Джон Огъст, Джейн Хемшър, Куентин Тарантино, Оливър Стоун
Родени убийци (14)

11.

Бученето, което Сканети беше дочул от съдебната зала, избухна в галерията, когато съдията Бърт Стайнсма, шейсет и пет годишният доайен на областната съдебна система, произнесе думите:

— Свидетелката е на ваше разположение за задаване на въпроси, господин Нокс.

Мики Нокс прехвърли единия си крак през облегалката на стола и се изправи — движение, напомнящо слизането от кон. Ездаческата тема намери продължение и в следващите му жестове — пристягането на колана и изритването на пода с върха на единия от каубойските му ботуши.

— Разкажи им играта, бебчо — изгука Малъри. Мики повдигна учтиво невидимата си каубойска шапка към нея и прекара пръсти но периферията й. Няколко сеирджии се изсмяха на представлението му и Мики ги дари с усмивка. Шоу-бизнес.

Стайнсма надигна чукчето си, но не удари по масата.

— Господин Нокс, ще се включите ли в кръстосания разпит?

— Такова е намерението ми, сър.

Мики хвърли поглед към секретарката на съда, отпусната лениво до пишещата машина.

— Длъжна ли е тя да записва всичко, казано от мен? — попита той. Тракането на машината дойде вместо отговор.

Мики се усмихна, обърнат с гръб към Малъри, която възобнови заниманията си с листата.

— Анкей оййей ийкспей игпей атинлей.

Секретарката се опита да възпроизведе чутото, но пръстите й се оплетоха.

— Господин Нокс! — изръмжа Стайнсма.

— На езика на навахите това означава „Аз съм курва“.

Малъри се засмя, без да вдига поглед от листа. Мики огледа местата на публиката за почитатели — залата се пръскаше от тях.

— Веднага започвайте с въпросите си или ще ви наложа наказание за обида на съда.

Мики рязко се изправи и разтърси рамене.

— Да, сър, приемете извиненията ми.

Мики духна в шепи и докосна косата си, влизайки в кожата на звезда, от сериозните: усмивка на победител и вглъбеност. Бавно се приближи до свидетелката и заговори. Говореше бавно и спокойно, уличният жаргон почти липсваше.

— Много впечатляваща история ни разказахте, госпожице Мълбъри.

— За вас, може би.

— Грейс… Надявам се, че нямате нищо против да ви наричам Грейс.

Тя го погледна право в очите, попаднала във водовъртежа на спомена. Той се беше обърнал по абсолютно същия начин към нея по-рано, разчитайки името й от наградите, получени на състезания по езда и наредени върху полицата на камината. Тогава тя лежеше овързана на килима, найлоновото въже се впиваше в голите й крака, а докато разговаряше с нея, той едновременно прерязваше гърлото на приятелката й от детинство Пам Рипли.

— Грейс? — обади се той. Тя изплува от спомените си.

— Ъ-ь… да?

— Бих искал да ти задам няколко въпроса, свързани с убийството на брат ти Тим, ако имаш сили да говориш за това. Вие двамата разбирахте ли се, Грейс?

— Повече или по-малко.

— Повече или по-малко… И какво точно би трябвало да значи това?

— Ами той беше по-голям — каза Грейс, овладявайки се, след като събра смелост да гледа Мики в очите и да отговаря на въпросите му. — Докато растяхме, имаше периоди, в които чудесно можехме да живеем един без друг. Но когато ставаше дума за важни неща, бяхме близки.

— Бих желал да поговорим за способностите на Тим в областта на бойните изкуства — каза Мики. — От колко време се занимаваше с тях?

— Започна в седми клас, това означава в продължение на девет години, до смъртта му — каза тя, несигурна какво цели Мики.

— И какъв цвят беше коланът на Тим?

— Стилът, който Тим овладяваше, нямаше такива атрибути.

Уанда Бисбинг слушаше внимателно, седнала зад масата на обвинителя. Не бяха се упражнявали над никакви въпроси, свързани с бойните изкуства на Тим — подобно обстоятелство за пръв път се довеждаше до знанието й.

Сякаш разчел мислите на прокурорката, Мики се извъртя към нея.

— Никакви колани, така ли? Добре тогава, Грейс, би ли могла да ни кажеш какъв точно стил изучаваше брат ти?

— Обучаваше се в няколко стила, но любимият му беше Джийт Кун До.

— Джийт Кун До… Ами, аз попрочетох разни неща за тази разновидност и научих, че Джийт Кун До е стил, развит от Брус Лий. Известно ли ти беше това?

— Да точно, по тази причина го изучаваше и Тим. Защото е стилът на Брус Лий.

Мики направи няколко крачки и спря до секретарката на съда, която притеснена от толкова близкото му присъствие, се пообърка в напечатването на последното изречение на Грейс. Той се наведе до ухото й и прошепна:

— Спокойно, аз все още те обичам.

— Господин Нокс, не разговаряйте с нея — реагира веднага Стайнсма.

Мики не се впечатли от предупреждението.

— Малъри винаги е била моята Барбарела, но ти пък би могла да бъдеш нашата кралица-лесбийка.

Стайнсма удари три пъти с чукчето. Мики се завъртя на пета, закова поглед в Грейс и продължи с тон, сякаш в диалога им не бе имало никакво прекъсване.

— Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че всеки, изучавал стила, развит от Брус Лий — евентуално най-великия в историята на бойните изкуства, та който и да е изучавал го цели девет години — ами че такова приятел че би могло да се защитава. Не би ли се изразила и ти по същия начин, що се отнася до Тим, Грейс?

— Да, така е — каза Грейс.

