Джуд Деверо
Фиона (5)

ПЕТА ГЛАВА

Майлс, Фиона, сър Гай и останалите рицари пътуваха още два дни, преди да стигнат южната граница на Шотландия, Фиона направи още един опит за бягство — през нощта, докато Майлс спеше съвсем близо до нея, но стигна само до вратата, преди той да я залови и да я върне в леглото й.

След тази случка Фиона лежа дълго будна, размишлявайки за положението си. Тя беше пленница и все пак не беше. Никога не се бяха отнасяли към нея с такова внимание и уважение. Разбира се, той използваше всеки удобен случай, за да я докосва, но тя започваше да свиква с ръцете и устните му. Е, това не й доставяше удоволствие, но и не я отблъскваше, както в началото. Веднъж, докато се хранеха в гостилницата, един пиян мъж политна към нея и тя инстинктивно потърси защита в силните ръце на Майлс. Той отбеляза поведението й с напълно неподходящо задоволство.

Тази сутрин той й бе съобщил, че отсега нататък ще нощуват в шатрата му, защото в Шотландия почти нямало крайпътни гостилници. Намекна й, че щом прекосят планините, могат да се очакват сблъсъци с местното население, което не било добре настроено към англичаните.

Докато вечеряха, мислите му бяха далече от нея. На няколко пъти двамата със сър Гай се съвещаваха шепнешком.

— Наистина ли шотландците са толкова кръвожадни? — попита недоверчиво тя при второто му връщане на масата. Майлс я погледна неразбиращо.

— Трябваше да се срещна тук с един човек, но той закъснява. Отдавна следваше да бъде тук.

— Да не е някой от братята ви… или може би жена?

— Нито едното, нито другото — отговори бързо той.

Фиона престана да задава въпроси. Когато се настани в леглото си, все още облечена в роклята, подарък от Майлс, тя се обърна настрана, за да може да го гледа. Сънят му беше учудващо неспокоен.

Когато на вратата се почукаха, двамата скочиха от леглата си с еднаква бързина. Влезе сър Гай, следван от малко момче.

— Кит! — извика зарадвано Майлс и се втурна да прегърне сина си. Притисна го с такава сила до широките си гърди, че едва не го смачка. Ала момчето дори не извика, само се вкопчи здраво в баща си.

— Защо се забавиха толкова? — попита раздразнено Майлс и се обърна към сър Гай.

— Изненадала ги страшна буря и загубили три коня.

— Хората добре ли са?

— Те успели да се скрият на сушина, но минало време, преди да намерят други коне. Малкият Кит се задържал на седлото, макар че повечето рицари изпопадали — разказа с видима гордост сър Гай.

— Вярно ли е това? — попита строго Майлс и погледна сина си.

Едва сега Фиона можа да види лицето на момчето и разбра, че то е умалено копие на баща си. Само очите му не бяха сиви, а кафяви. Красиво момченце със сериозно лице.

— Да, татко — отговори кратко Кит. — Чичо Гевин казва, че рицарят никога не бива да пада от коня си. А по-късно помогнах на хората да извадят багажа от водата.

— Браво — ухили се Майлс и отново го притисна до гърдите си. — Можеш да си легнеш, Гай. Но първо се погрижи за мъжете, които пристигнаха с Кит. Нека ги нахранят. Ще тръгнем рано сутринта.

Кит се усмихна за сбогом на сър Гай и пошепна в ухото на баща си:

— Коя е тази жена?

Майлс го сложи на пода и се обърна тържествено към Фиона:

— Лейди Фиона, ще позволите ли да ви представя Кристофър Гевин Аскот?

— Здравей — проговори приветливо тя и улови протегнатата ръка на детето. — Аз съм лейди Фиона Чатауърт.

— Много сте красива — отбеляза възхитено момчето. — Баща ми обича красивите жени.

— Кит… — започна Майлс, но Фиона го прекъсна.

— И ти ли обичаш красивите жени? — попита меко тя.

— О, да. Бавачката ми е чудесна.

— Сигурна съм в това, щом е била избрана от баща ти. Гладен ли си? Сигурно си уморен от пътуването?

— Изядох цяло чувалче захаросани сливи — съобщи гордо Кит. — О, татко, щях да забравя! Имам послание за теб. От един човек на име Саймън.

