Грег Беър
Еон (17)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Васкес продължи обиколката си из града в трета кухина с помощта на библиотечната симулация. Откри, че може да се скита на воля по улиците, като използва предварително подготвените записи и да подбира какъвто желае маршрут, стига да не прави опити да прониква в апартаментите.

Най-често прибягваше до тези илюзорни разходки след часовете на напрегната работа. Понякога излизаше да се поразтъпче наистина, като се наслаждаваше на своята независимост — само с една карта и компанела можеше да влиза навсякъде и никой не й задаваше въпроси. Беше наистина вълнуващо. Поне за малко забравяше лошите мисли.

Най-често вземаше влака между шеста и трета кухина. Случваше се да прескочи и до библиотеката във втора кухина, понякога дори преспиваше на малката кушетка там, но не се чувстваше така комфортно, както в палатката на седма кухина. Липсваха й хората, Такахаши рядко посещаваше библиотеката.

Читалнята заемаше централно място в живота й. Докато проблемите в главата й се придвижваха от едно ниво към следващото, тя трупаше нова и нова информация, понякога дори повече, отколкото й бе необходима, но пък крайно недостатъчна да задоволи интелектуалното й дръзновение.

Все път, когато искаше информация за конструирането на Камъка, на екрана се появяваше неизменният черен символ и приятен женски глас произнасяше: „Материалът е с ограничен достъп. Моля, консултирайте се с библиотекаря“.

Още в началото бе забелязала, че материалите с ограничен достъп следваха определена логика. Практически всички сведения, които имаха отношение към теорията за конструирането на шеста кухина бяха засекретени. Липсваха също така и материали за седмата кухина и коридора, отговорът на запитванията й тук бе по-лаконичен: „Няма го в архивата“, придружен от черна черта.

Един ден, докато се ядосваше от поредния отказ, неочаквано й хрумна да се поразрови в по-старите материали и да потърси някоя нейна работа — дори от бъдещите й разработки — с други думи да се увери дали в другата вселена съществува неин прототип и дали този прототип е оставил следа в историята на Камъка.

Почти веднага я завладя суеверно нежелание да извършва подобно проучване. Когато най-накрая се натъкна на името си, това стана съвсем случайно.

Единственият ключ към тайните на шеста кухина се спотайваше в Александрийската библиотека, скрит сред седемдесет и петте тома от инструкции и наръчници, с великолепно подвързани корици, сякаш събирани от грижлив колекционер.

Именно в тридесет и петия том, където на площ от над хиляда страници се обясняваше подробно теоретичната обосновка за конструирането на първите машини в шеста кухина, тя попадна на името си — в бележка под линия.

Под ярката светлина на настолната лампа, заобиколена от мрака на читалнята, Патриша втренчи поглед в ситно изписания текст и неусетно се напрегна.

„Патриша Луиза Васкес — четеше тя и сякаш звуците на нейното име притежаваха някаква магична сила — Теория на n-пространствената геодезия приложена в нютоновата физика и специална лекция върху p-симплоновата хронологична линия“. Нито беше писала, нито дори замисляла подобна работа.

Щеше да бъде публикувана през 2023 г. в следвоенното издание на „Джърнъл ъв физикс“.

Значи тя щеше да оцелее след Смъртта.

И да допринесе, макар и с малко, за конструирането на Камъка.

Откри статията в библиотеката на град Шишарк, изглежда беше твърде стара, за да ограничат достъпа до нея. Прочете я, стиснала потните си длани и в първия момент й се стори прекалено сложна. Наложи се да си пробива мъчително път през непознатите символи и почти неразбираемата терминология, за да схване смисъла на онова, което другата Патриша бе написала — щеше да напише след осемнадесет години, а после изведнъж сякаш погледна на всичко с други очи.

Според първоначалните планове за конструирането на Камъка, единственото предназначение на машините в шеста кухина е било да поглъщат инерцията на определени движещи се вътре в Камъка обекти, в посока приблизително успоредна на оста. Благодарение на това отпаднала необходимостта да се строят подсилени и наклонени канали за реките, сгради със специална архитектура и дори били избегнати някои промени в самите кухини.

В първите години от конструирането на Камъка се е смятало, че процесът на ускоряване и на забавяне ще бъде ограничен до три g. След изграждането на машините в шеста кухина това ограничение станало напълно излишно. Кухините на Камъка и всичко вътре в тях станало неделима част от едно затворено в себе си пространство, върху което околната среда не оказвала никакво въздействие.

В две от главите се обясняваше подробно защо машините за поглъщане на инерционната сила не действаха универсално — в такъв случай въртенето на Камъка би загубило своя смисъл и всички предмети вътре в него биха се държали като в безтегловност. Накратко казано, машините имаха селективно действие.

Ето това вече беше свръхнаука. Последствията от тези открития бяха направо изумителни. Това, което в действителност вършеха машините в шеста кухина, бе да променят маса-време-пространствената характеристика на всичко вътре в Камъка. Тоест, бяха само на крачка от възможността да въздействат на времето и пространството по начин, който би им позволил да създадат коридора.

И въпреки това Камъкът не беше пътувал със скорост по-голяма от тази на светлината, нито пък притежаваше изкуствена гравитация — във всеки случай такава нямаше в първите шест кухини. А подобни открития изглеждаха напълно естествено продължение в светлината на Теорията на инерционното поглъщане. Интересно, защо инженерите и физиците на Камъка не бяха извършили тази логична стъпка?

