Тимъти Зан
Изходящ полет (16)

15.

— А това тук е машинното отделение — каза Траун и отстъпи встрани, за да може Трасс да надникне през входния люк, който водеше към двигателното помещение на „Ловеца на сделки“. — Сигурно ти прави впечатление, че конструкцията и външният вид са напълно различни от всичко подобно, което чисите използват в кораби с този размер.

— Така е — кимна Трасс. Той задържа погледа си вътре за минута и после се обърна към Кардас: — А какъв е подсветлинният обхват на този съд?

— Не съм сигурен — призна Кардас и хвърли поглед към Кенто, застанал леко встрани заедно с Марис, която шепнешком му превеждаше. Като видя, че шефът му не реагира, Кардас реши да го подкани: — Рак?

— Защо пита? — изръмжа Кенто. — Да не би да е намислил да го вземе и да го изпробва за едно кръгче?

— Рак, моля ти се! — опита се да го придума Кардас, като внимателно отбягваше погледа на Траун.

Кенто въобще не бе посрещнал с въодушевление идеята да разведе Траун и брат му на оглед из „Ловеца на сделки“ и от началото на обиколката не бе преставал да дава израз на раздразнението си. Проблемът беше, че или бе забравил колко добре Траун вече разбираше основния език, или въобще не му пукаше. До този момент командирът все още не бе реагирал по никакъв начин на язвителните му забележки, но всяко търпение сигурно си имаше граници. Ако решеше, че му е писнало да слуша мърморенето му, Траун можеше спокойно да реши да го прати отново под ключ в каютата му. Тогава дори и Марис сигурно нямаше да може да му издейства ново освобождение.

Кенто обели очи.

— Можем да изминем до шестстотин часа на подсветлинна без презареждане — тросна се той. — Шестстотин и петдесет, ако се внимава с ускорителите.

— Благодаря ти — каза Кардас и като превключи на минисят, преведе отговора му за Трасс.

— Впечатляващо! — възкликна синдикът и огледа двигателното помещение още веднъж. — Явно коефициентът на полезност на тяхното гориво е малко по-висок от нашия.

— Така е, но пък техните хипердвигатели изглеждат по-чупливи — каза Траун. — Нашето нападение с шокови мрежи без никакви проблеми успя да обезвреди и техните, и двигателите на преследвачите им.

— А въоръжението?

— Просто, но достатъчно — отговори му Траун. — До съоръженията се стига трудно, но моите специалисти успяха да го проучат в подробности. Енергийните им оръжия и реактивните им установки не са толкова усъвършенствани, колкото нашите. Освен това не носят никакви шокови мрежи или каквото и да е друго обезвреждащо устройство. Но все пак не забравяй, че това е просто малък частен търговски кораб.

— Вярно е — Трасс погледна към Кардас. — Предполагам, че вашите хора все пак разполагат с някакви военни кораби?

— Републиката не притежава своя собствена армия — отговори Кардас, като внимателно подбираше думите си. Философията за ненападение и дискретна предпазливост може и да беше характерна за народа на чисите, но все пак нямаше да е разумно да ги хвърля в паника без причина. — Разбира се, повечето от системите, които членуват в Републиката, си имат свои собствени отбранителни сили.

— Които биха могли също така да се използват и за нападение?

— Понякога и това се случва — призна Кардас. — Обаче върховният канцлер може да покани дадена система да окаже помощ при възпирането на някой агресор. И така обикновено конфликтите приключват доста бързо. Освен това често се прибягва до посредничеството на джедаите, преди нещата да стигнат твърде далеч.

— Джедаите?

— Те са класа същества, които не са ни познати — обясни му Траун. — Фераси се опитваше да ми ги обясни.

Кардас погледна Марис изненадано. Не очакваше, че бе провеждала отделни разговори на четири очи с командира. Очите й срещнаха неговите и бързо се отместиха виновно и за първи път от началото на разговора се запъна в превода. Кенто забеляза всичко това. Очите му се стесниха, проблясвайки към Марис, после към Кардас, после пак към Марис, и накрая обратно към двамата чиси.

