Робърт Грейвс
Аз, Клавдий (34)

Глава 33

Месалина беше извънредно красива девойка, стройна и пъргава, с очи черни като смола и гъсти къдрави черни коси. Беше много мълчалива, а загадъчната й усмивка ме караше да подлудявам от любов по нея. Толкова бе щастлива, че се е измъкнала от Калигула, и тъй бързо осъзна предимствата, които й даваше бракът с мене, че се държеше по начин, който ме караше да вярвам, че ме обича толкова, колкото и аз нея. В същност това бе първият път, в който се влюбвах в някого от юношеството си насам; а когато някой не много умен, не много привлекателен петдесетгодишен мъж се влюби в много привлекателно и много умно петнадесетгодишно момиче, изгледите не са кой знае колко надеждни. Оженихме се през октомври. През декември тя вече беше бременна от мен. Изглеждаше очарована от малката ми Антония, която бе десетгодишна, а за мен бе истинско облекчение, че сега детето си има някого, когото да нарича мамо, някого, който по възраст би могъл да й бъде приятел и би могъл да й обясни как да се държи в обществото, а и да я извежда — нещо, което Калпурния не можеше да прави.

Месалина и аз получихме покана да заживеем отново в двореца. Пристигнахме в лош час. Един търговец, на име Бас, задавал въпроси на старшията на дворцовата охрана за ежедневните навици на Калигула — вярно ли, че се разхождал из колонадите на двора нощем, защото не можел да спи? По кое време правел това? Из кои колонади обикновено ходел? Колко стражи го придружавали? Старшията съобщил случката на Касий, а Касий я докладвал на Калигула. Арестуваха Бас и го подложиха на кръстосан разпит. Той бе принуден да признае, че е възнамерявал да убие Калигула, но отрече, дори и под натиска на мъченията, да е имал съучастници. Тогава Калигула изпрати вест на стария баща на Бас, с която му нареждаше да присъствува на екзекуцията на сина си. Старецът, комуто и през ум не минавало, че Бас се готви да убива Калигула, нито знаел, че е арестуван, останал потресен, когато видял сина си да се гърчи на пода на двореца, с тяло, смазано от мъченията. Но успял да се сдържи и поблагодарил на Калигула за милосърдието, което проявил, като му позволявал да склопи очите на сина си. Калигула се изсмял:

— Да му склопиш очите, как ли не! Та той няма да има очи за склопяване, убиец такъв! Ей сега ще му ги избода. А и твоите също.

Бащата на Бас проплакал:

— Пощади живота ни. Ние сме само маши в ръцете на могъщи личности. Ще ти кажа имената им.

Това разколебало Калигула, а когато старецът изредил преторианския префект, командира на германците, ковчежника Салуст, Цезония, Мнестер и още трима-четирима, той пребледнял от страх.

— А кого смятат да направят император на мое място?

— Чичо ти Клавдий.

— И той ли е в заговора?

— Не, ще го използуват само за лице.

Калигула изтичал навън и набързо свика преторианския префект, командира на германците, ковчежника и мен в една стая. Попита другите, сочейки към мене:

— Това създание би ли могло да стане император?

— Не, ако ти не повелиш, Юпитере.

Тогава той им се усмихна прочувствено и възкликна:

— Аз съм сам, а вие сте трима. Двамина от вас са въоръжени, аз съм беззащитен. Ако ме мразите и искате да ме убиете, сторете го веднага и сложете на мое място за император този нещастен идиот.

Всички се проснахме по корем, а двамината воини му подадоха мечовете си от пода и казаха:

— Невинни сме откъм такива предателски помисли, господарю. Ако не ни вярваш, убий ни!

И знаете ли, той се приготви да ни убива! Но докато още се суетеше, аз се обадих:

— Всемогъщи боже, офицерът, който ме доведе тук, ми разказа обвинението срещу тези предани мъже, отправено от бащата Бас. Очевидно е, че то е невярно. Ако Бас наистина е бил нает тях, защо тогава му е трябвало да разпитва старшията за твоите навици? Нима не е могъл да събере всичките необходими сведения самите тези пълководци тук? Не, бащата на Бас се е опитал спаси собствения си живот и живота на сина си с тази нелепа лъжа.

