Джуд Деверо
Фиона (4)

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

— Спахте ли добре? — попита на следващата сутрин Майлс, докато се обличаше. Тесният черен клин подчертаваше силните бедра. Богато извезаният жакет стягаше стройната му талия.

— Никога не спя добре в близост до врага си — отвърна раздразнено тя.

Мъжът се изсмя гърлено, бутна настрана ръцете й, сплете косата й на плитки и ги завърза на тила с кадифена панделка. Когато свърши, залепи гореща целувка на тила й. Фиона отскочи ужасено, грабна една кърпа и започна да трие целунатото място.

Майлс се засмя отново и й подаде ръка.

— Знам, че не можете да се лишите от компанията ми, но хората ми ни чакат долу.

Без да му подаде ръка, тя излезе от стаята. Беше ранна сутрин и слънцето едва се показваше на хоризонта. Майлс обясни кратко, че ще закусят по-нататък по пътя, но първо ще пояздят няколко часа, докато е хладно.

Двамата застанаха един до друг на тясната веранда на гостилницата, заобиколени от сър Гай и останалите рицари. В двора вече чакаха натоварените мулета и конете.

— Готово ли е всичко? — попита Майлс. — Платихте ли на гостилничаря?

Преди сър Гай да успее да отговори, едно малко момиченце, не повече от четиригодишно, изскочи от гостилницата и се втурна надолу по стълбата. Трябваше да завие, за да не се удари в краката на Майлс, загуби равновесие и полетя по стъпалата. Само след секунда Майлс беше до него и го грабна в прегръдката си, без да се гнуси от дрипавата му рокличка.

— Няма нищо, малката ми — зашепна успокоително той и се изправи. Момиченцето се вкопчи в раменете му и захълца.

Сър Гай и рицарите бяха свикнали с тези сцени и не се учудиха особено. Лицата им изразяваха търпение и малко досада. Знаеха, че трябва да изчакат, докато господарят им успокои детето. Фиона не гледаше към Майлс. Цялото й внимание беше съсредоточено върху детето. Тя протегна ръка и помилва косата на плачещото момиченце.

То се отдели от рамото на Майлс и я погледна с премрежени от сълзи очи. После изплака задавено, вдигна ръце и се хвърли на шията й.

Никой не можеше да каже кой е по-учуден: Майлс, сър Гай или рицарите. Майлс зяпна Фиона с отворена уста и в очите му блесна наранена гордост.

— Тихо, не плачи — заговори Фиона с безкрайна нежност и Майлс се учуди още повече. Никога не беше чувал този сладък глас. — Ако престанеш да плачеш, сър Гай ще ти позволи да го яхнеш като конче.

Майлс се покашля, за да скрие смеха си, и се извърна настрана. Раменете му се разтресоха. Грозният белег и великанската фигура на сър Гай отблъскваха повечето хора, особено жените. Никой досега не се беше осмелявал да го предложи като конче за малки деца.

— Ще станеш ей толкова голяма — продължи успокоително Фиона. — Ще се изкачиш чак до небето и ще си откъснеш една звезда.

Момиченцето подсмръкна, отдръпна се малко и погледна изпитателно Фиона.

— А щом откъснеш звездата, ще я подариш на сър Майлс като награда за новата рокличка, която ще ти купи.

Погледите на рицарите се преместиха към господаря им, за да проследят реакцията му — и никой не се осмели да се засмее на възмутеното му изражение.

Детето подсмръкна отново и се изви настрана, за да може да вижда лорд Майлс. Усмихна му се, но когато се обърна към сър Гай, отново се вкопчи в раменете на Фиона.

— Не бива да се страхуваш от него — усмихна се тя. — Той много обича децата, нали, сър Гай?

Грамадният мъж я удостои с корав, пренебрежителен поглед.

— Аз наистина обичам децата с цялото си сърце, милейди, но те не ми обръщат внимание.

— Сега ще видим. Хайде, миличка, качи се на раменете на сър Гай и си откъсни една звезда от небето.

Детето се поколеба, но после отиде при сър Гай и му позволи да го сложи на раменете си. Хвана се с две ръце за главата му и се усмихна щастливо.

— Аз съм най-високото дете на света! — извика възхитено то, когато сър Гай се заразхожда в кръг.

— Никога не ви бях виждал да се усмихвате — проговори тихо Майлс, който беше застанал редом с Фиона.

Усмивката й веднага угасна.

— Когато се върна у дома, ще ви обезщетя за рокличката на детето — проговори сковано тя и му обърна гръб.