Тъмна сянка пробяга по лицето на Майлс, но когато прочете писмото, на лицето му изгря широка усмивка.

— Добра ли е вестта? — попита Фиона, която не можеше да сдържи любопитството си.

Майлс хвърли писмото на леглото и отговори спокойно:

— И да, и не. Братовчедка ми е родила дъщеря, ала вуйчо Саймън ме заплашва със смърт.

Фиона не знаеше да се смее ли или да се възмущава.

— Значи сега си имаш малка сестричка, Кит.

— Вече си имам двама братя. Не искам сестра.

— Мисля, че баща ти трябва да реши това. Вече е много късно и е време да си лягаме.

— Кит може да се настани на моето легло, а аз ще… — започна Майлс и очите му заблестяха.

— Кит ще спи при мен — прекъсна го сърдито Фиона И протегна ръка на детето.

Момчето се съгласи с въодушевление. Очите му вече се затваряха.

Майлс ги гледаше с усмивка, в която имаше скрито тържество, Фиона съблече съненото дете, вдигна го и внимателно го положи на леглото. То се сгуши в ръцете й и утихна.

Майлс застана до леглото, без да може да се насити на прекрасната гледка. След малко се наведе с усмивка, целуна сина си по челото, целуна и Фиона.

— Лека нощ — прошепна с обич той и се запъти към леглото си.

На следващия ден Майлс забеляза, че интересът на Фиона е съсредоточен изцяло върху детето. А то се привърза толкова бързо към нея, сякаш я познаваше още от люлката. Фиона се опита да обясни този учудващ факт с думите:

— Винаги съм обичала децата и те го усещат.

Каквато и да беше причината, Кит обожаваше Фиона и не се отделяше от нея. Следобед се качи на коня й и заспа на гърдите й. Когато Майлс й предложи да вземе тежкото дете, тя сърдито му изсъска да мълчи.

Нощем двамата спяха прегърнати в една легло, а Майлс ги гледаше и се чувстваше низвергнат от малката им общност.

Пътуваха още три дни на север. Фиона знаеше, че почти са навлезли в земите на клана Макарън. През целия ден Майлс беше мрачен и замислен, а на два пъти размени остри думи със сър Гай. Старият рицар се мръщеше недоволно и Фиона разбра, че Майлс възнамерява да предприеме нещо, което не се харесва на настойника му. Ала всеки път, когато се доближаваше до двамата мъже, те замлъкваха.

На обяд групата спря за почивка и Майлс попита Фиона и детето дали искат да обядват с него. Обикновено всички се хранеха заедно, за да не бъдат изненадани от местните жители.

— Изглеждате много доволен от себе си — отбеляза Фиона, която го наблюдаваше отстрани.

— Остава ни само един ден път и ще стигнем замъка на брат ми и жена му — отговори весело той и свали Кит от седлото.

— Чичо Стивън носи пола, а лейди Алисия язди по-бързо от вятъра — съобщи гордо Кит.

— Стивън носи плейд — поправи го Майлс, вдигна Фиона от седлото и я остави на земята, без да обръща внимание на опитите й да го отблъсне. — Хайде да обядваме. Наредих на готвача да сложи трапезата в гората.

Кит улови ръката на Фиона, Майлс хвана сина си за ръката и тримата тръгнаха по пътеката.

— Харесва ли ви Шотландия? — попита Майлс и побърза да я подкрепи, когато трябваше да се прехвърлят през едно паднало дърво.

— Местността изглежда недокосната от човешка ръка. Сякаш Бог я е създал и не е допуснал никой да развали делото му. Страната е сурова и… първична.

— Такива са и жителите й — засмя се Майлс. — Брат ми си е пуснал коса до раменете, а дрехите му… е, ще почакате и ще видите. Искам сама да го прецените.

— Не се ли отдалечихме твърде много? — попита стреснато Фиона. Имаше чувството, че гората ги е погълнала. Гъстите, ниски храсти затрудняваха ходенето.

Майлс извади брадвата си от кожения калъф на гърба и започна да им проправя път в гъсталака.

