Грег Беър
Еон (6)

ПЕТА ГЛАВА

Патриша беше спала — провери по часовника — близо девет часа. Лежеше на тясната койка, заслушана в тихото шумолене на стените на палатката.

Поне в този участък от седмата кухина нямаше никаква нужда от строеж на солидни сгради. Времето беше меко и сухо, а въздухът приятно топъл. Тя се загледа нагоре, към блестящата линия на плазмената тръба, покрита с лекия воал на изпаренията.

Аз съм тук. Всичко това не е сън.

— Късно е да се съмняваш — прошепна си тя. Подът на палатката бе покрит с разноцветни матраци. Някъде наблизо, Фарли и Чанг разговаряха приглушено. През първите няколко часа, откакто влязоха в кухината, докато вдигаха палатката и затопляха храната, Патриша бе свръхактивна, припкаше наоколо като пеперуда и задаваше напълно безсмислени въпроси. Известно време Ланиер я наблюдаваше мрачно и имаше такъв вид, сякаш с нещо го е разочаровала. Но после и той се присъедини към останалите, които се шегуваха с нея — и дори извади от багажа си бутилка шампанско.

— С това ще полеем прекръстването ти в новата вяра — обяви той.

Докато си предаваха бутилката от ръка на ръка, някой подхвърли идеята да измислят по-подходящо име за седмата кухина — нито „кухина“, нито „коридор“ им допадаха кой знае колко.

„Спагети свят“ — предложи Фарли. Не, възрази Фу Дзи, по-скоро „Макарони свят“ защото отвътре е кух. Чанг спомена нещо за свят-тръба, но останалите посочиха, че както думата „тръба“, така и „тунел“ вече са използвани за други феномени. Сетне се посипаха нови и нови думи, сякаш чрез тях всички се опитваха да се отърсят от завладялото ги напрежение.

След третата чаша шампанско Патриша почувства, че й се доспива. Потъна в сън още щом й нагласиха койката в палатката.

А сега се протягаше, озъртайки се наоколо. Появи се Фарли и приклекна до нея.

— Сънува ли?

— Нищо — поклати глава Патриша.

— Когато преди година и половина Гари за първи път ме доведе тук, имах чувството, че ще полудея. Как ти харесва тяхната идея за индоктринирането? Зная, че си още в самото начало, но все пак… — тя разглеждаше внимателно Патриша с невероятно сините си очи. Беше поне десет години по-възрастна от нея, под очите й се бяха оформили насмешливи бръчици. Държеше се уверено и прямо — нещо като женска версия на Ланиер, помисли си Патриша.

— Да видиш не значи да повярваш — отвърна тя. — Искам да кажа, че не е достатъчно само да ти го опишат.

— А като мине известно време се успокояваме и губим интерес — продължи Фарли, загледана в лентата на сивкавия път. — Ето това понякога ме тревожи. Трябва да се появят нови хора и да останат потресени от онова, което за нас е ежедневие, та отново да осъзнаем колко странно е всичко това. Понякога се чувствам като бръмбар, който пълзи из атомна електростанция. Усещам по малко, виждам по малко, но със сигурност не разбирам нищо. — Тя въздъхна. — Не зная дали Гари ще го одобри, но мисля, че трябва да те предупредя за призраците.

— Той вече ми спомена. Какво представляват?

— Не всички от нас са ги виждали. Аз например, не съм срещала никога — нито който и да било от нашата група. Общоприетото обяснение е, че се дължат на психично пренатоварване. До момента не разполагаме нито с потвърдени данни, камо ли с фотографии. Така че, отваряй си очите какво виждаш. Но не забравяй и друго — все още никой не е доказал със сигурност, че Камъкът и коридорът са лишени от живот. Твърде малко сме на брой за да изследваме обстойно и да охраняваме всички кухини. Така че, ако забележиш нещо, докладвай, но не се впечатлявай — тя се усмихна. — Как ти се струва?

— Безумие — отвърна Патриша и се надигна от койката. — Имам ли някаква работна програма, въобще знае ли се с какво точно ще се занимавам?