Майлс улови ръката й и я отведе настрана.

— Малката е само едно просяче.

— Така ли? — попита небрежно тя. — А аз си помислих, че е някое от вашите.

— От моите? — повтори смутено той. — Да не мислите, че ще оставя децата си да се скитат в дрипи, без надзор, без грижи?

Тя се обърна към него с гневно святкащи очи.

— А откъде можете да знаете, след като имате деца по цяла Англия? Или ги записвате в специален списък? Знаете ли къде се намират?

Лицето на Майлс отразяваше смесица от противоречиви чувства: недоверие, лек гняв, насмешка.

— Как мислите, Фиона, колко деца съм създал досега?

Тя вирна надменно крехката си брадичка.

— Нямам представа колко незаконни деца сте създали, нито ме е грижа.

Майлс стисна до болка ръката й и я принуди да го погледне.

— Даже собствените ми братя обичат да преувеличават броя на децата ми. Как бих могъл да очаквам страничен човек като вас да знае истината? Имам трима сина: Кристофър, Филип и Джеймс. Скоро ще се роди четвъртото ми дете. Надявам се, че този път ще бъде дъщеря.

— Надявате се… — изфуча разярено тя. — Защо не помислите за майките? Защо злоупотребявате с тях и после ги захвърляте? А какво ще кажете за децата? Защо не помислихте, че ще растат с позора на незаконородени? Че всички ще им се подиграват и ще ги отблъскват само защото един недостоен мъж е искал да се забавлява!

Майлс стисна отново ръката й и в очите му заблестя гняв.

— Аз не злоупотребявам с жените — проговори ледено той. — Всички жени, които ме дариха с деца, дойдоха доброволно при мен. Искам да знаете, че всички мои деца живеят при мен и за тях се грижат опитни бавачки.

— Бавачки! — Фиона се опита да се изтръгне от ръката му, но не успя. — Значи изхвърляте майките на децата на улицата? Или им давате по малко пари като на Бриджит и ги изпращате да си вървят по пътя?

— Бриджит? — Майлс я погледна изпитателно и гневът му отлетя. — Сигурно говорите за Бриджит, която ми роди Джеймс? — Без да изчака отговора й, той продължи: — Ще ви кажа цялата истина за нея. Брат ми Гевин изпрати човек в манастира „Света Катерина“, за да му намерят слугиня. Искаше кротко момиче, което да не предизвиква мъжете му и да не дава повод за караници. От момента, когато влезе в домакинството ни, тази Бриджит започна да ме преследва.

Фиона го блъсна с все сила по гърдите.

— Вие сте лъжец!

Майлс улови и другата й ръка.

— Веднъж ми каза, че е слушала много интересни неща за мен, затова се държи като дете, на което са забранили да играе с огъня. Една нощ я заварих в леглото си.

— И я взехте.

— Точно така. Любих я и тази нощ, и още много нощи. Когато ми каза, че е забременяла от мен, понесох много неприятности от братята си.

— А после я изхвърлихте на улицата. Отнехте детето от майка му и я изхвърлихте на улицата!

Майлс отговори с типичната си лека усмивка:

— Истината е, че тя ме изхвърли. Бях наказан да прекарам четири месеца извън замъка и през това време тя се влюби във втория градинар на Гевин. Когато се върнах, говорих с двамата, казах им, че много искам детето ми да отрасне при мен, за да го възпитам като рицар. Бриджит веднага се съгласи да ми го даде.

— Колко пари им дадохте? С пари ли се опитахте да утешите майката, която е трябвало да се откаже от детето си?

Майлс пусна ръцете й и очите му отново заискриха от гняв.

— Познавахте ли добре Бриджит? Съмнявам се, защото иначе щяхте да знаете, че тя се интересуваше повече от забавленията си, отколкото от малкия Джеймс. Омъжи се за градинаря, но той скоро се разочарова от нея, а по-късно ме помоли да го обезщетя за онова, което трябвало да изтърпи. Не му дадох нищо. Джеймс е мой.

Фиона помълча малко, после попита тихо:

— А какво правят майките на другите ви деца?

Майлс се отдръпна крачка назад.

— Влюбих се в малката сестра на един от рицарите на Гсвин още когато бях момче. Кристофър се роди, когато двамата с Маргарет бяхме само шестнадесетгодишни. Исках да се оженя за нея, но брат й ме прати по дяволите. Не знаех нищо за Кит, узнах, че имам син едва когато Маргарет почина от едра шарка около месец след раждането му.

