Христо Смирненски
Синодални копнежи

Не ме гори великата съблазън

брада да имам в тоз живот,

но все пак не е зле да съм помазан

за жрец в светия ни синод.

 

Ще смъкна мозъка си чак в корема

и функции там ще му дам:

по деветнадесет часа ще дрема —

останалите пет ще ям.

 

Не ще ми натежи подобна участ;

от труд не ще ми стане зле —

че за хатър на Дух Свети ще смуча

весден персийско наргиле.

 

И нека вън виелицата злобна

да развърти камшик от мраз;

в кушетката изтегнал се удобно,

ще чакам вечерния час.

 

О, вечери на прелестите зимни!

Снегът танцува над Содом,

а седем старци в приказки интимни

изпразват чашите със ром.

 

За някоя Мария Магдалина

ще си припомня през сълзи,

а морен пламък в тихата камина

на сини лентици пълзи…

 

И дойде ли нечакан някой дякой —

за блока чул печална вест, —

ще скоча и ще съчиня разплакан

към стадото си манифест.

 

И пак ще дремна, пак ще ям за двама,

и пак виното ще се лей,

а стана ли сто двайсет килограма —

ще си празнувам юбилей.