Грег Беър
Еон (7)

ШЕСТА ГЛАВА

Ланиер си тръгна в началото на следващата смяна и каза, че ще се върне след два дни, за да продължат с образователната програма. Каролсон пристигна след няколко часа с нов пакет дискове и още по-мощен компютър, току що докаран от Земята.

— Слава Богу, сега вече мога да работя навсякъде — въздъхна облекчено тя. Фарли и Чанг незабавно се заеха да тъпчат новия компютър със своите проблеми.

Патриша започна с дисковете, в които бе събрана информация за коридора. Дължината му не беше известна, четири месеца след изпращането им, радарните сигнали още не се бяха върнали на станцията край прохода. Налагаха се два извода — или коридорът е безкраен, или сигналите са били погълнати по някакъв необясним начин.

Изследователските групи бяха осъществили няколко излаза навътре в коридора, ала нито една от тях не беше достигала по-далеч от петстотин километра. В изследвания район коридорът не се отличавал по нищо от седмата кухина, от която започва — все същата песъчлива почва, неизменната светлина на плазмената тръба и постоянно поддържана атмосфера с нормалното за Камъка налягане от 650 милибара.

Всъщност, групите се натъкнали на една единствена разлика — на 436 километър открили пръстеновидно разположени структури — четири неподвижни куполи, висящи във въздуха без никакви видими подпори, които сочели към широки падини в стените на тунела. Куполите били разположени на равни разстояния една от друга по протежение на този пръстен. Невъзможно било да се определи от какво са направени, но материалът се отличавал с необикновена плътност. На 872 километър имало втори подобен пръстен и в момента една изследователска група пътувала към него.

Патриша бръкна в чантата си и извади стереослушалките и минидиска с произведения на Моцарт. В страничния вход на компанела имаше вход, който съвпадаше с куплунга на слушалките, тя пусна „Вълшебната флейта“ и продължи да работи, заслушана в музиката.

След около час и половина реши да поспре.

Още с пристигането си Каролсон бе заявила, че не смята да изпълнява ролята на нейна настойница, но всъщност се стараеше да й помага във всичко. Каролсон нямаше какво да прави в седма кухина, интересите й бяха насочени другаде. От друга страна, беше приятно някой по-възрастен и по-опитен да се грижи за теб. Каролсон беше спокойна, изпълнена с увереност жена, готова винаги да отговаря на въпросите.

Не беше никак лесно да се проникне в лабиринта от взаимни договорености и правови уредби, които даваха предимство на една или друга организация, да се разпорежда с Камъка. За щастие Ланиер бе оставил кратка обяснителна бележка и по този въпрос. Пряк отговорник за изучаването на Камъка беше сдружението НАТО-Еврокосмос, под наблюдение на постоянно действаща група на МККС.

Освен това, Щабът на Обединеното Космическо Командване също имаше решаващ глас за преразпределяне на усилията по изследване на астероида. Всъщност, по същество това бе една широкомащабна военна операция, но със значително присъствие на цивилен персонал. Джудит Хофман, назначена за координатор между цивилните и военните агенции, имаше тежката задача да изглажда постоянно възникващите противоречия.

Службата за охрана на Камъка се състоеше от 300 американци (близо половината от военния състав), 150 англичани и 100 германци, останалите петдесет души бяха от Канада, Австралия и Япония. Франция, която не членуваше в НАТО-Еврокосмос, бе отказала поканата да изпрати свои представители на Камъка, вероятно в знак на протест срещу доминиращата роля на НАТО.

Чрез непосредствените си началници, силите за сигурност всъщност получаваха заповеди от капитан I ранг Бертрам Д. Кирчнър, ВМФ на САЩ — който отговаряше за външната охрана — и от армейски бригаден генерал Оливър Герхард, отговарящ за вътрешната охрана.

Основната задача на шестстотинте войници бе да защитават цивилния персонал на Камъка в случай на непредвидено нападение. Кой би могъл да извърши подобно нападение не беше уточнено, но по всичко изглеждаше, че в началото вниманието е било насочено предимно към седмата кухина, а също и към скрити вражески елементи в неизследвани части в градовете на втората и третата кухина.

Ланиер беше нещо като проводник на волята и решенията на Джудит Хофман. Той координираше взаимодействието между научната, инженерната и свързочната група. Каролсон беше главен научен наблюдател, Хайнеман се разпореждаше с инженерната група, а Роберта Пикни ръководеше цивилния свързочен отдел.

В структурно отношение, научната група беше пределно разнообразна. Имаше математици, археолози, физици, социолози (включително и историци), специалисти по компютри и информатика, експерти по медицина и биология. Имаше също и четирима прависти.