Той я погледна и се усмихна дяволито.

— Майката на Филип беше танцьорка, екзотично същество, което споделяше леглото ми в продължение на две много… бурни седмици. След девет месеца ми изпрати Филип по някакъв непознат човек. Оттогава не съм чувал нищо за нея.

Фиона го слушаше с нарастващ интерес.

— А детето, което ще се роди?

Майлс сведе глава и ако беше жена, сигурно щеше да се изчерви от срам. Учудването й стана още по-голямо.

— Боя се, че това дете ще създаде доста проблеми. Майката е моя далечна братовчедка. Съпротивлявах се с всички сили на изкушението, но тя… — Той сви рамене. — Баща й побесня от гняв. Заплаши, че ще ми изпрати детето да го отгледам, но не съм съвсем сигурен, че ще го направи.

Фиона можа само да поклати невярващо глава.

— Сигурно имате и много други деца. — Гласът й преливаше от сарказъм.

Майлс смръщи чело.

— Не вярвам. Опитвам се да не губя от поглед жените си и особено децата, които ми раждат.

— Все едно, че събирате кокоши яйца — отговори тя и очите й се разшириха от изненада.

Майлс склони глава и я изгледа накриво.

— Първо ме обвинявате, че оставям децата си да растат в дрипи и съм ги разхвърлил по цялата страна като отпадъци. Сега пък ме ругаете, че се грижа за тях и ги държа при себе си. Аз не съм аскет и няма да бъда, но се отнасям сериозно към децата, които съм създал. Обичам всички и се грижа за тях, колкото мога. Искам да имам поне петдесет.

— Започнал сте добре, продължавайте все така — отговори подигравателно тя и се запъти към конете.

Майлс остана на мястото си, загледан след нея. Фиона се държеше настрана от мъжете, тялото й беше гордо изправено, стойката скована. Тя не приличаше по нищо на двете му снахи, които бяха свикнали с авторитета си и се отнасяха непринудено към хората, които работеха за тях. Фиона Чатауърт се сковаваше веднага щом някой мъж направеше крачка към нея. Вчера, когато един от ездачите случайно я докосна, тя реагира толкова необуздано, така задърпа юздите на коня си, че подплаши животното и то се вдигна на задните си крака. Тя успя да овладее непокорния кон, но случилото се остана в паметта на Майлс и не му даваше мира. Никоя жена — разбира се, това важеше и за мъжете — не биваше да се плаши толкова от съприкосновението с друг човек.

Сър Гай се върна при мъжете сам, без детето, и щом откри Майлс, веднага отиде при него.

— Късно е. Трябва да тръгваме. — Той погледна изпитателно Майлс и добави: — Разбира се, ако не сте размислили и не смятате да върнете дамата на брат й.

Майлс наблюдаваше неотстъпно Фиона, която разговаряше с майката на момиченцето. Едва след малко обърна глава към сър Гай.

— Искам да изпратиш двама мъже в северните ми владения. Кажи им да доведат Кит.

— Синът ви? — погледна го изумено сър Гай.

— Точно така. Нека дойде и бавачката му. Всъщност не! Да го доведат сам, но с добра свита. Лейди Фиона ще се занимава с него.

— Съзнавате ли какъв риск поемате? — попита сър Гай.

— Лейди Фиона обича децата и аз искам да споделя един от синовете си с нея. Ако не мога да трогна сърцето й като мъж, ще опитам по друг начин.

— И какво ще правите, след като я укротите? Когато бях момче, близо до нас живееше котка, която беше твърдо убедена, че е единствена господарка на хамбара. Щом някой се осмелеше да отиде там, тя започваше да хапе и да драска. Реших да я опитомя. Минаха седмици, преди да спечеля доверието й и да се зарадвам, че яде от ръката ми. След това обаче котката започна да ме следва навсякъде. Непрекъснато се препъвах в нея и накрая започна да ми досажда. След няколко месеца започнах да я ритам всеки път, щом я видях, и я мразех, че вече не е дивото животно, което ме беше възхитило, а се е превърнала в най-обикновена котка.

Майлс отново бе втренчил замислен поглед във Фиона.

— Може би обичам лова — проговори тихо той. — А може да съм като брат си Рейн, който не може да понася несправедливостта. Засега знам само че Фиона Чатауърт ме е омагьосала. Може би наистина желая да я видя как яде от ръката ми, но ако някой ден го направи, то ще стане, защото аз ще бъда неин роб. — Той се обърна към сър Гай и се усмихна. — Фиона ще хареса Кит, а синът ми само ще спечели от познанството с нея. Освен това не съм го виждал отдавна и ми се иска да прекарам известно време с него. Изпрати човек да го доведе.