Фиона не можеше да откъсне очи от него. Днес беше облякъл скромни одежди от тъмнозелено платно с кафява наметка на раменете — и беше тежко въоръжен. На гърба си бе окачил дълъг лък й колчан със стрели, носеше още бойна брадва, а в колана меч и кама.

— Нещо не е наред ли? — попита предпазливо тя.

— Нищо няма — отговори Майлс, но не посмя да я погледне. — Всъщност, днес получих вест, че трябва да се срещна с един човек, но май отидохме твърде далеч от мястото на срещата.

Фиона вдигна едната си вежда.

— Наистина ли бихте рискували живота на сина си заради една тайна среща?

Майлс прибра брадвата в калъфа и го намести на гърба си.

— Хората ми са образували кръг около нас. Просто исках да сте близо до мен, разбирате ли? Не ми се щеше да ви оставя с непознати мъже.

— Я виж, татко! — извика възбудено Кит. — Ей там тича една сърна.

— Искаш ли да я видим отблизо? — попита спокойно Фиона. — Тичай напред, ние ще те настигнем. — Без да изпуска Кит от поглед, тя заговори на Майлс: — Аз ще остана с Кит, а вие идете да потърсите хората си. Имам чувството, че тази уговорка е била само номер, за да ни отделят от свитата.

Майлс я погледна с разширени от изненада очи, но само след секунди изчезна в гората, Фиона забърза след момчето. Мина много време, а Майлс не се връщаше и в очите на Фиона се появи загриженост.

— Нещастна ли си, Фиона? — попита Кит и улови ръката й.

Тя коленичи до него, за да бъде на едно ниво с лицето му.

— Не мога да разбера защо баща ти не се връща. Много се забави.

— Разбира се, че ще се върне — отговори уверено Кит. — Баща ми е силен мъж и знае как да ни защитава.

Фиона се опита да не показва недоверието си.

— Убедена съм, че знае. Чувам, че някъде наблизо тече вода. Искаш ли да я потърсим?

Двамата прекосиха с големи усилия гъстия храсталак и най-после стигнаха до реката. Озоваха се пред див, бърз поток, който се пенеше по скалите и се блъскаше в каменистия бряг.

— Водата е студена — рече Кит и се отдръпна настрана. — Мислиш ли, че има риба?

— Сигурно има сьомга — отговори Майлс, който беше изникнал незабелязано зад гърба на Фиона. Тя подскочи и се обърна уплашено. — Извинявайте — проговори меко Майлс и сложи ръка на рамото й. — Не исках да ви стресна.

Фиона се дръпна назад.

— Къде са хората ви?

Майлс хвърли бърз поглед към Кит, който хвърляше клончета във водата и наблюдаваше как водата ги отнася. После взе ръката й в своята.

— Мъжете са изчезнали. Не намерих нито следа от тях. Но вие няма да се паникьосате, нали, Фиона?

Тя го погледна в очите. Нима той наистина очакваше, че тя няма да се уплаши в тази чужда страна, сама с малко дете и с мъж, на когото не можеше да има доверие?

— Не — отговори твърдо тя. — Не искам да плаша Кит.

— Много добре. — Майлс се усмихна и стисна ръката й. — Намираме се на южната граница на Макаръновите земи и ако тръгнем право на север, утре вечер ще видим първите селски колиби.

— Но ако някой е отвел хората ви надалече…

— Сега съм загрижен единствено за Кит и вас. Ако вървим през гората, може би ще останем незабелязани. Не ме е страх от среща с местните, но не искам да причинят зло на вас или на Кит. Ще ми помагате ли?

Фиона не отдръпна ръцете си.

— Да — отговори тихо тя. — Ще ви помагам с каквото мога.

Майлс пусна ръката й.

— В тези планини е студено дори през лятото. Сложете това. — Той й подаде голямо вълнена наметало, извезано с тъмнозелени и тъмносини лъжици.

— Къде го намерихте?

— Това беше всичко, което намерих на масата, която готвачът ми трябваше да нареди за нас. Някога Алисия ми подари този плейд и аз реших да го използвам за покривка на маса. Тази нощ ще ни свърши добра работа. — Той загърна раменете й с вълненото наметало и двамата отидоха заедно при Кит.

— Искаш ли да отидем пеша до къщата на вуйчо Стивън? — попита шеговито Майлс.