Калигула като че ли повярва на моите доводи. Подаде да му целуна ръката, накара ни да станем и върна мечовете. Бас и баща след това бяха насечени на парчета от германците. Но Калигула успя да избие от ума си страха от убийство, който междувременно бе подсилен от няколко злокобни поличби. Първо, помещението на дворцовия вратар бе поразено от гръмотевица. После Инцитат, когато една вечер го доведоха на вечеря, се вдигна на задните си крака и с копитото си счупи една алабастрова купа, която бе принадлежала на Юлий Цезар, разливайки виното по пода. Но най-злата от всички поличби бе онова, което се случи в Олимпия, когато, в съгласие с нареждането на Калигула, работниците в храма започнали да разглобяват статуята на Юпитер на части за по-удобното й пренасяне в Рим. Първо трябвало да се свали главата, за да се използува като мярка за новата глава на Калигула, която щеше да се постави там, когато статуята се сглобяваше наново. Закрепили скрипеца на храмовия покрив, завързали въжето около шията и тъкмо се готвели да теглят, изведнъж гръмогласен кикот проехтял из цялата сграда. Работниците побягнали в паника. Не се намери ни един по-юначен да ги замести.

Цезония започна да го съветва да управлява по-меко и да спечели обичта на народа, а не неговия страх, тъй като със своята неотстъпна суровост вече бил накарал хората да треперят само при звука на името му. Защото Цезония осъзнаваше колко опасно бе неговото положение и че ако нещо се случеше с него, и тя щеше да загуби живота си — тя искаше поне да се знае, че е сторила всичко по силите си да го отклони от проявите му на жестокост. Постъпките му вече бяха най-необмислени. Отиде последователно първо при преторианския префект, сетне при ковчежника, а после при командира на германците и се престори, че се доверява изцяло на всеки един поотделно, казвайки им:

— На тебе ти вярвам, но другите заговорничат срещу мене и затова искам да ги смяташ за мои смъртни врагове.

Те споделили това помежду си; и когато срещу му бе направен истински заговор, никой от тях не си мръдна пръста. Калигула заяви, че одобрява съвета на Цезония, и й поблагодари; непременно щял да го последва, щом се одобрял с враговете си. Свика целия Сенат и се обърна към нас със следните думи:

— Скоро, врагове мои, ще дам на всички ви амнистия и ще зацарувам в мир и любов хиляда години. Това е предсказанието. Но преди да настъпи това златно време, глави ще се търкалят по пода на тази сграда и кръв ще се пръска чак до таванските греди. Жестоки пет минути ще бъдат тези.

А ние бихме предпочели първо да дойде хилядагодишният мир, а сетне жестоките пет минути.

Заговорът бе организиран от Касий Херея. Беше старомоден воин, приучен на сляпо подчинение към заповедите на своите началници. Нещата трябва да станат непоносими, преди човек като него да се реши да заговорничи срещу живота на своя главнокомандуващ, комуто е дал най-свята клетва. Калигула се бе отнесъл с Касий много лошо. Дал му бе думата си да го направи префект на преторианците, а сетне без никакво обяснение и без дори да му се извини, бе назначил един офицер с краткотрайна служба и без военни отличия като награда за някакво забележително пиянско постижение в двореца: оня бе предложил да изпразни един петнайсетлитров съд с вино, без да го отмести от устните си, и наистина го стори — и аз бях там, — а на всичко отгоре успя да задържи виното в стомаха си. Калигула го бе направил и сенатор. Освен туй товареше Касий с най-неприятните задачи и поръчки — да събира данъци, които всъщност не бяха дължими, да конфискува имущества заради простъпки, които никога не са били извършвани, да екзекутира невинни хора. Неотдавна го бе накарал да измъчва едно хубаво момиче, пък и от добро семейство, на име Квинтилия.

Историята беше следната. Няколко млади мъже я искаха за жена, но оня, който й бе предложен от нейния настойник, беше член на „веселяците“, а тя изобщо не можеше да го търпи. Помолила настойника си да й разреши да си избере някого от другите; той склонил и бе определен денят за сватбата. Отхвърленият „веселяк“ отишъл при Калигула и повдигнал обвинение срещу съперника си, заявявайки, че оня бил богохулствувал, изказвайки се за своя августейши повелител с думите „оная плешива дама“. Посочил Квинтилия за свидетелка. Довели Квинтилия и годеника й пред Калигула. И двамата отхвърлили обвинението. И двамата били осъдени на мъчение с разпъване. По лицето на Касий се изписало отвращение, защото според закона на мъчение можеха да се подлагат само робите. Затова Калигула наредил той лично да надзирава мъченията на Квинтилия и да затяга винтовете със собствените си ръце. Квинтилия не издала стон по време на изтезанията, а след това казала на Касий, който бил толкова разстроен, че плачел със сълзи:

— Бедни човече, не ти се сърдя. Понякога сигурно е трудно се изпълняват заповеди.

