Дейвид Морел
Огнена Сиена (52)

5.

Слизайки по стълбите, Сиена бе сигурна, че всяка камериерка и всеки от охраната със сигурност усеща страха й, който тя с усилие се мъчеше да потисне. И макар че краката я боляха от побоя, изпитваше паническа нужда да побегне нанякъде. Никой обаче не я погледна със странен поглед и тялото й като че ли се подчиняваше на събраната с всички сили воля, налагаща й да върви с равна и спокойна крачка.

Когато най-сетне влезе в солариума, видя, че Чейс се е отказал от температа в полза на маслото. Стегнал едно платно в рамка, той бе застанал пред него и скицираше. Оттук обаче не се виждаше какво точно. Но това не я интересуваше. Най-важното нещо за нея в момента беше да го заведе някъде, където можеха да разговарят, без да се страхуват от микрофони.

Чейс вдигна поглед към нея и пресилено равнодушното й изражение го стресна.

— Знаеш ли, хрумна ми да го направим навън — каза Сиена заради някой евентуален подслушвач.

— О?

— Ами първият портрет бе направен вътре. Вторият трябва да е на малко по-друг фон. Има едно място вън на терасата, което според мен е подходящо.

— Защо не ми го покажеш?

Тя го хвана за ръката и треперещата й длан го накара да смръщи вежди.

Двамата излязоха на заляната от слънце тераса и Сиена ГО поведе към далечния й край.

— Ето тук — каза тя и заемайки поза, сниши глас: — Мислиш ли, че оттук могат да ни чуят?

Някъде в далечината прозвуча картечен откос.

— Не. Но ако стоим дълго тук, може да събудим подозрение. Какво откри?

— Ти сериозно ли говореше да ме изведеш оттук?

— Напълно.

— Честно, мислиш ли, че има някакъв шанс?

— В противен случай изобщо не бих се опитал. Но ако останеш тук, нямаш никакъв шанс.

Думите избликнаха съвсем спонтанно:

— Действай тогава!

— Толкова ли е страшно онова, което откри?

— Действай по възможно най-бързия начин.

— Днес следобед — каза Чейс.

От стремителната промяна на събитията й се замая главата.

— Как?

Когато й обясни какво трябва да направи, усещането й за нереалност се усили.