Кит го изгледа замислено.

— Къде е сър Гай? Нали рицарят не ходи пеша?

— Така е, но рицарят е длъжен да прави онова, което е необходимо за защита на жените му.

Бащата и синът размениха дълъг поглед. Макар да беше едва четиригодишен, Кит знаеше отдавна, че ще стане рицар. Когато навърши две години, му подариха дървен меч; всички приказки, които му разказваха, бяха за смели и добродетелни рицари и за геройските им дела. Кит се обърна към Фиона и стисна окуражително ръката й.

— Ние с татко ще ви закриляме, милейди — обеща тържествено той и целуна пръстите й.

Майлс се усмихна с бащинска гордост и сложи ръка на рамото на момчето.

— Мисля, че е най-добре да тръгнеш напред, Кит, и да се огледаш за някакъв дивеч. Днес ще се задоволим дори с мършаво зайче.

— Да, татко. — Кит се ухили зарадвано и хукна по брега на реката.

— Нима ще оставите детето самичко в тази чужда гора?

— Разбира се, че не. Кит е разумен и няма да се отдалечи много.

— Не ми изглеждате много загрижен от изчезването на мъжете. Видяхте ли следи от борба?

— Нищо не видях. — Майлс сякаш беше забравил рицарите си. Той се наведе, откъсна красиво жълто цвете и го сложи зад ухото й. — Знаете ли, че изглеждате съвсем на мястото си в тази дива гора. С тези разпуснати коси и разкъсаната рокля, закопчана с диамантена брошка, приличате на фея. Не бих имал нищо против да ви обкича цялата с диаманти, Фиона.

— Предпочитам свободата.

Майлс отстъпи крачка назад.

— Вече не сте моя пленница, Фиона Чатауърт — заяви тържествено той. — Можете да ме напуснете завинаги.

Фиона огледа дивата, непроходима гора.

— Вие прекалявате, Аскот — отговори сърдито тя.

— Което означава, че предпочитате да останете при мен — намигна й Майлс и преди тя да е успяла да отговори, я вдигна на ръце, завъртя я в кръг и залепи гореща целувка на бузата й.

— Веднага ме пуснете — заповяда гневно тя, но устните й се усмихнаха.

Майлс загриза ушенцето й.

— Мисля, че ако пожелаете, ще падна в краката ви, Фиона — прошепна задъхано той.

— Надявам се да бъдете вързан и с парцал в устата — отговори дръзко тя и се опита да се освободи. — Не мислите ли, че е по-добре да се погрижите за прехраната ни, или носите този лък на гърба си само защото ви прави по-мъжествен?

— Татко! — извика Кит, преди Майлс да е успял да отговори. — Видях едно зайче.

— То сигурно стои и чака да го улуча със стрелата си — засмя се тихо Майлс, докато Кит шумно тичаше към тях през гъстите храсталаци.

Фиона издаде някакъв шум, който можеше да се изтълкува само като смях, и Майлс я погледна смаяно. Тя се нацупи и му обърна гръб.

— Къде е зайчето, Кит? Смелият ти татко е решен да го убие и се надявам, че все пак ще получим нещо за хапване, ако не истинска вечеря.

След като вървяха цял час, при което Майлс беше зает да си играе с пръстите на Фиона и изобщо не се оглеждаше за дивеч, зайците се изпокриха някъде много далече. Скоро се стъмни и Фиона започна да се безпокои. Не знаеше кое време е, но гората изглеждаше тъмна и заплашителна.

— Мисля, че това е удобно място за нощувка. Кит, събери дърва да напалим огън. — Когато детето се отдалечи, Майлс се обърна сериозно към Фиона: — Не го изпускайте от очи. Аз ще намеря нещо за ядене. — С тези думи той изчезна в гората и я остави сама.

Щом Майлс се отдалечи, Фиона усети потискащата тишина на гората. Тя последва Кит и се натовари със сухи клони. Досега не й беше направило впечатление, но сега имаше чувството, че от гората я наблюдават десетки очи. В дома на брат си тя беше развила шесто чувство за близостта на мъжете, които се криеха по ъглите и чакаха, за да я нападнат.

— Страх ли те е, Фиона? — попита Кит и очите му се разшириха от изненада.