Сър Гай кимна в знак на съгласие и го остави сам.

След минути рицарите възседнаха конете си и потеглиха на път. Майлс не се опитваше да говори с Фиона, а яздеше мълчаливо редом с нея. Тя отново показа признаци на изтощение и към обед той бе започнал да се колебае дали все пак да не я върне на брат й.

Само половин час по-късно обаче Фиона се съживи. Докато Майлс изпитваше съчувствие към нея, тя беше успяла да претрие въжето, което я свързваше с коня му. Когато го откъсна, тя пришпори кобилата си, хвана здраво отпуснатата юзда, подплаши конете на двамата рицари, които яздеха пред нея, и се възползва от настаналата бъркотия, за да спечели няколко скъпоценни секунди за бягството си. Имаше почти половин миля преднина по обраслата с бурени пътека, когато Майлс събра рицарите около себе си, за да започне преследването.

— Аз ще я върна — извика през рамо той и нареди на сър Гай да продължи напред.

Майлс знаеше, че конят на Фиона не е особено бърз, но тя успя да изстиска от него всичко, на което беше способен. Той я настигна скоро и почти я докосваше, когато коланът на седлото поддаде и той се свлече отстрана на коня.

— Проклета да е! — изохка той, защото знаеше много добре кой е разхлабил седлото му. В същото време се засмя одобрително. Тази жена притежаваше неизчерпаемо богатство от идеи.

За съжаление Фиона Чатауърт не беше взела предвид, че Майлс Аскот е израсъл заедно с трима по-големи братя. Той беше свикнал с грубичките им номера и знаеше как да се справи с едно разхлабено седло. Без да се бави, той премести тежестта си към шията на коня и се залови с две ръце за предните му крака. Седлото увисна зад него на гърба на животното.

Загуби известно време, защото конят беше много недоволен от тази промяна на позицията му, но Майлс успя да го укроти и отново препусна напред. Фиона насочи кобилата си право през полето с жито, защото едва видимата пътека беше изчезнала. Беше много изненадана, че Майлс я следва по петите. Той я улови насред нивата с жито, сграбчи я за талията и двамата започнаха да се борят ожесточено, докато Майлс, който беше лишен от стремената, започна да пада. Когато се плъзна от гърба на коня, ръката му остана вкопчена в талията на Фиона.

При общото им падане Майлс се извъртя така, че да посрещне с тялото си силата на удара в земята и да й послужи като подложка. При това прегърна гърба й, за да го предпази от конските копита. Двата коня се отдалечиха на няколко крачки и спряха задъхани.

— Веднага ме пуснете — нареди Фиона, щом успя да си поеме дъх. Никак не й беше приятно, че лежеше върху Майлс.

Ръцете му я стиснаха още по-здраво.

— Кога разхлабихте колана на седлото ми? — Когато тя не отговори, той притисна с все сила гърдите й и ребрата й започнаха да пукат.

— По време на обеда — изохка тя.

Майлс сложи ръка на тила й и вдигна главата й на рамото си.

— Вие сте невероятно дръзка жена, Фиона. Как успяхте да се промъкнете през веригата от постове? По кое време се измъкнахте от лагера онази нощ?

Вратът му беше запотен, сърцето му биеше под нейното. Бързата езда беше прогонила умората й и тя се радваше на опита за бягство, макар да беше неуспешен.

— Устроихме си чудесно състезание — продължи развеселено той. — Знаете ли, братята ми често ми погаждаха този номер. Вземаха ме със себе си на езда и разхлабваха седлото ми. Затова сега знам как да се държа в такива ситуации. Разбира се, даваха ми винаги бавен кон, за да не си счупя врата при падането. — Той се премести така, че да може да вижда лицето й. — Щяхте ли да се зарадвате, ако бях паднал?

— И още как — отговори с усмивка тя. Лицата им бяха съвсем близо.

Майлс се засмя, целуна я бързо, избута я настрана и скочи на крака. Когато я видя да изтрива устните си с опакото на ръката, смръщи чело.

— Да вървим. Наблизо има гостилница, където ще нощуваме. — Този път не й предложи ръка, за да се качи на коня.

