Джуд Деверо
Фиона (12)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Не му причинявай зло — изрече задавено Фиона, макар да беше абсолютно сигурна, че Стивън никога няма да посегне на слабия й брат.

Стивън я погледна изпитателно, после прибра меча си в ножницата.

— Вървете с хората ми и хапнете нещо — обърна се той към Брайън.

Момъкът хвърли последен поглед към Фиона и тръгна към руината, заобиколен от шотландците.

Фиона изгледа Стивън с искрящи от гняв очи и в тези секунди много неща й станаха ясни.

Стивън беше достатъчно учтив, за да се смути. Той направи опит да се усмихне, после се облегна на едно дърво, извади камата от колана си и започна да дялка една пръчки.

— Майлс не знае нищо за това — обясни тихо той.

— Значи си ме използвал като примамка, за да заловиш брат ми? — попита сърдито Фиона.

— Би могло да се нарече и така. Той обиколя гората от доста време. Живее от корени и горски плодове и събуди любопитството ни. Трябваше да разберем кой е този плашлив момък и какво иска. Два пъти, когато беше излязла с Майлс, той направи опит да се доближи до теб, но хората ми го прогониха. Решихме да го оставим да се срещне с теб. Не те оставихме нито за миг сама; мъжете и аз бяхме точно над теб и лъковете ни бяха опънати.

Фиона седна на един голям камък.

— Не ми е приятно, че си ме използвал за примамка.

— А по-добре ли щеше да бъде, ако му бяхме пратили някоя стрела в гърба? Само преди няколко години нито един англичанин не напускаше земите на Макарън жив, за да разкаже за приключенията си. Ала момчето изглеждаше някак си… нещастно и ние решихме да разберем какво го е довело тук.

Фиона го погледна замислено. Онова, което беше направил, не й харесваше, но разбираше, че е бил прав.

— И какво ще правите с него, след като го заловихте? — Тя вирна брадичка. — Знае ли Алисия, че си решил да си играеш на котка и мишка?

Не беше съвсем сигурна, но повярва, че ъглите на устата му са побелели.

— Тъй като обичам живота, мога само да съм благодарен, че не знае — отговори възбудено той. — Алисия никога не крие мислите си от мен — или поне извънредно рядко. Тя щеше да отведе момчето в Ларенстън и Майлс… — Той не довърши изречението си.

— Майлс мрази семейство Чатауърт с цялото си сърце и душа — допълни тихо Фиона.

— Мрази само мъжете — поправи я с усмивка Стивън. — Роджър Чатауърт е виновен за смъртта на сестра ни и Майлс никога няма да го забрави. Ти познаваш само онази част от характера му, която показва пред жените. Изправи го пред мъж, който е наранил жена, и няма да го познаеш.

— Значи си бил сигурен, че Брайън е Чатауърт?

— Веднага ми заприлича на такъв.

Фиона сведе глава. Брайън имаше известна прилика с Роджър, с упорития му поглед, с гнева, скрит зад маска на безгрижие и безогледност.

— Вероятно си чул всичко, което ми каза Брайън. Не можем ли да го задържим тук, за да не се бие с Роджър?

— Мисля, че ако го направя, момчето ще полудее от мъка. И без това не е съвсем наред с главата.

— Прав си — отговори с болка Фиона. — Променил се е твърде много, откакто го видях за последен път. — Тя погледна въпросително Стивън.

— Ще направя онова, което поиска от теб Брайън. Ще го отведа при брат ми Рейн.

— Не! — изпищя Фиона и скочи от мястото си. — Рейн Аскот ще го убие. Нали нападна Роджър в собствения му дом!

— Не се бой, Фиона — заговори окуражително Стивън. — Рейн ще обикне момчето, защото е помогнало на Мери. Рейн може да има много недостатъци, но е почтен човек. Освен това — прибави с лека усмивка той — брат ми ще се хвърли да обучава младока и няма да му остави нито минута за омраза. Най-късно след три дни Брайън ще е толкова изтощен, че ще мисли само за сън.

Фиона не беше готова да му повярва.

— Защо помагаш на един Чатауърт? Мери е и твоя сестра.

— А аз мислех, че не знаеш истинската причина за смъртта на сестра ни и за вината на Роджър.

