Дейвид Морел
Огнена Сиена (74)

8.

Разпитът започна веднага сутринта. Продължи през целия ден, докато накрая не ги прехвърлиха на самолетоносача. Починаха си малко по време на полета до базата в Италия, но веднага след като американският С–130 отлетя оттам на път за Съединените щати, Джеб поднови разпитите. Един от въоръжените мъже с него му помагаше, разпитвайки понякога Малоун, понякога Сиена, и винаги го правеха в отдалечени места, за да избегнат евентуално подслушване. Джеб и неговият човек понякога разменяха местата си — целта беше разпитваният да не свиква с един и същи начин на задаване на въпроси. Освен това водещият разпита можеше да зададе въпрос, който другият разпитващ вече е задавал, но да го перифразира по такъв начин, че да подтикне паметта на разпитвания.

Всъщност това не беше разпит, макар че настоятелната и като че ли несекваща последователност на въпросите се свеждаше до един главен въпрос. За Сиена това беше кошмарната задача да възстанови петте години на брака си с Беласар. За Малоун периодът беше само пет седмици, но винаги когато го викаха отново и отново да отговаря на безброй въпроси, излизаше все по-уморен и това го караше да изпитва дълбоко съчувствие към Сиена, питайки се как ли се чувства, след като се налага да си спомня толкова много неща.

Още от самото начало на разпитите на Чейс и Сиена им бе забранено да се виждат. Смяташе се, че двамата могат да сравняват казаното от тях на разпитите, като по този начин „замърсят“ паметта си, опитвайки се да съгласуват спомените си. Единствените, на които бе позволено да сравняват, бяха Джеб и неговият помощник и те го правеха с неизтощимо усърдие, опитвайки се да открият несъответствия, използвайки ги като основа за задаване на още и още въпроси, които евентуално биха подтикнали паметта към нови и нови отговори.

След като транспортният самолет кацна във военновъздушната база „Андрюс“, групата бе откарана с хеликоптер, който кацна в една голяма ливада във Вирджиния, оградена отвсякъде с гори. Там, за голямо неудоволствие на Малоун, отново не ги събраха със Сиена — качиха ги в различни коли и ги откараха в ниска модернистична сграда от метал и стъкло. Беше по-малка от тази на Беласар. Материалът и дизайнът изобщо не бяха същите. Обаче не можеше да потисне чувството, че много малко неща са се променили, че се намира отново там, откъдето е започнал. Градинарите, които не проявяваха никакъв интерес към градинарство и които нямаха никаква работа тук по това време на сезона — края на март, подсилваха подозренията му, че не са никакви градинари, а охрана.

Колата със Сиена пристигна първа. Докато Чейс слизаше от неговата, трима души вече се бяха спуснали и я водеха към двойните стъклени врати на сградата. Сиена само за миг успя да го зърне през рамо — с нещастния й поглед, вперен в него, тя му заприлича на уплашено животно, поведено към клетката му, — след това изчезна. Джеб не се виждаше никакъв. Тъй като наоколо нямаше на кого да се оплаче, Малоун се остави да го заведат вътре.

Таваните в сградата бяха високи, а подовете — постлани с плочи. Имаше коридори вляво, вдясно и напред. Нямаше начин да разбере накъде са отвели Сиена, но той бе отведен по левия коридор и настанен в стая в края му. Бе просторна, с ведомствена мебелировка. Обаче това, на което Малоун обърна най-голямо внимание, беше огромният прозорец, който бе неотваряем, а необичайната му дебелина му подсказа, че е и противокуршумен. Гледаше към плувен басейн, чието зимно покривало още не бе свалено, а по-нататък се простираха унилите, лишени от зеленина хълмове. Виждаха се и тенискорт, конюшня и полоса за езда, които явно отдавна бяха занемарени. Много се съмняваше, че ще бъдат използвани и по време на престоя им със Сиена тук. Видя как отдолу един „градинар“ вдига поглед към неговия прозорец. Обръщайки се към стаята, той впери очи в миниатюрната камера, монтирана в горния срещуположен ъгъл на стаята.

Краката го боляха от толкова много пътуване по въздуха. Главата му се пръскаше, а очите му пареха от недоспиване. От два дни не бе имал възможност да говори със Сиена. Къде, по дяволите, я бяха отвели? Какво правеха с нея? Непрекъснато му се струваше, че още е в имението на Беласар.

— Лайнарски работи — каза той към камерата.

После отиде до вратата и се опита да я отвори, но тя се оказа заключена. От дясната й страна на стената имаше клавиатура с цифри и явно само оттам можеше да се отвори.

— Хей! — задумка той по вратата. — Ако има някой отвън, отворете!

Никакъв отговор. Той задумка по-силно.

— Отворете тая шибана врата!

Нищо.

— Прекрасно.

Малоун сграбчи настолната лампа от нощното шкафче и с все сила я запокити към прозореца. Лампата стана на парчета, но на стъклото му нямаше абсолютно нищо. Тогава той взе лампата от другата страна на леглото и я тресна в огледалото над бюрото, закривайки лицето си с ръце да не го удари някое парче. После дръпна едно от чекмеджетата на гардероба и го стовари върху стъкления плот на масичката в ъгъла. Извади още едно чекмедже и го запрати по осветителното тяло на стената, правейки го на сол. Тъкмо извади трето чекмедже и се приготви да разбие огледалото в банята, когато вниманието му бе привлечено от металически звук откъм вратата и той се спря.

Някой отвън превърташе топката.

Влезе Джеб, клатейки глава укорителено. Костюмът сякаш стягаше едрото му тяло.

— Какви ги вършиш, по дяволите?

— Къде е Сиена?

— Когато свършим, ще я видиш.

— Не, ще я видя сега — изръмжа Малоун и тръгна да го заобикаля.

Джеб го спря, слагайки ръка на рамото му.

— Сега не може.

— Махни се от пътя ми!

— Виж какво, тук има правила, които трябва да спазваме.

— Вече няма да ги спазваме. Къде е тя?

— Чейс, правиш голяма…

Малоун отмести ръката му, излезе от банята и тръгна да излиза в коридора.

— Стой!

Пред него застана въоръжен мъж и вдигна ръка с възпиращ жест.

— Сър, ще трябва да се върнете в…

— Върви по дяволите! — Малоун го блъсна встрани. — Сиена!

— Стой! — повтори Джеб.

Излязъл в коридора, срещу него тръгна втори въоръжен мъж и го блъсна назад. Малоун се престори, че губи равновесие. И когато въоръженият се приближи, за да го блъсне втори път, Чейс стегна пръстите на дясната си ръка и ги заби в диафрагмата на мъжа. Издавайки хъхрещ звук и пребледнявайки като платно, мъжът грохна на колене. Малоун моментално се извъртя и нанесе жесток удар в гърдите на другия пазач, който се бе спуснал срещу него. Онзи отскочи назад като дръпнат с въже и рухна по гръб на пода.

Без да излиза от бойната си поза, Малоун се извърна към Джеб:

— А ти няма ли да участваш?

— Господин Малоун.

Той се извърна към приличащия на бюрократ мъж, наближаващ шестдесетте.

— Мисля, че трябва да поговорим.