Генадий Прашкевич
Шпионин в юрския период (22)

11

След като преминах през паспортния контрол, попаднах в неутрална зона. В единствения бар мъждукаха слаби светлини, а барманът лениво въртеше в ръце тежка бутилка уиски „Сантори“.

Бръкнах в джоба си да потърся монета и напипах нещо твърдо.

Подарък от Хесъп?

Не! Разтворих хартийката и видях нежножълтите, приличащи на мънички сърчица листенца на гинго, започнали вече да увяхват — толкова милиона години след своето раждане! — и раковината, която вдигнах от твърдите бели пясъци на юрския плаж. Направо върху бялата повърхнина на раковината с ръката на Хесъп беше написано: „Астарта субморфоза — пластинкожабешки плитки морета“.

Кога успя да ги определи?

Пуснах раковината в кошчето… Листът на гингото залепна за потната ми длан. С погнуса го отлепих, хвърлих и него в кошчето и изведнъж, сякаш уплашен от нещо, се хвърлих към изхода. Обзела ме беше такава ненавист към всичко живо, такова отчаяние, че просто не забелязах веднага двамата едри тъмни младежи, които бавно се качваха след мен на ревящия „Боинг“…