Дейвид Морел
Огнена Сиена (117)

7.

Хеликоптерът профуча над билото и долината под тях се ширна чак до възвишенията. Точно в средата й се виждаше имението на Беласар.

— Дано да не объркаме нещо — каза Джеб. — На летището наистина бе рисковано, но тук…

Малоун нагласи микрофона на шлема си.

— Беласар очаква хеликоптерът да се върне с Ахмед. И ето го че се връща.

— Да, но той ще очаква да се обадиш и по радиото преди това. Някаква парола. И чак тогава ще допусне това нещо да се приближи. А ти не знаеш какво да кажеш.

Чейс кимна. Когато бе долетял тук с Беласар сякаш преди сто години, той чу, че пилотът говори с имението, но човекът го бе казал на френски, а Малоун естествено не бе разбрал нищо.

Той започна да настройва различни честоти, докато накрая чу мъжки глас да казва нещо на френски. Въпреки френското им звучене, някои от думите бяха близки до английските и Малоун схвана, че го карат да се легитимира.

Чейс почука няколко пъти по микрофона, после потърка по него лист хартия, промърморвайки някои от думите, които току-що бе чул, опитвайки се да създаде впечатление, че има проблеми с радиото.

После го изключи.

Хеликоптерът наближаваше имението.

— Дано номерът да мине — промърмори Джеб напрегнато. — Щом е търговец на оръжие, долу сигурно има и ракети.

— Вероятно. Но едва ли ще рискува да убие Ахмед, освен ако не прецени, че е абсолютно наложително. Засега не сме направили нищо, за да сметнат, че представляваме заплаха. — Малоун погледна назад към партньора на Джеб и момчетата, които им помагаха. — Готови ли сте?

Напрежението на лицето на Дилън му бе добре познато още от времето, когато излиташе със задача. Погледът му се спря на Ахмед и Потър, които седяха с пребледнели от страх лица, приковани за дръжките.

— Всички стегнати ли са? — попита Чейс.

После рязко разклати лоста. Хеликоптерът моментално се залюля като пиян и се килна встрани.

— Мамка му! — извика Джеб.

Знаеше какво се кани да направи приятелят му, но не бе подготвен, че така реално ще изимитира повреда в уредите за управление.

— Газовите маски! — Малоун хвърли хеликоптера в противоположна посока.

Всеки имаше по една и сега я нахлузи на лицето си.

— Сложете на Потър и на Ахмед — каза Чейс напрегнато.

Той си свали пилотския шлем, сложи си маската и размята хеликоптера така, че всички на земята помислиха, че всеки момент ще се разбие.

— Вратите!

Дилън и останалите ги отвориха.

— Димките!

— Готови!

— Действай!

Двете димки изтропаха на пода в хеликоптера. Тихото им пуф бе последвано от гъсти облаци дим, който за броени секунди изпълни хеликоптера. За миг Малоун се уплаши, че не е преценил правилно, че гъстият дим ще му попречи да овладее нестабилните маневри, които изпълняваше с хеликоптера. Ако театърът се окажеше неубедителен за охраната долу…

Течението през отворените врати поразсея дима — достатъчно, за да му позволи да види имението и да насочва мятащия се наляво и надясно хеликоптер право нататък. Сега по-голямата част от дима се извиваше навън, създавайки впечатление, че на борда наистина има някакъв проблем. Малоун си представи паникьосания глас на радиооператора долу.

Хеликоптерът се въртеше, залиташе и подскачаше. Но през цялото време се приближаваше неотклонно към имението. Вече бе съвсем близо и се различаваше охраната долу. Всички бяха застинали по местата си — по пътеки, сред лехи, край градини, — всички се бяха спрели и гледаха напрегнато нагоре.

На височина около триста метра той зависна над имението, клатушкайки се неудържимо. Някои от пазачите хукнаха да се скрият, страхувайки се, че ще падне върху тях.

— Готови? — викна Малоун назад, без да се обръща.

Дилън отвори един сандък.

С периферното си зрение Чейс мярна как хвърля половинлитрова стъклена банка — от ония, дето се използват в лабораториите. Тя се завъртя във въздуха, ясно видима от всички страни поради белия прах, с който бе пълна. Охраната долу се пръсна да не ги удари, а през това време банката стигна земята и се разби в една от алеите. Малоун си представи с какъв ужас я гледат пазачите, как се вцепеняват от страх от белия облак, надигнал се над нея и духнат от лекия ветрец към тях. Няколко от тях, чието любопитство бе по-голямо от страха им, се приближиха да видят какво е това. Чейс се усмихна вътрешно, като си представи физиономиите им, когато прочетат етикета, залепен здраво за стъклото:

А ако не знаят английски, черепът и костите бяха достатъчно красноречиви.

С бълващ от вратите пушек, Малоун заклатушка хеликоптера над други места в имението. Видя как надолу политат още банки, но насочи вниманието си към тенискорта — мястото, където бе паднала първата от тях. Обгърнати от белия прах, пазачите бягаха колкото им държат краката. Представи си как сдържат дъха си с обезумели от страх очи. Някои от тях викаха предупредително. Тия, които бяха по-далеч, също хукнаха да бягат. Една от банките обаче падна между тях и всеки хукна накъдето му видят очите, само и само да е по-далеч от падналата банка. Друга обаче се разби пред тях.

