Джуд Деверо
Фиона (15)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Мисля, че не е редно да правите това — каза сър Гай и погледна строго Фиона. Гласът му беше тих, но за Фиона беше същински вик.

— Джудит ми писа, че сте готов да ми помогнете във всяко отношение.

Сър Гай се изправи в целия си великански ръст. Белегът на лицето му беше като светеща пурпурночервена ивица.

— Лейди Джудит — той подчерта двете думи — нямаше представа, че ще поискате от мен нещо толкова… невероятно. Как можа да ви хрумне тази безумна идея? — попита възмутено той.

Фиона му обърна гръб и изрита с все сила килима, който беше донесла. Според нея идеята й беше чудесна: тя щеше да се съблече, сър Гай щеше да я увие в килима и да я предаде в ръцете на Майлс. Може би повторението на първата им среща щеше да го накара да се засмее и да й прости. Ала сър Гай упорито отказваше да участва в изпълнението на плана й.

— Какво друго бих могла да направя? — попита тя и сърцето й натежа от болка. — Знам, че той не иска да ме види. Как да го помоля за прошка, щом не желае да ме чуе?

— Лейди Клариса изпрати при сър Рейн дъщеричката си и детето изигра великолепно ролята на посредник.

— О, не! Не искам да дам сина си в ръцете на Майлс. Той ще наеме още една бавачка и Ник ще стане едно от многото деца в сбирката му. Това означава да не видя никога повече нито Майлс, нито Ник. — Тя се облегна на едно дърво и се замисли. Можеше да уреди среща с Майлс, но той нямаше да пожелае да я изслуша. Единственият й шанс беше очите му да се замъглят от страст и съпротивата му да отслабне. Първо трябваше да се любят, а след това да говорят.

Докато размишляваше, тя си играеше с дългата си черна наметка, прекрасна дреха от кадифе, подплатена с кожи от норка. Наметката я покриваше от главата до петите. Очите й засвяткаха дяволито.

— Можете ли да направите така, че за известно време да остана насаме с Майлс? Не в шатрата му, а в гората. Като казвам сами, това значи да бъдем наистина сами! Той може да повика охраната си, но рицарите трябва да бъдат отдалечени от мястото на срещата ни.

— Предложението не ми харесва — отговори упорито сър Гай. — Ами ако го заплашва опасност?

— Наистина — отвърна саркастично Фиона. — Мога да го предизвикам на двубой и да му прережа гърлото с ножа си.

Сър Гай вдигна високо едната си вежда и бързо скри крака си, чиито пръсти бяха счупени от Фиона. Тя го погледна и избухна в смях.

— Моля ви, Гай, отдавна не съм чупила краката на мъжете! Майлс е мой съпруг и аз го обичам. Искам отново да събудя любовта му към мен.

— Мисля, че лорд Майлс не само ви обича, а е обсебен от вас. Само че вие наранихте гордостта му. Никоя друга жена не му е създавала такива проблеми.

— Няма да му се извиня, че съм напуснала Шотландия с Роджър. Трябваше да постъпя така. Ще ме оставите ли известно време сама със съпруга ми?

Сър Гай я погледна изпитателно и кимна колебливо.

— Сигурен съм, че ще съжалявам за отстъпчивостта си, но ще уредя срещата.

Фиона се усмихна зарадвано и цялото й лице засия.

— Ще ви направя кръстник на следващото ни дете.

— Ще изпратя лорд Майлс в гората — отговори мрачно сър Гай. — Давам ви един час, не повече.

— Това означава да ни заварите в много деликатно положение — засмя се Фиона. — Имам намерение да прелъстя съпруга си. Трябват ни поне три часа усамотение.

— Вие не сте никаква лейди, Фиона Аскот — изрече сърдито мъжът и й намигна.

— Вярно е — съгласи се с усмивка тя. — Освен това нямам гордост. А сега си вървете, за да мога да се подготвя за срещата.

Когато остана сама, тя загуби голяма част от решителността си. Може би това беше единственият й шанс да си възвърне съпруга. На всяка цена трябваше да успее. Съблече се с треперещи ръце. Надяваше се, че познава достатъчно добре Майлс; че той ще се съпротивлява с разума си, но ще се поддаде на страстта.