Инженерната група се занимаваше главно с поддръжката — тук помагаха и военните — а също и с изучаване на машините. Свързочната група също разполагаше с военен отдел, където се изпращаха шифрованите съобщения. За вътрешната връзка в Камъка, както и за комуникациите със Земята, сателитите и Лунните бази, отговаряше Пикни, а нейна заместничка бе Силвия Линк.

Патриша си помисли, че никога не ще запомни всички важни имена. Не я биваше особено по имената, виж с лицата се справяше далеч по-добре.

Освен военният и цивилен персонал от САЩ и Еврокосмос, имаше също представители от Русия, Индия, Китай, Бразилия, Япония и Мексико — главно в научната група. Очакваха се скоро да пристигнат и гости от Лаос и Австралия. Каролсон намекна, че се очаквали проблеми с руснаците. Появили са се тук преди близо година, след като най-сетне се съгласили на наложените им ограничения. Ала дори след подписване на договореностите непрестанно настоявали (според Патриша съвсем оправдано) за достъп до цялата информация, свързана с Камъка, включително и библиотеките. Но както обясни Каролсон, библиотеките били изключително американски приоритет, според една заповед на Джудит Хофман и на президента.

— Все ми се струва, че ще си спестим доста излишни ядове, ако веднага смъкнем тези паравани и допуснем всички до всичко — сподели Каролсон. — Ненавиждам секретността.

Но въпреки това стриктно спазваше разпоредбите.

— И кой отговаря за научната група, докато ти си при мен? — попита Патриша.

Каролсон се усмихна.

— Насадих Римская. Недодялан е малко, но пък върши добра работа. Пък и всеки би се поколебал, преди да отиде при него с каквито и да било оплаквания. Аз съм твърде мекушава. Да ти призная, имах нужда от малка ваканция.

Ланиер й бе оставил точен списък на хората, с които може да разговаря и на темите, които би могла да обсъжда с тях. Така например, по въпроса за библиотеката трябваше да се обръща към Римская, Ланиер или към още един член на научната група, с когото не беше се срещала досега — Рупърт Такахаши. В момента Такахаши се намираше навътре в коридора, като член на изследователската група.

— Трябват ми някои инструменти — каза Патриша. — Компас, рулетка, моливи… ще помисля още какво. А знаеш ли, дали инженерите биха ми изработили един прибор по поръчка?

— Кажи какъв.

— Искам да определя стойността на коридорното пи.

— Защо? — попита Каролсон и прехапа устни.

— Ами, съдейки по всичко прочетено досега, коридорът определено не е създаден от материален субстрат. По-скоро нещо съвсем различно. Снощи, искам да кажа преди последното спане, разговарях подробно с Фарли и научих много интересни неща. А тази сутрин прегледах някои от материалите, по които са работили Римская и Такахаши непосредствено преди моето пристигане.

— Завръщане към любителските занимания със сръхкосмическа математика — отбеляза сухо Каролсон. — Римская по-скоро трябваше да си гледа непосредствените задължения.

— Може би, но той има някои много любопитни хрумвания. Утре Карен обеща да ме заведе до прохода. — Тя посочи мястото на южния полюс, откъдето се показваше плазмената тръба. — Ако разполагам с пи-метър, бих могла да науча доста интересни неща.

— Ще го имаш — кимна Каролсон. — Нещо друго?

— Не зная дали ще е възможно, но успоредно с определянето на пи-стойността, бих желала да разполагам с данни за Н-снижаването и гравитационната константа, а също и с всякакви други характеристики за пространствени изменения. Един вид, нужен ми е мултиметър.

— Смяташ ли, че константата може да варира?

— Поне една от многото.

— Н-снижаване, това е квантовият потенциал на кинетичният момент, нали? Ако наистина търпи промени би трябвало отдавна да сме изчезнали.

— Може да се касае за различие в степените. Както и да е, трябва да го проверя.

Каролсон се надигна, взе термоса и обелките от банани и се върна при палатката. Само след няколко минути тя и Фу Дзи поеха с камиона обратно към тунела за шеста кухина.

Патриша се беше загледала в обратна посока — към коридора. Имаше мрачен вид.

Все пак разполагаше с известна, макар и ограничена власт. Току що бе накарала един нобелов лауреат да изпълни прищевките й.

Немалка част от живота си, при това най-важната, Патриша бе прекарала в мислите си, изгубена в един свят, който би бил напълно непонятен за преимуществената част от жителите на Земята. И ето че сега, седнала в сянката на ниските дръвчета и заслушана в „Юпитеровата симфония“ на Моцарт, тя изпитваше раздразнение от факта, че това добре познато състояние не настъпва така бързо, както би желала.

