Грег Беър
Еон (13)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Ланиер проспа почти цялото пътуване с КАОТа, мятайки се в безтегловни кошмари, в които се намесваха образи от Камъка и Земята.

Погледна часовника си, сетне отмести поглед към лицето на тайния агент, който седеше до него в колата. Разполагаше с прозорец от осемнадесет часа, между времето на кацането във Вандерберг и момента, когото трябваше да се яви на доклад пред Джудит Хофман в Лабораторията за Реактивни Двигатели. Зад зацапаните прозорци на колата се виждаше пустинята. Атмосферното налягане бе високо, гравитацията го притискаше в гърдите. Дори през мътните прозорци слънцето беше горещо и ослепително-жълто.

Мъчно му беше за Камъка.

— Имам малко свободно време — каза той.

— Да, сър. — Агентът гледаше право на пред с безизразно лице.

— Знам, че умеете да пазите тайни, момчета.

— Тъй вярно, сър. Такива сме си — отвърна шофьорът. Третият агент, седнал отпред, извърна глава към Ланиер.

— Госпожица Хофман каза, че сме на ваше разположение, но утре в осем трябва да ви закараме в лабораторията — жив и трезвен.

Ланиер се зачуди как ли ще реагира Хофман, ако някой я нарече „госпожица“.

— Господа, — каза той — прекарах няколко месеца в почти пълна изолация. Високият пост е свързан с някой почти непосилни отговорности. Има ли някое уютно местенце в Лос Анджелис, където един мъж може да… — той млъкна, в търсене на подходящ израз — да си начеше крастата? Дискретно, приятно и безопасно.

— Да, сър — кимна шофьорът.

Позволиха му да си поръча двойно уиски в някакъв относително чист бардак в Поло Ланж, докато зяпаше архаичния телевизор от времето на кабелните програми. В три часа следобед запазиха две стаи — една срещу друга — в хотел „Бевърли хилз“. Агентите извършиха обстойна проверка на стаята, в която му предстоеше да се настани и я обявиха за „чиста“.

Най-сетне разполагаше с известна, макар и илюзорна интимност. Изкъпа се, излегна се в голямото легло и почти задрема. Нима бе отвикнал напълно от земното притегляне? Дали няма да повлияе на представянето му?

Жената пристигна точно в пет, беше изумително красива, държеше се мило, но резултатът бе крайно незадоволителен — не по нейна вина. Ланиер преценяваше изпълнението си като съвсем посредствено, но срещата не му донесе очакваната радост. Жената си тръгна в десет.

За първи път си поръчваше проститутка. Никога досега не бе позволявал на гласа на плътта да надделява над мислите му.

В десет и петнадесет на вратата се почука тихичко. Ланиер отвори и агентът, който бе карал лимузината, му подаде две дискети.

— Госпожица Хофман ви ги изпраща — каза той. — Ние сме отсреща, ако ви потрябваме.

Дискетите, които Ланиер бе донесъл от Камъка — далеч по-важни от самия него — бяха заминали за Пасадена по специален, свръхсекретен канал още предния ден. Нямаше съмнение, че Съветникът вече се е запознал със съдържанието им.

Той изгаси осветлението, излегна се в леглото и се замисли колко ли застаряващи мъже като него е обслужила през живота си младата жена, която го бе посетила.

От малък бе привикнал да се стеснява от желанията си. Дори този път се бе отдал по-скоро на зова на плътта, отколкото на някакви по-силни чувства. След толкова месеци на принудително въздържание — или може би цяла година — тялото му сякаш бе престанало да поддържа връзка със съзнанието.

Може би това бе някакъв признак за нормалност? Често му се случваше да отбелязва с изненада пълната липса на интерес към другия пол. А ето, че сега беше гузен, но и малко доволен. Поне ще може да разсъждава на спокойствие, без да се разсейва от маловажни неща.

Тази липса на интерес вероятно бе една от причините, за да остане ерген и досега. Имал бе немалко връзки, но работата винаги надделяваше. Любовниците постепенно се превръщаха в приятели и накрая се омъжваха — за други приятели.

Така живеят цивилизованите хора.