— Изглежда, те притежават способност да се възползват от някакво непознато енергийно поле — продължи обяснението си Траун към своя брат. Дори и да беше забелязал размяната на погледи, с нищо не го показа. — То може да се използва за подсилване на сетивността, за вникване в чуждите намерения и разсъждения, както и като непосредствено оръжие.

— Но само за защита — вметна Марис. — Джедаите никога не нападат първи.

— За джедаите ли говориш? — намеси се Кенто. — Кардас? Правилно ли чух, че тя каза „джедаи“?

— Тя се опитва да му обясни какво представляват джедаите — потвърди Кардас. — Явно чисите не са чували нищо за тях.

— Добре! — изръмжа доволно Кенто. — Най-после се намери поне едно нещо, в което да ги превъзхождаме. И какво им обяснява?

— Просто разговарят за способностите на джедаите — Кардас хвърли поглед към двамата чиси. Лицето на Траун бе останало безизразно, докато Трасс показваше видимо раздразнение от страничния диалог, от който не разбираше и думичка. После добави: — За това обаче можем да поговорим по-късно.

— М-да — каза Кенто, — хубаво.

След малко свършиха обиколката и се прибраха обратно в базата. Кардас не успя да разбере какво мисли Трасс за всичко това, но осезаемо се отпусна, когато видя, че ги пускат да се приберат сами до каютите си. Една част от него през цялото време бе очаквала, че след обиколката ще ги поставят под ключ.

Скоро обаче разбра, че е избързал с успокоението си. Тъкмо се канеше да подмине каютата на Кенто и Марис и да се шмугне в своята, когато Дубрак го грабна за ръката и безцеремонно го издърпа през вратата.

— Какво…? — понечи да възрази той.

— Млъквай! — каза Кенто, като го доиздърпа навътре в стаята, оставяйки вратата да се затръшне след него. После го блъсна грубо към Марис, облегна се с гръб на вратата на каютата и скръсти ръце пред гърдите си.

— Добре — каза той, — сега да чуем всичко.

— Да чуем какво? — Кардас усети, че пулсът му отново се ускорява.

— Историята между вас двамата и Траун — каза с леден глас Кенто. — И още по-конкретно, да чуем какви са тези потайни срещи, които си устройват с Марис без мое знание.

Кардас затаи дъх и мислено се прокле заради прибързаната си реакция. Дори и Кенто да бе поискал нагледна проява на гузна съвест, едва ли можеше да му я изиграе по-добре, отколкото преди няколко минути.

— Какво имаш предвид? — опита се да спечели малко време.

— Може би искаше да ме попиташ откъде имам информация — нервно го сряза Кенто. — Какво, да не би да си въобразявате, че като не се мъкна на жалките ви езикови упражнения, значи просто си седя тук сам и зяпам стените, а? — и той кимна към компютъра в другия край на стаята. — Марис бе достатъчно добра да ме открехне как се стига до речниковите списъци.

Кардас усети, че го присвива стомахът.

— Да не би да разбираш чеунх?

— Колкото ми трябва, разбирам — Кенто хвърли поглед към Марис. — А и освен това знам как да чета жените.

— Нищичко не разбираш — промълви Марис с тих и спокоен глас.

— Хубаво, обясни ми тогава.

Тя си пое дъх.

— Аз изпитвам възхищение пред командир Миттраунуруодо — каза тя. Гласът й все още изразяваше спокойствие, но в него вече можеха да се доловят известни грапавини. Тя познаваше темперамента на Кенто много повече от самия него. — Той е интелигентен и благороден мъж, който притежава художествена чувствителност, каквато не съм срещала никъде, откакто съм завършила училище.

Кенто изсумтя.

— Искаш да кажеш, откакто скъса с онази тайфа плиткоумни идиоти, с които се мъкнеше тогава?

— Така е, повечето от тях наистина бяха идиоти — съгласи се тя без никакво смущение. — Което май си е неразривно свързано с периода на младостта.

— Но Траун се различава?

— Траун е улегналият вариант на същите неща — обясни тя. — Художественият му усет се е съчетал със зрялост и мъдрост. Удоволствие е да прекарвам с него и да си приказваме — в очите й проблесна нещо. — Просто да си говоря с него, ако това въобще означава нещо за теб.

