Генадий Прашкевич
Шпионин в юрския период (21)

10

Преди да започна да пиша, съобщих на шефа:

— Установих контакт с хората на Номън.

— Зная — каза той търпеливо. — Пиши.

— Не бива да оставам в града.

— Зная. Няма да останеш тук… Още повече, че документацията, отнасяща се до машината на Парк, вече е в наши ръце.

— Но аз не съм носил никаква документация!

— Не си имал такава задача. С това се занимаваше Джой. Ти великолепно отвлече вниманието от нейните действия.

Джой! Още една измама… Какво пък, още по-добре… Можех да направя извода… Пръв беше убит Бериман, втори Форман, после пазача на сейфа, а аз лично оставих в горските блата още двама души. Вероятно още някой е умрял на магистралата… И всичко това, за да се отвлече вниманието от Джой!

Какъв извод е това?

Нима Лесли се е лъгал, като казваше: престъплението не се изкупва?

Изругах се наум и нахвърлих върху листа същността на операцията.

— Кой ви се обади по телефона, когато се готвех да тръгна срещу „Травъл“?

— Ти, Ел! Ти се вмъкна във времето… Нима тонът ми тогава не те окуражи?

— Възможно е… Машината на Парк… какво все пак сте знаели за нея?

— Почти нищо! — засмя се шефът. — Но нима информацията не ти е достатъчна?

— Достатъчна е — измънках.

— Отлично! Е, сега, Ел, отиваме на летището. Заминаваш за Европа.

— Какво ще правя там?

— Ще почиваш! Нали много пъти сте почивали там с Джек… — Шефът внимателно ме погледна и в очите му прочетох тежко подозрение: — Нали искаше да си починеш, Ел?

Когато спомена името на Джек, нито един мускул на широкото му лице не трепна. Хипнотизирай от неговото спокойствие, кимнах:

— С удоволствие ще замина. Нужна ми е почивка.