Джуд Деверо
Фиона (11)

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Стивън и сър Гай трябваше да положат много усилия, докато успеят да разделят двамата братя. Гевин се успокои пръв. Той отблъсна ръцете на Стивън, отиде до прозореца и когато отново се обърна към присъстващите, изглеждаше напълно овладян.

— Изведете лейди Фиона от стаята — проговори спокойно той.

Сър Гай пусна Майлс и той кимна с глава на Фиона. Тя понечи да протестира, но разбра, че сега не е моментът. Вече беше сигурна, че Майлс няма да отстъпи пред брат си.

Когато мъжете останаха сами, Гевин се отпусна тежко в едно кресло.

— Брат срещу брат — проговори с болка той. — Чатауърт ще вие от радост, когато разбере какво сме направили. Налей ми малко вино, Стивън. — Той пое с благодарност подадената чаша и продължи: — Крал Хенри даде строга заповед враждата между семействата Аскот и Чатауърт да се прекрати веднъж завинаги. Заявих му, че семейството ни е напълно невинно. Рейн нападна Чатауърт едва когато онзи изнасили Мери и я принуди да се самоубие. Знам също, че ти нямаш вина за отвличането на лейди Фиона.

Гевин отпи голяма глътка вино. Беше свикнал с монолозите, които трябваше да произнася пред най-младия си брат. Да измъкнеш една дума от Майлс беше почти същото като да му извадиш зъб.

— Фиона разказа ли ти за младата певица, която е била с нея в избата, когато Панел решил да я отвлече? Разпитай я за момичето, защото то вече е жена на Рейн.

Очите на Майлс се разшириха от изненада.

— Аха! Най-после реакция — промърмори Гевин.

— Не разбирам какво общо има тук жената на Рейн — намеси се Стивън.

Гевин разклати чашата си и започна да обяснява:

— Не знам по каква причина, но Панел храни дива омраза към нея. Затова я хвърлил в избата и Фиона Чатауърт се опитала да я спаси. Така паднала в лапите на Панел и той решил да си направи шегичка, като я предаде в ръцете на похотливия ни малък брат. За Бога, Майлс, защо веднага не я върна на Роджър Чатауърт? Нали знаеше коя е!

— Както той ни върна сестрата — отговори спокойно Майлс. — Откога си станал толкова кротък, Гевин?

— Откакто трябваше да видя как семейството ни бе разкъсано от омразата. Още ли не си проумял, че кралят също има право да каже думата си в тази история? Той отлъчи Рейн, освен това наложи тежки глоби на него и на Чатауърт. Какво ли ще стори с теб, когато узнае, че държиш в плен сестрата на Чатауърт?

— Разбери, Майлс — намеси се отново Стивън, — Гевин се тревожи за теб. Знам, че си много привързан към момичето, но работата е по-дълбока, отколкото си мислиш.

— Фиона заслужава по-добра съдба. Не мога да я върна в онази дяволска дупка при Чатауърт — отговори тихо Майлс.

Гевин простена задавено и затвори за момент очи.

— Май си живял твърде дълго с Рейн. Все едно какво мислиш за Роджър Чатауърт, все едно какво е сторил, той е действал с увереността, че постъпва правилно. Прекарах няколко седмици с него и…

— Известно е, че ти си склонен да вземаш страната на семейство Чатауърт — отговори сърдито Майлс. Очевидно намекваше за дългата връзка на Гевин с Лилиан Чатауърт. — Няма да я освободя и никой в тази страна, дори кралят, не може да ме принуди да променя решението си. Тази жена ми принадлежи. А сега ви моля да ме извините. Ще отида да изразя почитанията си на Алисия.

Макар да беше уверена, че ще й позволят да остане при Майлс, Фиона не можеше да си намери място от тревога. Проклинаше се, че иска да остане в Шотландия, където се беше научила да не изпитва страх от хората. О, Роджър, повтаряше си тя, скъпи мой, гневни Роджър. Той беше някъде в Англия и я търсеше, полудял от страх за малката си сестричка. А тя седеше тук и се надяваше е цялото си сърце, че брат й няма да узнае къде е.

— Дай ми още малко време — прошепна беззвучно тя. — Дай ми още един месец срок и аз ще напусна Шотландия без болка. Ще имам спомени, които ще ми стигнат за цял живот.