— Не особено — изръмжа Кенто. Но въпреки че Кардас видя как част от напрежението го напуска, все пак си личеше какво огромно значение имаше всичко това за него. — Тогава, ако тези срещи са толкова невинни, защо ги криеш от мен?

Един мускул на бузата на Марис потрепна.

— Тъкмо защото знаех, че ще реагираш така.

— И цялата тази потайност си е била само твое хрумване, така ли?

Тя се поколеба.

— Всъщност Траун го предложи.

Кенто изсумтя:

— Така си и знаех.

— И това сега какво би трябвало да означава? — попита Марис, а очите й застрашително се свиха.

— Означава, че той просто те върти на малкия си пръст — откровено каза Кенто. — Може аз самият да не съм кой знае колко начетен или изящен, но пък съм попътувал достатъчно и съм видял немалко. Познавам този тип мъже и знам, че не е такъв, за какъвто се представя.

— Може би е изключение от твоето правило.

— Вярвай в каквото си искаш. Просто ти казвам, че някой ден пясъчната кула, която така унесено си градиш около него, ще рухне ей така. Може да се обзаложим за това.

— Готова съм да се обзаложа — сега очите й хвърляха неприкрити искри. — А ти не забравяй да ме информираш, когато това стане — с тези думи тя му обърна гръб, запъти се към компютъра и седна в стола пред него.

Кенто я изгледа за миг, а после се обърна към Кардас.

— Ти имаш ли нещо да добавиш? — провокира го той.

— Не — бързо каза Кардас, — нищо.

— Тогава се махай — тросна се Кенто и се отмести от вратата. — И не забравяй какво ви казах. Не допускай грешката да му се доверяваш сляпо.

— Няма — като се промъкна внимателно покрай него, Кардас излезе в коридора и се прибра в каютата си.

 

 

През илюминаторите на „Мрачна мъст“ дългите линии се свиха до точки и бойният кораб на Търговската федерация — могъщ линкор, излезе от хиперпространството.

— Пристигнахме — съобщи вицелорд Сив Кав от командния си престол на мостика.

— Ъ-хъм — промърмори замислено Кинман Дориана от мястото си зад вицелорда, където бе седнал. Като цяло можеше да се каже, че неймодианците разполагат с великолепни навигационни системи. Но всяка система работи, доколкото позволяват уменията на нейните оператори, а в случая с „Мрачна мъст“ това бе доста спорно. Дарт Сидиъс бе наредил екипажите на всички кораби в Първа ударна група да се сведат до минимум. Живата сила беше от онези, които можеха да държат устата си затворена, а за останалата работа имаше заповед да се използват дроиди. Дориана неколкократно си бе задавал въпроса, дали планът на Сидиъс не бе в крайна сметка да се отърве от абсолютно всички оцелели от тази мисия — за да се застрахова, че все пак отнякъде няма да изтече информация. Ако бе прав, тогава ограниченият брой членове на екипажите щеше да направи тази задача значително по-лесна.

— Притесненията ви са неоснователни — високомерно каза вицелорд Кав, без да има ни най-малка представа, в каква посока вървяха истинските мисли на Дориана. — В момента вече за втори път проверяваме точното местоположение.

— Благодаря ви — Дориана учтиво сведе глава. Ограниченият екипаж, разбира се, нямаше да се отрази ни най-малко на нападателната им ефективност. Същинската част на битката щеше да се поеме от дроиди изтребители, а техните действия бяха предварително зададени и напълно автоматизирани.

Той бавно огледа целия мостик, където неколцина неймодианци и дроиди съсредоточено работеха пред командните си постове, след което насочи вниманието си към тактическото табло. Там се виждаше как първа ударна група вече започваше да се подрежда в характерната неймодианска защитна формация. Двата масивни пръстеновидни линкора на Търговската федерация се разполагаха в центъра, където биха били най-лесно отбранявани, шестте въоръжени кораба клас „Твърдоядрен“ на Техническия съюз образуваха пирамидална защитна черупка около тях, а над всичко това заемаха охранителна позиция седемте ескортни крайцера, също принадлежащи на Търговската федерация.