Скри дрехите си под сухите листа и се уви цялата в черната наметка. За пред външния свят беше добродетелна, почтена дама. Когато свърши с приготовленията, седна на един пън и зачака.

След известно време се чу шум от крачки и Фиона се уплаши до смърт. Ала позна бързите, леки, целенасочени крачки на Майлс и стана, за да го поздрави.

В първия миг й се стори, че той се радва да я види, но впечатлението бързо се разсея. В погледа му имаше студенина.

— Как така остави брат си сам? — попита подигравателно той.

— Майлс, поисках тази среща, за да те попитам дали не можем да живеем като мъж и жена.

— И тримата?

— Да — усмихна се Фиона. — Ние с теб и синът ни Никълъс.

— Разбирам. А сега ми кажи какво ще прави скъпият ти брат без сестра си, заради която е извършил толкова много убийства.

Фиона пристъпи към него.

— Мина много време, откакто те видях за последен път. Надявах се, че вече си преодолял поне част от ревността си.

— Аз не ревнувам! — изфуча гневно той. — Ти беше тази, която трябваше да вземе решение, и го направи. А сега ще повикам охраната си, за да те върне при брат ти. Стража!

На вика му не се отзова никой и лицето му потъмня. Той се огледа смутено и отвори уста да каже нещо, но в този миг Фиона отвори наметката си и разкри голото си тяло. Майлс пое дълбоко дъх и впи поглед в гърдите й.

Фиона затвори наметката си, остави само тесен процеп, който разкриваше част от съвършено оформения й крак, за да му напомни за първата им среща, когато се беше увила в лисичата кожа. Съвсем бавно, без да го изпуска от поглед, тя отиде при него и сложи ръка на тила му.

Майлс протегна ръка и пръстите му докоснаха кадифеномекия хълбок.

— Трябва ли да те умолявам, съпруже мой? — прошепна страстно тя и се надигна, за да се доближи до устните му. — Признавам, че съм направила много грешки. Но сега захвърлих завинаги гордостта си. Аз те обичам и искам да живея с теб. Искам да имаме още деца.

Майлс сведе глава, за да посрещне устните й. По лицето му личеше, че полага невероятни усилия да й устои.

— Фиона — прошепна той и устните му помилваха нейните.

Дълго потисканата, тлееща под пепелта страст лумна в диви пламъци. Ръцете на Майлс се плъзнаха под наметката й, вдигнаха я от земята, притиснаха я до горещото му тяло. Устните му се плъзнаха по лицето й, сякаш искаха да я погълнат.

— Толкова ми липсваше. Господи, щях да полудея!

— А аз съм сигурна, че съм луда — рече тя, като плачеше и се смееше едновременно. — Защо не можа да разбереш, че обичам само теб? Не разреших на нито един мъж да ме докосне.

Майлс целуна насълзените й очи.

— Казаха ми, че бедният Джон Баскъм трябвало да бъде зашит на четири места, след като си хвърлила по него месинговата ваза.

Тя го целуна по устата, за да го накара да замълчи. Двамата се свлякоха на земята. Фиона започна да сваля дрехите му, докато ръцете му жадно се плъзгаха по голото й тяло.

— Хванете ги! — изкрещя груб глас над главите им.

Фиона и Майлс се спогледаха смаяно. Трябваше им време, за да разберат кой е извикал.

Роджър Чатауърт изскочи пред тях с изваден меч и го насочи право в гърдите на врага си.

Майлс хвърли зъл поглед към Фиона и се изправи бавно.

— Тя е твоя — проговори ледено той.

— Проклет да си, Роджър! — изкрещя извън себе си Фиона, грабна шепа камъчета и ги хвърли по главата му. — Не можа ли поне днес да останеш настрана от живота ни? Веднага махни този меч, защото ще нараниш някого!

— Аскот ще бъде пронизан право в сърцето, ако не…

— Хайде, опитай се — проговори подигравателно Майлс и извади меча си.

— Не! — изкрещя Фиона и скочи на крака, за да застане между двамата мъже. Очите й пламтяха от гняв. — Трябва най-после да разбереш, Роджър, че Майлс е мой съпруг и аз искам да живея с него. Разбира се, ако все още ме иска след всичките ти изстъпления.