— Разбира се, че не. — Тя се принуди да се усмихне, макар че в момента си припомняше всички истории за варварството на шотландците, които беше слушала. Те бяха див, необуздан народ и измъчваха дори малките деца.

— Татко ще ни закриля — повтори уверено Кит. — Той е получил рицарските шпори още когато е бил малко момче. Вуйчо Рейн казва, че татко е един от най-смелите английски рицари. Той няма да допусне да бъдем нападнати.

Фиона прегърна момчето и притисна лицето му до рамото си.

— Баща ти наистина е велик воин. Знаеш ли, че преди няколко дни ме нападнаха трима мъже? Той уби и тримата само за няколко минути и дори не беше ранен. — Фиона видя, че момчето е уплашено, и направи още един опит да му вдъхне смелост. — Мисля, че татко ти може да излезе съвсем сам срещу всички мъже на Шотландия и да ги победи. Няма друг рицар, който да е толкова силен и смел като татко ти.

Стресна я тихо кискане. Тя се огледа и видя зад себе си Майлс, хванал за ушите две мъртви зайчета.

— Много ви благодаря за похвалната песен, милейди.

— Фиона се страхуваше за теб — обясни Кит.

— Направил си много добре, като си я утешил. Рицарят винаги трябва да закриля жените си. Възможно ли е да знаете как се дере заек, Фиона?

Младата жена остави Кит на земята и пое зайчетата от ръцете му с уверена физиономия.

— Сега ще разберете, че една Чатауърт не е като изнежените дами от семейство Аскот, които седят на копринени възглавници и чакат да им поднесат вечерята.

— Описахте много точно съпругите на Стивън и Гевин. Ела, Кит, да видим дали мъжете от семейство Аскот също струват нещо.

Много скоро двамата събраха цял наръч дърва, а Фиона одра зайчетата и ги изчисти. Майлс отсече два дебели клона, заби ги в земята от двете страни на огъня и наниза зайчетата на шиш, за да ги изпече. После се облегна на лакти и остави Кит да върти дебелия шиш.

— Изглеждате толкова спокоен — промълви укорително Фиона и обърна глава настрана, за да не я чуе Кит. — Ще нощуваме сами в чуждата гора, а вие разпалихте огън. Врагът ще ни види от няколко мили разстояние.

Майлс подръпна полата й, за да я доближи до себе си.

— Тази земя принадлежи на брат ми и жена му и ако хората от клана Макарън ни открият, веднага ще забележат леопардите на Аскот върху наметката ми. Шотландците не са хора, които се нахвърлят върху беззащитни жени и деца, за да ги убият по най-жесток начин. Ако ви заварят сама, ще ви отведат при Стивън и вие ще му обясните коя сте.

— Какво ли е станало с рицарите ви?

— Фиона, свитата ми е изчезнала без следа от битка. Предполагам, че са ги отвели в Ларенстън, замъка на Алисия. В момента единствената ми грижа е вашата и на Кит сигурност. Ако отидем в Ларенстън и хората ми не са вече там, ще тръгна да ги търся. Кит, не оставяй месото да се пече само от едната страна, ще го прегориш! — Той се премести по-близо до Фиона и продължи настоятелно: — Тук сте на сигурно място, милейди, повярвайте ми. Разгледах околността, но не видях жива душа. Господи, вие мръзнете! — извика той, като я видя как трепери. Грабна плейда от земята, загърна раменете й и я привлече към себе си.

— Исках само да ви стопля — засмя се той, когато Фиона го блъсна, и отказа да разхлаби хватката си.

— Това вече съм го чувала — озъби се тя. — Всички мъже започват с желанието си да стоплят жената, която желаят. Ще ви достави ли удоволствие да ме вземете насила?

— Намеците ви не ми харесват. Не бива да ме сравнявате с отвратителните приятели на брат си — отговори раздразнено той.

Фиона престана да се отбранява.

— Може би животът с Едмънд наистина е объркал мислите ми, но аз не понасям да ме докосват и вие трябва най-после да го разберете.

— Отдавна съм го разбрал. Вече не помня колко пъти съм го чувал. Все пак и вие трябва да разберете, че ако искаме да преживеем нощта, трябва да се топлим взаимно. Кит, дай едното зайче. Месото изглежда готово.