Беше внушително струпване на огнева мощ, може би най-значителното след онова фиаско край Набу. Дори и въоръжението на шестте чисто нови крайцера на „Изходящ полет“ нямаше да може да се противопостави на Първа ударна група.

Ако, разбира се, навигаторите на Сив Кав бяха съумели да ги изведат на подходящото място и в подходящата система. Изпуснеха ли „Изходящ полет“ на това място, щеше да се наложи да избързат поне още шестстотин светлинни години напред, за да могат да пресекат траекторията му при втората му навигационна спирка.

— Позицията ни е потвърдена — обяви Кав със задоволство. Мигателните ципи на очите му бързо премигаха пред Дориана. — При положение че координатите, които ни дадохте, се окажат верни.

— Верни са — каза Дориана. — Ако „Изходящ полет“ спазва разписанието си, ще пристигнат тук след малко повече от единайсет дни. Дотогава ще проведем няколко тренировъчни упражнения, за да сме сигурни, че вашите хора и машини са напълно готови.

— О, те са дори повече от готови — вдървено настоя Кав. — Боевите програми, които сме инсталирали в дроидите изтребители, са възможно най-качествените. А между двата линкора разполагаме с най-малко няколкостотин от тях. Независимо какви защити има „Изходящ полет“, независимо колко умели са техните артилеристи, ние ще ги разгромим с лекота.

„Точно това казахте и преди битката на Набу!“, понечи да отбележи Дориана, но с усилие запази тази забележка за себе си и каза:

— Сигурен съм, че сте прав. Все пак следващите няколко дни ще ги използваме, за да разиграем моите учения.

Кав издаде някакъв звук, който идваше дълбоко от гръдния му кош.

— Както желаете — каза той, насилвайки се да покаже търпение. — Но допълнителните разноски на гориво и енергия ще бъдат ваша отговорност. Кога ще искате да започнем?

Дориана изгледа звездите през илюминаторите.

— Няма по-удачно време от сега — каза той. — Ще пуснем изтребителите точно след десет минути.

 

 

— А това — каза Кбаот, като посочи входа към едно помещение с необичайно нисък таван — е командната зала на първа батарейна сфера. Сигурно ви прави впечатление, че таванът е доста нисък. Това е така, за да се освободи повече място за зарядното оборудване на турболазерите, които се намират точно над нас.

— Добре, че артилеристите не са гунганци — отбеляза Оби Уан Кеноби и леко сведе глава, за да пристъпи вътре.

В средата на залата имаше голяма командна маса, а покрай стените бяха инсталирани многобройни помощни и поддържащи конзоли. Според броя на подредените край различните станции столове изглеждаше, че стандартният екипаж на това помещение би бил не повече от петнайсет души, включително тримата артилеристи.

— Никой нямаше да пусне гунганци изобщо да припарят до подобна техника, дори и да бяха включени в експедицията — каза с равен глас Кбаот. — За да бъдеш стрелец, ти трябват много повече изтънченост и интелект.

— От опит мога да кажа, че тези две неща невинаги вървят заедно — отбеляза Оби Уан. — Значи на всеки от крайцерите има по четири такива батарейни сфери?

— Точно така — каза Кбаот, като прекоси помещението към основната огнева конзола и постави ръка върху облегалката на един от столовете. — Елате и седнете тук, джедай Скайуокър.

Анакин хвърли един поглед към Оби Уан, а после се приближи до стола и предпазливо се отпусна в него.

— Изглежда сложно — отбеляза той.

— Всъщност не е особено сложно — каза Кбаот и посочи над рамото му към разнообразните превключватели над таблото. — Ето това са механизмите за стрелба. Забележете, че от тук можете да се прицелвате и да стреляте едновременно и с предните, и със задните турболазери, както и да управлявате батареите откъм щирборда. Ето там е сензорният монитор, това е резервният контрол на огъня, това е бойната конзола, а тук е предавателят. Ето я и системата за тактическо наблюдение. Всичко си е просто и ясно.

