Дейвид Морел
Огнена Сиена (102)

5.

— Ребрата ви са здраво натъртени, но не са счупени — каза докторът. Стъклата се тресяха от излитащите и кацащи самолети във военновъздушната база на морската пехота край Юма. — Носът ви обаче е счупен. И имате сътресение на мозъка.

— Това сътресение опасно ли е за живота ми?

Високият и слаб лекар — капитан, вдигна поглед над очилата си.

— Не и ако известно време я карате по-спокойно.

— Иска да каже да си починеш и да не мислиш за нищо — обади се Джеб.

— Знам какво иска да каже.

— Да, но това, което ти не искаш да кажеш — продължи Джеб нападателно, — е, че ще хукнеш подир Беласар. Ние ще се погрижим за това. Ти изобщо не си във форма.

— Как?

— Не те…

— Как имате намерение да се погрижите за Беласар? Кажи ми как ще върнете Сиена обратно тук?

Джеб отклони смутено поглед встрани.

Докторът погледна единия, после другия.

— Моля да ме извините, господа, но не мисля, че това ме касае.

Вратата се затвори зад гърба му.

— Знаеш ли накъде е тръгнал Беласар?

— На юг през мексиканското въздушно пространство.

— А после?

— Докато алармираме мексиканските власти, той вече бе вън от обхвата на радара им.

Болкоуспокояващите, с които го бе натъпкал лекарят, не пречеха главата да го цепи от болка.

— Вероятно е прелетял над Баха Калифорния и е поел над Тихия океан.

— Така мислим и ние.

— Може да е поел накъдето си иска.

— Обърнахме се към Канада и централноамериканските държави да ни се обадят, ако засекат неидентифициран цивилен самолет.

Малоун разтърка чело.

— Не можем да приемем, че ще се върне в имението си във Франция. Най-многото, за което можем да се надяваме, е, че каквото и да е намислил да стори със Сиена, Беласар няма да го направи в самолета, а ще изчака, докато слязат някъде. Това поне ни дава още малко време.

— За да направим какво? Човек с такава власт… Съжалявам, Чейс.

— Няма да се откажа! Кажи ми всичко, което си научил за Беласар, откакто избягахме. Може да има нещо, което да ни помогне.

— Оня оръжеен търговец, дето Беласар смяташе да му продаде оръжието…

— Тарик Ахмед.

Джеб кимна.

— Дочул отнякъде, че жената на Беласар избягала с друг мъж. Но не знае, че и Управлението има пръст в тази работа. Беласар се мъчи да не му даде възможност да го разбере, но самият факт, че Сиена е избягала, застрашава преговорите между тях. Ахмед е от онзи тип мъже, които смятат, че щом не можеш да се оправяш със собствената си жена, значи не можеш да се оправяш вече и с бизнеса си. Беласар вероятно ще я остави жива, за да я покаже на Ахмед и по този начин да му даде да разбере, че отново е господар на положението.

— Може би.

— Нещо в погледа ти не ми харесва. Казвай какво има.

— Беласар може да поиска да покаже какъв мъж е, като покани Ахмед да гледа как я убива.

Още един излитащ самолет разтърси прозорците.

— Това е именно едно от онези откачени неща, които са в стила му — каза Джеб. — Да я убие пред очите на Ахмед. Това ще разреши доста от проблемите му. Не само ще поднови преговорите с нова сила, но и ще подплаши всеки, който се изкуши да го подцени.

— Ако твоите хора наблюдават плътно Ахмед…

— …той може да ни заведе при Беласар — довърши вместо него Джеб.

— И Сиена.

Джеб измъкна клетъчния си телефон.