Вече знаеше откъде да започне. Ако коридорът наистина не беше изграден от материя, тогава съществуваха няколко алтернативи. Или той беше проход от ограничаващи сили, който продължаваше отвъд стените на астероида благодарение на някакво свръхкосмическо изобретение, или не беше. Във втория случай самият коридор бе свръхкосмическо изобретение. (Тя обсъди и отхвърли като философски безсмислена идеята, че коридорът може да е само илюзия).

Но как би могла да работи с понятия като „свръхкосмическо изобретение“. Ако предишните обитатели на Камъка бяха използвали машините в шеста кухина за да изкривят време-пространството, тогава щяха да са на лице определени последствия. Когато се снабди с мултиметъра — ако изпълнят молбата й — ще може да определи някои от по-важните параметри. Изкривено пространство в мащабите на коридора вероятно би довело до флуктуации в стойностите на пи-числото, тъй като диаметърът на една окръжност, намираща се в изкривено пространство, ще варира в зависимост от неговата обиколка. Останалите константи също биха показали известни изменения, пряко свързани с изкривяванията във висшата геометрия.

След известно време тя реши, че ще е по-добре да отложи щурма на този проблем, докато се снабди с нови факти. За момента не й оставаше нищо друго, освен да си почива и да чете. Взе поредния диск и го пъхна в компанела.

— Колко време ти беше нужно, докато свикна да живееш без нощ? — попита Патриша. Фарли тропаше нетърпеливо с пръсти по стената, очаквайки появата на осовия асансьор. Намираха се само на петдесет метра от рампата на тунела, върху една гладка платформа от никелирано желязо.

— Не съм сигурна дали въобще съм привикнала — отвърна Фарли. — Карам някак си, но ми липсват звездните нощи.

— С цялата тази свръхтехнология, направо да им се чудиш на предишните, че не са измислили някакъв начин да създават тъмнина.

— Изключването на плазмената тръба навярно е свързано с огромна загуба на енергия — обясни Фарли. — Особено в седмата кухина. Нали там тръбата продължава безкрайно — как можеш да изключиш нещо подобно?

Патриша вдигна капака на компанела и нахвърли поредната бележка: „Плазмената тръба в седма кухина — енергозахранване? Поддръжка? Като при другите — или не?“

Вратата на асансьора се отвори и те влязоха в просторната кабина. Фарли натисна едно копче и побърза да се хване за перилата. В началото ускорението на асансьора увеличаваше рязко теглото, но с наближаване на оста този ефект прогресивно отслабваше. Кабината достигна една определена скорост някъде към първата трета от пътя и нагоре я поддържаше неизменна. Именно тогава почувстваха, че телата им постепенно олекват. Не след дълго кабината намали скорост и премина гладко към безтегловност. Вратата се отвори и един часовой в сив комбинезон ги поздрави.

Осовите отделения, които заобиколяха прохода към седмата кухина, бяха херметизирани и изкуствено отоплявани, но изглежда почти не бяха се променили от онзи далечен ден преди столетия, когато предишните обитатели ги бяха напуснали. Единствено на тавана бяха закрепени гирлянди от крушки, а стените бяха опасани с опънати проводници.

— Отиваме при сингуларния монитор — каза Фарли. Часовоят им махна с ръка да се качат на електромобила. Издърпаха се по въжетата, седнаха и закопчаха коланите.

— Имам чувството, че се готвиш да ми покажеш поредното чудо на чудесата — рече укорително Патриша. — А още не съм привикнала с досегашните.

— Това чудо е спомагателно — обяви загадъчно Патриша. — С други думи, резултат от други чудеса, ако си запозната подробно с теориите на Римская и Такахаши. Всъщност, ти си експертът по пространство и време.

— Вече не съм сигурна.

— Ако коридорът е матрицата на изкривеното пространство, своеобразен пространствен тунел, тогава къде, според теб, трябва да бъде разположен центърът?

— Тъкмо за това се чудех днес следобед. — Патриша се огледа. Електромобилът наближаваше нещо като перон. — Мислих си, че някъде в близост до центъра условията трябва рязко да се променят. Трябва да има такова място, където досегашните правила да губят значение.

— Точно така.

— Сингуларната?

— Там отиваме — кимна Фарли.

Часовоят придърпа електромобила до стената, в която бе монтиран въздушен шлюз. Фарли помогна на Патриша да разкопчее коланите и се изправи, като се придържаше за перилата. Часовоят отдаде чест и каза, че ще ги чака тук.