Тя беше толкова вдълбочена в мислите си, че не чу как вратата се отвори. Едва когато чу леки стъпки, се обърна рязко, готова да се защитава.

— Хареса ли ти… хареса ли ти при Макгрегър? — попита плахо Кит, смаян от гнева в очите й.

Фиона въздъхна облекчено и лицето й омекна. Тя коленичи, разтвори обятия и притисна детето до гърдите си.

— Толкова ми липсваше, Кит — пошепна задавено тя. Когато очите й се проясниха, тя го отдалечи малко от себе си, за да може да го разгледа. — Живеех в голяма стая и зад завесата имаше тайна стълба. Един ден с татко ти се сбихме с пастети и тортички, после минахме по тайната стълба и се изкъпахме в едно студено езеро.

— Алисия ми подари пони — съобщи гордо Кит. — А вуйчо Стивън ме учи да яздя. Вкусни ли бяха пастетите, с които се бихте? — Той се приведе към нея и пошепна: — Татко ядоса ли се?

— Не — усмихна се Фиона. — Не се ядоса даже когато го улучих с една черешова пастичка право в лицето. Ела, седни при мен и ще ти разкажа как кучето на Алисия ме спаси от вълците.

Когато се върна в стаята си, Майлс завари Фиона и сина си заспали на леглото, сгушени един в друг, с напълно доволни лица. Той стоя дълго, загледан в красивата картина, не смеейки да се помръдне. Когато чу конски тропот в двора на замъка и разбра, че Гевин си тръгва, се наведе и целуна Фиона по челото.

— Аз ще те даря с много деца, любов моя — промълви нежно той и помилва бузката на Кит. — Нека да видим дали някой ще ни попречи.

 

 

— Няма да направя това! — изкрещя невъздържано Фиона и погледна упорито в мрачното лице на Майлс. — Едва не умрях, за да сторя всичко, което искаше от мен, но няма да остана сама в замъка, докато ти препускаш из околноста и се забавляваш.

— Аз отивам на лов, Фиона — повтори търпеливо Майлс. — Няма да бъдеш сама в замъка. Целият клан Макарън…

— Макарън! — повтори вбесено тя. — Да понасям близостта на стотина мъже в продължение на цели три дни! Не, няма да остана тук. Ще дойда с теб на лов.

— Знаеш, че много бих искал да те взема със себе си, но по-добре е да останеш тук. Ще дойде време, когато няма да съм винаги с теб, и ти трябва да се научиш… — Той млъкна, защото Фиона му обърна гръб.

— Нямам нужда нито от теб, нито от другите мъже, Аскот — отсече надменно тя и изпъна крехките си рамене.

Майлс докосна гърба й, но тя се дръпна като опарена.

— Стига, Фиона! Преживяхме твърде много, за да се караме сега за една дреболия. Мисля, че трябва да останеш с Кит при мъжете и да се опиташ да преодолееш страха си. Не наведнъж, бавно и постепенно. Ако си твърдо уверена, че това е невъзможно, кажи ми и аз ще те взема със себе си на лова. Ще бъда на партера.

Фиона не се обърна да го погледне. Бяха минали почти два месеца, откакто Гевин беше поискал от малкия си брат да я върне на Роджър Чатауърт. През това време тя разбра какво значи думата „щастие“. Прекара чудесни дни с Майлс и Кит. Тримата играеха в прясно падналия сняг, смееха се и лудуваха. А Коледата беше най-прекрасният празник в живота й — едно истинско семейство, събрано под елхата.

Алисия я научи на много неща, не с думи, а просто с примера си. Тя започна да извежда Фиона на езда и да я води на посещения при бедните селяни. Фиона не можеше да се отърси така бързо от паниката си и веднъж, когато един мъж се доближи плътно до гърба й, тя извади ножа си. Алисия се хвърли между двамата и успя да я успокои. Между двете цареше мълчаливо примирие. Алисия се държеше като голяма, опитна сестра, стараеше се да защитава Фиона и никога не гледаше на нея като на възможна съперница. Когато започна да я командва и да я праща насам-натам с разни поръчения, както правеше с целия си клан, Майлс и Стивън въздъхнаха облекчено. Фиона не се поддаваше на влиянието й и на три пъти й каза от кое точно място да се хвърли в морето, но Алисия всеки път избухваше във весел смях и всичко се уреждаше.

