Дейвид Морел
Огнена Сиена (39)

4.

Тракането на картечните откоси започна да се чува по-ясно. Докато се приближаваха към стрелбището, Малоун забеляза, че обрамчената от изрядно подстригани храсти алея, избрана от Беласар, заобикаля Манастира. Освен това забеляза, че охраната е по-многочислена и си спомни думите на Сиена, че й е забранено да ходи из тази част от имението.

„Тогава защо Беласар ме води тук? — запита се Малоун. — Дали не го прави, защото знае, че няма да успея да кажа на никого какво съм видял, тъй като мъртвите не говорят?“

Стрелбата спря за миг, после започна отново. От мощния и плътен звук Чейс определи, че се стреля с картечница 50-и калибър, а учудващо бързият ритъм на огъня го накара да заключи, че проблемът, за който Беласар бе споменал — как да се компенсира топлината, генерирана от по-бърз подаващ механизъм, — вече е решен.

Храстите останаха встрани и двамата излязоха на открито пространство, в центъра на което се виждаха няколко дървени огневи точки, прилични повече на улични сергии, с тази разлика, че макар всички да бяха с покриви, нито една нямаше задна стена. Там, където биха били изложени плодовете и зеленчуците, се виждаха далекогледи за установяване на попаденията, както и скоби за захващане на оръжия, чиито оптически мерници се нуждаеха от прострелване.

Между две от тези съоръжения се виждаше картечница, монтирана на триножник. Мъжът в сивите работни дрехи до нея си свали наушниците, наведе се над затворния механизъм, после посегна към кутията е инструменти до него. От дясната страна на картечницата имаше метална кутия, от чийто край излизаше лента с патрони, дебели и дълги колкото пръст, и влизаше в затворния механизъм на оръжието. Земята наоколо бе зарината от месингови гилзи, весело проблясващи на слънцето.

Малоун обаче огледа съвсем бегло тези подробности, тъй като вниманието му бе привлечено от онова място, към което бе насочена цевта на картечницата. Това бе обширно пространство — неколкостотин квадратни метра, — в което имаше цяло селище, почти унищожено от експлозии и едрокалибрени куршуми. В бетонните стени зееха огромни дупки. Проснати на земята стени, пропаднали тавани. По местата, които по-рано са били улици, а сега бяха просто изровена от взривове и с дълбоки ями земя, се виждаха обгорелите останки на коли и камиони.

Движенията на мъжа в сивите работни дрехи привлякоха вниманието на Малоун — чул шума от стъпки зад себе си, човекът се изправи. Погледът на Потър зад дебелите стъкла се втвърди, като видя художника.

— Вие сте били всестранно развита личност — забеляза Малоун.

— О, ще се изненадате колко много неща мога да правя. — Потър се извърна към Беласар: — Тоя не бива да идва тук.

— Искам да му покажа нещо.

— Но това е против твоите правила.

— И тъй като са мои, значи мога да ги нарушавам. — Беласар посочи картечницата. — Ако си приключил с прострелването й, иди да вдигнеш някоя и друга мишена.

— Но…

— Прави каквото ти се казва. Не ти плащам да спориш.

Челюстните мускули на Потър потрепнаха. С кос поглед към Малоун, от който не оставаше и капка съмнение кого обвинява за грубото отношение, той отиде до една от огневите точки и щракна някакъв ключ. За миг Чейс помисли, че получава зрителна халюцинация. Изтерзаното село като че ли оживя. Между сградите започнаха да пробягват войници. Цивилни панически търсеха прикритие. По разровените улици заръмжаха джипове. Отдясно се показа един БТР и се насочи към центъра на селото. Зад него се заклатиха два камиона с каросерии, покрити с брезент.

Всичко това наистина бе измама. Войниците и цивилните бяха пластмасови манекени, облечени според ролите си. Движеха се по начин, който подсказваше, че са закрепени към подвижна лента, скрита под земята. БТР-ът и камионите също се движеха по подобна лента.

— Страхотно! — призна Малоун.

Беласар кимна, сякаш не бе очаквал друга реакция.

— Клиентите ми искат да им демонстрирам оръжията си в условия, възможно най-близки до действителните.

— Все едно си имате свой собствен комплект електрически влакчета.

Беласар го погледна изненадано.

— Едно време имах съученик, който много обичаше да си строи линии и влакчета само за да си доставя удоволствието да слага фойерверки под мостовете и водните кули и да ги вдига във въздуха — каза той. — Никога не съм виждал човек, който толкова много да обича да разрушава… А сега нека видим вие колко обичате да разрушавате.

— Какво искате да кажете?

— Елате тук и пробвайте това оръжие. Били сте в морската пехота, нали? После ще ми кажете мнението си на специалист за това как чувствате 50-калиброва картечница, но с по-бърз зареждащ механизъм.

— Опасявам се, че мнението ми не струва кой знае колко. От години не съм пипал оръжие.

— Оръжието е като велосипеда. — Изявлението му прозвуча като команда. — Човек никога не забравя.

— Дерек — обади се предупредително Потър.

— Ти не се меси. — Погледът на Беласар не се отместваше нито за секунда от очите на Малоун.

— Добре — вдигна ръце Чейс, все едно се предаваше. — Не съм сигурен какво искате да докажете с това, но ще се хвана.

Малоун тръгна към картечницата, Потър си сложи наушниците и след това ръката му се плъзна под работната дреха — вероятно да извади бързо пистолет, ако се наложи, каза си Чейс. Охраната наоколо свали автоматите от раменете си.

— Вземете това, ще ви трябва — обади се Беласар, подхвърли му чифт наушници, после си сложи своите.

