Дейвид Морел
Огнена Сиена (78)

1.

Приспивното трак-трак-трак на колелетата караше Малоун да се чувства още по-изтощен. Двамата със Сиена се бяха тръшнали на седалките в едно купе, бяха врътнали ключа и сега едва забелязваха светлините на гарите, покрай които минаваше влакът.

Наближаваше полунощ. Бяха се качили на влака преди около час от вашингтонската Юниън Стейшън, докъдето се бяха добрали, след като Малоун реши да постъпи според моментното си хрумване и открадна една кола от паркинга пред горящата къща, докато хората на Ластър претърсваха гората. Надявайки се да прикрие следите си, той я остави пред един ресторант, откъдето двамата със Сиена взеха такси до гарата. След това, с помощта на кредитната карта, взета от трупа, купи два билета до Далас. Въпреки дъжда, изгорялата сграда нямаше да изстине толкова бързо, че хората на Ластър да я претърсят. Щеше да мине доста време, докато намерят тялото. Но дори и тогава имаше вероятност то да е обгорено до такава степен, че да не могат да разберат дали портфейлът му липсва. И тъй като плащанията по кредитната карта щяха да продължат да пристигат, чак тогава Ластър щеше да разбере какво е станало. Но вече щеше да е много късно. Междувременно Малоун и Сиена щяха да бъдат заедно. А това бе най-важното за него.

— Гладна ли си?

Тя обърна глава към плика със сандвичите, които бяха купили, и поклати отрицателно глава.

— По-добре ми кажи какво смяташ да правим оттук нататък.

— Зависи от това какво очакваш. Няма да можем да живеем така, както си свикнала в имението на мъжа ти.

— Не бих и искала.

— Нямам предвид напрежението и нервите. Говоря за липсата на лукс. Имам много пари, и то на различни места, но не мога да измисля начин да се добера до тях, без мъжът ти или ЦРУ да разберат къде сме. На техните компютърни специалисти сигурно им е наредено да следят всяка сделка, извършена по моите сметки. В момента, в който наредя да ми прехвърлят пари, да речем, в някоя банка в Далас, те ще хукнат по петите ни. Летището, гарата, фирми за даване на коли под наем — всичко ще бъде под плътно наблюдение.

— Както го описваш, положението май е безнадеждно.

Дори и в тези мокри дрехи и измачкан блейзер, със сресана с пръсти коса, Сиена му се струваше по-красива от всякога. „Как ще успея да скрия такава поразителна красота“, запита се Чейс.

— Обещавам ти, че ще намеря изход, но ще е далеч от първокласния начин на живот, с който си свикнала.

— Затова ли отиваме в Далас?

— Не отиваме там.

— Но билетите…

— Ще слезем преди Далас. В едно градче, наречено Брадък.

— В случай че Дерек разбере по някакъв начин, че сме се качили на този влак и ни часа в Далас?

Малоун кимна:

— И защото в Брадък има един човек, с когото трябва да се видя.