Дейвид Морел
Огнена Сиена (63)

16.

Стигнал до средата на нивата, Беласар се спря, като чу накъсания звук от паленето на малък самолетен двигател, който веднага след това премина в равномерно пърпорене. Двигателят постепенно набра обороти и по всичко личеше, че всеки момент самолетът ще излети. „О, не! — побесня от гняв той, втурвайки се отново напред. — Ако Сиена и Малоун са в този самолет…“

Двигателят достигна пълната си мощност, после шумът започна да се мести по пистата. „Изтървах ги“, помисли си вбесен Беласар и задъхан, се спря. Влажната от пот бяла риза лепнеше по тялото му. Той насочи пистолета си над бараките, хората му последваха примера му и всички зачакаха машината да се появи над покривите на бараките, за да стрелят по нея. Знаеше, че намерението му е безразсъдно, защото на летището сигурно има свидетели. Освен това можеше да убият Сиена или Малоун, вместо да ги принудят да кацнат отново. Но, за бога, трябваше да направи нещо. Не можеше да стои и да гледа как Малоун отлита с жена му.