатъчно било да каже само една дума, и аз незабавно съм щял да бъда арестуван и да стана прицел на отмъщението й. Нарцис отметна глава и се засмя.

— Е, поне моята вярност към тебе я признава, Цезаре. А сега трябва да отидеш в двореца. Сигурно припадаш от глад. От закуска не си хапнал нищо, нали?

— Но какво да й отговоря?

— Не заслужава да й отговаряш.

Върнахме се в двореца, където ни чакаше вкусна храна. Вермут (препоръчван от Ксенофонт като успокоително средство) и стриди, печена гъска с любимия ми сос от гъби и лук — по рецепта, дадена на майка ми от Береника, майката на Ирод — и задушено телешко с репички, както и гювеч, и ябълкова пита, подправена с мед и карамфил, и пъпеш от Африка. Ядох лакомо, а като свърших, ми се доспа. Казах на Нарцис:

— Тази вечер повече не мога да мисля. Уморен съм. Оставям ти да ръководиш нещата до утре сутринта. Предполагам, че ще трябва да известим онази нещастна жена да се яви тук утре сутринта и да отговори на обвиненията. Обещах на Вибидия да я съдя справедливо.

Нарцис не отвърна. Легнах да спя.

Нарцис кимнал на офицера-преторианец:

— Заповед на императора. Ще отидеш с шестима войници в павилиона, в Градините на Лукул, и там ще екзекутираш господарката Валерия Месалина, разведената съпруга на императора.

А после предупредил Евод да избърза пред преторианците и да предупреди Месалина, че идват, като по този начин й даде възможност да се самоубие. Ако се самоубиела, което сигурно щяла да стори, аз не трябвало да научавам за незаконната му заповед. Евод я намерил просната на земята в павилиона, разтърсвана от ридания. Майка й била коленичила край нея. Месалина рекла, без да вдигне очи:

— О, любими Клавдий, толкова съм нещастна и тъй ме е срам!

Евод се засмял:

— Грешиш, господарке. Императорът спи в двореца, заповядал е никой да не го тревожи. Преди да си легне, нареди на преторианския командир да дойде тук и да ти отреже хубавата главичка. Това са точните му думи, господарко. „Отрежете й главата и я набучете на края на копието.“ Изтичах да те предупредя. Ако си толкова смела, колкото си и хубава, господарке, съветвам те да свършиш, преди да са дошли. Донесох ти тази кама, в случай че нямаш друга подръка.

Домиция Лепида се обадила:

— Няма надежда, мое бедно мило дете; не можеш да се отървеш. Единственото почтено нещо, което ти остава сега, е да вземеш камата му и да се промушиш.

— Това не е вярно — заплакала Месалина. — Клавдий никога не ще се осмели да се отърве от мен по този начин. Това го е измислил Нарцис. Отдавна трябваше да го убия, този Нарцис. Злобен, омразен Нарцис!

Отвън по каменната настилка се чули тежки стъпки.

— Стой! На оръжие!

Вратата се отворила с трясък и офицерът застанал на нея, очертан на нощното небе, със скръстени ръце. Не казал нито дума.

Месалина изпищяла, като го видяла, и сграбчила камата от Евод. Страхливо опипала острието и върха й. Евод се подиграл:

— Нима ще караш войниците да те чакат, докато намеря точило да ти я подостря?

Домиция Лепида промълвила:

— Събери смелост, дете. Няма де те заболи, ако я забиеш бързо.

Офицерът бавно отпуснал ръце: дясната му ръка посегнала към дръжката на меча. Месалина допряла върха на камата първо до гърлото, а после до гърдите си.

— О, не мога, мамо! Страх ме е!

Офицерът бил извадил меча от ножницата. Направил три големи крачки напред и я промушил.