Грег Беър
Еон (8)

СЕДМА ГЛАВА

Хайнеман изруга тихичко. Той заобиколи един от крановете в цеха за сглобяване, спря пред компанела и прегледа още веднъж описа на частите. Товарът — изваден от контейнерите и сглобен — отговаряше напълно на изискванията, които бе поставила преди шест месеца инженерната група. Задачата още тогава изглеждаше налудничава — от тях се искаше да изобретят устройство, което да притежава направо невероятни характеристики и най-вече — да изпълнява функция, която нито един от членовете на инженерната група не разбираше. Вярно, че преди шест месеца почти никой от тях не притежаваше зелен пропуск.

Сега вече нямаше никакъв начин да не получи този пропуск. Той беше единственият, който можеше да подложи на изпитание устройството и да покаже на другите как се управлява.

Крайният резултат от работата им можеше да буди само възхищение — кух, дълъг двадесет и широк шест метра цилиндър, който напомняше на корпус на реактивен двигател, от който са били свалени всички части. Той надникна във вътрешността и огледа сърповидните метални клампи, предназначени да прилепват към онова мистериозно нещо, което щеше да изпълни цилиндъра. В момента клампите лежаха на специално поставени пластмасови подпори, които щяха да бъдат извадени, когато устройството пристигне на място.

Наричаше се тръбоход. Съвсем близо до него сглобяваха — частите също бяха докарани в три контейнера — модифициран вариант на самолет с вертикално излитане и кацане „Боинг“ — съкратено СВИК, модел номер НХВ-24Б.

Това бе най-странният самолет, който някога бе виждал. Изработен по специална поръчка на Военно-въздушните сили, той бе предназначен за операции по издирване и спасяване в екстремални условия. Разположените на крилата двигатели можеха да се завъртат на 120 градуса. Петте широки перки на пропелерите бяха в състояние да се сгъват и се прибираха в специално отделение, в предния край на двигателя. А в основата на опашката, насочен под малък ъгъл спрямо оста на самолета, бе монтиран керосиново-кислороден ракетен двигател, чиято задача бе да придава допълнителна тяга — но при какви обстоятелства?

Крилата бяха наклонени напред и разположени в последната четвърт на фюзелажа, като почти докосваха V-образната опашка. Чудноватият летателен апарат побираше осемнадесет човека на борда с екипаж от двама, или, при пълно натоварване — няколко пасажери и доста екипировка. Беше едновременно самолет, хеликоптер и ракета.

Хайнеман се влюби в него още докато се запознаваше с характеристиките му. От край време си падаше по подобни специално произведени хитроумни машинки.

СВИКът бе пригоден да се скачва с тръбохода в три позиции: като стрела, стърчаща от плоската част на дънер — когато носовият отсек е приклещен в средната част на цилиндъра; в конфигурацията, която щеше да бъде използвана при първия полет — прикачен към „задника“ на цилиндъра, както Хайнеман го наричаше гальовно; или долепен с магнитни челюсти за основата на цилиндъра.

Нямаше никаква представа какво щеше да върши апаратът след като бъде монтиран на една от трите позиции. От гледна точка на аеронавтиката и астронавтиката подобна конструкция беше направо безсмислена. Как може да се стабилизира полетът на един кух цилиндър — по какъвто и да било водач — когато към него е скачен СВИКът. Та цилиндърът не разполагаше с никакви маневрени устройства. Освен ако оста, по която се движи, не е материална, а ракетният двигател осигурява необходимата тяга за да…

„Не е моя работа да си задавам въпроса защо“, помисли си той, докато приключваше с проверката на детайлите. Въпреки първоначалния си ентусиазъм, Хайнеман си даваше сметка, че нито едно летателно средство не може да бъде характеризирано по какъвто и да било начин, преди да е приключило успешно своя първи полет.

Товарът с контейнерите освен това съдържаше и контрабанда. В нито един от официалните транспортно-разтоварни документи не бе вписано съдържанието на двата дълги, напомнящи ковчези сандъци. Но Хайнеман знаеше добре какво има вътре — скорострелни, снабдени с радарен прицел, картечници „Гатлинг“.

Освен това се досещаше къде ще бъдат инсталирани и с каква цел. Пратката идваше по разпореждане на Щаба на Обединеното Космическо Командване и единственият, който знаеше за пристигането й, бе капитан I ранг Кирчнър. Иначе казано, ставаше дума за сериозно нарушение на договореностите относно Камъка, постигнати в МККС.

Хайнеман беше свикнал да служи на двама господари. Знаеше, че Кирчнър и Щабът си имат свои съображения, за да нарушават правилата. Осъзнаваше също така, че Хофман и Ланиер ще оправдаят подобно нарушение, когато му дойде времето.

Хайнеман се зае лично с прекарването на двата сандъка до базата на военните и след това забрави за тях.

Докато обикаляше из цеха, той поглеждаше все по-често към часовника. Гари закъсняваше.

В това време Ланиер се придвижваше нагоре по въжетата към трети док. Тръбоходът и СВИКът бяха поставени на централната площадка, като гранд дами на театър, които се радват на вниманието на посетителите.

Хайнеман го посрещна ентусиазирано.

— Имаш изморен вид — каза той и завъртя към него екрана на компанела. Ланиер го побутна назад без дори да го погледне. — Ще ми подплашиш хората.

— Нищо не мога да направя — оправда се Ланиер.

Хайнеман поклати недоверчиво глава.

— Какво толкова има там, да го вземат мътните?

— Готов ли си? — попита Ланиер. Хайнеман кимна и извади кутия с дискове.

— Ако получа най-сетне проклетия зелен пропуск, другата седмица ще се нося надолу по тръбата…

Ланиер бръкна в един от джобовете и извади зелен пропуск. После го размаха пред носа на Хайнеман.

— Имаш го. Второ ниво. Сега вече сам ще можеш да разбереш от какво съм толкова изморен. И без това гориш от нетърпение.

— Такъв съм си по природа — оправда се Хайнеман, докато закачваше пропуска. — Как е момичето? Ще ти помогне ли?

— Още не зная — отвърна Ланиер. — Поне е издръжлива. Май ще се справи. Предложих и твоите хора от екипажа за зелени пропуски.

— Сам ще летя — каза Хайнеман. Остана изненадан, че Ланиер кимна. Очакваше да последва спор. — Кой ще се повози пръв с мен?

— Аз, ако имам време.

— Не си летял от години.

Ланиер се засмя.

— На такъв самолет никой не е летял. Пък и това умение не се забравя. Знаеш го по-добре от мен.

Към тях се приближи облечен във военен комбинезон куриер. Ланиер погледна към него, протегна ръка и взе подадения плик. Куриерът си тръгна без да промълви дума.

— Очаквал си го — отбеляза Хайнеман.

— Така е. — Той скъса плика, извади бележката отвътре и я прибра в джоба, без да я чете. — Това ми е заповедта за полета до Земята. Оставам още няколко дни, после ще взема първия КАОТ обратно. Лари, монтирай тръбохода и го подготви за изпитателен полет, но не предприемай нищо докато не се върна.

— Съветникът ли те чака?

Ланиер потупа джоба.

— Секретно е. Вероятно ще питат как се справя Васкес. — Той пое към люка.

— Ще те чакам — извика зад него Хайнеман. После огледа тръбохода и СВИКа с блеснал поглед.