— Все още ми изглежда сложничко — каза Анакин. — Със сигурност бих могъл да съставя табло с далеч по-добър дизайн.

— Не се и съмнявам — каза Кбаот, хвърляйки развеселена усмивка към Оби Уан. — Ала за съжаление от „Рендили СтарДрайв“ не пожелаха да се консултират с джедаите по време на производствения процес. Въпреки това съм убеден, че ще го изучите бързо и без проблеми. Ще започнем с основната система за обучение, а после ще изпробваме една от по-лесните симулации. Достъп до двете можете да получите от тук…

— Почакайте малко! — прекъсна го Оби Уан и пристъпи от другата страна на Анакин. — Какво смятате да правите?

— Да науча джедай Скайуокър да се оправя с въоръжението на крайцер К–1, естествено.

— Капитан Пакмиллу няма ли си предостатъчно опитни артилеристи, които да вършат тази работа?

— Опитността невинаги е най-съществената част от една битка — посочи Кбаот. — Изборът на точния момент, както и координацията между различните звена са също от ключово значение. Освен това няма такава опитност, която да може да съперничи на усета, с който разполагаме ние. Кажете ми, джедай Скайуокър, досега учителят Кеноби говорил ли ви е за джедайската техника за сливане на съзнанията?

— Не се сещам — каза Анакин. — Какво се прави с нея?

— Сливането позволява на група джедаи да свързват съзнанията си толкова интимно, че буквално да започнат да действат като един — обясни Кбаот.

— И може да бъде извънредно опасно — предупреди Оби Уан. — Необходимо е да има някой учител джедай с огромни способности и голяма дълбочина в Силата, за да се създаде подобно състояние, без да убие някого или да погуби съзнанията на участниците.

— Като самия мен — каза спокойно Кбаот. — Досега съм успявал да създам цели четири благополучни сливания.

Оби Уан се ококори невярващ:

— Четири?!

— Разбира се, три от тях бяха в тренировъчни упражнения — призна Кбаот. — Но четвъртото си беше в съвсем реална и сериозна полева обстановка. В сливането тогава участваха още петима джедаи. Както можете да се уверите сам, всички ние излязохме от там невредими.

— Тогава сте били шестима — отбеляза Оби Уан. — А сега на борда на „Изходящ полет“ сме деветнайсет джедаи.

— Двайсет, ако включим и джедай Скайуокър — поправи го Кбаот, поставяйки ръка върху рамото на Анакин. — Съгласен съм, че ще трябва да подходим към това с изключителна предпазливост. Аз самият възнамерявам да обсъдя този въпрос поотделно и лично с всеки от моите джедаи. Освен това ще направим поредица експериментални сесии далеч преди да напуснем територията на Републиката. Но си помислете само. Веднъж щом всички успеем спокойно да овладеем тази техника, ние ще се превърнем в истински внушителна бойна сила. Ако на всички оръжейни системи на крайцерите едновременно работят джедаи, тогава „Изходящ полет“ ще бъде буквално непобедим.

Оби Уан хвърли поглед към Анакин. Момчето явно поглъщаше всичко това с готовност без каквото и да е притеснение.

— Не съм много спокоен по този въпрос, учителю Кбаот. Контрол върху оръжия, мащабни батални планове… Това не е пътят на джедая.

— А би трябвало — каза мрачно Кбаот и очите му се зареяха някъде в безкрайността. — Идват дни, когато всички джедаи ще бъдат принудени да се вдигнат на оръжие срещу мащабна заплаха, която се изправя срещу Републиката. Вече съм го предвидил…

Оби Уан почувства как по гърба му полазват тръпки. Беше нормално Кбаот да проявява подобна гордост и самонадеяност, стигащи дори до арогантност. Ала сега от него лъхаше нещо друго, нещо мрачно и неопределено, което внушаваше усещане за тревога.

— Разговаряли ли сте с учителя Йода по този въпрос?

Очите на Кбаот възвърнаха фокуса си и той изсумтя.

