Джуд Деверо
Фиона (7)

СЕДМА ГЛАВА

Тази нощ тримата отново спаха заедно, Кит сгушен между двамата възрастни, Фиона лежа дълго будна, вслушвайки се в дишането на Майлс и сина му. Двата дни, които беше преживяла, бяха толкова необикновени, съвсем различни от досегашния й живот. Струваше й се, че след толкова години дъжд за първи път е била огряна от слънце.

Когато се събуди, тя лежеше сама под дебелата наметка, грижливо завита. Усмихна се сънено, уви се по-плътно в шотландския плейд и си пожела да остане завинаги на това място, където всеки ден щеше да бъде изпълнен със смях.

След малко се обърна по гръб, протегна се, огледа изгорялата стая и забеляза, че е празна. През последните дни сетивата й се бяха притъпили. Обикновено спеше само с едното око и беше постоянно нащрек, затова сега не можеше да си обясни как Майлс и Кит са успели да се измъкнат. Вслуша се в шумовете, които идваха отвън, усмихна се дяволито и скочи от постелята.

Съвсем тихо, без да вдигне и най-малък шум, тя се измъкна крадешком от руината и се потопи дълбоко в сянката на гората. Скри се зад едно дърво и чу Майлс и Кит някъде вляво от себе си. Това означаваше, че точно пред нея в храстите е скрит чужд човек!

Фиона събра целия си опит, придобит след дългогодишни усилия да избягва наглите приятели на брат си, и се плъзна безшумно към вътрешността на гората. Минаха няколко минути и тя видя човека, който се опитваше да пропълзи невидим до руината.

Мъжът беше легнал по корем на земята, дългото му тяло застинало неподвижно, само главата се движеше от едната страна към другата. Това беше сър Гай! Верният рицар претърсваше с очи хоризонта и очевидно искаше да разбере къде се крият Кит и Майлс.

Без да вдига шум, Фиона се промъкна зад гърба на сър Гай. Наведе се, грабна един доста голям камък с формата на боздуган и го стисна с все сила. Роджър я беше научил, че може да нанася доста силни удари с крехкото си, слабо юмруче, когато удари с нещо тежко, Фиона се приготви за удар, приведе се и бързо измъкна малката кама, която висеше на колана на сър Гай.

Великанът скочи на крака с бързо, гъвкаво движение.

— Лейди Фиона! — прошепна смаяно той.

Фиона направи скок встрани, за да има възможност да го удари с камъка.

— Защо вървите след нас? Вие сте предали господаря си и идвате да го убиете!

Лицето на рицаря пламна от гняв. Той я погледна обидено, после обърна глава в посоката, където се намираше Майлс, и изсвири пронизително.

Фиона разбра, че този сигнал е уговорен между двамата и Майлс няма да закъснее да се яви. Щом сър Гай смяташе за нужно да уведоми господаря си, вероятно Майлс знаеше причината, поради която великанът се криеше в гората.

Майлс дотича само след минута с изваден меч.

— Тази дама ме попита дали смятам да ви убия — обяви тържествено сър Гай.

Майлс изгледа единия, после другия.

— Как те е открила?

Сър Гай не откъсваше поглед от лицето на Фиона. Въпросът го смути и в същото време го изпълни с възхищение.

— Не я чух.

— Върнете му камата, Фиона — засмя се одобрително Майлс. — Няма от какво да се страхувате. Сър Гай е най-лоялният човек на света.

Фиона не помръдна. Ръката й стискаше камъка, скрит в гънките на полата. Очите й бяха устремени към плоската скала, на която беше стъпил сър Гай. От опит знаеше, че дори най-силният мъж е лесно раним в стъпалото.

— Къде са хората ви? — попита тя, без да се обръща към Майлс.

— Вижте, Фиона… — започна смутено той. — Аз мислех, че… може би…

Сър Гай направи гримаса и Фиона веднага разбра, че всичко, сторено от него, е било по идея на Майлс Аскот.

— Говорете! — заповяда нетърпеливо тя.

