Грег Беър
Еон (9)

ОСМА ГЛАВА

Ланиер предложи на Каролсон да я придружи по пътя към седма кухина. Когато наближиха тунела, Каролсон включи осветлението в кабината, обърна се и вдигна от задната седалка малък пакет.

— Тази седмица инженерите от електронната лаборатория заслужават похвала — каза тя. — Патриша поиска този прибор и те го направиха за двадесет и четири часа.

— Какво е това?

— Наистина ли те интересува? Да не се смутиш.

Той се усмихна.

— Това ми е работата.

— Нуждаеше се от устройство, което да определя стойностите на пи в тунела, а също константата на Планк и гравитационната константа. Електронните инженери монтираха допълнителни процесори за определяне скоростта на светлината, съотношението протонна — електронна маса и времето на неутронния разпад. Не зная дали ще са й нужни, но ги има.

— Това ако не е от областта на високите технологии.

— Поинтересувах се как са съумели да съберат толкова много уреди в такава миниатюрна кутия. А те се усмихнаха и ми отвърнаха, че в сравнение с машинките, които е трябвало да конструират за отбранителните спътници, мултиметърът бил паешка работа. Взели са резервни части от някои от приборите на военните. Не зная как работи, но функционира без грешка. Виж. — Тя натисна копчето, обозначено с гръцката буква пи. На светещия екран се появи: 3.141592645 стабилно.

— И моят калкулатор го може.

— Но няма да ти съобщи, когато пи се променя.

— И на коя сметка да го пиша?

— На научния отдел, естествено. Ама в душата ти няма ли поне малко поезия? Все за пари мислиш.

— В кръвта ми е. Знаеш ли, ще взема да открия нова графа. Ще я нарека „Васкес“ и ще я пазя в тайна.

— Съгласна. — Каролсон прибра мултиметъра в калъфа. — Как мислиш, ще ни струва ли скъпо?

— Не зная. Ще ми се да отделя научните групи в кухините от работата в коридора. След няколко дни се връщам на Земята и ще се наложи да защитавам бюджета пред разни сенатори и конгресмени. Не знам дали си представяш какво означава това.

— Не изпитвам любопитство — отвърна Каролсон. — Според теб тя ще оправдае ли надеждите?

Ланиер я погледна насмешливо.

— Хайде не почвай пак. Дай й всичко, което пожелае, дръж се с нея внимателно и не я отпускай много-много докато ме няма. Мисля, че ще се справи.

— Защото така казва Съветникът?

Ланиер спря камиона пред палатката.

— Изглежда се погажда добре с Фарли. Ако имаш важна задача другаде, оставяй на нея да я наглежда. Други съвети нямам.

— Хубаво. Сега да поговорим за някои неприятни неща.

— Какво например?

— Руснаците намекнаха, че ще изтеглят хората си. Направят ли го, имаме сведения, че китайците също ще си тръгнат. Нали знаеш — като коленния рефлекс. От известно време и те взеха да се оплакват, та нищо чудно ако последват примера на големия брат.

— Глупости. Вече няколко месеца Фарли ги снабдява с пълна информация за седмата кухина. И това ако не ги ощастливява.

— Изглежда, че не. Всъщност, руснаците също знаят доста.

— Да вървят по дяволите — ядоса се Ланиер. — Това мисля аз.

— Съгласна — ухили се Каролсон.

— Внимавай само Патриша да не разговаря с хора, с които не трябва.

— Добре де.

— Включително и с теб.

Каролсон прехапа устни, прекръсти се и поклати глава.

— Да пукнеш дано. Я ми кажи, кога ще получа следващото ниво?

— Надявам се да ти донеса заповедта от Земята. Ще разговарям лично с Хофман. Търпение.

— Търпение та търпение.

Ланиер извърна глава и я погледна внимателно. После се усмихна, протегна ръка и я положи на рамото й.

— Какво ще правя без теб. Да знаеш само колко ти дължа.

— Благодаря, шефе.

Фу приближи камиона. Ланиер го погледна.

— Експедицията от втория пръстен се завърна — докладва той. — На около шестдесет километра са. Засекли са ги от базата и предадоха съобщението.

— Добре — каза Ланиер. — Да се приготвим за посрещането.

