Джуд Деверо
Фиона (6)

ШЕСТА ГЛАВА

Майлс се събуди, когато Кит го изрита здравата в ребрата и се опита да се претърколи през тялото на баща си.

— Не мърдай, татко — прошепна детето в ухото му. — Не бива да будиш Фиона. — Той стъпи на гърдите на Майлс, прехвърли се от другата страна и изчезна в сянката на гората. Бащата погледна сърдито след сина си и потърка удареното място.

— Жив ли сте още? — попита през смях Фиона, която беше будна и беше видяла цялата сцена.

Майлс се обърна настрана и погледите им се срещнаха. Косата на Фиона беше разпростряна върху наметката, лицето й беше меко от съня. Никога не беше вярвал, че тя умее да се владее така добре. Внимателно, с тиха усмивка, той придвижи ръка от рамото към бузата й, очерта сладката линия на брадичката.

Когато Фиона не се възпротиви на тази ласка, Майлс спря да диша. Имаше чувството, че тя е плахо горско животно, което трябва да бъде опитомено, и че трябва да се движи много внимателно, за да не я подплаши.

Фиона наблюдаваше Майлс и усещането на ръката му върху лицето й беше истинско чудо. Очите му бяха влажни, устните пълни и меки. Никога не беше позволявала на мъжете да я докосват, никога не се беше питала какви чувства биха могли да предизвикат милувките им. А сега лежеше спокойно, обърнала лице към Майлс Аскот, и телата им бяха само на сантиметри едно от друго. Дори се запита какво ли би било, ако самата тя го докосне. Бузите му бяха брадясали и подчертаваха острите линии на скулите. Една къдрица от тъмната коса докосваше ухото.

Сякаш беше прочел мислите й, Майлс взе ръката й и я сложи върху бузата си. В продължение на един дълъг миг тя не се помръдна, макар че сърцето й биеше лудо. Имаше чувството, че прави нещо забранено. След малко раздвижи ръка, за да помилва косата му. Кичурите бяха меки и чисти и тя се запита как ли миришат.

Погледът й отново потърси очите му и тя усети, че той ще я целуне. Отдръпни се, заповяда си тя, но не се раздвижи.

Много бавно, докато очите му й казваха, че има пълното право да откаже, той се приближи към лицето й и когато устните му докоснаха нейните, тя отвори очи още по-широко. Какво приятно чувство, каза си учудено тя.

Майлс просто сложи устата си върху нейната и я задържа там. Не я принуди да отвори уста, не я докосна, нито се опита да се хвърли върху нея с цялата си тежест, както правеха другите мъже. Само устните им се докосваха и тази лека, почти въздушна целувка беше извънредно приятна.

Майлс беше този, който пръв отдели устните си, и в очите му имаше такава топлина, че Фиона започна да се сковава. Сега щеше да се нахвърли върху нея.

— Тихо, тихо — прошепна той и отново помилва бузата й. — Вече никой няма да те наранява, моя Фиона.

— Татко! — извика откъм гората Кит и магията се разпръсна.

— Без съмнение, този път е открил еднорог — понижи глас Майлс и бе възнаграден от Фиона с намек за усмивка.

Тя се изправи и неволно изохка от острата болка в рамото. Не беше свикнала да спи на твърдата земя. Майлс веднага се втурна към нея и започна да разтрива рамото й, сякаш това беше най-естественото нещо на света.

— Какво още намери, Кит? — извика той, полуобърнат към сина си.

— Пътека — изкрещя в отговор момчето. — Да тръгна ли по нея?

— Не! Чакай ни! По-добре ли е сега? — попита нежно той и когато Фиона кимна, я целуна бързо по тила и започна да събира вещите им.

— Винаги ли се държите така свободно с жените? — попита тя и в гласа й имаше искрено любопитство. — Например когато сте на гости в чужда къща — и там ли целувате всяка жена, която се изпречи на пътя ви?

Майлс не си направи труда да зарови пепелта от огъня.

— Уверявам ви, че мога да се държа като истински цивилизован мъж и по правило целувам само ръцете на дамите — е, поне на обществено място. — Той се усмихна и очите му заблестяха. — Ала с вас е съвсем друго, скъпа Фиона. Още от първата ни… среща отношенията ни са повече от необичайни. Вие сте прекрасна жена и не мога да се отърва от чувството, че някой ми е направил подарък — скъпоценен подарък, който трябва да остане завинаги с мен.