Раб също беше осиновил Фиона и често отказваше да изпълнява противоположните заповеди на двете жени, а вместо това се свиваше нацупено в някой ъгъл.

Когато Стивън нарече кучето страхливец, Алисия и Фиона се нахвърлиха с обединени сили срещу него.

Майлс и Фиона се сближаваха с всеки изминал ден. Понякога, докато наблюдаваше как Майлс се упражнява да си служи с шотландските оръжия и се наслаждаваше на голото му, блестящо от пот тяло, тя усещаше как коленете й омекват и по тялото й се разливат сладостни вълни. Майлс винаги усещаше присъствието й в тези моменти и погледите, които й хвърляше, я разтреперваха. Веднъж копието на Стивън мина на милиметри от главата му само защото вниманието му беше отклонено от жадния поглед на Фиона. Стивън побесня и се хвърли да го бие.

— Още малко, и щях да те улуча, негоднико! — изкрещя той.

Алисия и Фиона, Раб и сър Гай — всички взеха участие в караницата. Стивън, който беше станал тъмночервен от гняв, поиска от Майлс веднага да отдалечи Фиона от площадката за упражнения. Майлс изобщо не се обезпокои от гнева на брат си, но изяви готовност незабавно да изпълни желанието му. Следобедът беше наистина забележителен! Защото, въпреки видимото спокойствие, необичайното избухване на Стивън беше възбудило Майлс толкова силно, че след бурните му атаки и продължителните нежности Фиона беше изтощена до смърт. По време на любовната игра той притисна Фиона към един стар стенен килим, тя се вкопчи в него и тежката, прашна тъкан се откачи от стената и ги захлупи под тежестта си. Двамата продължиха на пода, докато едва не се задушиха от праха. Вкопчени един в друг, те се измъкнаха изпод гоблена и продължиха да се любят на студения каменен под. Когато вечерта слязоха в голямата зала на Ларенстън, изтощени и с пламтящи лица, хората от клана Макарън ги посрещнаха с дружен смях. Стивън не беше забравил случилото се и настоя, че Фиона няма какво да търси на площадката за упражнения.

Вече сме заедно цели два месеца и една седмица, каза си с болка Фиона. А от отвеждането й при Майлс Аскот бяха минали почти пет месеца.

Все по-често я обземаше чувството, че пленничеството й е към своя край.

Гевин изпрати свой доверен човек при Майлс. Роджър Чатауърт и Панел отишли заедно при краля и му разказали, че Рейн Аскот е създал в гората истинска армия и се готви да я поведе срещу столицата. Кралят вече знаел и че Майлс Аскот държи Фиона като своя пленница. Гневът му бил страшен. Заявил на Гевин, че ако Майлс не освободи момичето, ще бъде отлъчен като предател и всичките му имоти ще бъдат конфискувани. За да сплаши Рейн, кралят се готвел да изгори гората.

Гевин молеше малкия си брат да освободи пленницата. Майлс не й каза нито дума за писмото на брат си, но често я гледаше с див копнеж и Фиона разбра, че дните й в Шотландия са преброени. Майлс настояваше тя да прекарва повече време с хората от клана Макарън и очевидно се опитваше да я подготви за бъдещето — когато той нямаше да бъде до нея.

Фиона живееше в дълбоко вътрешно противоречие. От една страна, искаше да бъде спокойна и безстрашна в отношенията си с мъжете, от друга обаче държеше да прекарва цялото си време с Кит и Майлс.

— Проклятие! — промърмори тя, когато остана сама. Как можа да го допусне? Защо независимата, горда жена беше изпаднала в тази пълна зависимост? И то от врага си!

Гевин дойде за втори път в Шотландия, бесен от гняв. Сравнено с второто, първото му посещение направо можеше да се нарече дружелюбно. За първи път Фиона изпита угризения на съвестта, защото беше пожелала да остане в мирната общност на Макарънови.

Когато Майлс се върна в общата им стая, тя го помоли да й разреши да се върне в Англия с Гевин. Беше решила да му каже, че иска да спаси и двете семейства от гнева на краля, но Майлс изобщо не й даде възможност да се доизкаже. Гневните изблици на Стивън и Гевин бяха детска игра в сравнение с неговия гняв. Той я прокле на три езика, хвърли по нея няколко тежки предмета, счупи с голи ръце един грамаден дървен стол и разцепи масата с брадвата си. Там и сър Гай трябваше да обединят силите си, за да го укротят.