— Учителят Йода се вслушва само в собствените си гласове и не приема чужди съвети — каза той с едва доловима нотка на порицание. — Но защо според вас аз положих толкова много усилия да доведа целия проект „Изходящ полет“ до завършек? Защо настоявах толкова упорито да вземем на борда възможно повече джедаи? — той поклати глава. — Мрачни времена се задават, Оби Уан Кеноби. Няма никак да се учудя, ако ние с вас на борда на „Изходящ полет“ не се окажем единствените оцелели, които ще вдъхват живот отново в пепелищата и остатъците от познатата ни Вселена.

— Възможно е — каза Оби Уан. — Но бъдещето никога не е нещо сигурно, а и всеки един от нас притежава силата да влияе върху формирането му — той отново погледна към Анакин. — Понякога дори без да знаем какво точно вършим.

— Съгласен съм — кимна Кбаот. — И именно „Изходящ полет“ е моят начин да повлияя при формирането на бъдещето. А вие, млади Скайуокър…

Той внезапно спря насред изречението, понеже предавателят му настойчиво запиука.

— Един момент — той го откачи от кръста си и натисна един бутон върху него.

— Учителю Кбаот — гласът от другата страна беше твърде тих и неясен, за да се разбере какво казва.

Оби Уан обаче успя да улови напрегнатата интонация на говорещия. Освен това Кбаот се вбеси.

— Задръжте ги там и двамата — заповяда той. — Идвам след малко.

После изключи предавателя, наведе се и набра някаква комбинация на клавиатурата пред Анакин.

— Ето я системата за обучение — обясни той на момчето. — Поразгледайте кое къде се намира, и после я изпробвайте как работи — с тези думи се обърна към Кеноби и му хвърли остър поглед. — А вие останете тук. Можете да ме изчакате, няма да са бавя.

После се извъртя, дългата пола на дрехата му се развя във въздуха и той напусна стаята.

— Учителю? — попита неуверено Анакин.

— Да, действай — кимна му Оби Уан.

След това, стиснал челюсти, тръгна след Хоръс Кбаот, който вече бе успял да измине значително разстояние по коридора, като крачеше с привичната си незаинтересованост спрямо околните, които трябваше да се сбутват встрани, за да му правят път. Оби Уан го следеше от разстояние, като се стараеше на свой ред да не прегази някого в бързината.

Няколко минути по-късно пристигнаха до някаква групичка хора, скупчени в средата на коридора.

— Отместете се! — заповяда Кбаот.

Тълпата се разтвори пред него и за миг Оби Уан успя да види някакъв човек, полулегнал, полуопрян на стената на коридора. Той стискаше дясното си рамо, а лицето му бе изкривено от болка. На няколко крачки от него стоеше друг човек. Зад гърба му имаше едноместен спидер от онези, които се използваха за придвижване из крайцера. Човекът неспокойно пристъпваше от крак на крак, а ръцете му висяха безпомощно.

— Какво се е случило? — запита Кбаот, като коленичи до ранения.

— Той ме блъсна — каза падналият, а докато говореше, лицето му се изкриви още повече. — Форсира това чудо точно в рамото ми.

— Той изскочи изведнъж пред мен! — защити се човекът до спидера. — Нямаше как да спра навреме…

— Ако не беше карал толкова диво…

— Достатъчно! — прекъсна ги Кбаот. Ръцете му внимателно обхванаха рамото на ранения. — Не е сериозно, само извадена става — дланта му леко потрепери и той се присегна към Силата…

— Ааа! — извика от болка мъжът и цялото му тяло се сгърчи, притискайки се към стената още повече. — Ааа… — изпъшка той още веднъж.

Кбаот се изправи и си избра двама души от тълпата:

— Ти и ти, придружете го до медицинския център!

— Слушам, учителю Кбаот — каза единият от тях.

Двамата клекнаха до ранения, за да му помогнат да се изправи на крака.

— А що се отнася до теб — продължи Кбаот, като се обърна към шофьора на спидера, докато другите си проправяха път към медицинския център, — очевидно си карал с несъобразена скорост.