Влязоха в шлюза. Фарли включи осветлението и дръпна от закачалката на стената два скафандъра.

— Големички са, но има катарами, с които можеш да скъсиш крачолите. Не ни е нужна кой знае каква подвижност, важното е да сме херметизирани и на топло. Това не е най-посещаваното място на Камъка.

От задната стена на шлюза започваше метална стълба, която се виеше нагоре към кръглия люк в тавана, снабден с валчеста дръжка. В ъглите и под стълбата бяха захвърлени части от отдавна излязла от употреба екипировка.

— Само внимавай къде стъпваш. Не бързай. Стига да си внимателна, няма никаква опасност. Ако нещо се случи със скафандъра — което е малко вероятно — само за две минути ще бъдем обратно в шлюза.

Фарли провери закопчалките и клапите на скафандъра на Патриша, после натисна едно червено копче на пулта близо до стълбата. Помпите изтеглиха почти безшумно въздуха от помещението и скоро Патриша чуваше само собственото си дишане. Фарли включи вътрешната връзка.

— Тръгваме по стълбата — обяви тя.

— Никога досега не съм слагала скафандър — оплака се Патриша.

— Екипажът на КАОТа докладва, че не си имала проблеми с космическата болест.

— Да си в безтегловност е направо кеф.

— Хъмм. А на мен ми трябваха три дни за да свикна.

Фарли завъртя валчестата дръжка и отвори люка. Наложи се да изкачи следващото стъпало и да го побутне с рамо. Люкът се отмести навътре. В прохода бяха инсталирани мощни прожектори, въпреки че изходът към седма кухина бе само на няколко десетки метра и от там бликаше меката светлина на плазмената тръба.

Патриша погледна на юг. Стените на прохода — назъбени и покрити с неравности — се губеха в мастилен мрак. Някъде в средата на този мрак се виждаше малък кръг от светлина.

— Плазмената тръба започва наново във всяка кухина — каза Фарли. — Опира се в полюсите, където я поддържат нещо като огромни бутилки. Бутилките имат освен това задачата да не пропускат въздух навън — иначе досега да се е източил през проходите. Източил, или изтекъл — кое е по-правилно?

— Май че изтекъл — каза Патриша. — А аз мислех, че въздухът се задържа в кухините вследствие на въртенето.

— Силата не е достатъчна, за да неутрализира атмосферното налягане. Ако не бяха бутилките налягането в близост до прохода щеше да е приблизително сто и осемдесет милиметра живачен стълб.

— Хъм — рече Патриша.

— Някои смятат, че в стената на полюса, около изхода на плазмената тръба, са вградени плочи със заредени частици. Все още не сме изследвали тази възможност. Освен това, плазмената тръба в коридора се отличава съществено от останалите. Всъщност, нямаме ни най-малка представа как работи.

Движеха се покрай стената на прохода като използваха причудливи въжени конструкции и скоби. Точно на ръба на прохода бе издигната платформа, висока около петдесет метра. В тясна цилиндрична тръба от основата до горния край на платформата бе монтирана извита стълба.

— Ти първа — каза Фарли. Патриша влезе в цилиндъра и започна да се придръпва нагоре по перилата, както бе постъпила Фарли в шлюза. — Когато излезеш от клетката, закачи карабината на скафандъра за въжето. Ако по някакъв начин отлетиш встрани аз ще дойда да те прибера.

Когато се изкачи на площадката, която се изравняваше с оста на Камъка, Патриша използва осигурителното въже, за да се отмести от прохода и да стори път на Фарли.

— От тук плазмената тръба се вижда съвсем ясно — посочи с ръка Фарли. И наистина, откриваше се неописуема гледка към целия коридор. Беше като изрисуван по вътрешната стена на огромна купа пейзаж. Отделните подробности бяха леко замъглени от млечноватото сияние на тръбата.

— Все още не допускат руснаците тук. Работят в другите проходи.

Приближиха отсрещния край на платформата и се закатериха по следващата цилиндрична клетка. Когато наближиха горния й край, нещо привлече вниманието на Патриша. Фарли й даде знак да се приближи.

— Ето това е мястото — обяви тя — в което всичко се преобръща с краката нагоре.

Приличаше на широка близо половин метър тръба от живак, която се простираше до хоризонта и там се губеше от погледа — нито в права, нито в извита линия, нито трептяща, нито пък напълно неподвижна. Ако въобще можеше да се каже, че отразява, то тя не отразяваше като огледало, а създаваше почти неразгадаеми имитации на обкръжаващите я обекти.