— Намираме се в земите на Макарън. Знаех, че можем да бъдем сигурни за живота си, и реших да продължа напред само с вас и Кит. Никога не ни е заплашвала опасност.

Фиона се обърна като ужилена, но се постара сър Гай да остане в полезрението й.

— Значи сте ми скроили номер — промълви горчиво тя. — Излъгахте ме, че хората ви са изчезнали. Уверявахте ме, че сме в опасност. Направихте го само за да останете насаме с мен.

— Чуйте ме, Фиона — опита се да я успокои Майлс. — Постоянно бяхме заобиколени от хора. Мислех, че ако останем известно време само двамата, ще ме опознаете по-добре. А Кит…

— Не омърсявайте името на детето си! Той няма нищо общо с проклетия ви план!

— Но това не беше план — възрази Майлс и в очите му имаше искрена молба за прошка.

— Защо ни изложихте на опасност? Защо застрашихте живота на детето си — и моя? Тези гори са пълни с диваци!

Майлс се усмихна снизходително.

— Може би сте права, но тези диваци са ми роднини. Сигурен съм, че дори сега сме заобиколени от хора на Макарън.

— Не видях никого, само тази огромна, тромава мечка.

Сър Гай се скова и лицето му потъмня още повече.

— Нищо страшно не е станало — усмихна се Майлс. — Върнете му камата, Фиона.

— Нищо страшно! Само дето ми надрънкахте куп лъжи! — изфуча разярено тя.

След това всичко стана с едно-единствено, светкавично движение, Фиона вдигна камата и се хвърли върху Майлс. Сър Гай я изби от ръката й и блестящото острие отлетя в храстите. Фиона се обърна към едрия рицар и заби тока на обувката си в двата последни пръста на крака му. Майлс, който беше протегнал ръце да улови Фиона, спря насред движението и изгледа смаяно верния си сподвижник, който нададе болезнен вик. Това му попречи да забележи камъка в ръцете на Фиона и бе улучен право в корема. От гърлото му се изтръгна дълбок стон, той политна напред и падна по лице в тревата.

Фиона отскочи назад, без да откъсва поглед от сър Гай, който седеше на земята с разкривено от болка лице и се опитваше да събуе ботуша си. Майлс също се превиваше от болка и очевидно се готвеше да изхвърли вечерята си.

— Добре се справихте — проговори плътен женски глас зад гърба й. Фиона се обърна стреснато и се озова пред забележително красива жена с черна коса и сини очи, по-висока от нея, което беше рядкост сред жените. До крака й стоеше огромно куче.

— Нека това ти бъде за урок, Майлс — продължи непознатата. — Не всички жени ценят ролята, която мъжът се опитва да им натрапи.

Очите на Фиона се разшириха от смайване, когато от околните дървета наскачаха поне дузина мъже. От изгорялата къща излезе висок, строен мъж, който водеше за ръка Кит.

— Лейди Фиона Чатауърт — проговори учтиво дамата, — аз съм Алисия Макарън, господарката на клана Макарън и снаха на този коварен млад мъж.

Майлс все още не можеше да се възстанови от удара в корема.

— Господи, Алисия, много се радвам да те видя отново!

— Ела тук, Там! — Алисия се обърна към притичалия възрастен мъж и нареди: — Погрижи се за стъпалото на сър Гай. Дали има нещо счупено?

— Вероятно — отговори Фиона. — С този удар съм счупила поне дузина мъжки крака.

Алисия й хвърли поглед, изпълнен с разбиране.

— Позволи ми да ти представя приближените си. — Тя ги извикваше име по име, мъжете излизаха напред и поздравяваха непознатата дама с кратко кимване. — Дъглас, Алекс, Йърл и франсис.

Фиона удостояваше всеки непознат мъж с корав, пренебрежителен поглед. Не обичаше да бъде заобиколена от мъже. Опита се да застане така, че сър Гай да бъде пред очите й. Многото мъже в непосредствена близост й внушаваха чувството, че е затворена в тясна килия.