Фиона го погледна слисано и преди да е успяла да намери думи за отговор, Майлс улови ръката й и я потегли към мястото, където нетърпеливо ги чакаше Кит.

— Я да видим къде ще ни отведе тази пътека — предложи весело той. Кит кимна гордо и затича по тясната, отдавна неизползвана следа. — Какво мислите за сина ми? — попита Майлс, без да изпуска ръката на Фиона.

Тя се усмихна на момченцето, което разглеждаше внимателно гъбите край стъблото на едно дърво. След малко то се изправи и отново хукна напред.

— Кит е много самостоятелен, интелигентен и твърде зрял за възрастта си. Сигурно сте много горд с него.

Майлс се изпъчи с искрено бащинско задоволство.

— Имам още две момчета. Филип Стивън е екзотичен като майка си и е толкова див, че плаши дори бавачката си, макар да е само на една година.

— А другият ви син? Който ви роди Бриджит?

— Джеймс Рейн е пълна противоположност на Филип и двамата не се отделят един от друг. Имам чувството, че са близнаци, макар че не са на една възраст и не си приличат. Джеймс отстъпва на Филип всичките си играчки и никога не се сърди. — Той се засмя на спомена. — Единственото, което Джеймс не е готов да сподели, е бавачката си. Щом ме види да й подавам ръка, започва да крещи.

— Сигурно има много поводи да се сърди — отбеляза иронично Фиона.

— Не сте права. Джеймс е най-тихото дете, което съм виждал — възрази през смях Майлс и се приведе по-близо до нея. — А най-хубавото е, че си ляга рано.

Фиона го сръга в ребрата и избухна в смях.

— Татко! — извика Кит и затича обратно към тях. — Ела да видиш какво намерих! Там има къща, но е наполовина изгоряла.

Когато излязоха на открито, видяха полуизгорената къща на един беден шотландец. Покривът беше почти срутен, само едната стена беше оцеляла.

— Недей, Кит — рече Майлс, когато момчето понечи да влезе вътре. Тежките, овъглени греди висяха под ъгъл към оцелялата стена. — Първо трябва да проверя здрави ли са.

Фиона и Кит останаха настрана, докато Майлс хващаше гредите една след друга и увисваше на тях с цялата си тежест. От стената се посипа мазилка, но гредите не помръднаха.

— Изгелждат стабилни — промърмори той и позволи на Кит да обиколи къщата и да надникне във всички ъгли. После взе ръката на Фиона и предложи: — Хайде да отидем на онова хълмче. Струва ми се, че ябълките са узрели.

И наистина, от другата страна на хълма имаше малка овощна градина. Повечето дървета бяха измрели, но все пак намериха по клоните няколко дузини дребни, но почти узрели ябълки. Когато Фиона се опита да откъсне една, Майлс я улови здраво през кръста и я вдигна високо във въздуха. Когато набра достатъчно ябълки, той я пусна отново на земята, но съвсем бавно, така че да се плъзне по гърдите му. Устните му докоснаха нейните и точно тогава се обади Кит:

— Я виж какво намерих, татко!

Фиона обърна глава и се усмихна на момчето.

— Какво откри пак, Кит?

Майлс въздъхна театрално и се отдели от Фиона.

— Там има люлка! — съобщи зарадвано Кит.

— Наистина! — засмя се Майлс и заведе Фиона при люлката. Хвана въжетата и ги дръпна с все сила. — Я да видим можеш ли да се люлееш — предложи весело той.

Фиона и Майлс отстъпиха настрана, Кит възседна смело дъската на люлката и размаха крака, за да се залюлее. Скоро петите му стигнаха до клоните на отсрещното дърво.

— Малкият може да падне! — извика уплашено Фиона, но Майлс стисна успокоително ръката й.

— Хайде, покажи на Фиона какво можеш!

Фиона спря да диша. Кит се изправи, стъпи здраво върху дъската и се залюля прав.

— Сега! — извика Майлс и разпери ръце.

Фиона затвори уплашено очи, защото момчето излетя във въздуха и се приземи право в разтворените ръце на баща си. Макар че малкият пищеше от удоволствие, тя не можеше да повярва в благополучния изход.

