Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Burnt Sienna, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave(2009)

Издание:

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов, 2000

ISBN 954-459-722-0

История

  1. —Добавяне

17.

Потър видя димящите останки от хеликоптера и трите джипа, два от които смачкани, а вратите на третия — отворени, сякаш ония, които са били вътре, са изхвръкнали бързо от него. Сцената му напомни за последиците от една засада на Балканите преди около месец. Къде беше… Тъкмо се канеше да каже на пилота да не се приближава много, когато клетъчният му телефон иззвъня.

— Намирам се в съседната долина! — прогърмя гласът на Беласар. — Тук има писта! Сиена и Малоун са в един самолет и всеки момент ще излетят.

Докато Беласар му нареждаше какво да прави, Потър изпадна в необичайна за него еуфория. Хеликоптерът увеличи скоростта си, мина над билото и пред тях веднага се откри пистата. А също и току-що отделящият се от нея малък самолет. Въпреки че машината бързо набираше скорост, турбодвигателите на хеликоптера бяха по-бързи и Потър почувства мощта им, приятно притиснат в облегалката от ускорението.

Набрал височина, самолетът пое курс към възвишенията на запад. Хеликоптерът се спусна, бързо го настигна и се изравни с него от лявата му страна.

Потър огледа мяркащите се на задната седалка фигури и направи знак на пилота да се приземи.

Пилотът не му обърна внимание и самолетът се спусна стръмно надолу.

Хеликоптерът също.

Самолетът влезе в остър вираж надясно.

Хеликоптерът го последва.

— Изпревари ги — каза Потър. — Продължавай да му преграждаш пътя. Накарай го да се върне на пистата.

Но още преди пилотът на хеликоптера да изпълни заповедта, самолетът вирна нос нагоре.

Хеликоптерът също.

Внезапно малката машина се спусна към земята и зави под хеликоптера, понасяйки се в обратна посока.

Пилотът промърмори някаква псувня, обърна, влизайки в остър вираж, и отново подгони самолета, бързо скъсявайки разстоянието помежду им. Сега вече повтаряше мигновено всяко движение на самолетчето: пикираше, издигаше се, завиваше, отново се издигаше. И с всяка маневра се оказваше малко по-напред, принуждавайки го да завие в противоположна посока. Пилотът на хеликоптера се стараеше да предусети каква маневра ще предприеме самолетът, като заставаше на пътя му и му оставяше само един избор — обратно към пистата.

Приближили се достатъчно, двамата видяха брадатото лице зад изподрасканото стъкло на кабината и паниката, изписана на него. Френският на Потър бе отличен, а също и способността му да разбира по движението на устните. В момента пилотът псуваше.

Видяха как човекът се пресегна и грабна микрофона на радиото. Пилотът на хеликоптера намери честотата, която онзи използваше.

— Какво, по дяволите, искате от мен? — попита ги французинът.

— Върни се на пистата и кацни — отвърна Потър.

— Нямате право!

— Вашите пътници ми дават право.

— За какви пътници ми дрънкаш бе?

Съмнението изведнъж стисна сърцето на Алекс с такава сила, че той трепна.

— На седалката зад теб.

— Това са чували!

— Приближи се! — заповяда Потър на пилота.

Когато пилотът понечи да възрази, че е опасно да се приближават повече, Алекс изкрещя:

— Действай!

Вперил поглед през мътното стъкло на кабината, той напрегна зрение да различи тъмните фигури на задната седалка, които само преди малко бе убеден, че са на Сиена и Малоун. Не, изпъшка, различавайки най-сетне големите колкото човешко тяло очертания на това, което наистина се оказа чували.

— Връщай се! — викна той на пилота.