Дейвид Морел
Огнена Сиена (118)

8.

— Изцяло. — Изтичал в Манастира, Беласар се взираше през прозореца към забуления в пушеците хеликоптер. Сиена, твърде замаяна, за да разбере какво казва, лежеше в единия ъгъл. — Ти не трябваше ли да си мъртъв?

— Съжалявам, но се налага да те разочаровам.

— О, няма нищо! Тъкмо ще изпитам удоволствието да те убия втори път. Предполагам, дошъл си за жена ми?

— И дано да е жива.

— А ако не е?

През мъглата отвън Беласар видя излитащата от хеликоптера ракета. Приличното на тънка пура тяло прелетя с писък през късото разстояние до замъка и се заби в терасата всред разхвърчали се на всички страни плочи.

— Е, и какво? — каза Дерек в телефона. — Пак ще я построя… Освен това не съм там. В Манастира съм. Но хубавичко си помисли, преди да пуснеш още една ракета. Любовта на живота ти е тук, при мен.

— Жива?

— В известен смисъл.

Сиена се опита да стане на крака, но Беласар я блъсна и тя пак падна. Изтръгналият се от гърдите й стон бе достатъчно силен, за да се чуе по телефона.

— Искам да говоря с нея! — каза Малоун.

— Ако е в състояние. — Беласар я погледна отвисоко. — Познай с кого говоря, мила. С твоето скъпо приятелче.

Сиена премигна, вдигнала поглед към него, едва схващайки за какво става въпрос.

— Точно така! Представяш ли си? Твоето приятелче. Великият художник. Вика те на телефона. Колко мило от негова страна, нали? Кажи му няколко думички.

Той свали телефона от ухото си и й го подаде. Все още несигурна дали не започва да губи разсъдъка си, тя го пое нерешително.

— Е, хайде де! Не го карай да чака. Знаеш ли чак откъде е дошъл?

Тя отново премигна, сигурна, че тук нещо не е наред. Убедена, че това е някакъв негов номер, вдигна телефона до ухото си.

— Чейс?

— Добре ли си?

— Боже господи! Това наистина си ти. Мислех те за умрял! Мислех…

Беласар издърпа телефона от ръцете й.

— Казах „няколко думички“, а не цяла реч… Доволен ли си? — попита той в слушалката.

— Пусни я.

— Не виждам причина да го сторя.

— Аз обаче виждам. Искаш ли да ми направиш една услуга? Я звънни на този номер.

И Малоун му го продиктува.

Номерът му беше толкова добре познат, че Беласар изстина.

— Какво…

— Просто се обади на този номер в Париж. Един мой човек в момента се намира при твоята следваща жена и баща й.

— Какво?

— Ако не направиш онова, което искам, моят човек ще им покаже досие за твоите предишни три брака и за това как си убил жените си. Ще им разкаже как си възнамерявал да убиеш и настоящата си съпруга. Ще им разкаже още, че ти и сестра ти сте имали любовна връзка и че всичките ти жени са приличали на нея. Носи си и снимки.

Беласар не можеше да продума от ужас.

— Годеницата ти няма да може да те гледа, камо ли пък да се омъжи за теб. Баща й ще побеснее до такава степен, че ще спре всичките си доставки за теб. Е, вярно, че е само един от многобройните ти доставчици на оръжие, обаче баща, чиято чест е наранена, ще се разприказва и всичко ще се разчуе. А ти си маниак на тема неприкосновеност на личния живот. Такъв вече няма да имаш. И съм готов да се обзаложа, че и другите доставчици ще прекратят бизнеса си с теб, особено пък след като разберат, че си компрометиран не от кого да е, а от ЦРУ.

— От ЦРУ?

— Ако със Сиена стане нещо, ще пусна слух, че ЦРУ знае всяка твоя стъпка и че бизнесът ти всеки момент ще отиде на кино. Никой повече няма да ти има вяра. Ако все пак искаш да си търговец на оръжие, ще трябва да продаваш евтини пушкала на наркопласьорите из улиците.

Беласар едва се сдържаше да не изреве от ярост.

— А след като изгубиш властта си — продължаваше Малоун безмилостно, — всички, които си тъпкал, всички, които ти имат зъб, ще се втурнат да си го върнат. Ти съсипа моя живот. Сега ще разбереш как се чувства човек при това положение.

— А ако направя онова, което искаш, този разговор между нас никога не се е състоял, така ли? — попита Беласар презрително.

— Точно така.

— И искаш да повярвам, че няма да кажеш нищо на онова момиче в Париж? Да я предпазиш от мен?

— Ти ще я предпазиш сам.

— Така ли? И как ще стане тази работа?

— Ще прекъснеш отношенията си с нея. Така няма да стане нужда да й казвам нищо.

— И в замяна на това получаваш Сиена. Как обаче мога да вярвам, че ония, дето са с теб, ще спазят условията? Откога ЦРУ е започнало да сключва частни споразумения?

— Тази операция не е съгласувана с началството. Тези момчета работят за мен. Ще направят онова, за което ги помоля.

— И това е всичко?

— Не съвсем — отвърна Малоун. — Притежаваш биологическо оръжие. Няма да те оставим на мира, докато не се уверим, че е унищожено.

Яростта на Беласар достигна върха си.

— Извеждам я — каза само в слушалката и прекъсна връзката.

После се извърна към Сиена.

— Ставай!

Грубо я вдигна на крака и я изблъска от стаята. Но вместо да се насочи към изхода, той я тласна надолу към партера.

А след това към сутерена под него.