— Ако Майлс убие сестрата на един чужд мъж, ти ще намразиш ли брат си, без дори да го попиташ защо е извършил това дело? Може би Роджър е виновен за смъртта на Мери, но аз съм убедена, че е имал основания да постъпи така. Няма да прокълна никого от братята си, без да знам цялата истина.

— Добре казано — отговори с кратко кимване Стивън. — Аз не изпитвам симпатия към брат ти Роджър за онова което причини на семейството ми, но мразя само него, не братята и сестрите му. Моите братя не мислят като мен и това обяснява грубото държание на Гевин спрямо теб. За него семейството е всичко.

— И Рейн ли мисли така? Дали ще намрази Брайън, когато го види в лагера си?

— Възможно е. Затова аз ще придружа Брайън. Рейн ще се вслуша в думите ми и доколкото го познавам, разговорът ни ще свърши с това, че Рейн ще осинови брат ти. — Стивън хвърли пръчката настрана и скри камата си в ножницата. — А сега трябва да се сбогуваме. Ще минат дни, до като намеря брат си.

— Сега ли тръгваш? — попита смаяно Фиона. — Наистина ли ще заминеш, преди Алисия и Майлс да са се върнали от лова?

— А как иначе? — Стивън направи гримаса. — Нямам никакво желание да се явя пред очите на скъпата си съпруга, която вече знае, че нарочно съм я отдалечил от Ларенстън, за да се заема сам с английския натрапник.

— Майлс ще побеснее от гняв — промълви Фиона и направи опит да се усмихне. Стивън простена театрално и тя му се скара: — Ти си страхливец, Аскот.

— И то от най-лошия сорт — потвърди засмяно той, но бързо стана отново сериозен. — Ще се молиш ли за мен, докато ме няма? Ако Рейн и Брайън се харесат, може би ще успее да сложим край на враждата между семействата ни.

— Това би било чудесно — отговори въодушевено тя. Брайън е прекрасен младеж, мил и добър, и Роджър и обича много. А сега бих искала да те попитам нещо, Стивън, и се надявам да получа честен отговор — завърши пресекващ глас тя.

— Разбира се, че ще ти отговоря честно.

— И Роджър ли е някъде наблизо?

— Не — отговори веднага Стивън. — Той сякаш е изчезнал от лицето на земята. Макгрегърови постоянно обикалят границите си, моите хора също го търсят. Веднъж за малко не те загубихме и се заклехме да не го допуснем втори път. Засега обаче не сме открили нито следа от Роджър Чатауърт.

Двамата стояха мълчаливо един срещу друг и се гледаха в очите. Само преди няколко месеца Фиона беше убедена, че Стивън Аскот е неин враг — и че прилича на всички останали мъже. Тя направи крачка към него, вдигна ръка и я сложи на бузата му.

Стивън очевидно разбра каква чест му е оказана. След малко взе ръката й и целуна дланта.

— Ние, мъжете от семейство Аскот, сме известни с любовта си към жените — рече той и й намигна. — Имам чувството, че враждата ни с Чатауърт ще завърши не с рицарски двубои, а с любовни клетви.

Фиона се отдръпна назад и го погледна обидено, но не можа да потисне усмивката си.

— Разбира се, че ще се моля за теб. Сега обаче тръгвай, преди Майлс да те е заварил с мен и да се е нахвърлил да те бие.

Стивън вдигна високо едната си вежда.

— Бедното ми малко братче. Ето какво става, когато една жена реши да обяви мъжа за своя собственост. — Той й махна с ръка и се скри между дърветата.

Фиона поседя още малко сама на полянката, като се вслушваше внимателно в околните шумове. Скоро острият й слух долови движенията на мъжете, които все още се намираха в близост до нея. Поне двама продължаваха да седят в клоните на близките дървета. Отдалече долиташе смехът на Кит, придружен от басовия глас на Там, който му отговаряше.

През последните месеци остротата на възприятията й беше значително отслабнала. Тя видя пред вътрешния си взор гневното лице на Брайън и осъзна, че преди срещата с Майлс и тя беше изпълнена единствено с гореща омраза. Надяваше се с цялото си сърце, че Стивън ще успее да потуши омразата в сърцето на Брайън. Може би Рейн Аскот щеше да обикне брат й и да му помогне да стане смел воин.