Гевин и Стивън имаха горчив опит със страшните гневни избухвания на малкия си брат. Обезкуражен от дивото избухване на Майлс, Гевин се върна сам в Англия, Фиона се почувства още по-зле и не посмя да остане при Майлс, който беше упоен, за да си отспи и да се успокои. Роджър и Майлс, повтаряше си постоянно тя, Роджър и Майлс. Тя си имаше дом, в който живееха двамата й братя. Роджър претърсваше острова камък по камък, за да я намери, а тя седеше тук и проливаше сълзи за врага си, за мъжа, който я бе превърнал в жена и я закриляше от самата нея. Той се бе отнесъл към нея с търпение и доброта и й доказа, че животът може да бъде и красив и си струва да се живее.

Майлс отвори очи и се огледа сънено.

— Уплаших ли те? — попита дрезгаво той. Тя кимна мълчаливо.

— Аз също се плаша от себе си. Слава Богу, тези пристъпи са редки. — Той улови ръката й и я притисна до бузата си. — Не ме напускай, Фиона. Ти си моят подарък. Ти принадлежиш на мен. — След този толкова често повтарян рефрен той потъна в дълбок сън.

Това беше преди четири дни, само преди четири дни, а сега Майлс бе решил да я остави сама и да отиде с Алисия на лов за диви свине. Дали беше престанал да усеща страха, който изпитваше тя? Или беше дотолкова сигурен в чара си, та беше повярвал, че може завинаги да я задържи при себе си? Но Роджър беше на път към Шотландия и когато пристигнеше пред Ларенстън с армията си, тя трябваше да вземе решение. Нима можеше да стои и да гледа как кланът Макарън се бие срещу родния й брат? Нима можеше да стои и да гледа как Роджър и Майлс си нанасят смъртоносни удари? Можеше ли да държи Кит в обятията си и да гледа как Майлс умира? Или щеше и занапред да държи Майлс в обятията си нощем и да вкусва кръвта на брат си по кожата му?

— Фиона? — повика я Алисия откъм вратата. — Майлс каза, че няма да дайдеш на лов с нас.

— Точно така — отговори горчиво Фиона. — Трябва да остана тук и да общувам с мъжете. Мъже отзад, мъже отпред — мъже, които ме зяпат на всяка крачка.

Алисия я погледна втренчено и попита:

— Ти се тревожиш за Майлс… и за брат си, нали?

— Тревожа се и за двамата — отговори искрено Фиона. — А ти как се чувстваше, когато трябваше да се върнеш при своите шотландци с английския си съпруг? Нито веднъж ли не се запита дали можеш да му имаш доверие?

Очите на Алисия засвяткаха дяволито.

— Трябва да ти призная, че тези мисъл често ми минаваше през ума. Стивън искаше да чува от мен, че го обичам. Аз обаче бях убедена, че любовта е много повече от едно неопределено чувство.

— Наистина ли е повече?

— О, да — отговори сериозно Алисия. — Има жени, които обичат своя мъж въпреки лошите му качества, но за мен беше извънредно важно да знам, че Стивън не живее само за жена си, а за целия клан.

— Ами ако ти го обичаше от цялото си сърце, а кланът ти го беше намразил? Ако беше останала със Стивън и се беше отчуждила от клана си?

— Това е невъзможно — отговори кратко Алисия. — Аз никога няма да се отделя от клана си. Готова съм да дам всичко, дори живота си, за да предотвратя война в семейството си.

— Точно това искам да направя и аз! — отговори възбудено Фиона. — Ти искаш да ми кажеш, че трябва да се върна при брат си. И че сега, когато Майлс отива на лов, имам удобен случай да го сторя. Ако ми дадеш няколко мъже за охрана, аз ще… — Тя млъкна и погледна Алисия право в очите.

След кратко мълчание Алисия отговори:

— Аз уважавам волята на девера си. Няма да ти помогна да избягаш.

Фиона се втурна, прегърна я и се разхълца безпомощно.