Време за сън. За мрачни, тежки съновидения. Той е капитан на луксозен презокеански лайнер и всеки път, когато поглежда през борда, за да провери нивото на водата, корабът потъва с няколко метра. Към края на съня той е завладян от паника. Земното притегляне дърпа кораба неумолимо към морските дълбини, той все още е капитан, а корабът е неописуемо красив. Обречен е да го изгуби, дори и да се събуди, пак няма да…

Точно в осем на следващата сутрин Ланиер пресече широкия вестибюл на Лабораторията за Реактивни Двигатели, стиснал в ръка малко куфарче и придружен от двама агенти. Беше приятен слънчев ден и отсега му се струваше, че ще е чиста загуба на време да го прекара в задимените кабинети. Чакаха го няколко поредни срещи, първите две в залата за важни гости.

Пътем Ланиер глътна едно хапче за да поуспокои малко хремата, която го бе споходила, пи вода от бронзовата чешмичка в новия парк отпред и спря да погледне рекламната стена, на която бяха окачени илюстровани проспекти за новите разработки на лабораторията. Отново проектът за полет до Марс, рисунки на соларни платноходки и холограма на сондата, която предстоеше да бъде изстреляна към Проксима Кентавър.

Нито дума за съдбата на втория ККИАП — космически кораб за изследване на астероидния пояс — изстрелян преди две години.

Следван от двете облечени в сиви костюми сенки Ланиер изкачи бавно стълбите, като се задъхваше от прекомерната тежест и премина през стъклената врата, снабдена със сигнална инсталация. Показа пропуска си на монитора и вратата безшумно се плъзна зад него. Агентите останаха отвън. Следваше нов вестибюл, украсен също като предишния, с витрини. Вътре бяха подредени макети на всички заслужаващи гордост и уважение постижения на Лабораторията за Реактивни Двигатели — „Вояджър“, „Галилео“, телескопът Дрейк и Соларната платноходка. Имаше също модели на КАОТ и диаграми, под които накратко се обясняваше концепцията за звездна сонда.

Ланиер взе асансьора до шестия етаж и се загледа уморено в мигащите синкави номера.

Когато вратата на асансьора се отвори, отново го посрещна цивилен агент на специалните служби и поиска да види пропуска му. След като приключи с проверката агентът благодари любезно и го изпрати до залата за конференции.

Хофман седеше в далечния край на дълга черна маса. До нея бяха поставени два компанела и купчина дискети. От лявата й страна се бе настанил Питър Хага — представител на президента на МККС, а от дясната седеше Алис Кронбъри, съветник по аерокосмическа безопасност и ръководител на проекта ККИАП. Ланиер заобиколи масата и се здрависа подред — първо с Хофман, сетне с Кронбъри и накрая с Хага.

— Както виждам, няма представители нито на Обединеното командване на Космическите сили, нито на Обединения щаб — рече той и посочи другия край на масата.

— След малко ще стигнем и до този въпрос — каза Хофман. Изглеждаше състарена от последния път, когато се срещнаха, в косата й имаше повече сиви кичури и бръчиците под очите й се бяха увеличили.

— Виждам, че си във форма, Гари — отбеляза любезно тя.

— Не се чувствам така.

— Как се справя Патриша Васкес?

— Както предполагахме. Повикаха ме преди да имам възможност да се запозная с работата й и с първите резултати.

— Значи ли това, че не си много сигурен в нейния успех? — попита Хофман.

— Нещо такова — отвърна Ланиер. — Не защото не я смятам за способна, дори за най-добра в сферата на нейната работа — а понеже е твърде млада. Библиотеката бе истински удар за нея.

Кронбъри постави ръка на масата и се облегна назад.

— И за нас беше удар — каза тя.

Хофман му подаде един лист.

— Запознахме се внимателно с материалите, които си донесъл. Дори докладвахме на президента.

— Преди Васкес да е приключила с разработките си?

— И да приключи, съмнявам се, че ще ни хареса онова, което би могла да ни каже. Наречи го инстинкт, но мисля, че този път сме загазили дълбоко. — Хофман бе втренчила поглед някъде в празното пространство над рамото на Ланиер. — Проверихме част от информацията от библиотеката.

Ланиер разглеждаше напрегнато лицата им. И тримата имаха мрачен вид, въпреки че се стараеха да го прикрият.

— И?

— Има разлики.

— Слава Богу — въздъхна той. Хофман го спря с ръка.