С натежало от болка сърце тя се върна в разрушения замък и бе посрещната от веселия смях на Кит. Само след два дни щеше да застане очи в очи с разгневения Майлс и това щеше да отклони вниманието й от собствените й проблеми.

Алисия се върна в Ларенстън още на следващия ден. Първата й работа беше да отиде в стаята на петмесечния си син Александър. Детето имаше кърмачка, тъй като майката отсъстваше често от къщи и не можеше да го кърми редовно; но Алисия много държеше синчето й да знае коя е неговата майка. Докато тя люлееше бебето в скута си, а Раб лежеше спокойно в краката й, Фиона й разказа за срещата си с Брайън и за решението на Стивън да заведе брат й при Рейн.

Очите на Алисия заискриха от гняв.

— Проклет да е Стивън Аскот! — извика невъздържано тя, но бързо се успокои, когато Алекс се разплака. — Няма нищо, миличък — пошепна му тя и когато бебето утихна, отново се обърна към Фиона: — Не ми харесва, че е злоупотребил с теб, като те е използвал за примамка. Трябваше да залови брат ти и да го доведе тук. Стивън очевидно е забравил, че именно брат ти Брайън ме измъкна от лапите на Роджър. Никога не бих му сторила зло.

— Мисля, че Стивън се тревожеше по-скоро за реакцията на Майлс. Страх го беше, че брат му ще стори нещо на Брайън. — Фиона се приведе и помилва копринената косица на бебето.

От острите очи на Алисия не убягваше нищо.

— Кога ще се роди твоето бебе? — попита спокойно тя. Фиона я погледна право в очите, но не отговори. Алисия стана и отнесе сина си в люлката.

— Мораг ми каза, че откакто си тук, не си кървила нито веднъж. Нали не си болна?

— Разбира се, че не съм. Просто не бях сигурна какво ми е, но не мина много време и разбрах. Кой освен теб знае за бебето?

— Никой. Не съм казала даже на Стивън. И нямам намерение да му кажа, защото той веднага ще пожелае да отпразнува радостното събитие. Имаш ли намерение да се омъжиш за Майлс?

Фиона зави бебето и отново помилва главичката му.

— Той не ме е помолил за ръката ми, но дори да го направи, брачните клетви и детето не са достатъчни, за да ни свържат завинаги. Дори да стана член на семейство Аскот, Роджър няма да ме освободи. Той трябва първо да разбере, че съм напуснала дома му по своя воля, че никой не ме е принудил да го сторя.

— А ти смяташ ли, че Майлс те е принудил? — осведоми се делово Алисия.

Фиона се усмихна.

— Ти знаеш не по-зле от мен, че Майлс никога не прилага насилие спрямо жените. От друга страна обаче, аз не вярвам, че Майлс желае да се ожени за мен. Аз ще изисквам от съпруга си вярност, а той няма представа какво означава тази дума.

— На твое място не бих подценявала мъжете от семейство Аскот — възрази Алисия. — На пръв поглед те изглеждат нахални, дръзки, непоколебими, но в тях има нещо много повече от красиво лице и мъжествено тяло.

— Така ли било… — промълви с усмивка Фиона и излезе от детската стая.

На следващия ден Алисия се върна при ловджиите и докато Фиона и Кит играеха в стаята й — Фиона беше безпомощната девица и кършеше отчаяно ръце, а Кит се готвеше да я освободи от огнедишащата триглава ламя — Фиона изведнъж излезе от ролята.

— Играй, Фиона — повика я Кит, който размахваше над главата си дървения меч.

Тя не можа да му обясни защо изведнъж по тялото й пробягаха леденостудени тръпки.

— Майлс — прошепна ужасено тя. Обърна се към бавачката, която седеше на креслото с бебето, и извика: — Грижете се за Кит. — После се втурна като подгонена надолу по стълбата и изскочи в двора на замъка.

Изтича в обора и грабна едно седло от стената, когато Дъглас успя да я настигне.

— Не мога да ви позволя да тръгнете сама — проговори меко той и в гласа му имаше искрено съжаление.

— Махай се от пътя ми, глупако! — изкрещя невъздържано тя. — С Майлс се е случило нещо лошо. Отивам при него!

Дъглас не зададе нито един въпрос, макар да нямаше представа откъде Фиона може да знае какво е станало, след като от ловджиите отдавна нямаше вест. Той изскочи на двора, изсвири три пъти и само след секунди беше заобиколен от тримата си братя.