— Не е вярно! — възрази другият. — Вината изобщо не е моя! На тези неща им е зададено да летят с прекалено висока скорост…

— Наистина ли? — каза хладно Кбаот. — Тогава как ще ми обясниш факта, че в продължение на цели дванайсет дни измежду всичките почти двеста спидери и шейни на борда на шестте ни крайцера първата катастрофа става именно с теб? Аз самият съм ги карал четири пъти без никакви проблеми.

— Да, ама вие сте джедай — каза човекът горчиво. — На вас злополуки не ви се случват.

— Може и така да е, но въпреки това очевидно си виновен. Заради участието ти в тази катастрофа те наказвам с лишаване от хонорар за един цял ден.

Очите на човека се разшириха:

— Какво? Как така? Но това е…

— И освен това ти се забранява да използваш спидерите на „Изходящ полет“ в продължение на една седмица — безцеремонно го прекъсна Кбаот.

— Ей, чакайте малко — възрази човекът, докато шокът му започваше да се превръща в ужас. — Не можете да правите това!

— Току-що го направих — спокойно каза Кбаот. После огледа тълпата около себе си, сякаш за да види дали някой ще дръзне да оспори решението му. Накрая погледът му се спря на един родианец в работнически гащеризон: — Ей, ти, погрижи се този спидер да отиде в работилницата и после го откарай обратно в паркинга. Останалите да се връщат на работа.

Неохотно, или поне така му се стори на Оби Уан, тълпата започна да се разотива. Кбаот изчака достатъчно дълго, гледайки как родианецът се отдалечава на спидера. След това се обърна и закрачи по коридора, откъдето бе дошъл. Устата му се изкриви, когато забеляза Оби Уан пред себе си.

— Казах ви да останете при ученик Скайуокър — избоботи той на висок глас, докато се приближаваше към него.

— Знам — Оби Уан посочи към разотиващата се тълпа. — Какво точно беше това?

— Раздаване на правосъдие — и Кбаот мина край него, без да забавя крачка.

— Без да изслушвате двете страни? — учуди се Оби Уан и забърза след него да го настигне. — Без дори да проведете разследване?

— Естествено, че имаше разследване — каза Кбаот. — Вие бяхте там. Нали чухте всичко!

— Два-три въпроса към участниците в случката едва ли може да се приемат за разследване — твърдо каза Оби Уан. — Ами позоваването на трета страна, разпитването на някой свидетел? Ами инспекция на самия спидер?

— Ами помощта на Силата? — прекъсна го Кбаот. — Като джедаи ние разполагаме с онази проницателност, която ни позволява да вземаме решения по-бързо от останалите?

— На теория, може би — каза Оби Уан. — Ала това не означава, че трябва да пренебрегваме другите налични източници.

— И какво по-точно бихте направили с тези източници? Ще назначите комисия и ще изгубите няколко безкрайни часа с интервюта и разговори? Смятате ли, че харченето на толкова ценно време и усилия с лека ръка щеше да доведе до някакви различни последствия?

— Вероятно не — наложи се да признае Оби Уан. — Но вие подминахте целия процес на правораздаване, без въобще да се допитате до капитана или до корабния правилник.

— Пфу! — изсумтя Кбаот и махна пренебрежително с ръка. — Еднодневна глоба за наказание плюс едно временно и напълно основателно ограничаване на движенията на този работник. Наистина ли бихте ме накарали да изгубя времето на капитан Пакмиллу — а и моето — с нещо толкова тривиално?

— Капитанът не може да не бъде информиран.

— Ще бъде — обеща Кбаот и впи остър поглед в Оби Уан. — Обаче отношението ви ме изненадва, учителю Кеноби. Този вид посредничество и способността да разрешаваме спорове не са ли именно онези неща, с които се занимават всички джедаи из Републиката всеки един ден?

Оби Уан изгледа коридора пред тях.

— Да, но обикновено поне едната страна би трябвало най-напред да поиска помощ от джедаите. А тук никой от тях не го направи.

— Но, от друга страна, когато се натъкне на подобен конфликт, джедаят не е ли длъжен да се намеси от чувство за чест и достойнство? Ученикът ви сигурно вече е приключил с тренировъчния си курс. Искате ли да отидем и да проверим колко лесно му се удават баталните симулации?