— Гари ще ти каже всичко след около половин час. Сега спи. Издишал е. Искам да кажа — изтощен. Малко сме разтревожени за него, знаеш ли?

— Видях, че всички имате зелени пропуски. Но кое ниво — трето?

— Господи, не, разбира се — Фарли се засмя и отметна назад дългата си, руса коса. — Та ние сме китайци. Трябва да сме щастливи, че въобще ни допуснаха толкова навътре. Тук сме само благодарение на факта, че близо десет години нашите правителства поддържат приятелски взаимоотношения. При всички случаи сме по-добре от нещастните руснаци. Позволяват им да се занимават само с проходите, плазмената тръба и още някои дреболии. Всички са на мнение, че в плазмената физика са по-напреднали от останалите и затова ги държат около оста. Американците нямат никаква представа колко са силни в археологията, например. Или пък в социологията… — тя поклати глава. — Ще ти призная нещо. Отгледана съм с идеите на марксизма, но ако питаш мен, създателите на Камъка са си нямали и понятие от ленинското учение.

— Гари пропусна да ме запознае с подробностите около международните договори. Четох за това във вестниците… но и там не се казваше всичко.

— Както знаеш, първи достигнаха астероида корабите на НАТО-Еврокосмос. Според постигнатото съгласие в МККС, при тези обстоятелства НАТО осъществява контрол върху изследователската дейност на Камъка, а НАТО, както ти е известно се ръководи главно от Съединените щати. Руснаците протестираха, че случаят бил особен, но досега не са постигнали нищо. Китайците, от друга страна, никога не са изпитвали влечение към космическите програми, затова сме доволни и на малкото, което ни се дава. Със спокойствие и послушание постигнахме много повече от руснаците. Трябва да знаеш, че нито един руснак не е пристъпвал в седма кухина.

— Нито говориш като китайка, нито приличаш на такава.

Фарли се засмя.

— Благодаря ти. Всички ме хвалят за произношението, но понякога бъркам думите… Ами, май по-важното е, че не приличам на китайка. Родителите ми са емигранти от Европа. Идват от Чехословакия. И двамата са агрономи, а Китай, както знаеш, открай време изпитва нужда от специалисти по земеделие. Посрещнали са ги с разтворени обятия — било е през 1978 г. Аз съм се родила в Китай.

— Аз пък прекарах целия си живот в Калифорния — каза Патриша. — Като те слушам, струва ми се, че нищо не съм видяла. Че съм изгубила връзка със света.

— Със света на интригите и политиката? И аз съм така. Прекарах детството и младежките си години на една ферма в Хорех. Бяхме напълно откъснати от всичко. Ето че сега… двете с теб се събрахме тук. — Тя погледна към земята и поклати глава. — А има доста неща, за които не можем да разговаряме. Гари ми има пълно доверие и аз го ценя. Тук всички се стараем да поддържаме приятелски взаимоотношения. Май затова все още сме заедно. Както и да е. Свързват ни най-вече общите проблеми. Но опре ли въпросът до това, че Фу Дзи, Чанг и аз подлежим на известни ограничения — не възразяваме. Ни най-малко.

— Разбрах — каза Патриша.

Фарли погледна на север, право в гърлото на коридора.

— Обитателите на Камъка са го направили. Били са хора, също като теб и мен. Но не знаме нищо повече. Все някой ден ще ги срещнем — тях, или нещо още по-странно. — Тя се подсмихна замислено. — Харесва ли ти моето предсказание?

Патриша кимна.

— Засега ми стига, инак ще започна отново да се друсам.

Фарли я потупа по рамото.

— Време е да се връщаме. Гари скоро ще бъде тук.

Патриша оправи пуловера си, излезе и пое към близкия песъчлив хълм. Наведе се и плъзна длан по ниската суха трева.

Мисълта за безкрайния коридор я поразяваше, караше дъха й да секне. Съоръжението изглеждаше толкова икономично, пестеливо и същевременно — неописуемо красиво. Светещата линия отгоре, която постепенно избледняваше, но запазваше очертанията си, пясъкът, храсталаците, езерата и реката, която бликаше от стената на предишната кухина…

Въпреки предупрежденията на Фарли, тя чувстваше, че няма да й се случи нищо, ако се разходи сама из околността. Беше само на няколко минути път от палатката, спокойно можеше да се отдалечи още малко на запад. След десетина минути тя стигна в покрайнините на гората от ниски дръвчета, после се обърна и потърси с поглед палатката и рампата.