Тя се върна в Александрийската библиотека и прегледа наръчниците, но не откри нищо, което би й помогнало да реши тази загадка.

Изтегнала се на тясната кушетка в кабината за четене, Патриша търкаше уморено очи. Главата й беше странно олекнала. Дългите часове на концентрация и напразни опити да се решат проблемите в невероятно съкратени срокове оказваха своето пагубно влияние.

Иска или не, трябва да си почине. Тя стана, спусна се по осветената част от стълбите на долния етаж, излезе навън и седна на една пейка, под светлината на плазмената тръба.

Опитваше се да прогони всички нежелани мисли и да възвърне предишното състояние на ясни и логични умозаключения, но не успяваше.

Пред очите й неизменно изплуваха Пол и родителите й.

— Губя контрол над себе си — промърмори тя и поклати глава. Имаше чувството, че се е превърнала в безкрайна серия от мисли сред сивото, лишено от форми пространство на нейния мозък. Преумора.

И в този миг й хрумна нещо.

На времето се беше запалила по Теорията на фракталните пространства — самостоятелни измерения, функциониращи без двойник и измерения с числа по-малки от единица. Време без пространство, дължина без ширина, дълбочина или времеизмерване. Вероятност без продължение. Полу-пространства, четвърт-пространства, пространства, съставени от ирационални фракции. И всичко това разглеждано през призмата на фракталните трансформации и фракталния геометричен анализ. Дори се бе захванала да картографира геодезията на висшите фракционни пространства и начинът, по който тази геодезия би могла да се проектира в пет и четири-измерно пространство.

Патриша отпусна глава на колене. Мислите й се движеха на зиг-заг. Без ред, без да се подчиняват на някаква вътрешна дисциплина.

Какво представляваше коридорът? Нищо повече от продължение на шеста кухина, която пък бе изградена за да поглъща инерцията.

Пътували векове наред, предишните обитатели на Камъка неусетно бяха забравили първоначалните си цели, или ги бяха заменили с други. Свят затворен вътре в себе си, Камъкът бе наложил своя отпечатък върху следващите поколения, за които животът в цилиндричните, лишени от простор кухини, изкопани вътре в астероидната скала, бил нещо естествено. С течение на времето вероятно дори астероидът е престанал да занимава мислите им, интересувал ги е единствено животът вътре в цилиндрите.

Обречен на дълго и тягостно пътуване, затворен в тесните кухини сред безмерния мрак, геният на предишните изригнал като вулкан. Те се превърнали в богове, способни да създадат своя собствена вселена и да й придадат образ и подобие, какъвто имал единственият свят, който познавали.

А когато открили път извън Камъка, който не противоречал на първоначалната мисия…

Когато осъзнали, че са в състояние да изградят едно неописуемо продължение на техния свят…

Нима който и да било от тях би могъл да устои на изкушението? (Всъщност, да — ортодоксалните надерити, които останали векове затворени в своя град).

И така, конструкторите на машините в шестата кухина, предвождани от загадъчния Конрад Корженевски, създали коридора — творение на строго определени вероятности, с които те се забавлявали като с играчки. Те прокопали кладенците и открили някакъв начин да изпълнят коридора с въздух и почва, да изрисуват вътре пейзаж, който по нищо не се отличавал от заобикалящата ги в ежедневието картина.

Патриша почувства, че тялото й се отпуска. Тя се изправи. Някои от символите на още ненаписаната й работа вече не изглеждаха така непознати, струваше й се, че ще може скоро да разгадае скритата вътре идея. Мъглата напусна мислите й и тя изведнъж осъзна, че проблемите, над които си блъска главата, са тясно свързани по между си.

Предишните бяха създали коридора за да намерят изход от затвореното пространство, което обитавали и в началото тяхното творение е било по-скоро утеха за ума, отколкото възможност за разширяване на заселените територии.

(В записите се казваше съвсем ясно, че Камъкът никога не е страдал от истинска пренаселеност).

Но коридорът — тази мисъл й хрумна внезапно, досега не беше се сещала за това — коридорът олицетворяваше нови, непознати досега перспективи и никой от тях в началото не осъзнавал значението на това на пръв поглед странично следствие…

А може би така и не са го осъзнали до края.

Със създаването на коридора предишните изместили Камъка от неговия затворен континиум. В представите й постепенно се оформяше изображение на коридора като камшик, чиято пръчка е Камъкът. След създаването и неминуемото разгъване на камшика в пространството, пръчката била изтръгната от онази вселена…

… за да попадне в нейната.

Събуди се четири часа по-късно, цялата беше схваната, а в устата си усещаше вкус на пръст. Изправи болезнено гръб и премигна под светлината на плазмената тръба. Главата й буквално се пръскаше.

Но най-сетне бе стигнала до нещо солидно.

След като осъзнали, че вече не могат да осъществят първоначалния си замисъл и за това вината е само тяхна, предишните решили да се преселят навътре в коридора.

Тя стана и приглади смачкания комбинезон. Предстоеше най-трудното — да излее здрави основи под хипотетичните въздушни замъци, които беше вдигнала.

И да намери малко аспирин.