Майлс остави сина си на земята и я погледна загрижено.

— Какво ви стана, Фиона? Та това е детска игра! Когато бях колкото Кит, и аз скачах от люлката в ръцете на баща ми.

— Ами ако бяхте отстъпили настрана… — започна с треперещ глас тя.

— Да отстъпя настрана? — повтори изумено той. — И да оставя Кит да падне на земята? — Той я стисна в прегръдките си и се опита да я успокои. — Никой ли не си е играл с вас, когато бяхте дете? — попита съвсем тихо той.

— Родителите ми починаха малко след раждането ми. Едмънд ми стана настойник.

Това кратко обяснение беше многозначително. Майлс я привлече нежно към себе си и целуна косата й.

— Добре тогава, ще се опитаме да наваксаме онова, което сте пропуснала като дете. Седнете на люлката, а аз ще бутам.

Зарадвана, че ще забрави за миг грозния спомен за Едмънд, Фиона се настани на дървената люлка и се улови здраво за въжетата.

— Искам аз да я люлея, татко! — извика Кит и се опита да бутне дъската, ала не постигна много. — Фиона е доста тежка — отбеляза недоволно той.

— Не и за мен — засмя се Майлс, целуна Фиона по ухото и хвана въжетата. — Изтрийте целувката, Фиона! — викна той и я издърпа силно назад.

— Сега не мога, но после непременно ще го направя — отговори през рамо тя и се засмя.

Майлс пусна въжетата и люлката полетя към отсрещното дърво. Когато се върна при него, той плесна Фиона по дупето, вместо да улови дъската, но тя не се разсърди, а му отговори с весел смях. Полата й се вдигна до коленете, тя изрита обувките си и протегна крака напред.

— Скачай, Фиона! — извика въодушевено Кит.

— Нали каза, че съм много тежка? — подразни го тя.

Майлс не можеше да откъсне очи от прекрасната жена на люлката. Фиона Чатауърт се разхубавяваше с всеки ден, който прекарваха заедно. Тя отметна глава назад и се засмя като безгрижно дете. Сигурно никога не се беше забавлявала така.

— Сигурен съм, че татко ще те хване — настоя енергично Кит.

— Ама разбира се, татко с готовност ще хване лейди Фиона — потвърди ухилено Майлс и застана пред люлката.

Видя как по лицето на Фиона пробяга сянка на съмнение и се засмя.

— Доверете ми се, Фиона. — Гласът му прозвуча съвсем сериозно. — Няма да се отстраня. Ще ви хвана, все едно колко сте тежка.

Фиона не посмя да повтори номера на Кит и не се изправи на люлката; но решително пусна въжете и полетя с главата напред в обятията на Майлс. Сблъсъкът на телата им беше толкова силен, че Майлс шумно изпусна въздуха от дробовете си. Той я хвана здраво за талията, за да я подкрепи, и проговори с добре изигран ужас:

— Наистина сте много тежка, Фиона.

После се олюля, простена задавено и се строполи на земята, без да я изпуска от ръцете си. Фиона избухна в луд смях и се вкопчи в него. Майлс беше застанал нарочно на самия край на стръмния склон и сега двамата се затъркаляха надолу по тревата. Стоновете, които се изтръгваха от устата на мъжа, сега бяха истински. Когато той беше отдолу, държеше здраво Фиона, за да не го смачка, а когато тя минаваше отдолу, се стараеше да я държи далече от земята, за да не се нарани на някой камък.

Фиона не можеше да престане да се смее. Накрая беше толкова изтощена, че вече не можеше да го отблъсква от себе си. Докато беше отдолу, Майлс издържаше толкова много, че тя започваше да го блъска с длани по раменете и продължаваше търкалянето, за да може отново да се вкопчи в него.

Когато най-после стигнаха края на хълма, Майлс разпери ръце и затвори очи.

— Счупихте ми всички кости, Фиона — обяви обвинително той.

Кит, който също искаше да участва в забавлението, се спусна като стрела надолу по хълма и се приземи точно върху корема на неподготвения си баща, който извика и се сгърчи от болка, Фиона отново получи пристъп на луд смях.

Майлс се скара приятелски на момчето и се обърна със страдалчески вид към Фиона:

— Харесва ви, че ме боли, нали? — В очите му танцуваха весели искри. — Ела, Кит, ще покажем на лейди Фиона, че не може да се надсмива безнаказано на двама почтени кралски рицари.

