Дъглас Адамс, Тери Джоунс
Титаник — звездният кораб (17) (По идея на Дъглас Адамс)

XVI

Докато Дан си говореше с бомбата, преждевременно остарялата Нети се възползва от възможността да огледа стаята, в която се намираше. Отначало й се стори, че това сигурно е някаква стая за мъчения — или поне килия за разпити. Но щом си сложи преводочилата, разбра, че било Фризьорският и козметичен салон на кораба. Менгеметата за смазване на пръсти всъщност бяха нокторезачки със сложна конструкция, електрическите столове — високоергономични съоръжения за сядане, а индивидуалните газови камери — сешоари. Всичко ставаше ясно, когато прочетеш мотото над входа:

ДОБРЕ ДОШЛИ В ТВОРБАРИЯ ЗА КРАСОТОТЕРАПИЯ И ПРИЧЕСКИ НА ЗВЕЗДНИЯ КОРАБ „ТИТАНИК“! ЩЕ СИ ТРЪГНЕТЕ ОТТУК ПО-ХУБАВА И ПО-МЛАДА.

Нети вдигна сбръчкан пръст и натисна копчето на стената до една кушетка, под което се мъдреше надпис „НАТИСНИ“. Изведнъж над кушетката изскочи телена конструкция във формата на ръка и увисна на няколко сантиметра от лицето й. В същото време от тавана започна да се спуска огромен стъклен похлупак, който най-накрая захлупи и нея, и кушетката. После един успокоителен глас каза:

— Преценихме от какво разкрасяване имате нужда и макар да разбираме, че имате тежък проблем, бихме желали да ви уверим, че няма такова нещо, което вие да поискате и ние да не сме способни да изпълним благодарение на техниките за заличаване на старостта и възвръщане на красотата, разработени от доктор Леовинус. Легнете по гръб и се отпуснете, а ние ще ви възвърнем цъфтежа на младостта. Обикновено един терапевтичен сеанс изисква само няколко едо, но в критични случаи като вашия може би е необходимо малко повече време. Извинете ни за това, че ще ви забавим.

В следващия миг телената ръка обхвана лицето й, а стъкленият сандък мигом се изпълни с някакъв пурпурен газ. В първия миг Нети се ужаси, но щом ароматите нахлуха в ноздрите й, тя се отпусна: еротични аромати, екзотични аромати, миризми, каквито не си бе и представяла, мирис на чудо… а в същото време усещането по лицето й беше неизразимо меко и нежно. Отпусна се назад — надяваше се само Дан да е успял да поговори с бомбата.

 

 

Дан се втурна в салона и откри, че Нети я няма. Там, където я беше оставил, в момента имаше стъклен сандък, изпълнен с пурпурен газ.

— Нети! — извика той и задумка с юмруци по стъклото, но полза никаква. Огледа сандъка от всички страни, ала не успя да открие нито копче за изключване, нито начин да разкара това нещо, ако Нети наистина е там вътре.

След близо петнайсет минути напразни усилия Дан изведнъж си спомни, че се налага пак да поговори с бомбата. Така че си плю на петите и се втурна обратно към Машинното.

 

 

Междувременно Журналиста продължаваше с опитите да разкопчае деловия раиран костюм на Люси.

— Разбираш ли, ние просто не сме свикнали на непринуден секс — уверяваше я той. — Блеронтинските жени страшно се превземат! Нали разбираш… Искат подаръци, искат да се държим с тях мило и да ги водим по скъпи ресторанти и въобще всякакви такива простотии… Да срещне човек жена като тебе е направо велико! Хайде пак!

— Нали каза, че след втория път вече ще можеш да мислиш нормално? — възрази Люси, чийто ум се мъчеше да се съсредоточи върху проблемите, които според нея бяха по-належащи в момента.

— Да, ама то с ръчичка всъщност не се брои. Пък и да знаеш, блеронтинските мъжкари какво ли не дрънкат, когато са възбудени.

— Шейсет и три… шейсет и две… шейсет и едно… — нареждаше бомбата.

— Ей! Бомбо! Ама ти какво си мислиш, че правиш?! — спомни си Люси изведнъж какво би трябвало да прави тя.

— Моля? Шейсет… — отговори бомбата.