Малоун нахлузи наушниците. Забелязвайки колко напрегнат е Потър, той нарочно започна да се бави, преструвайки се, че оглежда оръжието. После насочи цевта му към селото.

— Нещо по-специално да искате да разруша? — обърна се той към Беласар.

— Ей онзи камион вдясно.

От наушниците гласът му долиташе приглушен.

Когато Малоун се прицели и натисна спусъка, внезапният оглушителен трясък и диво тресящият се метал го накара да си помисли, че в ръцете му се мята мощно животно. Бе очаквал насочен нагоре откат и се бе подготвил да го компенсира. Обаче силата на това чудо далеч прехвърли границата на очакванията му. Откатът от невъобразимо бързата стрелба дръпна цевта на картечницата рязко нагоре. Малоун с усилие я върна надолу и я насочи към камиона. Ако не бе съсредоточил цялото си внимание да овладее оръжието, щеше да зяпне от изненада какви разрушения нанася то. Плътният поток куршуми разпиля каросерията на камиона, стигна до кабината и целият камион започна да се разпада на парчета. Малоун пусна спусъка, но ръцете му продължиха да вибрират. Всеки, който не бе запознат с 50-калиброво оръжие, щеше да си изкълчи раменете, Чейс бе сигурен в това.

— Да не би тия куршуми да са с подсилен заряд?

Беласар сви рамене.

— Какво е мнението ви за този модел?

— Ако не намерите начин да стабилизирате този откат, никой няма да може да се оправя с това нещо.

— Не знам за какъв откат говорите.

Беласар пристъпи към оръжието, прицели се и натисна спусъка.

Действието му свари Малоун неподготвен.

Картечницата ревна с накъсания грохот на локомотив, втурнал се с пълна скорост напред, а Беласар, обхванал здраво оръжието, без никакво видимо усилие потискаше мощния откат нагоре. Празни гилзи хвърчаха във въздуха с такава скорост, че се сливаха едва с друга в непрекъснатото движение. Широките рамене на Беласар, мускулестите му гърди и твърдо изправената стойка дадоха повод на Малоун да помисли, че възрастният мъж често се упражнява и вероятно вдига тежести — беше в прекрасна физическа форма, особено за човек на неговите шестдесет и една-две години. И това, което Малоун в момента виждаше, бе открита демонстрация на сила, далеч надминаваща всичките му очаквания. Лекотата, с която Беласар се справяше със смазващия откат, внушаваше страхопочитание. Той нацепи втория камион на трески, после насочи картечницата към джиповете, направи и тях на парчета… и войниците… и цивилните… и накрая насочи оръжието към БТР-а, нанасяйки такива поражения на бронираната машина, каквито Малоун би сметнал за немислими, ако не ги бе видял със собствените си очи. От огромните гуми се разхвърчаха едри черни парцали, машината се килна настрана, единият люк зяпна отворен и отвътре заизлизаха гъсти кълба дим, примесени с пламъци. „Исусе Христе, тия боеприпаси са с бронебойни куршуми“, помисли си Чейс и точно в този момент Беласар пусна спусъка, завъртайки картечницата към него.

Сърцето на Малоун подскочи. И май не само неговото. Виждайки как цевта се завърта и покрай него, Потър моментално се просна на земята, а охраната се пръсна панически във всички посоки, дирейки укритие.

Очите на Беласар гледаха право в гърдите на Малоун. Въпреки усилието, с което очевидно бе контролирал картечницата и нанесъл ужасяващите щети на селцето, мъжът изглеждаше така, сякаш му бе струвало не повече, отколкото да управлява лека кола.

— А сега ще ти покажа какво значи да се намираш от другия край на отката — каза той. — Как ще ти харесат неколкостотин куршума в гърдите?

— Нещо май не разбирам.

— Не, не мисля, че не разбираш. Според мен знаеш много добре за какво става въпрос.

„Исусе Христе, да не би да знае за Джеб?“, запита се Малоун. Нямаше време да мисли. Не биваше да допуска и най-малкото съмнение, че са го хванали в крачка за каквото и да било.

— За да няма място за недоразумения, защо не бъдете малко по-точен?

— За глупак ли ме мислиш?

— Никога не съм ви мислил за глупак.

— Мислиш ли, че не съм знаел какъв ефект ще окаже върху теб общуването с жена ми по цял ден? Мислиш ли, че не съм очаквал да не усетиш влечение към нея, след като си съблече дрехите? Напълно ясно си давах сметка, че няма начин да не си представиш как правиш любов с нея.

Ударите на сърцето на Малоун малко се поуспокоиха. Значи не става въпрос за Джеб.

— Добили сте погрешна представа за…

— Млъквай! Искам едно нещо да ти стане напълно ясно. Не мога да контролирам онова, което чувстваш, когато си с жена ми. Но ако някога само се поддадеш на тези чувства, ако само я докоснеш по начин, по-различен от този, на който преди малко станах свидетел, ако реагираш към нея повече, отколкото се очаква от един художник да успокои модела си, ще те довлека ето тук и… Моята жена принадлежи на мен. Не обичам хората да пипат онова, което е мое. Ясно ли е?

— Съвсем.

— Сигурен ли си, че си разбрал?

— Абсолютно.

Беласар завъртя цевта обратно към селцето, натисна отново спусъка и започна да разбива стените на парчета, докато и последният патрон от лентата не изчезна в затвора. С яростен поглед той огледа развалините, тресейки се цял, но не от жестокия откат. Когато отново проговори, гласът му бе рязък като изстрел:

— А сега изчезвай оттук и се хващай за работа!