Втората експедиция се състоеше от четири камиона и двадесет и шест души. Приседнала в сянката на миниатюрната горичка Патриша наблюдаваше приближаващия се керван от машини. Тя вдигна компанела и пое обратно към лагера.

Откъм шеста кухина се появиха два камиона и затракаха шумно надолу по рампата. Когато спряха до палатката, от първия слезе Беренсон — доскоро командващ немската военна част, а сега вече началник на всички сили за сигурност в седма кухина. Зад него се показаха Римская и Робърт Смит. Римская кимна добродушно на Патриша, когато минаваше край нея. Настроението му се е подобрило, помисли си тя.

От сянката на тентата излязоха Ланиер и Каролсон.

— Докъде са стигнали? — попита Патриша.

— До деветстотин петдесет и третия километър — половината от пробега на акумулаторите — отвърна Ланиер. Той й подаде неголям черен калъф. — Твоят мултиметър. Записах го в списъка на екипировката, така че вече ти се води. Пази го. Онези от електронната лаборатория едва ли ще могат да ти направят нов толкова бързо.

— Благодаря — отвърна Патриша. Тя извади мултиметъра от калъфа и листът с инструкции изпадна отвътре. Каролсон надникна през рамото й.

— Обхватът му е десет сантиметра — обясни тя. — Мъничък, нали?

Приближи се Римская и се покашля многозначително.

— Госпожице Васкес — каза той.

— Да, сър? — Старите навици не се забравят лесно.

— Какво мислите за проблема?

— Невероятен е — отвърна с безстрастен глас тя. — И ще отнеме доста време за решаване — ако въобще може да бъде решен.

— Сигурно — каза Римская. — Предполагам, вече сте се започнали с някои от хипотезите?

— Да. Много ми помогнаха. — Не лъжеше, така беше. Но не искаше да прекалява с темата.

— Добре. Бяхте ли при сингуларната?

Тя кимна.

— Жалко, че тогава не разполагах с мултиметъра. — Патриша му подаде прибора.

— Чудесна идея. Виждам, че имате напредък. Справяте се доста по-добре от мен. Така и трябва да бъде. В експедицията има един господин, който може да ви е от полза. Казва се Такахаши и е заместник-началник на експедицията. Теоретик с огромен опит. Не се съмнявам, че познавате някои от разработките му.

— Да. Намирам ги за много интересни.

Римская я загледа втренчено в продължение на пет-шест секунди и тя започна да изпитва неудобство. После кимна.

— Трябва да говоря с Фарли — заяви той и си тръгна.

Камионите на експедицията паркираха на двадесетина метра от палатката. Ланиер отиде да ги посрещне. Каролсон остана да прави компания на Патриша.

— По-далеч от това не сме стигали — каза тя. — Доколкото разбрах от съобщенията, които изпращаха в хода на експедицията, не са открили нищо интересно.

Никой не слизаше от камионите. Ланиер ги обходи, даде необходимите инструкции и машините поеха един след друг нагоре по рампата, за да изчезнат в тунела към шеста кухина.

Ланиер се върна с три диска в ръка. Подаде два от тях на Каролсон и Патриша, а третия прибра в джоба.

— Докладът от експедицията, нередактиран — каза той. — Нищо вълнуващо, според Такахаши, освен…

Той погледна назад към коридора.

— Да? — подкани го Каролсон.

— Вторият пръстен е по-различен от първия. Под висящите куполи има отвори. Приличали на кладенци. Не са определили накъде водят тези кладенци, но със сигурност са проходими.

— Значи в коридора има дупки — каза Каролсон. — Добре, Патриша, време е да подготвим една кратка екскурзия до първия пръстен. Кога ще се освободиш?

— Ами аз съм свободна — въздъхна Патриша. — Мога да работя навсякъде.

— В такъв случай потегляте вдругиден — каза Ланиер. — С Патриша имаме още малко работа в библиотеката. — Той незабележимо посочи на Каролсон, че е време да си тръгва. Тя се извини, че е заета и ги остави.

— Втора част на индоктринирането ще започне със следващата смяна — каза Ланиер. — Най-трудната част. Готова ли си за нея?

— Не зная — нещо в гърдите й се свиваше. — Сигурно ще съм готова. Щом оцелях досега.

— Добре. Ще ме чакаш в дванадесет часа на рампата.