Касий отвърнал горчиво:

— Защо не загинах заедно с Вар в оня ден, там в Тевтобургската гора!

Отвели я отново при Калигула, а Касий съобщил, че не направила никакво признание, нито пък издала стон. Цезония казала на Калигула:

— Това е, защото е влюбена в мъжа. Любовта покорява всичко. И на парчета да я нарежеш, пак няма да го предаде.

Калигула запитал:

— А ти би ли могла да бъдеш тъй възхитително смела заради мен, Цезония?

— Знаеш, че мога — отговорила Цезония.

В резултат на това годеникът на Квинтилия не бе измъчван, а му простиха, на Квинтилия пък дадоха зестра от осем хиляди златици, взети от имотите на „веселяка“, който бе осъден на смърт за лъжесвидетелствуване. Но Калигула научи как Касий е плакал по време на мъченията на Квинтилия и му се подигра, че бил дърт ревльо. И все пак „ревльо“ не беше най-лошото име, което му прикачи. Измисли си, че Касий бил женствен стар хомосексуалист, и непрестанно пущаше мръсни шеги по негов адрес пред другите преториански офицери, които бяха задължени да се смеят от сърце на тях. Всеки ден по пладне Касий се явяваше пред Калигула, за да получи паролата. Открай време за парола служеха думи като „Рим“, „Август“, „Юпитер“, „Победа“ или нещо подобно; но за да дразни Касий, Калигула взе да си измисля разни нелепости като „Сутиен“, „Много любов“, „Маша за къдрене“, „Целуни ме, подофицере“, а пък Касий трябваше да ги съобщава на своите другари и да става прицел на подигравките им. И той реши да убие Калигула.

Калигула беше по-луд от всякога. Един ден влезе в стаята ми и заяви без никакъв увод:

— Ще издигна три императорски столици, но Рим няма да е една от тях. Ще вдигна моя град в Алпите, ще построя наново Рим при Анциум, защото там съм се родил и той заслужава подобна чест, а и защото е край морето, но ще си уредя и Александрия, в случай че германците превземат другите два. Александрия е много цивилизовано място.

— Да, боже — отвърнах смирено.

Сетне той внезапно си спомни, че го бяха нарекли плешива дама — косата на темето му беше доста излиняла напоследък — и кресна:

— Как смееш да ми се разхождаш пред очите с този гъст буен перчем? Това е богохулство! — Извърна се към германския си телохранител: — Отрежи му главата!

Отново си казах, че това ми е краят. Но запазих самообладание, за да се сопна рязко на телохранителя, който се бе затичал към мен с меча си:

— Какво вършиш, глупак такъв! Богът не каза „глава“, той каза „коса“! Веднага тичай да донесеш ножиците!

Калигула се сепна и може би наистина помисли, че е казал „коса“. Позволи на германеца да донесе ножиците. Остригаха ме до кожата. Поисках разрешение да посветя кичурите на неговата богиня и той благосклонно прие. Тогава накара всички в двореца, освен германците, да се острижат. Когато дойде редът на Касий, Калигула каза:

— О, колко жалко! Тези мили малки къдрици, които Касий тъй много си обичаше!

В същата вечер Касий срещнал съпруга на Лесбия. Навремето той беше приятел на Ганимед и от някои думи, които Калигула изрекъл тази сутрин, му станало ясно, че не му остава много да живее. Оня казал:

— Добър вечер, Касий Херея, приятелю мой. Каква е паролата за днес?

За пръв път съпругът на Лесбия се обръщал към Касий с думите „приятелю мой“, затова Касий втренчил поглед в него.

Съпругът на Лесбия — наричаше се Марк Виниций — пак по-повторил:

— Касий, ние имаме много общо с тебе, затуй, когато те натам „приятелю“, казвам го искрено. Каква е паролата?

Касий отвърнал:

— Паролата тази вечер е „Малки къдрици“. Но чуй, приятелю Марк Виниций — ако наистина мога да те нарека приятел, — дай ми паролата „Свобода“ и моят меч ще ти служи.