Фиона скочи на крака и се втурна да бяга с разширени от ужас очи. Ала Майлс и Кит бяха твърде бързи за нея.

Майлс я сграбчи за раменете, а Кит се хвърли с цялата си тежест срещу краката й. Фиона се спъна в края на полата си, Майлс се спъна в сина си, а Кит продължи да бута с всичка сила. Задъхани от смях, тримата паднаха един върху друг, Майлс започна да гъделичка Фиона под мишниците и Кит побърза да последва примера на баща си.

— Достатъчно ли беше наказанието? — попита Майлс и се вгледа с усмивка в лицето на Фиона, разкривено от смях и мокро от сълзи. — Готова ли сте да признаете, че ние с Кит сме най-добрите рицари в цялата страна?

— Аз… никога не съм го оспорвала — изпъшка тя. Майлс продължаваше неумолимо да я гъделичка.

— Кажете ни просто и ясно — кои сме ние?

— Най-смелите и най-красивите рицари в цяла Англия — в целия свят.

Майлс отпусна ръце, после я улови през кръста и палците му се озоваха на милиметри под гърдите й.

— А как се казвам аз? — попита сериозно той.

— Майлс — прошепна задъхано тя и го погледна право в очите. — Майлс Аскот.

Ръцете й бяха на раменете му, но сега се обвиха около шията. Майлс се приведе и я целуна, меко и нежно, и усети как за първи път помежду им пробяга искра.

Кит скочи на гърба на баща си, Майлс политна напред и настрана, за да предпази Фиона, и за малко не заби нос в калта.

— Хайде пак да се люлеем, татко!

— А аз обичам този малък негодник — прошепна Майлс в ухото на Фиона, стана и настани момчето удобно на раменете си. Никой от тримата не беше забелязал, че по небето пълзяха черни облаци. Когато паднаха първите тежки дъждовни капки, всички вдигнаха изненадано глави. Само след минута заваля като из ведро.

— Бързо в колибата! — извика Майлс, дръпна Фиона да стане, обгърна с ръка раменете й и тримата се затичаха към изгорялата къща.

— Намокрихте ли се? — попита Майлс, щом се озоваха на сухо, и свали Кит на пода.

— Не, не много — усмихна му се в отговор Фиона и се обърна към Кит.

Майлс сложи ръка на рамото й.

— Защо не запалите огън, докато аз потърся нещо за ядене?

Кит се съгласи веднага с предложението, но Фиона погледна колебливо леещия се навън дъжд.

— Не е ли по-добре да почакате, докато дъждът отслабне?

Майлс се усмихна, зарадван от загрижеността й.

— Не мърдайте оттук. Обещавам, че няма да се отдалечавам много. — Той се промуши през овъглените греди и хукна към гората.

Фиона застана в един ъгъл и се загледа след него. Беше убедена, че Майлс Аскот не може да си представи колко необикновен е за нея този ден. Беше прекарала цяла сутрин с мъж, който дори не беше помислил да й причини зло, да упражни насилие. И как се смяха! Тя обичаше да се смее, но братята й бяха толкова сериозни — всеки, който живееше под един покрив с Едмънд Чатауърт, ставаше по неволя сериозен и забравяше какво значи да се смееш. Тази сутрин тя се смя до насита заедно с един мъж, който не се опита да разкъса дрехите й и да я изнасили. Досега всички мъже, на които си беше позволила да се усмихне, постъпваха именно така — сграбчваха я и й причиняваха болка.

Фиона беше истинска красавица, но не красотата й беше виновна за необузданите страсти на мъжете около нея. Тя знаеше, че е красива, но ако слуховете, които се носеха от уста на уста, бяха верни, богатата наследница Рейвдаун беше сто пъти по-красива от нея. Истинският виновник за агресивността на мъжете спрямо Фиона беше брат й Едмънд. Той имаше чудовищно чувство за хумор и често се обзалагаше с пияните си гости кой от тях пръв ще завлече сестричката му в леглото си. Едмънд мразеше сестра си, защото тя не се страхуваше от него и не молеше за милост като останалите. Още когато беше малко дете, пращаше да я вземат от манастирското училище, биеше я жестоко и я хвърляше надолу по стълбата. Никой не можеше да си обясни как малката успя да оцелее след толкова побои и падания.