Майлс, който продължаваше да разтрива корема си, забеляза безпокойството й и застана до нея. Когато Там направи крачка към тях, бе посрещнат с предупредителен поглед. Старият шотландец отговори с кратко кимване, смръщи чело и пусна ръката на Кит. Отстъпи крачка назад и се опита да разгадае бдителния, дебнещ израз в очите на Фиона.

— Къде се е скрил безценният ми брат? — попита весело Майлс, обърнат към Алисия, която наблюдаваше внимателно сцената.

— Патрулира по северната граница, но мисля, че ще се върне преди нас в Ларенстън.

Майлс стисна ръката на Фиона и не я пусна, макар че тя се опита да се изтръгне.

— Алисия има бебе — обясни с усмивка той. И добави шепнешком: — Не се страхувайте от тези хора. Стойте до мен.

Фиона го измери с пламтящ от омраза поглед, който му показа, че отново е започнала да гледа на него като на враг; все пак тя не направи опит да се отдръпне. Мъжете, които бяха образували полукръг зад Алисия, носеха странни одежди, които оставяха коленете им открити. Косите им падаха свободно по раменете, на коланите висяха дълги, широки мечове.

Алисия имаше чувството, че Майлс и снаха му имат разногласия помежду си и по друга тема, не само заради детинската шега, която Майлс беше изиграл на Фиона. Тъй като нямаше представа откъде е това напрежение във въздуха, тя реши да изчака пристигането в Ларенстън.

— Тръгваме ли?

Фиона остана неподвижна и закрачи напред едва когато всички мъже от свитата на Алисия бяха отминали. Вървяха доста време, докато стигнат до мястото, където бяха скрити конете. Мъжете не отронваха нито дума. Сър Гай куцукаше бавно, като се подпираше на дълга тояга.

— Искам да яздя последна — каза Фиона на Майлс и вирна упорито брадичка.

Той понечи да възрази, но промени намерението си. Отиде при Алисия, каза й няколко души шепнешком и след съгласието й шотландците препуснаха напред, като взеха със себе си сър Гай. Кит се качи на коня на Там.

— Не бива така, Фиона — заговори укорително Майлс, когато потеглиха. — Тези мъже нямат намерение да ви сторят зло. Нямате основания да се боите от тях.

Тя го изгледа с искрящи от гняв очи.

— Нима очаквате да повярвам в думите ви? Как да ви имам доверие, след като ме излъгахте? Как да повярвам на мъжа, чието семейство враждува с моето?

Майлс вдигна очи към небето и въздъхна отчаяно.

— Може би направих грешка, като се опитах да ви убедя, че се движим сами сред чуждата, опасна гора, но ако ви бях помолил да прекарате няколко дни с мен и Кит сред природата, какво щяхте да отговорите?

Фиона извърна глава, за да скрие смущението си.

— Признайте, че прекарахме много приятно! — настоя той. — Наслаждавахте се на всяка минута и не се страхувахте от мъжете.

— Аз не изпитвам страх от мъжете — отговори сърдито тя. — Опитът ме е научил да се пазя от тях и да бъда постоянно нащрек.

— Тази проклета предпазливост е отровила целия ви живот — заяви мрачно Майлс. — Сега трябва да гълтаме праха на мъжете от клана Макарън само защото ви е страх, че някой от тях може да ви нападне. Защото трябва през цялото време да ги държите под око.

— Опитът ме научи… — започна гневно тя.

— Вие сте опознали само сенчестата страна на живота! — прекъсна я разгорещено Майлс. — Повечето мъже не са като Едмънд Чатауърт или Панел! Ще прекараме известно време в Шотландия и ще разберете, че има мъже, на които спокойно можете да се доверите. Или не! — прекъсна се той, когато погледите им се кръстосаха. — Ще разберете, че можете да се доверите на мен! — С тези думи той пришпори коня си, препусна към сър Гай и остави Фиона сама в края на колоната.

По едно време Алисия се обърна назад и видя, че гостенката й язди сама. Без да се бави, тя обърна коня си и отиде при нея. Двете представляваха забележителна двойка: Фиона с руса коса и ангелски черти, Алисия със строго очертан, сякаш издялан с длето профил.