Патриша приближи внимателно сингуларната, като се стараеше да не гледа право към нея. На това място законите на коридора бяха завързани в изящен и издължен до безкрая възел, нещо като пространствена пъпна връв.

Отсреща се появи разкривеното й лице, със зловеща усмивка.

— Не изглежда съвсем права, но е така. Както предполагаш, съпротивлява се на всякакви опити за проникване — обясняваше Фарли. Тя протегна пъхнатата си в ръкавица ръка и я плъзна по гладката повърхност. — Навярно именно тук се заражда силата, която в коридора изпълнява ролята на гравитация. Тази сила не важи за района на седмата кухина, но се появява постепенно и неуловимо на мястото, където вероятно започва коридорът. Колкото по-далеч се намираш от сингуларната в пространството, затворено между стените на коридора, толкова по-изразено е действието на тази сила. На пръв поглед изглежда така, сякаш стената те привлича, а крайният резултат е, че всеки предмет се сдобива с тегло.

— Мислиш ли, че ще има някаква разлика между това да те привлича стената и да те отблъсква сингуларната?

Фарли не отговори веднага.

— Проклета да съм, ако знам. Сингуларната е разположена точно в центъра на коридора, във вътрешността на тръбата. Някои смятат, че може би тя отговаря за поддържането на плазмата, но… честно казано аз съм невежа в тази област. Ето ти едно широко поле за изследване.

Патриша протегна ръка. Отсреща, върху повърхността на изкривеното огледало се появи някакво отражение, което с нищо не напомняше на ръкавица. Ръката й и отражението се срещнаха. Тя почувства леко съпротивление и натисна по-силно.

Ръката й неусетно се плъзна встрани и Патриша я отдръпна. Изведнъж — и малко изненадано — тя схвана принципа.

— Разбира се — възкликна Патриша. — Това е като да докосваш корен квадратен от време-пространството. Опиташ ли да проникнеш в сингуларната и тя те премества на известно разстояние по някои от своите пространствени координати.

— Ръката ти се плъзна встрани — каза Фарли.

— Точно така.

Патриша доближи заобленото начало — или може би край? — на сингуларната, сетне разтвори ръце, сякаш се готвеше да я обгърне. Пръстите й притиснаха гладката повърхност, тя се придърпа към нея, после отскочи назад.

— Докоснеш ли я — продължи да разсъждава на глас Патриша — и тя се съпротивлява на натиска със сила, чийто вектор е успореден на оста. — Тя направи още два опита да притисне повърхността. — Ето, дори когато удрям със сила, ръката ми се премества по хода на сингуларната, в посока на север. Ответната сила винаги е насочена в противоположна посока — или ме отблъсква навън, или ме премества по хода на сингуларната.

Фарли се усмихваше завистливо зад лицевото стъкло.

— Бързо схващаш.

— Радвам се, че го мислиш — отвърна Патриша. Тя въздъхна и отстъпи. — Добре. Да се връщаме. Трябва да обмисля всичко това.

Фарли я хвана за ръката, завъртя я и я насочи към клетката. Докато стигнат шлюза, Патриша вече бе потънала дълбоко в себе си.

Почти не забеляза пътуването с асансьора. Когато стигнаха палатката, извади компанела и се настани пред него. Фарли отиде да приготви неща за ядене. Когато се върна, компанелът и мощният компютър на Каролсон бучаха, натоварени с работа. Васкес изглежда беше задремала. Фарли надникна в екрана на компанела.

„Сингуларна — от бъдещето(?). По-дълга от Камъка — преминава през стената на астероида. Създава обратно пропорционално силово поле. Къде са отишли предишните? Най-вероятно са поели по коридора.

Да се използва мултиметърът в близост до сингуларната. Ако въобще се касае за свръхнапреднала технология, технология, която е в състояние да манипулира геометрията, да използва пространството като материален субстрат. На лице е сингуларна, вероятно безкрайно дълга, която започва тук, малко преди границата между седма кухина и коридора.

Остава открит въпросът за енергозахранването на плазмената тръба в коридора. А може би се касае за функция на другата вселена, към която очевидно принадлежи коридорът? Но откъде се е взел материалният субстрат — почвата, атмосферата? Не е от Камъка, във всеки случай не и онова, което е в коридора.“

Откъм коридора повя топъл вятър, стените на палатката заплющяха, а тревата наоколо се разлюля. Топлият полъх се сблъска със студения въздух, който се спускаше от прохода и вдигна малки вихри от прах и пясък.

Чанг и Фу играеха шах под тентата;

След малко Фарли също се унесе в дрямка.