— Но не големи. Общият извод, който се наложи въз основа на анализа на данните от библиотеката и информацията от ККИАП е, че войната е твърде вероятна. Обърнахме внимание най-вече на историческите паралели свързани с генералния секретар на партията Василев. Той наистина е извършил някои реконструкции в Отбранителния съвет точно както е описано в библиотеката. Руснаците са започнали да монтират ракети клас СС-45 върху техните самолетоносачи „Киев“, а също и на ракетоносците „Киров“ и разбира се торпеда „Делта“ и „Тайфун IV“ на свръхподводниците — в отговор на нашия проект „Морски дракон“. Освен това са в състояние да атакуват успешно нашите мултиспектърни лазерни комуникационни системи, което е в нарушение на Договора за съкращение на конвенционалните оръжия от 1996 г… не че това е особено важно, тъй като до съкращение така и не се стигна.

Ланиер кимна.

— Що се отнася до информацията за мултиспектърните системи, имахме доста ядове с Щаба на Обединените Космически сили, докато я получим — призна Кронбъри. — Това е една от причините тук да не присъстват представители на Министерството на отбраната и Обединения щаб.

— Има и по-лошо — продължи Хофман. — Конгресът гласува разследване на нашия проект. Досега съумявахме да се задържим в определените граници, така че подобно любопитство изглежда странно на пръв поглед, ако не вземем пред вид наученото в библиотеката и отговорността, тегнеща върху всички посветени в тайната на Камъка. Определени среди в президентския кабинет са успели да внушат на президента, че проектът за изследване на Камъка или е въздушен балон, или огромна по размери измама.

Ланиер стисна зъби до болка.

— Защо?

— Подозирам, че президентът не е в състояние да схване смисъла на онова, което сте открили на Камъка. Не забравяй, че идва от Средния Запад, по убеждения е твърд либерал и е скаран с науката и техниката. С други думи, лишен от въображение администратор. Винаги се е чувствал не на място, когато е ставало дума за космически изследвания, а настоящата криза просто надхвърля способностите му. — Кронбъри извади копие от писмото, което бяха получили от Белия дом и го подаде на Ланиер. По същество вътре се казваше, че президентът все още не бил взел окончателно решение за пълното разгръщане на изследователска програма в Камъка. — Писмото е написано след като започнахме да изпращаме подробни доклади до Белия дом от операторския екип на втория ККИАП, както и след потвърждението на данните от библиотеката.

— Поканихме вице-президента да посети Камъка в края на тази седмица, но той ни отказа — добави Хофман.

— А каква е позицията на руснаците относно Камъка?

— Преди две години тайно са изстреляли тяхна собствена изследователска сонда към астероида. Получили са информация от нея горе-долу по същото време, когато се завърна нашият ККИАП. Следователно също като нас и те знаят, че в пояса има астероид със значителни размери, чийто характеристики съвпадат напълно с тези на Камъка.

— Джуно?

— Да. Изображението съвпада до последния детайл, ако изключим допълнително извършените изкопни работи.

Ланиер чуваше за първи път тези сведения.

— Значи Джуно и Камъкът са напълно еднакви.

Хофман му подаде папката с информацията от ККИАПа и снимките от околоземните сателити. На първата фотография, направена от борда на ККИАПа се виждаше Джуно, по форма напомнящ огромен картоф и покрит с кратери и бразди. Изображението на Камъка бе идентично, ако се изключеха вдлъбнатините в полюсите около проходите.

— Божичко — изпъшка Ланиер.

— Не мисля, че Него трябва да виним — отвърна Хофман. — По скоро твоя Конрад Корженевски.

— При всички случаи, — намеси се Хага — до три седмици руснаците ще изтеглят техния научен екип. Може би дори по-скоро. Ядосани са, защото им отказваме пълен достъп до информацията, докато китайците са стигнали чак до седмата кухина. Най-често изтъкват именно тази причина и да си признаем честно, тя е доста основателна. На тяхно място и аз щях да се чувствам пренебрегнат. Но това не обяснява изцяло поведението им.

— Нали склониха на тези ограничения само преди година, когато разпределяхме приоритетите? — намръщи се Ланиер.

— Да, но изглежда, че отнякъде е започнала да изтича информация — каза Хага.

— Да го вземат мътните. И кой?

— При последната среща ни обвиниха, че сме ги дезинформирали относно съдържанието на библиотеките.

— Което е самата истина — добави усмихнато Хофман.

— Научната група ще може ли да се справя без руснаците? — попита Кронбъри.

— Защо не? Руснаците работеха главно върху устройството на плазмената тръба във вътрешните кухини и теориите за нейното енергозахранване. Ще се оправим и без тях, макар това да означава значително забавяне темповете на изследователската работа.