— Май влюбените се скараха? — попита меко Алисия и погледна изпитателно непознатата жена.

— Ние не сме влюбени — отговори студено Фиона.

Алисия се учуди безкрайно. Знаеше, че никоя жена не е в състояние да устои на чаровния Майлс Аскот.

— Тогава как стана така, че една Чатауърт пристига в Шотландия с един Аскот? — попита тя със същия рязък тон, който беше употребила Фиона.

— Ако възнамерявате да бълвате отрова срещу брат ми Роджър — изсъска Фиона, — съветвам ви много добре да си помислите какво ще кажете.

Двете се изгледаха втренчено над главите на конете си и сякаш размениха безмълвни сигнали. След малко Алисия кимна рязко.

— Попитайте брат си за шотландските му роднини — отсече ледено тя, пришпори коня си и отново остави Фиона сама.

— Защо разсърдихте Алисия? — попита укорно Майлс, който беше спрял да я изчака.

— Нима трябва да седя и да слушам как клеветят собствения ми брат? Тази жена е обещала на Роджър да се омъжи за него и е нарушила дадената дума. Затова и…

— Затова и Роджър Чатауърт е нападнал брат ми в гръб — довърши изречението Майлс. После се приведе към нея и улови ръката й. — Дайте ни шанс, Фиона — помоли нежно той и я дари с погледа, с който разтапяше женските сърца. — Моля ви само за малко време, за да имаме възможност да ви докажем, че заслужаваме доверието ви.

Фиона понечи да отговори, но в този момент до слуха й достигна конски тропот. Тя се огледа и видя, че всички мъже бяха извадили двуострите си мечове. Мъжете на Алисия я обградиха от всички страни и тя направи опит да протестира, но бързо затвори уста. Майлс приближи коня си плътно до нейния.

— Това е онзи глупчо, съпругът ми — обясни Алисия и радостта в гласа й беше в ярко противоречие с думите, които произнесе.

Пред групата бяха спрели петима воини, водени от едър, строен мъж с дълга тъмноруса коса, пусната свободно по раменете — красив мъж, който очевидно се наслаждаваше на отровните погледи, които му хвърляше жена му.

— Май остаряваш, Там — проговори спокойно русият мъж и се опря на седлото си. Там изръмжа нещо и прибра меча си в ножницата.

— Проклет да си, Стивън Аскот — изсъска Алисия. — Защо пак си минал по крайбрежните скали? И защо не предупреди за приближаването си?

Мъжът слезе от коня, хвърли юздите в ръцете на един от придружителите си и се запъти към жена си. Сложи ръката си на глезена й и нежно помилва крака към коляното.

Алисия се опита да го ритне.

— Не ме докосвай — изфуча тя. — Имам по-важна работа. Сега не е време да си разменяме нежности.

Стивън светкавично я сграбчи през кръста и я вдигна от седлото.

— Знам, че си се разтревожила за мен, задето минах по скалата — прошепна страстно той и я притисна до гърдите си.

— Там! — изпъшка Алисия и забарабани с две ръце по гърба му.

— Момчето няма нужда от моята помощ — отговори с усмивка Там.

— Аз обаче съм готов да помогна — намеси се тихо Майлс.

Стивън веднага пусна жена си.

— Майлс! — изкрещя зарадвано той и прегърна малкия си брат, който едва бе успял да слезе от коня. — Кога пристигна? Защо си в Шотландия? Мислех, че си на гости у чичо Саймън. Има ли нещо вярно в слуха, че милият ни чичо иска главата ти на сребърна табла?

Майлс се усмихна бегло и вдигна рамене.

Стивън направи гримаса, защото знаеше, че няма да получи точен отговор от братчето си. Майлс беше толкова мълчалив, че постоянно вбесяваше околните.

— Майлс е довел в дома ни Фиона Чатауърт — проговори безизразно Алисия.

Стивън се обърна и очите му веднага намериха Фиона. Макар че приличаше на ангел, тази млада жена изглеждаше затворена и недостъпна, както седеше с гордо изправен гръб на седлото. Стивън се запъти към нея, но Майлс го стисна за рамото.