Ръцете на Фиона трепереха и тя загуби много време с оседлаването на коня, ала мъжете не й помогнаха. Дъглас само провери стегнат ли е достатъчно коланът, после я грабна и буквално я хвърли върху седлото, Фиона дори не трепна, когато ръцете му притиснаха тялото й.

Когато излязоха от портата, Фиона нямаше представа в каква посока трябва да тръгнат, но се съсредоточи, извика пред вътрешния си взор лицето на Майлси пришпори коня си. Препускаше като вятър и Дъглас, Йърл и Франсис едва успяваха да я следват. Конете прекосиха с гръм тесния скален нос, завиха надясно и поеха по крайбрежната скала.

Фиона не изпитваше страх от пропастта, която зееше в краката й, нито от мъжете, които я следваха. Когато преминаха опасното място и отново препуснаха по равното, широко плато, тя спря за секунда и се огледа. Вляво от нея беше земята на Макгрегър, а отдясно се простираше непозната област. Тя поведе коня надясно, сякаш някой беше пошепнал в ухото й накъде трябва да тръгне.

По едно време мъжете изкрещяха предупредително; Фиона се наведе ниско над запотената конска шия и едва успя да избегне сблъсъка с един увиснал клон. Освен този предупредителен вик, тримата не казваха нито дума. Силите им бяха съсредоточени в лудата езда.

След няколко часа от храстите насреща им изскочи Раб и залая като луд. Сякаш беше очаквал Фиона, за да поеме водачеството и да им помогне да стигнат по-лесно до целта.

Пътят беше много неудобен и Фиона се принуди да стегне юздите на коня си. Трябваше да си пробиват път през гъсти храсталаци, а накрая стигнаха до място, където дърветата растяха толкова близо едно до друго, че дори слънцето не можеше да проникне през клоните им.

Раб залая отново и само след минута от гората изскочиха няколко мъже и се втурнаха към новодошлите. Алисия и хората й стояха в кръг и се взираха със сериозни лица в нещо на земята. Сър Гай беше коленичил в зеления мъх.

Когато кучето залая, Алисия се обърна рязко и изгледа смаяно Фиона.

Без да спира коня си, Фиона скочи на земята и разблъска с две ръце мъжете, които й препречваха пътя.

Майлс лежеше на голата земя. Очите му бяха затворени. Цялото му тяло беше в кръв. Дрехите му бяха разкъсани и тя видя две дълбоки рани на левия хълбок и по-високо вдясно.

Фиона бутна сър Гай настрана, коленичи, сложи главата на Майлс в скута си и започна да бърше кръвта от лицето му с края на полата си.

— Събуди се, Аскот — проговори твърдо тя и в гласа й нямаше съчувствие. Нямаше дори болка. — Събуди се и ме погледни.

Сякаш мина цяла вечност, преди ресниците на Майлс да затрептят. Той я погледна, усмихна се и отново затвори очи.

— Ангел — прошепна той и сякаш заспа.

— Вода! — извика Фиона, без да поглежда смаяните лица около себе си. — Трябва ми вода, за да измия раните. Има ли наблизо селска къща?

Алисия едва успя да кимне, когато Фиона продължи:

— Вървете и пригответе къщата за ранения. Заведете селяните в Ларенстън и ме оставете сама с него. Изпратете ми Мораг с билките й. Трябват ми също остри стоманени игли и здрави конци. Сър Гай, донесете един голям плейд, за да го увием и да го отнесем в къщата. Хайде, какво чакате! — изфуча разярено тя. — Хващайте се на работа!

Мъжете се разтичаха на всички посоки. Алисия погледна изпитателно Фиона и направи опит да се усмихне.

— Сигурна ли си, че не си шотландка? — попита тя и в следващия миг вече я нямаше. Беше препуснала обратно към Ларенстън.

Фиона остана сама с Майлс, но не си позволи да се отпусне. Притисна го в прегръдката си и пошепна в ухото му:

— Всичко ще бъде добре, Аскот. Аз ще се погрижа за теб.

Без да губи време за сантименталности, тя вдигна камата, захвърлена наблизо, и разряза дрехата му, за да прегледа раните. От три-четири места течеше кръв и сякаш никога нямаше да спре. Докато разрязваше ризата на гърдите му, дотича Раб.