Виниций го прегърнал.

— Не сме единствените двама, готови да вдигнем меч за Свободата. Тигъра и той е с мене.

Тигъра — истинското му име беше Корнелий Сабин — беше друг офицер от преторианците, който заместваше Касий в дежурствата.

Големият Палатински празник започваше на другия ден. Този празник в чест на Август бе основан от Ливия в началото на царуването на Тиберий и се организираше всяка година в южния двор на стария дворец. Започваше се с жертвоприношения на Август и символично шествие и продължаваше цели три дни с театрални представления, танци, песни, фокусничества и тям подобни. Издигаха се дървени трибуни с места за шейсет хиляди души. Като свършеше празненството, трибуните се разтурваха и се прибираха за следващата година. Тази година Калигула беше продължил трите дни на осем, изпъстряйки представленията с надбягвания с колесници в цирка и лъжливи морски сражения. Желаеше да се забавлява неспирно до деня, в който щеше да замине за Александрия, което трябваше да стане на двайсет и пети февруари. Защото заминаваше за Египет да разгледа забележителностите му, да посъбере пари с неотстъпна суровост и с всички ония шмекерии, които бе приложил във Франция, да направи плановете си за преброяването на Александрия и най-сетне — тъй поне се перчеше — да постави нова глава на сфинкса. (41 г. от н.е.)

Празникът започна. Калигула принесе жертвата на Август, но някак си нехайно и пренебрежително — като господар, който е принуден да извърши унизителна работа вместо някой свой роб. Като свърши това, той обяви, че ако някой от присъствуващите граждани му поиска благодеяние, което е по силите му, той ще удовлетвори. Напоследък се беше разгневил на гражданите, загдето не проявявали достатъчно ентусиазъм при гоненията на диви животни, и ги бе наказал, като затвори градските житници за десет дни; но, изглежда, сега им беше простил, защото малко преди това бе хвърлил пари от покрива на двореца. И тъй, разнесоха се радостни възгласи:

— Повече хляб, по-малко данъци, Цезаре. Повече хляб, по-малко данъци!

Калигула страшно се разгневи. Изпрати отделение от германци към пейките и сто глави се изтърколиха надолу. Този инцидент разтревожи заговорниците. Той им напомни за варварството на германците и за тяхната невероятна преданост към Калигула. По това време едва ли имаше римски гражданин, който да не копнееше за смъртта на Калигула или да не би куснал с радост от неговата плът, както е думата; ала за тези германци той си оставаше най-славният герой на света. И все едно им беше дали ще се облича като жена; дали ще препусне внезапно далеч от армията си по време на поход; или пък ще накара Цезония да се явява гола пред тях, за да се хвали с хубостта й; все едно им беше, че бил изгорил до основи най-хубавата си вила в Херкулан под предлог, че майка му Агрипина била затворена там за два дни по пътя си към острова, на който бе умряла — всички тези необясними постъпки само ги караха да го смятат още по-достоен за обожание, като божествено създание. Кимаха си мъдро един на друг и казваха:

— Да, такива са боговете. Туискон и Ман у дома, в нашата мила татковина, и те са като него.

Касий бе смел до безразсъдство и му било безразлично какво ще го сполети, стига Калигула да бъде убит, но другите заговорници, които не били чак толкова запалени, започнали да се питат как ли биха си отмъстили германците на убийците на техния чудесен герой. Започнали да го увъртат и Касий се видял в чудо как да ги накара да приемат един ясен план за действие. Предлагали да оставят нещата на случайността. Касий се разтревожил. Нарекъл ги страхливци и ги обвинил, че търсят начин да се измъкнат. Заявил им, че в действителност желаят Калигула да замине за Египет. Настъпи последният ден на празника и Касий с големи мъчнотии ги увещал да приемат един осъществим план, когато Калигула внезапно обяви, че празненството ще продължи още три дни. Съобщи, че искал да играе и да пее в едно представление с маски, което сам бил съчинил за пред александрийците, но смятал, че е длъжен да го покаже първо на своите сънародници.

Тази промяна на плановете дала на по-боязливите заговорници нова възможност да увъртат.

— О, но, Касий, това напълно променя нещата. Всичко става по-лесно така. Можем да го убием в последния ден, в момента, когато напуска сцената. Това е много по-добър план. Или пък когато се готви да излезе на сцената. Което ти предпочетеш.