— Не я докосвай — нареди делово той и едва тогава го пусна.

Стивън го погледна изумено, после се ухили. Проявяваше разбиране към ревността, но никога не беше виждал Майлс да ревнува.

Майлс изтича при Фиона, подаде й ръка, за да слезе от седлото, и заговори шепнешком:

— Стивън няма да ви стори нищо и очаква и от вас същото. — Очите му блестяха подигравателно.

Фиона направи опит да се усмихне и погледна към сър Гай, който стоеше настрана от нея и видът му издаваше, че я счита за чудовище и вещица едновременно. Трябваше да почака, докато бъде представена на Стивън, защото Кит, който беше заспал в скута на Там, се събуди и се хвърли в прегръдките на любимия си вуйчо. Стивън прегърна момчето с лявата ръка и подаде дясната на Фиона. Тя остана неподвижна и не пое подадената ръка. Майлс отново изгледа предупредително брат си и Стивън отдръпна ръката си с многозначителна усмивка.

— Добре дошла в земята ни — поздрави я учтиво той.

— Аз съм от семейство Чатауърт.

— А аз съм Аскот и Макарън — отговори весело Стивън и погледна към жена си. — Още веднъж ви казвам добре дошла. Искате ли да минем пеша по крайбрежната скала? Пътят е много стръмен и повечето хора се страхуват да минават по него.

— Мога да яздя — отговори рязко Фиона.

Майлс вдигна ръката й до устните си.

— Разбира се, че можете да яздите. Недодяланият ми брат просто търси повод да завърже разговор.

— Вуйчо Стивън! — намеси се Кит, който гореше от нетърпение да вземе участие в разговора на възрастните. — Лейди Фиона удари татко в корема и счупи крака на сър Гай. Спахме в гората без шатра и без покрив над главата. — Той се усмихна на Фиона и тя му намигна съзаклятнически.

— Наистина ли е счупили крака на сър Гай? — попита недоверчиво Майлс. — Просто не мога да повярвам.

— Лейди Фиона Чатауърт настъпи сър Гай по стъпалото и му счупи два пръста — обясни студено Алисия.

Стивън изгледа с присвити очи жена си.

— Тонът ти не ми харесва.

Майлс побърза да се намеси в разговора, за да потуши огъня.

— Как е кланът Макгрегър?

Алисия и Стивън се засмяха и започнаха в надпревара да разказват за клана, който беше отдавнашен враг на Макарън — докато преди няколко месеца не беше сключено примирие и Дейви, братът на Алисия, бе станал съпруг на дъщерята на Макарън.

Докато разговаряха оживено, бяха стигнали коварната пътека по самия ръб на крайбрежната скала — от едната страна стръмна скална стена, от другата бездънна пропаст, Фиона, която вървеше с Майлс, се вслушваше внимателно в разговора между Стивън и Алисия, които вървяха пред тях. Двамата очевидно се караха, но в гласовете им нямаше и следа от враждебност. Мъжете зад нея говореха за други неща; очевидно бяха свикнали с караниците между съпрузите. Алисия иронизираше Стивън, удостои го с няколко не особено благосклонни епитета, а той й отговаряше с весел смях и твърдеше, че имала съвсем погрешна представа за мъжа си. Съпрузите, които познавам, каза си Фиона, отдавна биха насинили окото на жена си за такива думи.

Тя погледна към Майлс и забеляза, че той следи разговора между Алисия и брат си с добродушна усмивка. Кит пожела да се включи в караницата, взе страната на Алисия и се залови здраво за ръката й.

— Веднага личи, че е твой син — засмя се Стивън и се извърна към брат си.

Тъй като беше обърнал, глава назад, следователно гледаше към скалната стена, Стивън забеляза камъните, които се търкаляха по гладката скала — право към Фиона. С инстинкта си на рицар той реагира светкавично: скочи върху Фиона, метна я към стената и я притисна с все сила. Само след миг каменната лавина щеше да се излее върху тях и да ги повлече в пропастта.