— Хубав съпруг! — изсъска Роджър. — От колко месеца не сте се виждали? Та той не познава дори собствения си син! Това ли искаш, Фиона? Ще се откажеш от дома, който създадох за теб, за да последваш мъжа, който не те иска! Колко жени си оплодил междувременно, Аскот?

— Повече, отколкото ти си в състояние да ощастливиш през целия си живот — отговори равнодушно Майлс.

Фиона застана по-плътно до Майлс, защото Роджър беше готов да се нахвърли върху него.

— Ако имах поне искрица разум, щяха да пратя и двама ви по дяволите!

— Остави ме да те освободя от него — изръмжа Роджър, но когато острието на меча му докосна наметката на Фиона, спря като закован. — Не те ли е срам? Така ли го посрещна?

— Роджър, ти си един твърдоглав глупак, който проумява само онова, което набият с чук в главата му. — Тя се обърна сред вихрушка от кадифе и норки, надигна се на пръсти и целуна Майлс по устата. Той започна да разбира, че този път Фиона е на негова страна и го предпочита пред брат си. Усмихна й се и я притисна до гърдите си с такава сила, че костите й изпукаха.

Роджър се разтрепери от безпомощен гняв и не забеляза мъжа, който се промъкна зад гърба му, нито чу профучаването на тежкия боздуган, който се стовари върху главата му. Без да успее да извика, той се свлече на земята.

Майлс и Фиона бяха толкова вдълбочени един в друг, че нямаше да забележат дори ако дървото над главите им се беше разцепило, Фиона така и не разбра какво я накара да отвори очи. Срещу главата на Майлс летеше боздуган. Тя го изблъска настрана и желязното кълбо улучи нея.

В първия момент Майлс не разбра защо Фиона изведнъж увисна безсилно в ръцете му. Подкрепи я с едната си ръка и се обърна, но беше закъснял и не можа да отрази удара, който го повали.

Тримата мъже, мръсни, застрашителни фигури, се наведоха над двамата мъже и жената, проснати на земята.

— Кой от тях е Аскот? — попита единият.

— Откъде да знам!

— Кого ще отнесем на кораба?

— И двамата! — изръмжа третият.

— А куклата? — попита първият и отвори наметката на Фиона.

— Ще я хвърлим при мъжете. Онази Чатауърт каза, че в гората може би има и жена и е най-добре да отстраним и нея. Смятам да й представя сметката за трима пленници. Ей, ти, погрижи се да свалиш дрехите на единия мъж, а аз ще се заема с другия.

Третият отряза една дълга руса къдрица от косата на Фиона и я скри в джоба си.

— Хайде, побързайте. Колата няма да ни чака цял ден.

Когато Фиона се събуди от тежкия припадък, болката в главата й беше толкова страшна, че й се дощя да заспи отново. Струваше й се, че земята под краката й трепери. Опита се да седне, но политна назад и удари главата си не в земята, а в дърво.

— Тихо, мила — чу се мъжки глас откъм гърба й.

Тя се обърна и погледна в горящите очи на Майлс. Той беше съвсем гол, само с препаска на слабините. Ръцете му бяха вързани на гърба. До него хъркаше Роджър, също с вързани ръце.

Когато мъглата в главата на Фиона се разсея, тя разбра, че и нейните ръце и глезени са вързани с дебело въже.

— Къде сме? — прошепна тя, опитвайки се да скрие страха си.

Гласът на Майлс беше дълбок, силен и успокояващ:

— Намираме се в трюма на някакъв кораб. Вероятно сме на път към Франция.

— Кой ни е отвлякъл? И защо? — прошепна невярващо тя.

— Може би брат ти знае нещо — отговори беззвучно Майлс. — Първо трябва да освободим ръцете си. Ще се претърколя към теб и ще използвам зъбите си, за да ти помогна. После ти ще прегризеш моите въжета.

Фиона кимна и се принуди да остане спокойна. Ако Роджър имаше нещо общо с отвличането им, сега нямаше да лежи вързан в трюма на кораба. Когато въжетата паднаха на пода, тя въздъхна облекчено и се обърна към Майлс. Вместо да го развърже, отвори наметката си, притисна голото си тяло до неговото и го целуна с цялата си страст.