Касий отвърнал:

— Направили сме си план, дали сме клетва да го изпълним и трябва да го изпълним. А освен туй планът ни е отличен. Няма грешка.

— Но сега имаме много време. Защо да не почакаме още три дни?

Касий рекъл:

— Ако не искате да изпълним плана си днес, както всички се клехте, че ще сторим, аз ще действувам сам. Германците сигурно ще ме убият — но ще опитам. Ако ме надвият, ще викна само: „Виниций, Аспренате, Бубоне, Аквила, Тигре, защо не сте тук, както ми обещахте?“

И те склонили да изпълнят първоначалния си план. Виниций и Аспренат щели да убедят Калигула да напусне амфитеатъра по пладне, за да се изкъпе в басейна и да похапне набързо. Малко преди това Касий, Тигъра и другите офицери, които били в заговора, трябвало да се измъкнат незабелязани през вратата на сената. Щели да заобиколят до входа на закрития коридор, който свързваше пряко театъра с новия дворец. Аспренат и Виниций щели да накарат Калигула да избере този пряк път.

За него ден беше обявена пиесата „Одисей и Цирцея“ и Калигула беше обещал в края на представлението да хвърли на зрителите плодове, сладкиши и пари. Естествено щеше да стори това от страната близо до портата, където беше неговото място, затова всички дойдоха колкото може по-рано в театъра, че да си заемат места откъм оня край. Когато отвориха вратите, тълпата се втурна вътре и се затича към най-близките места. Обикновено всички жени сядаха заедно в една определена част, имаше места, запазени за конниците, за сенаторите и за видни чужденци и тъй нататък. Но в този ден всички се бяха размесили. Видях как един сенатор, който бе позакъснял, се принуди да седне между някакъв африкански роб и жена с оранжево боядисана коса и тъмна роба, както носят обикновените проститутки за работно облекло.

— Толкова по-добре — казал Касий на Тигъра. — Колкото по-голяма е суматохата, толкова по-добри са нашите изгледи за успех.

Като изключим германците и самия Калигула, почти единственият в целия дворец, който до този миг не бе дочул нищичко за заговора, беше бедният Клавдий. А това бе така, защото и бедният Клавдий трябвало да бъде убит като чичо на Калигула. Цялото семейство на Калигула трябвало да бъде избито. Заговорниците са се страхували, предполагам, че аз ще се обявя за император и ще си отмъстя за неговата смърт. А били решени да възстановят Републиката. Ако тези глупци ми се бяха доверили, тази история щеше да има съвсем друг край. Защото аз бях по-добър републиканец от когото и да било от тях. Но те не ми вярваха и безмилостно ме бяха осъдили на смърт. Дори Калигула в известен смисъл знаеше за заговора повече от мене, защото току-що бе получил предупреждаващо предсказание от храма на Фортуна в Анциум: „Пази се от Касий.“ Но той се обърка, мислейки за първия съпруг на Друзила, Касий Лонгин в Мала Азия, където беше управител. Сметна, че Лонгин му е сърдит заради убийството на Друзила, и си спомни, че той е потомък на оня Касий, който помогнал да бъде убит Юлий Цезар.

Пристигнах в театъра сутринта в осем и разбрах, че разпоредителите са ми запазили място. Седях между командира на преторианците и командира на германците. Командирът на преторианците се наведе през мен и запита:

— Чу ли новината?

— Каква новина? — попита командирът на германците.

— Днес ще играят нова пиеса.

— Каква е?

— „Смъртта на тирана“.

Командирът на германците му хвърли бърз поглед и изрече намръщен:

Другарю смел, не говори ти всуе,

защото някой грък могъл би да те чуе.

Аз се обадих:

— Да, има промяна в програмата. Мнестер ще ни представи „Смъртта на тирана“. Не е играна от години насам. Разказва за цар Кинир, който не искал да започне война с Троя и бил убит заради своята страхливост.

Пиесата започна и Мнестер беше неподражаем. Когато умря в ръцете на Аполон, той обля с кръв целите си дрехи от мехура, който бе скрил в устата си. Калигула прати да го повикат и го целуна по двете бузи. Касий и Тигъра го отведоха до гримьорната му, уж за да го предпазят от напора на почитателите. После се измъкнаха през вратата на сцената. Офицерите ги последваха, докато траеше суматохата при хвърлянето на даровете, Аспренат казал на Калигула:

— Това беше великолепно. А сега не би ли искал да се поразхладиш в басейна и да похапнеш малко?

