Генадий Прашкевич
Шпионин в юрския период (6)

6

Не зная от какво се събудих. Щракане, шум… Часът беше единадесет. Веднага си спомних за Джой. Надянах халата, отидох към бюрото и настроих приемника — една мощна, компактна уредба, конструирана специално за такива случаи. Хъркане и шепот изпълни стаята. Завъртях скалата и задъхващият се шепот на Джой ме удари в ушите:

— Не ме гледай… Светни лампата… О-о-о! Ама че ръце имаш!…

Звук от целувка. Шепот.

Неведнъж ми се е налагало да се вмъквам в съкровени тайни. Но никога не съм изпитвал такава болка, такава ярост! Джой не ми даваше никаква надежда! Нейният шепот ме уби!…

След това дълго мълчаха. Донесох си уиски, настаних се във фотьойла и сега Форман заговори. Залепих се за приемника… Форман говореше за Джек! Разбира се, не назоваваше името му. Със смях, с ирония и с неприкривано тържествуване на честния конструктор той описваше гърченето на мнимия агент, опитващ се да се добере до сейфа.

Джой се разсмя:

— Престани… Да говорим за друго…

Звук от целувка.

Ще се засмееш другояче, ако знаеш, че става дума за брат ти!…

Добре!

Изключих приемника, налях си уиски… Ще се заема с тази операция! Тя ще ми бъде последна!

С умиление си помислих за лентите, скрити в сейфа на Хесъп. Бъдещето ми беше осигурено. Оставаше малко — операцията срещу „Травъл“ и разговора с шефа… Първото е лесно, пресметнах аз…