— Мислеше ли за мен, докато бяхме разделени? — пошепна дрезгаво тя.

— Непрекъснато. — Той се приведе и жадно впи устни и нейните.

Тя се засмя и го отблъсна.

— Да те освободя ли от въжетата?

— Онези части от тялото ми, които се нуждаят от свобода, не са вързани — отговори той и потърка хълбоците си в нейните.

Фиона впи нокти в раменете му и проникна в устата му с език и зъби. Само задавеният стон на събуждащия се Роджър я принуди да се оттегли.

— Ако отдавна не мразех брат ти, сега със сигурност щяха да го намразя — прошепна в ухото й Майлс.

Фиона седна на пети и се зае да сваля въжетата от китките му.

— Какво става тук? — попита смаяно Роджър, направи опит да седне, но падна по гръб и се огледа замаяно. — Каква подлост си измислил пак, Аскот?

Майлс не отговори на предизвикателството, защото беше зает да масажира китките си. Фиона се занимаваше с въжетата на глезените му. Когато Майлс започна да й помага, гневът на Роджър избухна с дива сила.

— Да не смятате да се освободите и да ме оставите тук вързан? Фиона, нима забрави…

— Млъкни, Роджър — прекъсна го спокойно Фиона. — Достатъчно зло си извършил. Знаеш ли случайно накъде се е запътил този кораб?

— Защо не попиташ любовника си? Убеден съм, че именно той е скроил този мръсен номер.

Майлс отново не отговори на злобния намек, а се обърна сериозно към Фиона:

— Искам да знам дали мога наистина да разчитам на лоялността ти. Ако някой отвори люка, аз ще скоча отгоре му, а ти трябва да го вържеш. Мога ли да разчитам на теб?

— Все едно вярваш ли ми или не, аз винаги съм била на твоя страна — отговори хладно Фиона.

— Опита ли се да се откупиш? — попита мрачно Роджър. — Предложи им пари.

— Имаш ли джобове, които да изпразниш? — попита Майлс и погледна подигравателно бившия си враг.

Роджър извърна глава и всички зачакаха мълчаливо. По едно време люкът се отвори и на стъпалото се появи мъжки крак.

— Скрийте се! — заповяда Майлс. Роджър и Фиона се свиха в един ъгъл и се престориха, че спят, опрени на дървената преграда. Майлс се плъзна безшумно от другата страна на стълбичката.

Матросът провря главата си през люка, изръмжа доволно, когато видя спящите пленници, и заслиза по стълбичката. В същия момент осъзна, че един от тях липсва. Майлс го сграбчи за стъпалата и го хвърли от стълбата. Чу се само глух шум от удар, който заглъхна в скърцането на кораба и воя на вятъра.

Роджър скочи на крака и сграбчи матроса за косата.

— Известно време ще бъде в безсъзнание.

Майлс разкопча ризата му.

— Нима очакваш от мен да стоя тук, а ти да му свалиш дрехите и да избягаш? — попита злобно Роджър. — Не мога да доверя живота си на един Аскот.

— Разбира се, че ще го направиш! — изсъска Фиона. — Омръзна ми твоето недоверие. Ти си човекът, създал повечето проблеми между семействата ни и ако искаш да се избавим от това ужасно положение, трябва да проумееш, че ще работим всички заедно. Какво ще правим, Майлс?

Майлс се опитваше да се напъха в тесните дрехи на матроса. Обикновено за моряци се избираха дребни мъже, които можеха да се движат лесно в тесните и ниски трюмове.

— Ще се кача горе да огледам и веднага ще се върна — обясни кратко той и се закатери по стълбичката.

Фиона и Роджър завързаха ръцете и краката на моряка, натъпкаха парцал в устата му и го избутаха в един ъгъл.

— Винаги ли ще бъдеш на негова страна? — попита мрачно Роджър.

Фиона се облегна на дървената преграда. Главата я болеше ужасно, празният й стомах показваше първите признаци на морска болест.

— Направих много грешки. Може би Майлс беше прав. Може би в деня, когато ти ни изненада в селската къща, трябваше да сторя нещо, за да те спра. Ти никога не си се вслушвал в гласа на разума, но аз трябваше поне да се опитам!