Зайчетата бяха почти сурови, само овъглени отвън, но тримата бяха твърде гладни, за да го забележат.

— Харесва ми, татко — отбеляза Кит. — Обичам гората.

— Много е студено — отвърна Фиона и се уви по-плътно в плейда си. — Щом през лятото е хладно, какво ли ще бъде през зимата?

— Алисия твърди, че Англия е истинска оранжерия. През зимата се увива в плейда си и спи в снега.

— Господи! — смая се Фиона. — Наистина ли е такава варварка?

Майлс се обърна с усмивка към сина си и видя, че очите му се затваряха.

— Ела, легни до мен — покани го Фиона и детето я послуша. Майлс разпростря своята наметка на земята, настани ги удобно и ги покри с плейда си. После прибави дърва в огъня и се промъкна от другата страна на Кит.

— Не можете да… — започна Фиона, но изведнъж млъкна и го погледна виновно. Той не можеше да спи другаде. Детето помежду им ги топлеше, Фиона осъзнаваше почти болезнено близостта на Майлс, но този път я възприемаше повече като успокояваща, отколкото като застрашителна.

Тъй като не можеше да заспи, тя се подпря на лакът и се загледа в огъня.

— Каква беше майката на Кит? — попита тихо тя. — Сигурно се е влюбила до полуда още когато ви е видяла в блестящата рицарска броня.

Майлс се изсмя глухо.

— Когато ме видя за първи път, Маргарет Сидни вирна високо красивото си малко носле и отказа да разговаря с мен. Извърших какви ли не лудости, за да й направя впечатление. Когато веднъж мина през площадката за упражнения, за да донесе вода на баща си, аз се зазяпах след нея, загубих стремето си и Рейн ме улучи с копие в хълбока. Още нося белега от силния му удар.

— А аз си помислих…

— Вие май още вярвате, че съм продал душата си на дявола и той ми е дал способността да спечелвам всяка жена, която пожелая?

— Чувала съм и тази история — отвърна небрежно тя, без да отмества очи от огъня.

Майлс вдигна свободната й ръка и целуна връхчетата на пръстите й.

— Дяволът не е поискал душата ми, но ако го направи, бих си помислил.

— Не богохулствайте! — изсъска ядосано тя и издърпа ръката си. Помълча малко и попита: — Как стана така, че вашата Маргарет Сидни промени мнението си?

— Тя беше на осемнадесет години, красива като картинка и силно влюбена в Гевин. Не искаше да има нищо общо с момче като мен.

— Как успяхте да й направите впечатление?

Майлс се ухили самодоволно.

— Проявих завидна упоритост.

Фиона се скова.

— И как отпразнувахте победата си?

— Помолих я да се омъжи за мен — отговори спокойно мъжът. — Вече ви казах, че бях влюбен в нея.

— Твърде лекомислено дарявате любовта си. Защо не се омъжихте за Бриджит или за братовчедката, която наскоро ви роди дъщеря?

Майлс помисли малко и отговори:

— Обичал съм само една жена, макар че съм имал любовни връзки с много други. Исках да се оженя за майката на Кит и ако отново помоля някоя да ми стане жена, ще го направя само защото я обичам.

— Горката! Още от сега я съжалявам — въздъхна театрално Фиона. — Ще й се наложи да се примири с цял куп незаконни деца.

— Но вие харесвате Кит, така ли е? А в гостилницата прегърнахте и утешихте момиченцето, макар да вярвахте, че е моя дъщеря!

— За щастие аз не съм омъжена за вас, Майлс Аскот.

Мъжът понижи глас:

— Ако бяхте моя жена, щеше ли да ви бъде неприятно, ако всяка година ми раждахте по едно дете?

— Мисля, че нямаше да ви обвинявам за четирите деца, които сте създали като незряло хлапе в миналото. Мисля обаче, че ако някой ден се омъжа, което няма да стане, и ако мъжът ми спи с всяка английска слугиня, ще се погрижа да го накажа по подобаващ начин.

— Така е честно — установи развеселено Майлс, обърна се настрана, прегърна сина си и Фиона и ги привлече по-близо до себе си. — Лека нощ, ангели мои — пошепна нежно той и скоро заспа.