— А какво ще кажат в Пекин?

Кронбъри прелисти бележника със записки.

— Карен Фарли, специалист по теоретична физика — тя не беше ли към твоята група?

— Да. Оказа се много полезна.

О, Божичко, само не Фарли, Фу и Чанг.

— Ако руснаците си тръгнат, тя и колегите й ще бъдат отзовани.

— И на какво се дължи тази тясна координация? — попита Ланиер.

— На вродената азиатска недоверчивост — обясни Хофман. — Щом руснаците смятат, че са дезинформирани и държани встрани от важните решения, защо и китайците да не изтъкнат същите причини? Може би ни подозират, че експлоатираме учените им, без да даваме нищо в замяна.

— Не мога да повярвам, че който и да било член на научната група ще напусне доброволно Камъка. Аз никога не бих го сторил.

— Всъщност и те няма да го направят — рече Хофман. — Имаме сигурни доказателства, че както едните, така и другите притежават дълбоко законспирирани агенти сред силите за сигурност и в научната група. Освен това, през последните месеци бе забелязано известно активизиране на руската орбитална станция и в лунната им база. Както и на Земята — в Тюратам и на борда на стартовия комплекс в Индийския океан.

— Нападение от Земята и Луната?

Хофман поклати глава.

— Виж какво, това са дреболии, сравнени с главния въпрос. Имаме ли някакъв резултат от работата на Васкес? Спомена ли тя нещо за паралелни светове и алтернативни исторически събития?

— Нямаше кой знае колко време, та да говори за каквото и да било — отвърна Ланиер. — Ще узнаем, до няколко седмици.

— Склонна съм да разбера отношението на президента — намеси се Кронбъри. — И аз в началото изпитвах подобни съмнения. Ти как смяташ, Камъкът от нашето бъдеще ли идва?

— Не — каза Ланиер. — Камъкът идва от друга вселена, не от нашата. Това поне е сигурно. Разполагаме с едно очевидно различие.

— Че в миналото на Камъка не се е появявал Камък — каза Хага.

— Именно.

— Само че нямаме никаква представа какви промени в нашата история ще предизвика появата на Камъка.

— Едва ли ще са дребни — подхвърли Хофман. — И най-вече, със сигурност ще са към по-лошо. — Тя вдигна диска с надпис: „Промени във физиологията на растенията под влияние на светлината от плазмената тръба“ и я показа на Ланиер. — Имаш ли копие от това?

Ланиер кимна.

— Със С-код е. Съпоставени са данните от няколко източника и най-вече от библиотеката в трета кухина.

— За какво всъщност се касае? — попита Хага.

— За първите две седмици от войната.

Кронбъри го погледна стреснато.

Хофман придърпа компанела, превключи го на С-код, пъхна диска и прегледа набързо материала. Лицето й придоби пепеляв цвят.

— Досега не бях го чела — рече тя.

— Става въпрос главно за исторически снимков материал, заснет от въоръжените сили на враждуващите лагери. Някъде към края има и кратка хроника от Дългата зима.

— Значи вече не говорим за някаква теория — заяви Хага.

Ланиер поклати глава.

— Колко дълго е продължила… ще продължи зимата? — попита Кронбъри.

— Една до две години, що се отнася до най-драстичните промени.

Хага взе компанела от Кронбъри.

— Гарантираш ли, че този материал е от библиотеката в трета кухина?

Ланиер преглътна ядосано преди да отговори.

— Едва ли бих могъл да го изфабрикувам от въздуха.

— Разбира се — съгласи се Хофман. — Ако тези данни са достоверни — и ако нашите две вселени наистина си приличат, тогава ни остават само шестнадесет дни, така ли?

— Скоро ще узнаем сами — произнесе Ланиер. — Въпреки че предварителното познаване на събитията би могло да доведе до известни промени. Ако въобще стигнем до там.

— Насрочили сме среща с руснаците за утре следобед — каза Хофман. — С чисто информативен характер. Питаха дали ще присъстваш и ти. От агенцията на Хага положиха неимоверни усилия, за да получат одобрението на Министерството на отбраната за тази среща. Ако получим някакви обнадеждващи резултати, ще последва нова среща — на по-високо равнище. Стига да съумеем да убедим президента преди края на идната седмица. — Тя премигна уморено, загледана все така над рамото му — приличаше на стар и опитен войн пред поредното сражение.