— Обиждаш ме! Винаги съм бил добър с теб.

— Не! Винаги си съумявал да използваш в своя изгода някогашната си доброта към мен. Сега обаче ще ме изслушаш. Каквато и да е причината за отвличането ни, трябва да се освободим колкото се може по-скоро. Трябва да се подчиниш на тази цел.

— Искаш от мен да работя съвместно с един Аскот?

— С двама Аскотови! — изфуча разярено тя. Роджър помълча малко. Лицето му беше замислено.

— Лилиан — прошепна пресипнало той. — Тя ми донесе писмото на Джудит Аскот. Знаеше къде ще се срещнеш с…

— Проклетница! — изфуча гневно Фиона. — О, Роджър! — прошепна уплашено тя. — Никълъс! Той е сам в къщата. Лилиан може да му стори зло. Трябва по-скоро да се върна при сина си.

Роджър сложи ръка на рамото й.

— Детето е на сигурно място. Заповядал съм на стражите да не пускат Лилиан при него. Те няма да посмеят да престъпят заповедта ми.

— Какво ще стане, ако не се върнем?

— Онези от семейство Аскот без съмнение ще го отгледат.

Погледите им се срещнаха и мина доста време, преди Роджър да осъзнае какво е казал. Беше се доближил значително да признанието, че вероятно не е бил прав да обвинява за всичко семейство Аскот. Може би безкрайните речи, които беше държала Фиона, най-после започваха да оказват своето въздействие.

Фиона се обърна стреснато. Люкът отново се отвори и тя въздъхна облекчено. Влезлият беше Майлс.

Тя полетя към него, прегърна го и издърпа вързопчетата от ръцете му.

— Решихме, че зад отвличането ни се крие Лилиан. О, Майлс, ранен ли си?

Мъжът й я изгледа недоверчиво.

— Бързо скачаш от горещо към студено. Не, не съм ранен. Нося ви дрехи и нещо за ядене. — Той хвърли парче хляб на Роджър и показа на Фиона дрехите, които беше намерил. Хвърли бърз поглед към завързания моряк в ъгъла, който ги наблюдаваше с разширени от ужас очи, и застана между Роджър и Фиона.

Освен хляба той беше донесъл сушено месо и отвратителен грог, от който Фиона едва не се задави.

— Какво видя на палубата? — попита Роджър.

Майлс разбра, че Роджър е преглътнал голяма част от гордостта си, за да зададе този въпрос.

Корабът е много стар, целият е прояден от червеи. Екипажът е пиян, някои изглеждат полумъртви. Знаят, че на борда има пленници, но не се интересуват от тях.

— Точно типа мъже, с които си служи Лилиан — проговори с отвращение Фиона. — Наистина ли сме на път към Франция?

— Да. Познах брега. Когато се стъмни, ще излезем от трюма, ще вземем една лодка и ще гребем към сушата. Нямам намерение да вляза доброволно в ръцете на посрещачите, които със сигурност ни очакват на брега. — Майлс погледна въпросително към Роджър и той кимна в знак на съгласие.

— Как ще се върнем в Англия? — попита страхливо Фиона.

— Имам роднини, които живеят на четири дни път от мястото, където ще слезем на брега. Ако успеем да стигнем до тях, можем да разчитаме на помощ.

— За съжаление нямаме коне, нито храна за толкова дълъг преход — рече Роджър и отпи голяма глътка от силния грог.

— Все някак ще се справим — отговори спокойно Майлс и взе стомната от ръката му.

— Да, все някак ще се справим — повтори също така спокойно Роджър.

Тримата изядоха мълчаливо сухия хляб и парчето месо, след това Роджър и Фиона облякоха моряшките дрехи. Грубата памучна риза се опъна на гърдите на Фиона и тя се зарадва, когато забеляза заинтересованите пламъчета в очите на Майлс. Вече беше сигурна, че въпреки гнева, който не беше заглъхнал, той продължава да я желае. Освен това й беше казал, че е мислил за нея „непрекъснато“.

Когато в трюма се стъмни още повече, Майлс отново излезе на палубата и този път се забави цяла вечност. Върна се с празни ръце.

