Дейвид Морел
Огнена Сиена (9)

9.

— Чейс?

Продраният вик накара Малоун рязко да вдигне глава от куфара, в който с трескава бързина тъпчеше дрехи.

— Тук ли си, Чейс?

Надничайки през прозореца на спалнята, Малоун видя висок и широкоплещест мъж с късо подстригана руса коса и опалено от слънцето лице с едри кости, спрял се сред разринатия плаж.

— Джеб! — викна той.

Едрият мъжага се закиска.

— Джеб! Божичко, защо не ми се обади, че идваш?

— Чувам те, но не те виждам, приятелю. Къде си?

— Веднага излизам!

Когато Малоун изхвръкна на задната веранда, Джеб Уейнрайт се ухили широко. Беше на тридесет и седем години — колкото и Малоун. Беше обут в сандали, торбести бермуди и пъстроцветна риза с къси ръкави, чиито горни копчета бяха разкопчани и разкриваха широките му гърди, покрити с къдрави руси косми. На левия му крак се виждаше белегът от куршума, който бе получил през онази нощ при нахлуването в Панама. Тялото му си беше все същото — широки рамене и здрави, развити мускули.

— Почуках, обаче никой не ми отговори — каза Уейнрайт и усмивката му се разшири още повече. Лицето му бе обветрено като скалите наоколо. — Започнах да се притеснявам, че вече не живееш тук, особено след като видях всичко това. — Той обгърна с махване на ръката разровения наоколо пясък и изкоренените палми. — Какво, по дяволите, става? Оттук сякаш е минал ураган.

— Абе според една строителна фирма, това е върхът на благоустройството.

— И това не са единствените промени. Минах покрай оня страхотен ресторант, дето бяхме, като идвах миналия път. Мислех си, че ще вечеряме там, но е затворен.

— Благодарение на същата тази фирма. Не искам да си развалям настроението, като говоря за това. — Малоун изведнъж се притесни, като се сети. — Но ще трябва да те оставя сам. Хвана ме в много лош момент. Утре трябва да летя за Ню Йорк.

— Какво? Но аз току-що пристигнах! Не може ли да го отложиш с няколко дни?

Малоун поклати глава. Гневът ускори пулса му.

— Трябва да си уредя сметките с тоя тип, дето е виновен за всичко това. Ще разбереш за какво става въпрос, като отново се развъртят булдозерите. Може даже да се наложи да спиш на плажа, ако им заповядат да бутнат къщата.

— Толкова ли е зле?

— Даже по-зле.

— Хайде да ми разкажеш. — Джеб махна към плажа. Дай да се поразходим малко.