Когато се върнаха при свитата на Майлс, сър Гай хвърли към Фиона кратък поглед, изпълнен с възхищение, и тя предположи, че след днешната случка той ще бъде постоянно нащрек. Сигурно нямаше да й даде втора възможност да разхлаби седлото на Майлс.

Едва когато продължиха пътя си, Фиона забеляза, че Майлс е ранен в ръката и кърви. Разбра, че това се е случило, когато е подложил ръката си под копитата на коня, за да предпази гърба й. Сър Гай прегледа раната и я превърза, докато Фиона ги наблюдаваше мълчаливо. Струваше й се повече от странно, че този мъж, един Аскот, е предпазил една Чатауърт от нараняване. Майлс веднага забеляза погледа й и го изтълкува правилно.

— Ако сега благоволите да ми се усмихнете, Фиона, ще оздравея много по-бързо.

— Надявам се кръвта ви да е отровена и да изгубите ръката си — отговори остро тя и пришпори коня си.

Двамата продължиха пътя си в мълчание, докато стигнаха пред гостилницата. Майлс беше изпратил един от хората си да предупреди за пристигането им и гостилничарят вече ги чакаше. Този път поднесоха вечерята на Майлс и Фиона в отделна стая.

— Разкажете ми за семейството си — помоли Майлс.

— Не — отговори кратко тя и посегна с купата, в която имаше супа от охлюви с чеснов сос.

— Тогава аз ще ви разкажа за моето. Имам трима големи братя и…

— Познавам ги. И братята ви, и вие самият сте известни в цялата страна.

Майлс вдигна високо едната си вежда.

— Тогава ми разкажете какво знаете за тях.

— С удоволствие. — Фиона се зае с пилешкия пастет. — Брат ви Гевин е най-големият. Щял да се ожени за Лилиан Валенс, но я изоставил и взел богатата наследница Джудит Рейвдаун, жена със зъл характер. Двамата с брат ви обединили силите си и успели да докарат до лудост Лилиан, която се омъжила за брат ми Едмънд.

— Познавате ли снаха си?

Фиона беше втренчила поглед в чинията си.

— Някога не беше това, което е сега…

— Тя е една отвратителна мръсница. Не познавам по-проклета жена от нея. Тя се отказа от брат ми, не той от нея. А сега ми разкажете какво знаете за Стивън.

— Той е принудил шотландската наследница, която пожелала да се омъжи за брат ми, да стане негова съпруга.

— Аха. А Рейн?

— Не знам почти нищо за него. Говори се, че е велик воин и е спечелил много турнири.

Очите на Майлс се впиха пронизващо в нейните.

— След като брат ви изнасили сестра ми и тя се самоуби, Рейн поведе един отряд кралски войници срещу замъка на Роджър Чатауърт. Искаше да му отмъсти за поруганата чест на сестра си. Затова кралят го обяви за предател и сега брат ми живее сред банда престъпници в една далечна гора. — Той помълча малко и попита: — А какво знаете за мен?

— Всички казват, че сте развратник и сте прелъстили десетки млади, невинни момичета.

— Чувствам се поласкан, че оценяват толкова високо мъжествеността ми, но слуховете преувеличават. А сега ще ви разкажа истината за семейството си. След смъртта на баща ни Гевин стана глава на семейството и трябваше да отгледа и възпита тримата си по-малки братя и да управлява семейното имущество, макар че беше само на шестнадесет години. Влюби се в Лилиан Валенс и я помоли да се омъжи за него, но тя отказа. Затова той взе Джудит Рейвдаун и мина доста време, преди да разбере, че обича истински жена си и че тя заслужава напълно любовта му. Лилиан се опита да залее Джудит с врящо масло, но не се справи както трябва и се обезобрази сама.

— Вие сте един проклет лъжец! — изсъска Фиона.

— Не, Фиона, аз никога не лъжа. Стивън е най-добрият от четиримата братя и е много привързан към Гевин. А Рейн… — Той спря за миг и се усмихна. — Рейн вярва, че трябва да носи върху могъщите си рамене целия товар на световната несправедливост. Той е много добър човек, но е упорит като магаре.

— А вие? — попита делово Фиона.

Майлс не бързаше да отговори.

— Аз съм сам. Братята ми са винаги сигурни в онова, което искат. Гевин обича земята, Стивън е истински кръстоносец и шотландците му го обожават, Рейн иска да промени света, а аз…

Тя го погледна и сякаш му каза нещо с очите си. Тя също беше живяла съвсем сама. Едмънд беше зъл и не се интересуваше от нея, Роджър постоянно се гневеше и често отсъстваше от дома си. Животът й беше минал в бягство от Едмънд и пияните му приятели и в опити да защитава Брайън.