— Събрах всички хранителни припаси, които можах да намеря на борда, и ги струпах в лодката — обясни той и погледна въпросително Роджър. — Трябва да ти доверя защитата на гърба си. Фиона ще върви между двама ни.

Роджър беше твърде едър, за да стои изправен в ниския трюм. С тесните моряшки дрехи, с брадясалото си лице и дивия, заплашителен поглед Майлс беше истински моряк, но това не можеше да се каже за Роджър. Представителната му фигура беше пропукала шевовете на ризата, а аристократично русата му коса изобщо не подхождаше на моряк. А Фиона, чиято закръглена фигура беше подчертана от моряшките дрехи, беше безнадежден случай. Чертите й бяха толкова фини, че не подхождаха дори на момче.

Следвани от бдителния поглед на вързания моряк, който се беше облегнал на една греда, тримата се изкачиха по стълбичката. Майлс вървеше няколко крачки напред с нож в ръка. Това беше единственото оръжие, с което бе успял да се сдобие.

Студеният нощен въздух ги освежи, Фиона въздъхна облекчено, защото едва сега бе осъзнала колко задушно е било в трюма. Главата й се проясни. Майлс стисна ръката й, дръпна я нетърпеливо и тя се постара да съсредоточи вниманието си върху настоящето.

На палубата имаше трима души — единият на кормилото, другите двама на носа и кърмата.

Майлс се приведе и се скри зад купчината въжета. Фиона и Роджър последваха примера му. Прилепиха се до дървените перила и продължиха пълзешком по палубата, стараейки се да не вдигат шум.

Майлс спря, направи кратък жест с ръка и Роджър веднага разбра. Плъзна се през парапета, за да се прехвърли в лодката, и Фиона спря да диша. Брат й ей сега щеше да цопне във водата и да привлече вниманието на моряците. Но не се чу никакъв плясък. В следващия момент Майлс й даде знак да се прехвърли през борда и тя се подчини, без да мисли. Преметна крак през парапета и тялото й го последва. Роджър я улови и внимателно я положи върху тясната пейка в лодката.

Сърцето й биеше до пръсване. Останала без дъх, тя гледаше как Роджър бавно насочи лодката покрай стената на кораба, докато Майлс обслужваше въжетата. Роджър напрегна всичките си мускули, за да поеме цялата тежест на лодката, когато Майлс я освободи от въжетата. Фиона протегна ръка да му помогне, но той я отблъсна нетърпеливо. Тя се върна на пейката, но изведнъж се блъсна в нещо и едва не изпищя. Притисна уста с ръката си, приведе се и видя проснатото на дъното тяло. Вероятно един от матросите. Мъртъв.

Изведнъж лодката полетя надолу и тя чу тежкото дишане на Роджър, който се бореше мъжки с въжетата, за да забави спускането. Кой знае по каква причина, Майлс беше пуснал внезапно въжетата и лодката всеки миг щеше да падне тежко във водата. Роджър се справи отлично и когато малкият плавателен съд най-после стигна до водата, той се облегна изтощено назад и вдигна глава, за да види какво става на палубата.

Майлс не се виждаше никъде и Фиона бе обзета от паника. Ами ако Роджър продължаваше да мрази съпруга й? Как да му попречи да се отдалечи от кораба? Тя не можеше да остави Майлс сам, обкръжен от врагове!

Роджър се изправи с леко разкрачени крака, уравновесявайки движенията на лодката, която се люлееше по вълните, и се вгледа внимателно в мрака.

Фиона трепереше от страх и нерви. Стори й се, че е минала цяла вечност, когато Майлс се подаде над парапета, видя къде се намира Роджър и хвърли в ръцете му безжизнено тяло. Очевидно Роджър беше чакал точно това, защото улови сръчно мъртвия матрос и дори не се олюля. В следващия момент Майлс се плъзна като акробат по въжето, което все още свързваше лодката с кораба. Веднага щом скочи в лодката, Роджър взе греблата, отблъсна се от кораба и се насочи към брега. Майлс изрита презрително мъртвото тяло, така че то се изтърколи към първото, грабна втория чифт гребла и ги потопи във водата.

Фиона не промълви нито дума. Очите й бяха впити в двамата мъже, които гребяха в такт към непознатия бряг. Скоро корабът зад тях се стопи в мрака.