— Не — отвърнал Калигула. — Искам да видя девойките-акробатки. Казват, че били много добри. Смятам да изгледам номера им. Това е последният ден.

Бил в много дружелюбно настроение.

Виниций се изправил. Отивал да съобщи на Касий, Тигъра и другите да не чакат. Калигула го дръпнал за наметалото.

— Драги приятелю, не си отивай. Трябва да видиш тези момичета. Едната изпълнява танц, наречен танца на рибите, който те кара да се чувстваш така, сякаш си дълбоко под водата.

Виниций седнал и изгледал танца на рибите. Но преди това трябваше да види и късата мелодраматична интермедия, наречена „Лавриол или Главатарят на разбойниците“. В нея имаше много убийства и актьорите, второстепенни артисти, си бяха наслагали мехури с червена боя в устата, подражавайки на Мнестер. Не можете да си представите как прокобно-зловещо изглеждаше сцената след тях! Като свърши танцът на рибите, Виниций пак са вдигнал:

— Да ти призная, господарю, с радост бих стоял, но Клоакина ме зове. Изглежда, ял съм нещо развалено.

О, приношения, бъдете меки, плавни —

ни неприятно бързи, ни безсрамно бавни.

Калигула се разсмял.

— Не съм крив аз, драги. Ти си един от най-близките ми приятели. За нищо на света не бих сложил нещо в храната ти.

Виниций излязъл през сценичния изход и намерил Касий и Тигъра на двора.

— По-добре влезте — казал. — Той иска да стои до края.

Касий заявил:

— Отлично. Да се върнем. Ще го убия там, където седи. Очаквам да бъдете край мене.

В този миг един от преторианците дошъл при Касий и казал:

— Момчетата пристигнаха най-сетне, господарю.

Напоследък Калигула бе разпратил писма до гръцките градове в Мала Азия с нареждане всеки град да му изпрати по десет момчета от най-благороден произход, които да изтанцуват на празника националния танц на мечовете и да изпеят един химн в негова чест. Това бе само повод да сложи ръка на момчетата; щяха да послужат за полезни заложници, когато отправеше гнева си срещу Мала Азия. Трябваше да пристигнат няколко дни по-рано, но буря в Адриатика ги беше задържала в Корфу. Тигъра наредил:

— Съобщете незабавно на императора.

Преторианецът се затичал към театъра. Междувременно бях започнал да огладнявам. Прошепнах на Вителий, който седеше зад мене:

— Много бих искал императорът да ни даде пример, като отиде да обядва.

В този миг преторианецът влезе със съобщението за пристигането на момчетата и Калигула казал на Аспренат:

— Отлично! Ще могат да играят днес следобед. Трябва да ги видя веднага и да чуя репетиция на химна. Хайде, приятели! Първо репетицията, сетне баня, обяд и пак обратно!

Излязохме. Калигула се поспря на портата да даде нареждания за следобедното представление. Тръгнах напред с Вителий, един сенатор на име Сенций и двама пълководци. Минахме по закрития коридор. Забелязах на входа Касий и Тигъра. Не ме поздравиха, което ми се стори странно, защото поздравиха останалите. Стигнахме до двореца. Аз казах:

— Гладен съм. Подушвам готвено еленово месо. Надявам се репетицията да не трае много.

Намирахме се в преддверието на банкетната зала. Странно, казах си, ни един офицер, само подофицери наоколо. Обърнах се озадачен към спътниците си и — още по-странно — открих, че всички тихомълком са изчезнали. Точно тогава дочух далечни викове и писъци, сетне още по-силни викове. Зачудих се какво ли става. Някой мина край прозореца и изкрещя:

— Свърши се. Той е мъртъв!

Две минути по-късно се разнесе страхотен рев откъм театъра, сякаш избиваха цялата публика. Това продължи известно време, но скоро настъпи затишие, последвано от бурни овации. Запрепъвах се нагоре към малката си читалня, където се сринах разтреперан на стола.

Бюстовете на Херодот, Полибий, Тукидид и Азиний Полион стояха над постаментите си срещу ми. Безизразните им черти като че казваха: „Един истински историк всякога съумява да се издигне над политическите смутове на своето време.“ Реших да се държа като истински историк.