— Казах: бомбо! Ти какво си мислиш, че правиш, да те вземат дяволите?!

— Не ми приказвайте! Не ми приказвайте! Точно тука е завързаната част! Четирийсет и девет… не, не! Такова де, осем… Мамка му! Ето на, пак се разконцентрирах. И пак вие сте виновни! Рестартирам броенето. Хиляда…

— А в момента съм възбуден — завърши Журналиста.

Точно в този миг Дан се втурна с гръм и трясък в Машинното. И видя извънземния, към който вече беше започнал да изпитва обяснима агресивна неприязън — оня бе коленичил зад Люси; съвсем явно се търкаше о нея.

Люси скочи на крака.

— Дан! — възкликна тя. — Слава Богу, че не си избухнал!

— Деветстотин деветдесет и шест… — обади се бомбата.

— Прекъсвам ли нещо?

— Да! — сопна се бомбата. — Сега пак трябва да започвам отначало! Хиляда…

Люси забеляза, че Дан не е в най-добро настроение.

— Току-що открихме как да объркваме бомбата — съобщи тя.

— Като й приказваме — кимна Дан. — Тъй, тъй. Нети се сети.

— О, много ясно, че точно тя ще се сети!

— Деветстотин деветдесет и четири… — продължаваше бомбата.

— Земната сексуалност като че ли е много по-различна от блеронтинската — установи Журналиста.

— Така ли? — Дан измерваше с поглед извънземния и се чудеше къде точно да го фрасне като за начало.

— Да — Журналиста прегърна Люси през кръста. — На Блеронтин мъжкарите изпитват едно нещо, което наричаме ревност. Ако някой мъжкар свари друг мъжкар да опипва гаджето му, можем да стигнем и до крайни форми на насилие.

Дан тъкмо бе решил, че носът е най-подходящата точка за първия удар, когато Люси успя да се изтръгне от влюбения Журналист и притича до него.

— Трябва да се махаме от този кораб — и то възможно най-скоро. Предлагам Жу да остане тук и да приказва с бомбата, а ние да потърсим капитана.

— Но вие не сте разбрали… — обади се Журналиста. Дан реши засега да сдържи железния юмрук на отмъщението. Щеше да го запази за по-късно.

— Всичко съм разбрал — и то твърде добре — отговори той. — Трябва да накараме капитана да ни откара обратно на Земята — веднага! — и той изскочи от Машинното и хукна покрай Големия осов канал към носа на кораба.

— Виж какво, с теб беше страхотно — обърна се Люси към Журналиста, който пак беше застанал зад нея и навираше физиономията си във врата й, — но трябва да се върнем в реалния свят! В нашия реален свят — и се опита да махне ръцете му от блузата си.

— Но блеронтинските мъже просто не могат ей така изведнъж да „изключат“! — обясни Журналиста. — За да възвърнем равновесието си, ни е нужно многократно задоволяване!

Люси беше ходила две години на курсове по самоотбрана — по време на специализацията си — и винаги мъничко бе съжалявала за това, че никога не й се бе удала възможността да приложи уменията си на практика. Затова с известно задоволство установи, че точно сега й се предоставя такава. Реши да използва стандартната хватка спрямо влюбен извънземен, който те гушка изотзад. Беше съвсем елементарно, във всеки учебник го има. И тя заби лакът в стомаха му.

— Ооооооууу! — изпъшка Журналиста. Полуизвърната, Люси хвана лявата му китка, метна го през рамо и го тръшна на пода!

— Ооооооууумпф! — изпухтя Журналиста.

Люси му заговори твърдо — с най-представителния си адвокатски тон:

— Ти стой тук и не спирай да приказваш с бомбата! Аз отивам да намеря капитана!

И се втурна през вратата след Дан.

— Ти не разбираш! — викна Журналиста подире й. — На този кораб няма капитан!

Но Люси беше изчезнала.

— Деветстотин и седемдесет… — продължаваше бомбата.

— Ти не знаеш какво правиш! — ревна Журналиста. — Аз ще съм ти нужен!

— Моля? — обади се бомбата.

— Не говорех на тебе!

— Мамка му! — изруга бомбата. — Рестартирам броенето. Хиляда… деветстотин деветдесет и девет…