— Какво да правя, Алисия? Нали видя как се държа Майлс, когато му казах, че искам да се върна при Роджър! Трябва ли да направя нов опит за бягство? О, Господи! — Тя отблъсна Алисия и я погледна гневно. — И ти си една от неприятелите ми.

— Не си права — възрази с усмивка Алисия. — Аз не съм твой враг. Членовете на семейство Аскот също не са твои врагове. Ние се научихме да те обичаме. Кит би те последвал до края на света. Ти трябва да разбереш, че е дошло времето за избор. Никой от нас не може да вземе решението вместо теб. А сега слез долу и целуни Майлс за довиждане, преди да е започнал отново да троши мебелите ми. Не съм чак толкова богата. Впрочем, знаеш ли как е паднал стенният килим?

Фиона пламна от срам и се извърна настрана. Алисия избухна в луд смях и я поведе надолу по стълбата.

— Ето те и теб, Фиона — посрещна я весело Майлс и веднага я завлече в най-тъмния ъгъл на залата, за да може да я целуне. — Няма да ме има само три дни. Ще ти липсвам ли?

— Ти все пак си най-добрият от всички дяволи, с които съм заобиколена. Ако се върнеш и намериш половин дузина мъже със счупени пръсти на краката, вината ще бъде само твоя.

Майлс помилва бузата й.

— След онова, което се случи със сър Гай, мъжете няма да имат нищо против някой и друг счупен пръст.

— Какво искаш да кажеш?

— Алисия изпрати белязания великан при едно красиво, силно момиче, което трябваше да го излекува. Оттогава двамата са неразделни. Той й носи вода всеки ден и ако можеше да си служи малко по-умело с иглата, сигурно щеше да бродира яките й.

Фиона понечи да го ритне по глезена, но се задоволи да го изгледа унищожително. Ризата, която Майлс носеше под плейда си, беше извезана от нея.

— Ей, малка пленнице, дръж се прилично или ще те изпратя обратно вкъщи.

При тези думи очите й станаха корави и студени, но Майлс се засмя и меко целуна тила й.

— Всичко, което изпитваш, се чете в очите ти. Целуни ме още веднъж, за да се върна по-бързо.

Само след минута тя остана сама — с празни ръце и натежало сърце. Предчувстваше, че нещо ще се случи. Много й се искаше да се скрие в стаята си и да не се покаже нито веднъж в залата, но съзнаваше, че Майлс е прав. Времето беше благоприятно да преодолее поне малко страха си от чуждите мъже.

Рано следобед Фиона реши да излезе на разходка, придружена от Кит, Там и десетина мъже от клана. Алисия й беше разказала за една руина в близост до Ларенстън и тя искаше да я посети. Кит можеше да се катери по камъните, а тя щеше да разговаря с мъжете и да преодолява страха си.

Когато стигнаха до руините, Фиона се огледа с лудо биещо сърце, но въпреки това успя да се усмихне на Там, който й помогна да слезе от коня. Когато усети присъствието на мъж зад гърба си, не се обърна като ужилена, а се опита да реагира съвсем нормално. Обърна се бавно и видя зад себе си Йърл, който я възнагради с горда усмивка.

Когато отново се обърна към Там, в очите й имаше смях.

— Всички ли знаят за мен?

— Моят клан изпитва голямо уважение към вас, защото се движите из гората по-безшумно и от шотландските жени. Ние обичаме хората, които имат борчески дух.

— Борчески дух! Но аз се предадох на враговете си.

— Не, милейди — отговори с усмивка Там. — Вие само се вразумихте и проумяхте що за хора са шотландците — и в по-малка степен мъжете от семейство Аскот.

Фиона се присъедини към всеобщия смях.

По-късно, докато седеше на един камък сред останките от стария замък, тя огледа мъжете около себе си и проумя, че вече изобщо не се страхува от тях и че това ново поведение й се отразява много добре. И за това трябваше да благодари на Майлс Аскот.

Вероятно беше твърде вдълбочена в мислите си, а може би и последните няколко месеца бяха отслабили бдителността й, защото отначало не чу изсвирването, което дойде от дърветата зад гърба й. Когато то проникна в мозъка й, тялото й се напрегна до последното мускулче. Огледа се незабелязано, за да разбере дали някой от Макарънови е обърнал внимание на сигнала. Кит играеше с младия Алекс и двамата вдигаха голям шум, а останалите мъже ги наблюдаваха доброжелателно.

