Дейвид Морел
Огнена Сиена (95)

18.

Дълго време никой не помръдна. Единственият звук беше тежкото дишане на Малоун. Сърцето му се блъскаше като лудо в гърдите.

— Мъртъв ли е? — Думите с труд излязоха от устата й.

— Да.

Към гърлото й се надигна гореща жлъчка.

— Добре ли си? — попита я той.

— Май… — Тя избърса кръвта от устата си. — Нищо ми няма.

Някъде далеч навън прогърмя гръмотевица — над залива се надигаше буря.

Чейс се хвана за плота и с мъка се изправи.

— Как така не можахме да чуем шума от джипа?

— Няма го отпред. Сигурно го е спрял на плажа и се е промъкнал тихо дотук.

Гръмотевицата този път бе по-близко.

Двамата се прегърнаха.

— Той ме нарече „госпожа Беласар“.

— Исусе Христе!

— Каза, че търсил в компютъра. — Раменете й се тресяха. — Знае, че ЦРУ ни търси.

— Ако е въвел името на Дейл в компютъра, можеш да се обзаложиш, че това е вдигнало Управлението под тревога. И онзи, който е казал на Беласар за конспиративната къща във Вирджиния, вече е предал информацията на когото трябва. Мъжът ти ще дойде. — Над главите им отново се разнесе грохот. Малоун погледна загрижено към прозореца и продължи: — Нямаме много време.

— Ами какво ще правим… — Едва потискайки желанието си да повърне, тя сведе поглед към трупа. — Не можем да го оставим просто така. Мексиканската полиция ще го свърже с нас. И ето че и те ще хукнат подире ни.

Чейс се напрегна да подреди мислите си.

— Ще завържем нещо тежко за тялото му и ще го хвърлим в средата на залива. Джипът му. Трябва да гО намерим. Ще го закарам до Санта Клара, а ти ще караш след мен с експлоръра. — Мисълта му трескаво се носеше напред. — Ще направим да изглежда така, все едно е спрял някъде на края на града. Бурята и приливът ще изтрият всички следи от гуми. Ако внимаваме да не оставяме пръстови отпечатъци, полицията няма да може в никакъв случай да го свърже с нас.

— Ами изстрелите?

— Много сме далеч, за да може някой да чуе. Да, Фернандо ги е чул, но той се страхува от властите и няма да им каже.

Без да обръща внимание на това колко бързо изстива тялото, Малоун претърси джобовете на Рамирес. Намери ключовете, но те не бяха достатъчни. Трябваше му шофьорската книжка на Дейл Пери. Къде беше, по дяволите? Трябваше да я намери.

— Ето я! Слава богу! — Той я измъкна от джоба на панталоните. — Бързо! Помогни ми да го занесем до лодката.

Чейс сграбчи трупа за ръцете, вдигна го, но видя, че Сиена стои и не мърда от мястото си. Поредната гръмотевица обаче я извади от унеса — тя хвана краката, потрепера, но ги вдигна. Двамата повлякоха трупа през караваната. Малоун беше пръв и отстъпваше заднишком към вратата. Стигна до нея и я ритна. Спря за миг, колкото да хване тялото по-добре, после пак тръгна назад, но отново спря, като видя ужасеното изражение на Сиена.

В миг разбра, че не Рамирес я бе ужасил. Зад него имаше нещо.

Извърна се като ужилен.

Поредната светкавица освети Беласар, Потър и още трима телохранители.

— Трябваше да си сигурен, че ще ви намеря — каза търговецът на оръжие.

Сиена високо изохка.

— Какво, изхвърляте боклука, а? — запита спокойно Беласар.

Малоун пусна трупа и започна да се изправя.

Но не достатъчно бързо.

Потър го тресна с цевта на пистолета си по челото.

— Дай първо да се оправим с тоя боклук.