Дърветата напомняха дребни на ръст борчета, не бяха по-високи от два метра, а сгърчените им клони се преплитаха. Приличаха малко на коледните елхи от детството й, преди по магазините да ги заменят с алуминиеви макети.

Наведе се и погледна под долния слой клони, но не забеляза никакви следи от живот.

Колко странно, че предишните обитатели бяха взели всичко живо със себе си. Къде ли бяха отишли?

Поне посоката изглежда не подлежеше на съмнение. Тя усещаше някакво странно вълнение всеки път, когато поглеждаше към коридора. Поели са на север, към безкрая, ако коридорът наистина нямаше край.

— Патриша! — извика Ланиер от палатката. Тя подскочи, чувствайки се малко виновна, но не долови в гласа му и намек за недоволство.

— Да?

— Чака ни работа.

— Идвам — тя пое обратно към палатката.

Настаниха се около сгъваемата масичка, под тентата. Ланиер извади компанела, постави вътре диск и нагласи екрана между двамата.

— Вече имаш известна представа защо си тук. Трябва да решим няколко загадки и тази — той посочи към коридора — едва ли е най-голямата от тях.

— Трудно ми е да го повярвам — отвърна Патриша.

— Тук съм написал програмата, с която трябва да започнеш. Първо ще обиколиш наново трета кухина и най-вече ще спреш вниманието си на библиотеката. Градът в трета кухина се е наричал Шишарк — съща като Камъка. Той е с няколко столетия по-млад от Александрия. Освен това ще отскочиш и до библиотеката във втора кухина. Това ще ти отнеме една, или две седмици — колкото да навлезеш в нещата. — Той посочи екрана на компанела и натисна стартовия бутон. На екрана се появи подробно съставено разписание. — Тук има точни указания как да използваш метрото, какви предпазни мерки да спазваш и прочие. По всичко изглежда, че няма да имам възможност да те придружавам през цялото време, защото и аз съм затрупан от работа. На това отгоре трябва да се върна за малко на Земята. Докато ме няма ще докладваш за всичко на Каролсон. Повечето от сведенията, които биха могли да ти потрябват, са в този диск. Гледай да протоколираш разговорите си с хората — сигурността го изисква. Фарли, Фу и Чанг са чудесни хора, но бъди предпазлива. Бъди предпазлива с всички, които не са допуснати до твоето ниво.

— Всъщност, с кого, освен теб, мога да разговарям?

— С Каролсон. С нея можеш да говориш за всичко, освен за нещата, за които ще четеш в библиотеката. Тъкмо сега работя да й уредя по-високо ниво. Но още не е готово. Скоро ще се срещнеш с други хора. Някои от тях имат разрешение да работят в лабораторията, така че ще прекарвате времето си заедно. Дори ще си помагате. Ясно ли е дотук? През следващите няколко седмици те чака учение, учение и пак учение.

— Мога ли да се отдалечавам от лагера?

— Колкото искаш, стига да е в обсега на радиовръзката. На около петдесет километра надолу по коридора има база на военните, с датчици и всичко необходимо, за да засечем каквото и да било движение на разстояние поне неколкостотин километра навътре. Ако случайно вдигнат тревога, поемай незабавно към шеста кухина.

— Каква е възможността да се случи нещо?

— Нищожна. — Ланиер вдигна рамене. — Може би никаква. Досега не е ставало. Надявам се, че не ти е било неприятно, задето досега те наглеждахме толкова грижливо. Ако нещо се случи с теб, Съветникът ще си поръча нов килим от щавена кожа за пода на кабинета.

Патриша се засмя.

— И кой ще е ме наглежда?

— Фарли, докато Каролсон пристигне тук. Други въпроси?

— Нека първо започна, въпросите после.

— Права си. — Ланиер стана. Патриша взе следващия диск и се захвана за работа.