Бавно, сякаш искаше само да се поразходи, Фиона излезе от руината и се плъзна безшумно между дърветата. Щом се скри от погледа на мъжете, тя спря и зачака, докато спомените от детството оживяваха в паметта й.

Брайън беше обект на много грижи от страна на брат си и сестра си. Той беше по-голям от нея, но изглеждаше по-млад и така и не се беше научил да се брани като нея. Когато мъжете нападаха Фиона, тя не изпитваше ни най-малки угризения на съвестта и злобно забиваше ножа си в телата им; ала Брайън не беше като нея. Безброй пъти й се беше налагало да му се притичва на помощ, когато пияните приятели на Едмънд си позволяваха груби шеги. Докато Едмънд се тресеше от смях и наричаше братчето си страхливец, Роджър и Фиона се опитваха да го утешават и го пазеха с всички сили от главата на семейството.

Когато беше много обиден, Брайън се скриваше в някое потайно място и оставаше там дни наред, без храна и вода. Именно за такива случаи двамата с Фиона бяха уговорили този сигнал. Роджър и Фиона бяха единствените, които познаваха това високо, пронизително изсвирване, и когато го чуеха, бързаха да открият скривалището на Брайън.

Фиона се огледа на всички страни и зачака Брайън да се покаже. Дали беше сам или заедно с Роджър?

Младият мъж, който излезе на полянката, беше непознат за Фиона и в първия момент тя го зяпна с отворена уста. Брайън беше красиво момче, крехко и нежно, но сега приличаше на призрак. Лицето му беше бледо и изпито.

— Ти ли си, Брайън? — прошепна невярващо тя.

Момъкът кимна рязко, почти грубо.

— Изглеждаш добре. Как ти се отразява пленничеството?

Фиона загуби ума и дума. Никога не беше чувала брат си да говори по този начин.

— Роджър с теб ли е? — попита тихо тя.

Мрачното лице на Брайън потъмня още повече.

— Не споменавай това жалко име в мое присъствие.

— Какво? — пошепна Фиона и направи крачка към него. — Как говориш за брат си?

За момент очите му омекнаха и той вдигна ръка да я помилва; но се отдръпна, преди да я е докоснал.

— Много неща се случиха, откакто се видяхме за последен път.

— Разкажи ми — помоли глухо тя.

Брайън отстъпи крачка назад.

— Роджър отвлече Мери Аскот.

— Чух за това. Ала не мога да си представя, че е…

Брайън я изгледа със святкащи от гняв очи.

— Да не мислиш, че черната кръв на Едмънд не тече във вените на роднините му? Да не мислиш, че можем да се изплъзнем от злата сила, която владееше най-големия ни брат?

— Но Роджър… — започна плахо тя.

— Казах ти да не споменаваш името му пред мен. Аз обичах Мери, обичах я безкрайно и никога няма да обичам друга колкото нея. Тя беше олицетворение на добротата, истински ангел и не желаеше никому зло; а той — брат ти — я изнасили и от срам и ужас тя се хвърли от прозореца.

— Не — отговори спокойно Фиона. — Не ти вярвам. Роджър е добър. Той не върши зло. Той не искаше война между Аскот и Чатауърт. Той прие Лилиан в дома си, когато семейството й я отблъсна. Той…

— Той нападна Стивън Аскот в гръб. Той излъга Алисия Макарън, примами я в замъка си и я държа в плен. Когато Мери загина, аз освободих Алисия от затвора й и отнесох трупа на любимата си в Аскот Касъл. Не ти ли разказаха за бесния гняв на Майлс Аскот, когато застана пред тялото на убитата си сестра? Никога не бях виждал такава страшна ярост.

— Не — прошепна задавено Фиона и си припомни последния изблик на Майлс. — Те не говорят с мен за семейната вражда. — След няколкото разправии двамата с Майлс бяха сключили безмълвно споразумение да не споменават проблемите на семействата си.

— Брайън — заговори нежно тя, — изглеждаш толкова изтощен. Ела с мен в Ларенстън и си почини. Алисия ще те…

— Няма да намеря покой, докато брат ми е още жив.

Фиона го погледна изумено.

— Брайън, не бива да говориш такива неща! Ще повикаме Роджър и ще поговорим за всичко.