Майлс взе ръката й и този път тя не се отдръпна.

— Разбирам, че и двамата сме станали възрастни много рано. Помните ли как свърши детството ви?

— Как да не помня — отговори безизразно тя и се отдръпна назад.

Двамата продължиха да ядат мълчаливо.

— Вашият дом беше ли… щастлив? — попита почти плахо тя.

— О, да — усмихна се с копнеж Майлс. — След смъртта на татко се разделихме, възпитаваха ни настойници, но въпреки това прекарвахме много време заедно. Знаете ли, никак не е лесно да си най-младият син в едно семейство. Големите братя не те зачитат за нищо и постоянно те подмятат насам-натам. А вие бяхте ли щастлива?

— Не. Бях много заета да бягам от преследванията на Едмънд и нямах време да размишлявам за щастието. А сега бих желала да се оттегля.

Майлс я придружи до общата им стая и тя видя, че този път му бяха приготвили истинско легло до отсрещната стена.

— Днес няма да спя на пейката — засмя се весело той, но Фиона не реагира. Той взе ръцете й и я погледна в очите. — Кога най-после ще ми се доверите? Аз не съм като Едмънд или Панел. Не съм и като онези отвратителни мъже, които сте познавали досега.

— Аз съм ваша пленница. Наистина ли продължавате да се смятате за добър човек, след като сте отнели свободата на една невинна жена?

Майлс целуна ръцете й.

— Какво ще правите, ако ви върна на брат ви? Ще помолите Роджър да ви намери съпруг и ще заживеете като щастлива майка и домакиня?

Фиона се отдръпна като опарена.

— Роджър ми позволи да остана неомъжена. Смятах да положа монашески обет.

Майлс я погледна с неподправен ужас. Преди да е успяла да реагира, той я грабна в обятията си и започна да я милва по гърба.

— Вие сте жена, създадена да дарява любов! Защо искате да я запазите само за себе си? Нима не искате да имате деца, да ги видите как порастват? Няма нищо по-прекрасно от едно дете, което ви гледа с доверие и признателност.

Фиона вдигна глава, която несъзнателно беше опряла на рамото му. Вече беше свикнала с докосванията му и не се съпротивляваше срещу ръцете му.

— Никога не бях срещала мъж, който обича децата. Всички мъже, които познавам, мислят само за ядене и пиене, за турнири и за жени, с които да се забавляват до насита.

— Вижте, Фиона, има много аргументи в полза на добрия двубой или на борбата за едно добро дело. Няма да отричам, че и аз обичам хубавото вино и понякога прекалявам. Обичам и жените, но ги вземам в леглото си само с тяхно съгласие. А сега ми позволете да сваля роклята ви.

Фиона се дръпна назад и го изгледа унищожително.

— Не се безпокойте. Аз ще спя сам на това студено и твърдо легло и няма да ви досаждам. Искам само да разберете, че без роклята ще спите по-добре. Не можете да прекарвате дни и нощи в една и съща дреха.

— Чувствам се превъзходно, благодаря. Нямам намерение да сваля роклята си.

— Както желаете. — Майлс й обърна гръб и започна да се съблича, Фиона побърза да се мушне в леглото си. Единствената свещ в стаята не беше догоряла. Когато Майлс остана само по препаска около слабините си, отиде при нея и издърпа завивката от лицето й. Фиона лежеше по гръб и не смееше да се помръдне. Всяко мускулче в тялото й беше напрегнато до скъсване. Майлс приседна на ръба на леглото и приглади косите й на слепоочието. Погледна я, без да каже нито дума, и се наслади на докосването до меката й кожа.

— Лека нощ, Фиона — прошепна накрая той, приведе се и я целуна леко по устата.

Фиона вдигна ръка, за да изтрие следата от целувката, по Майлс я сграбчи за китката и не й позволи да го стори.

— Какво трябва да се случи, за да обикнете някой мъж? — прошепна задавено той.

— Мисля, че не мога да обичам — отговори искрено тя. — Или поне така, както вие искате.

— Навеждате ме на мисълта, че не е зле да опитам. Лека нощ, ангеле мой.

Той я целуна отново и тя не се възпротиви. Не можа да му каже, че съвсем не е крехка и слаба, за каквато я мисли, но след ставането му побърза да изтрие целувката от устата си.