— Откъде е тази кръв, Раб? — попита строго тя. — Иди и намери злодея, който го е ранил.

Кучето излая два пъти и я остави сама.

Фиона въздъхна облекчено. Гърдите не бяха засегнати. Отстрана имаше един прорез, който обаче не беше много дълбок. На лявата ръка откри няколко дълги рани като от нож, които кървяха силно, но не бяха много дълбоки. Раните по краката бяха най-опасни, особено тази на бедрото, която беше невероятно дълбока. По тялото му имаше и няколко натъртвания.

Тя го побутна леко и се опита да се мушне под него, за да прегледа има ли рани и на гърба.

Майлс простена от болка, отвори очи, погледна я, после сведе глава към голото си тяло.

— Не прави това, Фиона, или ще станеш цялата в кръв.

— Тихо! — заповяда строго тя. — Запази силите си за деня, когато ще бъдеш отново здрав. — Още докато му говореше, Раб довлече трупа на огромен глиган с дълги остри зъби. Муцуната на животното беше цялата в кръв, по тялото му зееха дълбоки рани от меч.

— Значи си излязъл на турнир срещу глигана — отбеляза сърдито Фиона, свали плейда от раменете си и внимателно уви голото тяло. — Защо настояваше да отидеш сам на лов?

Преди да е успяла да каже още нещо, Раб домъкна трупа на втори глиган и го сложи до първия. И той беше набучен на няколко места с меч.

Фиона започна да почиства мръсното лице на Майлс.

— Трябва да те отнесем в селската къща, Аскот. Там ще ти е топло и никой няма да те закача. Трябва само малко да потърпиш. Стой мирно и не мърдай.

Сър Гай излезе от гората, следван от мъж и жена, натоварени с големи, тежки плейдове.

— Сложила съм на огъня силен месен бульон с овес — съобщи жената. — А в пещта има овесени питки. Ако имате нужда, Алисия ще изпрати още завивки.

Сър Гай коленичи до Майлс, махна наметката и изгледа раните със смръщено чело. Вдигна глава едва когато Раб довлече трети глиган и го остави при другите два.

— Колко глигана има в храстите? — попита глухо Фиона.

— Пет — отговори сър Гай. — Конят го е хвърлил сред цяло семейство диви свине. Носеше със себе си само меча и една малка кама. Ала успя да убие цялото семейство и да се довлече дотук. Раб ни поведе към убитите глигани, но избяга някъде, преди да ги намерим.

— Дойде да ме посрещне — обясни Фиона. — Можете ли да го носите?

Сър Гай се наведе и вдигна на ръце безжизненото тяло. Носеше Майлс грижливо, сякаш беше малко дете, но раните веднага се отвориха и почнаха да кървят.

— Внимавайте! — изкрещя злобно Фиона, но сър Гай я погледна втренчено и я принуди да замълчи.

Той тръгна напред, заобикаляйки внимателно дърветата, и скоро стигна до селската къща. До стената имаше нар и той положи внимателно ранения върху струпаните завивки. Къщата беше съвсем малка и се състоеше само от една тъмна стая с открито огнище — единственият източник на светлина. Грубо скована маса, два стола и нарът бяха единствените мебели. На огъня вреше котле с вода. Фиона взе приготвената кърпа, потопи я във водата и започна да мие раните. Сър Гай не се отделяше от нея, помагаше й да вдига ранения, свали останалите му дрехи. Двамата го обърнаха по гръб, за да прегледат раните, и с облекчение установиха, че има само няколко натъртвания и драскотини.

Фиона беше почти готова с почистването, когато влезе Мораг, следвана от Алисия. Старицата носеше голяма кошница с лечебни средства.

— Вече не виждам добре — обясни тъжно Мораг и приседна до ранения. Зеещите рани бяха повече от страшни. — Не мога да се грижа сама за него.

— Аз ще сторя всичко, което трябва — обади се решително Фиона. — Ти само ще ми казваш какво да правя.

Много скоро Фиона откри, че е по-лесно да шие плат, отколкото човешка плът. Всеки път, когато пробождаше с иглата тялото на Майлс, коремът й се преобръщаше.

Майлс лежеше на нара безмълвен и неподвижен и почти не дишаше, докато Фиона зашиваше раните му. Беше загубил много кръв и тялото му придоби сивкав отенък. Алисия вдяваше конците, режеше ги и връзваше възлите.