Фиона също реагира, без да мисли. За минути беше забравила, че трябва да бъде нащрек — макар че близостта на мъжете я правеше нервна. Тя не разбра защо Стивън я нападна така внезапно, знаеше само, че отново е заплашена от мъж.

В сърцето й се надигна луда паника. От гърлото й се изтръгна пронизителен вик и разтревожените коне се подплашиха още повече. В следващия миг Фиона започна да се бие и да хапе като диво животно, затворено в тесен кафез.

Стивън, който беше стреснат до смърт от реакцията й, я сграбчи за раменете и се опита да я задържи неподвижна.

— Престанете, Фиона! — изрева той в разкривеното й от ужас лице.

Майлс беше улучен от камъните в рамото и гърба и падна на колене. Веднага щом чу вика на Фиона, той скочи и се втурна към нея.

— По дяволите! — изкрещя гневно той. — Нали ти казах да не я докосваш! — Той отблъсна Стивън настрана и се опита да успокои Фиона. — Не мърдайте! — заповяда спокойно той. Фиона не виждаше и не чуваше нищо. Обзета от паника, тя издраска лицето на Майлс и се задърпа като обезумяла от прегръдката му. Мъжът я стисна за раменете и я раздруса с все сила. — Фиона! — повтори високо той и в гласа му имаше безкрайно търпение и съчувствие. — Вие сте на сигурно място. Чухте ли ме? На сигурно място. — След това я раздруса още веднъж, за да я накара да го погледне в очите. Изражението й го разтърси до дън душа. Никога не беше виждал този поглед на ужасено, безпомощно дете, което измъчват без причина. Тя го гледаше, без да го вижда, после очите й се проясниха и той напрегна цялата сила на характера си, за да й внуши спокойствие и сигурност. — Тук сте на сигурно място, мила. При мен винаги ще бъдете на сигурно място.

Тялото й се разтрепери като в треска и той я притисна силно до гърдите си. Помилва утешително гърба й, приглади назад разрешената коса и се обърна към Стивън, който ги гледаше смаяно:

— Остави ни един кон. Ще се приберем по-късно.

Фиона не забеляза почти нищо от процесията, която се изниза покрай нея. Беше толкова изтощена от преживяното напрежение, че се отпусна безсилно на гърдите на Майлс и го остави да милва бузите й и да я успокоява като дете. Когато най-после се откъсна от него, лицето й пламтеше от срам.

— Държах се като глупачка — призна тихо тя и в гласа й имаше толкова отчаяние, че Майлс се усмихна.

— Казах на Стивън да не те докосва, но той очевидно не е разбрал защо. Убеден съм, че ме е помислил за ревнивец.

— А вие не ревнувате ли? — попита тя, за да смени темата.

— Може би. Но вашите страхове са много по-важни от моята ревност.

— Моите страхове, както ги нарекохте, изобщо не ви засягат. — Тя се отдръпна рязко и го погледна предизвикателно.

— Не бива така, Фиона. — Гласът му беше съвсем тих, но толкова по-настойчив. — Не бива да трупате мъката в сърцето си. Веднъж вече ви казах, че умея да слушам. Говорете с мен. Кажете ми защо сте толкова объркана.

Фиона помилва скалната стена, до която беше застанала. Студеният камък я успокои, вдъхна й чувство за реалност.

— Защо отпратихте другите?

Очите му потъмняха от гняв.

— За да нямам свидетели, когато ви изнасиля. За какво друго?

Когато забеляза, че Фиона е готова да приеме думите му за истина, той вдигна отчаяно ръце към небето.

— Хайде, да вървим в Ларенстън. — Ръката му стисна нейната и Фиона едва не извика от болка. — Знаете ли от какво имате нужда, Фиона? Имате нужда от човек, който да ви грабне в прегръдката си и да ви покаже, че страхът ви е много по-ужасен от действителността.

— Познавах много мъже, които се предлагаха за тази роля — възрази сърдито тя.

— Ако се съди по реакциите ви, познавали сте само негодници и нито един истински мъж, който може да обича.

Той я хвърли на седлото, метна се зад нея и препусна по тясната пътека към Ларенстън.