Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Корекция
- —Добавяне
— Още в самото начало при първата експедиция към Марс възникнаха множество проблеми — започна лекцията си преподавателят. — Една от задачите на експедицията бе да се създаде колония, но в състава на групата имаше само един мъж. Вероятно ще попитате как се е случило това.
Желаещите да бъдат сред първите се оказаха доста повече от нужните трийсет човека. И пред организаторите се изправи един тежък за решаване въпрос: колко мъже и колко жени да тръгнат към Марс?
Първият отговор, който е повече от очевиден — петнайсет мъже и петнайсет жени. Всеки да си избере партньор според вкуса си и така колонията ще започне бързо да нараства. Но това предложение си имаше и своите минуси, затова се появиха привърженици на друго решение. Те твърдяха, че експедицията трябва да се състои от двайсет и пет мъже и пет жени. Двайсет и пет мъже могат да удовлетворят пет жени и пет жени биха били удовлетворени от двайсет и пет мъже. Според третата хипотеза експедицията трябваше да се състои само от мъже — като няма такъв разсейващ фактор като жените, те ще могат да се концентрират в работата си. Година по-късно към Марс ще се отправи втора експедиция, в която ще има и жени. А една година сексуално въздържание няма да е проблем за мъже, които са привикнали на това още от Военновъздушната академия.
Ръководството на Агенцията за междупланетни полети се оказа крайно затруднена, но успя да се измъкне с чест от тази история… Слушам ви, госпожице Амброуз.
— Господин професоре — каза смутено момичето, изправяйки се. — Вие говорите за експедицията, ръководена от капитан Мексън, нали? Който по-късно бе наречен Шампиона, нали? Не бихте ли могли да обясните, господин професоре, защо му бе дадено това прозвище?
— Точно за това говоря, госпожице Амброуз. Когато бяхте в по-долните класове, аз ви разказах за тази експедиция в най-общи линии… — тук той се изкашля, — но сега сте вече достатъчно големи и… такова… бих могъл да ви запозная с детайлите. Та докъде бяхме стигнали? А, да… Ръководството реши да разиграе жребий, без изобщо да се интересува от пола на кандидатите. Злите езици разказват, че директорът на Агенцията бил привърженик на втората теория, тъй като сред кандидатите за колонисти имаше петстотин мъже и само стотина жени. И според познатата ви теория на вероятностите, жребият би трябвало да приключи в съотношение двайсет и пет към пет.
Това обаче би могло да стане само в случай, че кандидатите са много повече, поне десет пъти повече. Съдбата обаче се разпореди така: жребият посочи двайсет и девет жени и само един мъж. Мъжът бе изтеглен последен, това беше капитан Мексън.
Мнозина, разбира се, протестираха срещу този състав на експедицията, при това протестираха доста шумно и убедително. Агенцията обаче удържа на думата си и категорично отказа да промени състава. За да не наранят мъжкото му честолюбие, назначиха Мексън за капитан.
Корабът стартира и мисията беше успешна.
Когато на Марс пристигна втората експедиция, се разбра, че всички жени имат деца, а някои дори близначета. В колонията децата бяха трийсет и пет…
Да, да, госпожице Амброус, виждам, че вдигате ръка, но ще ви помоля да ми позволите да продължа.
Може на някои това да се стори съвсем нормално — за един мъж, който разполага с достатъчно време, не е никакъв проблем да направи бременни двайсет и девет жени…
Та исках да кажа… Значи капитан Мексън получи прозвището си Шампиона, защото подготовката за втората експедиция завърши преди срока. И тя пристигна на Марс не след година подир първата, а само след девет месеца и два дни.
Надявам се, че отговорих на въпроса ви, госпожице Амброуз?