Когато най-после свърши, Фиона трепереше с цялото си тяло.

— Изпий това — заповяда Алисия.

— Какво ми даваш? — попита Фиона.

— Само Господ знае. Отдавна съм се отучила да питам какво има в отварите, които приготвя Мораг. Каквото и да е, вкусът му ще е ужасен, но скоро ще се почувстваш по-добре.

Фиона изпи мълчаливо горещата течност, облегна се на стената и отново се вгледа в безжизненото тяло на нара. Когато Мораг поднесе чашата към бледите му устни, тя стана и бързо отиде до леглото.

— Изпий това — прошепна тя и взе главата му в скута си. — Трябва да си върнеш силите.

Очите му се раздвижиха, но ресниците почти не се разделиха.

— Струваше си — прошепна той и започна послушно да гълта горчивото питие на Мораг. Старицата изпухтя презрително.

— Не бива да го глезите, иначе ще остане цяла година в леглото.

— Дори и така да е, какво от това! — изкрещя сърдито Фиона.

Алисия избухна в смях.

— Ела при мен, Фиона. Седни тук и си почини. Много искам да разбера как си узнала за раняването на Майлс. Тъкмо го бяхме открили, когато долетя при нас.

Фиона приседна на пода в непосредствена близост до главата на Майлс, облегна се на стената и вдигна рамене. Нямаше представа как е усетила раняването му; знаеше и толкова.

Почивката й беше съвсем кратка. Само след минути Мораг приготви нова напитка и трябваше да я дават на Майлс лъжичка по лъжичка.

Настъпи нощта и Алисия се върна в Ларенстън. Фиона седеше до Майлс и не откъсваше очи от лицето му. Знаеше, че той не спи. Мораг, която седеше на ниско столче до огъня, клюмна.

— Каква е… — прошепна като в транс Майлс. — Каква е жената, която е станала съпруга на Рейн?

Фиона помисли, че раненият има треска и бълнува. Тя не познаваше нито Рейн, нито съпругата му.

— Певица — прошепна безсилно Майлс. — Панел…

Тези думи бяха достатъчни, за да разбере. Изненада се много, когато разбра, че един от най-високопоставените лордове в страната се е оженил за певица с ниско произхождение. Разказа на Майлс как се е запознала с Клариса, как се е смаяла от необикновения й глас и се е опитала да я спаси от лапите на Панел, което бе довело до отвеждането й в лагера му.

Майлс се усмихна на обясненията й и посегна към ръката й. Стисна я здраво и малко преди разсъмване заспа.

Мораг се събуди и започна да приготвя нова отвара от билки, сушени гъби и други съставки, непознати за Фиона. Двете свалиха окървавените превръзки и Мораг постави върху шевовете топли, влажни лапи, пълни с лечебни растения.

Майлс заспа отново и Фиона си позволи да напусне за малко селската къща. Сър Гай седеше под едно дърво и при излизането й се обърна въпросително.

— Заспа — обясни кратко тя.

Сър Гай кимна и се загледа с невиждащ поглед в далечината.

— Няма много млади мъже, които попадат сред стадо диви свине и оцеляват — проговори той и гордостта и мъката се смесваха в гласа му.

Очите на Фиона се напълниха със сълзи. Тя сложи треперещата си ръка на рамото на великана и отговори с цялата твърдост, на която беше способна:

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да го излекувам.

Сър Гай кимна, без да я погледне.

— Нямате причини да му помагате. Ние се отнесохме зле с вас.

— Не е така — възрази меко Фиона. — Аз получих от вас много повече, отколкото заслужавах. Вие ме дарихте с любов. — Тя се обърна, отиде до реката, която минаваше през земите на Макарън, изми се и среса косата си. После се уви в наметката си и приседна на брега, за да подиша малко чист въздух. Когато се събуди, беше нощ. Сър Гай седеше на няколко крачки от нея.

Тя разтърка очите си и забърза обратно към къщата. Майлс беше буден и когато я видя да влиза, лицето му се разведри.

— Нали ви казах, че е тук — изфуча сърдито Мораг. — Сега ще изпиете ли лекарството си?

— Фиона — прошепна безсилно Майлс.

Тя отиде при него и вдигна главата му, за да може да изпие пълната чаша. След това държа ръката му, докато заспи отново.