Когато навърши дванадесет години, Фиона започна да се съпротивлява. Установи, че Едмънд се плаши от огъня, и го отблъскваше успешно с горяща факла. Тогава брат й започна да измисля по-сериозни игри и тя се научи на предпазливост, стана сръчна и ловка, за да отблъсква постоянните нападения. Научи се да причинява болка на мъжете, които се опитваха да я изнасилят. Убеди Роджър да я научи как да си служи с бойната брадва, как да размахва меч и да заплашва противника с кама. Езикът й стана остър като нож, подигравките й бяха безмилостни, иронията — унищожителна.

След като беше живяла няколко седмици с Едмънд и мъжете, с които той се заобикаляше, тя избягваше обратно в своя манастир, по правило с помощта на Роджър, за да се възстанови от преживяното — докато Едмънд се сещаше отново, че има сестра, и я повикваше обратно в къщата си.

— Огънят е готов, лейди Фиона — обади се Кит, който стоеше зад нея.

Тя се обърна с топла усмивка към момчето. Откакто се помнеше, обичаше да се занимава с малки деца. Те бяха искрени, не се прикриваха, не се опитваха да й отнемат нищо и даваха, без да искат нищо в замяна.

— Ти си свършил цялата работа, докато аз стоях тук и размишлявах — рече тя и го потупа по рамото. — Искаш ли да ти разкажа една приказка, докато чакаме баща ти?

Тя седна, облегна се на стената и протегна крака към огъня, прегърнала с една ръка крехките рамене на момчето. След малко наметна и двамата с пелерината на Майлс и започна да разказва на Кит за Мойсей и народа на Израил. Още преди да стигне до преминаването на Червено море, момчето се облегна на гърдите й и заспа.

Дъждът се сипеше по покрива над главата й и се процеждаше през множеството дупки, Фиона се взря замислено в пламъците. Не знаеше колко време е седяла така, когато от мъглата се появи Майлс, усмихна й се и хвърли наръч дърва в огъня. Без да каже дума, той одра дивата свиня, която беше донесъл, изчисти я, наниза няколко парчета на тънки шишове и ги сложи на огъня да се пекат.

Фиона го наблюдаваше мълчаливо, макар че мислите й работеха трескаво. Майлс Аскот беше странен мъж. Роджър често й казваше, че не познава истински мъже, а само измета на обществото, но тя не му вярваше. Сега си спомни младите дами в манастира, които пееха хвалебствени химни за любимите си, и стигна до извода, че в тази страна живеят и мъже, срещу които не е нужно да се отбранява със зъби и нокти.

Майлс коленичи до огъня и сръчно обърна шишовете с месото. Беше оставил тежкия лък в непосредствена близост, стрелите стърчаха от колчана, мечът висеше както винаги на колана му. Не беше свалил оръжието си дори когато се търкаляха надолу по хълма. Що за човек беше той? Как можеше едновременно да се забавлява с жена и да бъде подготвен за всяка опасност?

— За какво мислите? — попита тихо Майлс и очите му светнаха.

Фиона го погледна стреснато и побърза да се върне в действителността.

— Че скоро ще угасите огъня с тези мокри дрехи. Погледнете, отвсякъде капе вода!

Майлс стана и се протегна.

— Студена страна, нали? — Той я погледна втренчено и започна да съблича мокрите дрехи, за да ги простре да се сушат пред огъня.

Фиона проследи събличането му с умерен интерес. Голите мъже не бяха новост за нея. Васалите на брат й често се упражняваха под прозореца й само с препаски на слабините. Днес обаче си каза изненадано, че всъщност никога не ги е поглеждала както трябва.

Майлс беше строен, дори тънък, но мускулест, а когато се обърна към нея, тя се вгледа смаяно в гъстите черни кичури на гърдите му. Бедрата му бяха чудесно оформени. Очевидно се беше упражнявал упорито и умееше да носи с лекота тежката рицарска броня.

— Фиона — прошепна Майлс, — не ме карайте да се изчервявам.

Фиона пламна от срам и извърна глава. Майлс избухна в смях.

— Татко — промърмори сънено Кит, — гладен съм.