Пет, шест, седем. Докато криволичеха над имението, долу се разбиха още банки, бълвайки бял прах. Дванадесет, тринадесет, четиринадесет. Замъкът, Манастира, конюшните, плувният басейн, изпитателният полигон — белите миниатюрни експлозии вече бяха навсякъде. Седемнадесет, осемнадесет. Охраната тичаше на всички страни — паниката бе пълна. Някои се метнаха на първите попаднали им коли и панически подкараха към портала.

До този момент Малоун бе разчитал двойната отвличаща маневра — явно готовият да се разбие всеки момент хеликоптер и падащите от него банки — да накара охраната да се въздържи от стрелба по тях. Помислили, че са обект на нападение с биологическо оръжие, само някои преодоляха първичния си страх и гръмнаха един-два пъти по тях, преди да се разбягат панически подир останалите. Но дори и тези изстрели можеха да се окажат достатъчно фатални. Чейс предполагаше, че хеликоптерът е брониран, но от опит знаеше, че дори и в такъв случай пак не е неуязвим: когато двамата със Сиена бягаха, огънят от охраната успя да повреди откраднатата машина. И докато спорадичните куршуми чаткаха по корпуса или свирваха покрай него, той реши да подсили впечатлението от употребата на биологическо и химическо оръжие.

— Изритайте димките навън!

Момчетата зад него веднага ги ритнаха. Въздухът в кабината веднага се избистри, а през това време те започнаха да хвърлят още димки долу. Тези обаче бяха със сълзотворен газ — ярките им цветове започнаха да цъфват навсякъде из имението, бълвайки гъсти кълба разноцветен дим, принуждавайки охраната да зареже всичко и да хукне да се спасява.

— Затворете вратите!

Малоун отведе хеликоптера вън от имението, после направи стръмен завой и се извъртя обратно. Щракна четири от ключовете, които по-рано го бяха озадачили. На път от Ница бе провел няколко опита, мъчейки се да разбере кое за какво е.

От двете страни на хеликоптера се отвори по един люк и оттам се подадоха цевите на автоматични оръдия. Ако бяха като онези, които си спомняше от службата в армията, всяко от тях можеше да изстрелва по шест хиляди 30-милиметрови патрона в минута. Над тях се подадоха носовете на ракетометите, всеки от тях снабден с 60-милиметрови ракети със сгъваеми стабилизатори. Идеални за всеки диктатор, желаещ да изненада неприятно враговете си, помисли Чейс.

Сега обаче Беласар щеше да бъде изненаданият.

Димната завеса от сълзотворния газ скриваше земята. „Но крие и хеликоптера“, мина му през ума. Натиснал спусъците и на двете оръдия, той се спусна в бръснещ полет над имението, без да може да види какви щети нанася, но знаейки, че всичко става на трески и парчета на пътя им. Внимавайки да не удари замъка или Манастира, където може би беше Сиена и биологическото оръжие, той изстреля първата ракета. След нея още една. Дори и през рева на двигателите всички чуха експлозиите им долу сред охраната. Когато се извърна към имението отново — този път от другата му страна, — сред пушека от сълзотворния газ се виждаха вече и пламъци.

— Потър!

Никакъв отговор.

— Мамка му, Потър! Знаеш какво трябва да правиш! Обади се веднага!

Малоун пак се впусна в атака. Оръдията затрещяха едновременно и пороят патрони описа полоса, зад която не оставаше нищо друго освен тотално разрушение. Във въздуха хвърчаха парчета бетон, тухли, цели дървета падаха, покосени от плътния огън. Вероятно бе улучил склад за боеприпаси, защото отдолу изведнъж цъфна огненото цвете на експлозия и ударната вълна подметна хеликоптера нагоре като играчка.

— Потър!

Отново никакъв отговор.

— Бог да ти е на помощ, Потър, защото ако не му се обадиш, ще те хвърля долу като нищо.

Стиснал зъби от ярост, Малоун изстреля още една ракета. Тя се стрелна към бункера за противовъздушна отбрана и всред огъня на експлозията се разхвърчаха огромни парчета бетон и метал. Заобикаляйки стълба дим от образувания кратер и обсипвайки охраната с дъжд от куршуми, той стигна до другия край на имението, направи завой и отново се обърна към него.

Зависнал в това положение, Чейс се извърна побеснял към Потър, чиито приковани ръце държаха клетъчен телефон, непохватно доближен до ухото му.

— Да — каза той в слушалката. — Шестима души плюс Малоун и Ахмед. — Забелязал гнева в изражението на Чейс, Потър се дръпна назад, обхванат от страх, че тоя откачен художник може да изпълни заплахата си и да го хвърли долу като едното нищо заради това, че е казал колко души са. — Малоун иска да говори с теб, Дерек. Не можах да го предотвратя. Съжалявам.

Каквото и да му отговори Беласар, то бе толкова обидно, че Потър за миг придоби изражение на бито кученце. Но секунда след това, докато Дилън измъкваше телефона от ръката му и го подаваше на Малоун, изражението му се промени и в него ясно проблесна гняв. Насочил яден поглед напред към замъка, той прохриптя:

— Не биваше да разговаря така с мен! Убий го този кучи син!

Малоун изстреля още една ракета и експлозията й сигурно разтърси стените на замъка. Чак тогава доближи телефона до ухото си:

— Привлякох ли достатъчно вниманието ти?