— Ти не искаш да ме разбереш. Аз имам намерение да убия Роджър Чатауърт.

— Брайън! Нима си забравил колко много дължиш на него? Той се грижи за теб от самото ти раждане. Помниш ли как ни пазеше от Едмънд? Как рискува живота си, за да те спаси от онзи луд жребец!

Лицето на Брайън остана все така твърдо и безмилостно.

— Аз обичах Мери, а Роджър я уби. Един ден ще разбереш какво означава това.

— Аз обичам много хора, но това не означава, че ще забравя привързаността си към Роджър, който е направил толкова много за мен. Дори сега ме търси под дърво и камък.

Брайън я погледна изпитателно.

— Нима за теб не е детска игра да се изплъзнеш от стражите си? Щом ти дават свобода на движение, защо не избягаш и не се върнеш при него?

Фиона отстъпи крачка назад, но той улови ръката й и я стисна до болка.

— Защото мъжете от семейство Аскот те държат здраво в мрежата си, нали? Кой от тях е влязъл в сърцето ти? Жененият или младият?

— Майлс съвсем не е млад — отговори възмутено тя, без да се замисля. — Възрастта мами. — Като видя лицето на брат си, бузите й пламнаха от срам.

— Ти не разбра ли, че посетих лично семейния замък на Аскотови и ги познавам? Значи си влюбена в Майлс. Направила си добър избор. Той е мъж с огнен темперамент, равен по сила единствено на твоя.

— Дори да изпитвам нещо към най-младия Аскот, това не променя чувствата ми към Роджър.

— Наистина ли? Тогава какво ти пречи да се върнеш при него? Сигурно не е много трудно да се измъкнеш от тези шотландци. Години наред правеше Едмънд на глупак, а сега…

Фиона помълча малко и отговори с въздишка:

— Не е само заради Майлс. Тук хората живеят в мир и аз пожелах да стана като тях. Никой не опира нож в гърлото ми. В Ларенстън всички спят спокойно, нощем не се чуват писъци. Вървя спокойно по коридорите, вместо да се стрелкам като подгонена към следващия тъмен ъгъл.

— Аз също живях в мир с Мери и се докоснах до ангелската й душа — прошепна задавено Брайън. — Но Роджър унищожи този мир и сега съм решен да го убия.

— Стига, Брайън! Искам да дойдеш с мен и да си починеш. Трябва да премислиш много добре онова, което казваш.

— Знаеш ли къде е Рейн Аскот? — попита Брайън. Очевидно не беше чул последните й думи.

— Не — отговори уплашено Фиона. — Скрил се е в някаква гора. Запознах се с една певица, която живее при него.

— Знаеш ли как мога да го намеря?

— Какво те е грижа къде живее Рейн? Какво ти е сторил?

— Искам да го помоля да ме направи рицар.

— За да излезеш срещу Роджър? — попита смаяно тя. — О, Брайън, той няма да пожелае да се бие с теб. Я се погледни. Роджър е много по-висок от теб, а ти си слаб и през последните месеци си отслабнал още повече. Остани с мен, почини си няколко дни и ще…

— Не се опитвай да ме командваш, Фиона. Знам какво правя. Рейн Аскот е силен и е обучил много отлични воини. Той ще ме научи на всичко, което ми е необходимо.

— Наистина ли очакваш да ти помогна? — попита гневно тя. — Сериозно ли мислиш, че ще ти кажа къде се крие Рейн Аскот, даже да знаех? Няма да те подкрепям в лудостите ти!

— Аз дойдох тук, за да ти кажа сбогом, Фиона — обясни меко Брайън. — Живях седмици наред в тези гори и чаках подходящия момент да говоря с теб, но те охраняваха много строго. Сега, след като те видях и си поговорихме, ще се върна спокойно в Англия. Ще се бия с Роджър и един от двама ни ще умре.

— Моля ти се, Брайън, помисли още малко!

Той я целуна по челото и я погледна с уморения поглед на старец.

— Живей в мир, мила сестрице, и запази добър спомен за мен.

Фиона беше като замаяна и не намери какво да му отговори. В момента, когато Брайън се обърна да си върви, от дърветата се изсипаха дузина шотландци и Стивън Аскот застана с изваден меч пред Брайън Чатауърт.