Фиона освободи малкия от прегръдката си. Колкото и да обичаше децата, досега не беше живяла в непосредствена близост с нито едно от тях. Сега разбираше, че нищо не може да се сравни с едно дете, което се сгушва в силните прегръдки, търси топлина, доверява се на възрастния.

— Имаме свинско печено и няколко ябълки — съобщи весело Майлс.

— Студено ли ти е, татко? — попита Кит.

— Топлите погледи на една дама ме пазят от замръзване — отговори сериозно Майлс. — Заповядайте на трапезата, лейди Фиона.

Фиона седна насреща му, все още зачервена от срам. Ала не мина много време и тя успя да преодолее смущението си. Кит настоя баща му да разкаже някои весели случки от детството си. Във всяка история най-малкият брат се проявяваше като герой, който спасяваше братята, служеше им за пример. Очите на момчето святкаха като звезди.

— А аз си мислех — промърмори иронично Фиона, — че когато сте положили рицарската клетва, сте дали обет да не лъжете…

Майлс й намигна съзаклятнически.

— Не смятам, че обетът ми забранява да се харесвам на сина си и на…

— …пленницата си? — помогна му тя.

— О, Фиона — проговори укорно той. — Какво би казала една дама за мъжа, чиито по-големи братя постоянно са се опитвали да му вгорчават живота?

— Наистина ли са правили това?

Тя зададе въпроса толкова сериозно, че Майлс я погледна изненадано. Очевидно беше повярвала, че братята му са най-лошите хора на света.

— Не беше точно така — побърза да я успокои той. — Бяхме още много малки, когато ни оставиха да се развиваме самостоятелно. Мисля, че някои от шегите ни бяха доста… дръзки, но всички оцеляхме.

— И ще живеете щастливо до края на дните си — завърши глухо тя.

— Какъв беше животът ви с Едмънд Чатауърт? — попита с нарочна небрежност той.

Фиона прибра крака под седалището си.

— И той обичаше да си прави шеги — отвърна кратко тя.

— Нахрани ли се добре, Кит? — попита Майлс и когато протегна ръка, за да си вземе парче месо от шиша на огъня, тя видя прясната рана на китката му. Изглеждаше като направена с остър нож. Коричката се беше размекнала и мястото кървеше. Майлс усети веднага погледа й и вдигна глава.

— Тетивата на лъка разкъса кожата ми. Ако желаете, можете да ме превържете — каза той и в гласа му имаше толкова пламенна надежда, че Фиона избухна в смях.

Тя кимна тържествено и вдигна полата си. Откъсна голямо парче от фустата и го подложи под дъжда. Майлс седна по турски пред нея, протегна й ръката си и тя започна да почиства раната.

— Искам да ви кажа, че съм невероятно щастлив, когато ви виждам да се усмихвате — заговори тихо той. — Ей, Кит, не бива да се катериш по гредата! Извади кърпата от колчана със стрелите и почисти хубаво меча ми. Внимавай да не повредиш острието. — Той се обърна отново към Фиона: — За мен е чест, че ме удостоявате с усмивка. Не съм съвсем сигурен, но имам чувството, че твърде малко мъже са били дарени с това благоволение.

— Наистина са малко — потвърди кратко тя. Майлс вдигна ръката й и целуна меката длан.

— Започвам да вярвам, че сте ангел не само външно, но и по душа. Кит ви обожава.

— А аз имам чувството, че Кит не познава много хора и се възхищава от всички.

— За мен това не важи — обясни с усмивка той и отново целуна ръката й.

— Престанете! — ядоса се Фиона и издърпа ръката си. — Позволявате си твърде много.

— Трябва да знаете, че се държа много прилично, като се ограничавам в целувки по ръката. Толкова ми се иска да ви грабна в обятията си… Престани, Кит! — извика сърдито той, защото момчето беше станало и размахваше меча над главата си. — Ако случайно удариш меча в някоя греда, ще те напляскам здравата.

Фиона избухна в смях и му показа гордо прясно превързаната ръка.

— Когато ухажвате някоя дама, по-добре е да оставяте сина си вкъщи.

— О, не — засмя се доволно Майлс. — Кит постигна много повече, отколкото аз бих направил за няколко месеца.

След тази тайнствена забележка той се обърна към сина си, за да му отнеме скъпоценния меч.