— Не би ли могло да се каже, без преувеличение, че ръцете и краката на Тим биха могли да заместят използването на оръжия от рода на пистолети и ножове? Прав ли съм?

— Да, прав сте — каза Грейс.

— Въпреки това в показанията си, дадени преди малко, ти твърдиш, че Тим ме е ритнал четири пъти в главата — каза Мики, придружавайки думите си с онагледяващи удари на собствената си ръка по главата. — И че колкото и да са били оттренирани тези удари с крак, те почти не са имали ефект.

Грейс не направи никакъв коментар.

— И след като съм понесъл четири удара в главата, сякаш съм Супермен, съм вдигнал от земята Тим Мълбъри с деветгодишната му практика в Джийт Кун До и съм го запратил в другия край на стаята.

Тя пак замълча, отчасти защото въпрос не бе зададен, отчасти защото току-що казаното беше чиста истина. Невъзможно бе да си представиш, че който и да е би се справил с Тим, а ето, че Мики Нокс го беше направил.

Мики измина бавно разстоянието до масата с веществените доказателства и вдигна ръка над събраните най-разнообразни артикули. Всички в залата следяха движенията му със зяпнали уста. Изборът му се оказа един нож.

Кървавият нож, използван за убийството на Тим Мълбъри.

— Тогава аз взех този нож…

Мики се насочи към Грейс, поставяйки пръст на острието, в болезнена за свидетелката пантомима.

— Взех този нож и се отдадох на транжирането на твоя брат. И твоят брат, чиито ръце са смъртоносни оръжия…

— Протестирам! — извика Бисбинг и скочи, невярваща, че Стайнсма допуска тази трагикомедия. — Защитата заплашва свидетелката с оръдието на убийството.

— …е бил почти или напълно беззащитен… — продължи Мики, скъсявайки разстоянието.

— Протестът се поддържа — намеси се Стайнсма, осъзнал изведнъж опасността, вмъкнала се в съдебната му зала. — Господин Нокс, оставете ножа на масата.

Грейс не се поддаваше на заплахи.

— Не знам как го направихте, но го направихте!

— Господин Нокс! Ножът! — изкрещя Стайнсма и махна на разсилния, който даде сигнал на охраната.

Мики се спря и подуши ножа.

— Все още мъничко намирисва на Тими — каза той, преди да го върне на масата. После взе отново молива си.

— А сега, Грейс, как си представяш нормално човешко създание да е в състояние да извърши подобно нещо?

— Не знам! — изпищя тя, изненадана от себе си.

— Е, не мога да повярвам на това, което чувам, Грейс — каза Мики, сякаш се вглеждаше в психиката й от ъгъл, видим само за него. — Аз мисля, че имаш определено мнение за начина, по който съм съумял да извърша описаните от теб неща. Ето, пак ще те попитам. И ще ти напомня, че говориш под клетва.

При последните думи Мики застана пред Грейс като събра и стовари пълната мощ на излъчването си върху бедното, младо и неопитно момиче. Отново се започна бавното ритмично „туп-туп-туп“ на гумичката на молива, удряща се в махагона на преградата с единствена цел да изнерви стоящата зад нея.

— По ваше мнение, госпожице Мълбъри, как е възможно да убия брат ви Тим Мълбъри по описания начин?

Грейс, която пак беше започнала да върти пръстена на брат си, погледна Мики в очите. Сякаш нещо умираше в нея.

— Ти не си човек. — Устните й се изкривиха смешно, когато го произнасяше, но видът й не би могъл да бъде по-сериозен. Беше съумяла да се сдържи досега, но сълзите й изведнъж рукнаха. — Много мислих за това. И обяснението, до което можах да стигна, е, че в теб няма нищо човешко… Не знам дали си вампир или самият дявол, или чудовище, или киборг, но ти определено не си човек!

— Благодаря ти, Грейс. — Мики изглеждаше толкова доволен от отговора й, сякаш и сам не би могъл да съчини по-добър. — Имам само още един въпрос.

— Какъв? — попита Грейс с облекчението на човек, видял края на мъченията си.

— Вярваш ли в съдбата?

— Какво? — Объркването на Грейс беше очевидно.

— Вярваш ли, че ти се дава избор кога да си отидеш от тоя свят?

Уанда Бисбинг не можеше да издържа повече.

— Протестирам, ваша чест! Какво общо има това с Грейс Мълбъри?

— Искаш да знаеш какво общо има това с Грейс Мълбъри ли, госпожице Протест? — каза Мики, обръщайки се към Бисбинг. — Ще ти кажа какво общо има това с Грейс Мълбъри. Дошло й е времето!

И преди някой в съдебната зала да разбере какво става, Мики Нокс заби дълбоко молива в гърдите на Грейс Мълбъри. Замах след замах и кръвта шурна, когато острият връх надупчи аортата й, дробовете, сърцето.

— Край на шоуто! — обяви весело Малъри и събра рисунките си накуп.

Джак Сканети се появи на вратата заедно с избухването на човешкия взрив. Залата заприлича на свърталище на демони. Всичко живо се втурна да помага на момичето, което очевидно вече не се нуждаеше от помощ.

— Как си, Малъри? — попита той, изваждайки цигара.

— Е, не е като в Париж.

Разсилният и двама от охраната се метнаха върху Мики и го повалиха на земята в момента, когато моливът стана на парчета. Едно от тях заседна в тялото на Грейс. Другата част се заби в крака на разсилния. Борба в пълния смисъл на думата нямаше, защото нямаше смисъл от борба.

Сам и невъоръжен срещу въоръжени до зъби неприятели.

— Нямам повече въпроси, ваша чест!