Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кадифе (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Velvet Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 209гласа)

Информация

Първоначална корекция
Xesiona(2009)
Корекция
tsvetika(2009)
Сканиране
?

Издание:

Издателство „Ирис“, 1998

История

  1. —Добавяне

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

За момент Фиона остана неподвижна на седлото, вгледана в старата крепост на семейство Аскот. Очите й бяха замъглени от сълзи. През последните седмици бяха станали толкова много неща, че тя бе започнала да се съмнява дали Англия и масивният замък на рода Аскот все още се намират на старото си място.

Един от конете на тримата й внушителни придружители затропа нетърпеливо с копита и я върна в действителността. Тя нададе кратък вик, плесна шията на коня си с края на юздата и го подкара напред. Макар че никога не беше идвала в замъка на семейство Аскот, тя познаваше добре разположението му. Докато бяха в Шотландия, Майлс й беше разказал за родния си дом и дори беше нарисувал плана му в пясъка.

Фиона насочи коня си към строго охраняваната задна врата, където беше входът за членовете на семейството. Когато навлезе в тесния проход между двете стени, тя забави ход.

От двете й страни изникнаха стражи с опънати лъкове.

— Съпругата на Майлс Аскот! — изрева един от мъжете зад Фиона и вдигна лице към сивите зъбери.

Пред коня на Фиона се забиха шест стрели едновременно и изтощеното животно се подплаши. Вдигна се на задните си крака и копитото му разтроиш две стрели, Фиона трябваше да напрегне всичките си сили, за да го овладее.

Между нея и желязната порта застанаха трима въоръжени рицари.

— Аз съм Фиона Аскот, а тези хора са мои придружители — обясни нетърпеливо тя, но и с известно уважение. Надали имаше друг замък в Англия, който се охраняваше така добре.

Когато новодошлите бяха обкръжени от двадесетина рицари с герба на семейство Аскот, един от стражите пред портата каза на Фиона:

— Вие можете да влезете. Хората ви ще останат тук.

— Да, разбира се. Отведете ме при Гевин. Той ще потвърди самоличността ми.

Един мъж взе юздите на коня й и я въведе в чист, просторен двор, в дъното на който беше господарският дом. От вътрешната страна на високите стени се редяха безброй малки и големи постройки.

Един от стражите влезе в господарската къща и само след секунди на прага застана красива млада жена. Лицето й беше посипано с брашно, в косата й имаше семена от сусам.

— Отведете ме при господаря си — нареди строго Фиона. — Нося важни вести.

— Вие сте Фиона, нали? — попита младата жена. — Сигурно носите вести от Майлс? Съобщиха ни, че и двамата вече не сте между живите. Хенри! Помогни на дамата да слезе от коня, после покани хората от свитата й в замъка и ги нахрани.

В този момент се появи Алисия, а зад нея и малката певица, с която Фиона се бе запознала на сватбата на приятелката си.

— Фиона! — извика зарадвано Алисия и се втурна надолу по стълбата.

Фиона скочи от коня и падна в прегръдката на снаха си.

— Толкова се радвам да те видя отново! Пътуването беше ужасно. Къде е Стивън? Трябва веднага да тръгнем към Франция, за да освободим Майлс и Роджър. Един френски херцог ги залови и ги хвърли в затвора. Трябва да ги откупим или да ги освободим със сила!

— Първо се успокой — нареди е усмивка Алисия. — Влез вкъщи и хапни нещо. Трябва да си починеш, а после ще съставим някакъв план.

— Хенри! — извика сърдито жената, която стоеше зад Фиона. — Повикай втория ми баща и сър Гай. Кажи им веднага да дойдат при мен и приготви седем коня за дълъг път. Изпрати един рицар да наеме кораб и да го подготви да прекосяването на Канала. Не искам забавяне, разбрахме ли се?

Фиона се обърна и зяпна с отворена уста жената, която беше сметнала за слугиня.

— Позволи ми да ти представя лейди Джудит — проговори с развеселен глас Алисия.

Джудит приглади назад непокорната си коса и по земята се посипаха сусамени зърна.

— Знаеш ли къде е затворен Майлс?

— Да, нали оттам идвам.

— И не си щадила нито себе си, нито коня — отбеляза Алисия. — Изглеждаш изтощена до крайност.

— Здравей, Клариса — усмихна се с обич Фиона и протегна ръка на мълчаливата млада жена, която се държеше настрана.

Клариса кимна за поздрав и се усмихна плахо. Никога не се беше чувствала толкова излишна като сега, когато беше заобликолена от величествените си снахи.

В този момент в двора излезе сър Гай. Изглеждаше много отслабнал. Шотландецът Там го следваше по петите и под стъпките на двамата великани земята затрепери.

— Сигурно носите вести от лорд Майлс? — попита с треперещ глас сър Гай. В очите му светеше гореща молба. — Казаха ни, че вече не е между живите.

— Кой ви каза? — попита смаяно Фиона. — Търсихте ли ни?

— Влез вътре — покани я Джудит и улови ръката й. — Разкажи ни какво преживяхте.

Само след минути Фиона седеше на голямата маса, отрупана с изискани ястия. Без да престава да се храни, тя им разказа историята на отвличането във Франция. Около масата бяха насядали трите й снахи, сър Гай, Там и един мъж, когото не познаваше — Джон Басе, съпруг на майката на Джудит.

Докато ядеше, тя описа с кратки, накъсани изречения как наетите от Лилиан мъже ги изненадаха в гората, а после ги хвърлиха в трюма на някакво рибарско корабче. Разказа как се измъкнаха с лодката и как тръгнаха пеша на юг, за да потърсят защита от френските Аскотови. Разказа и как Роджър бе решил да пожертва живота си за някакво непознато момиче, което на всичкото отгоре беше съпруга на друг мъж.

На това място Алисия прекъсна разказа й със залп от проклятия по адрес на Роджър Чатауърт, но Там й заповяда да млъкне и за безкрайно учудване на Фиона тя се подчини веднага.

Фиона разказа накратко как беше протекло освобождаването на младата Кристиана.

Джудит я засипа с цял поток от въпроси: каква роля беше изиграла самата Фиона при освобождаването, що за човек е тази Кристиана.

— Чувала съм за нея — обясни с усмивка тя. — Мъжът й и семейството му са известни в цяла Франция. По-младият брат на херцога не обича особено Майлс.

— Защо, за Бога? — попита сърдито Фиона.

— Имаше едно момиче, което…

Фиона вдигна ръка.

— Достатъчно. Няма защо да продължаваш. Разбрах, че Майлс и Роджър са пленници на по-младия брат. Старият херцог умря в ръцете на Роджър.

— Така е, той изпитва удоволствие да убива! — извика възмутено Алисия.

Фиона нямаше намерение да оправдава брат си пред снахите си и да губи време. Вместо това им разказа продължението на историята. Докато им описваше как братът на херцога ги нападна с двадесет рицари, забрави да се храни. С риск за живота си Майлс беше успял да свали от седлото един рицар, да метне Фиона на гърба на коня и да го подплаши да препусне в пълен галоп. Полегнала върху конската шия, Фиона успя да се спаси в гъстата гора. Струваше й големи усилия да хване захвърлените юзди и в същото време да препуска с възможно най-голяма скорост по обраслия с тръни път, осеян с дълбоки дупки. Когато най-после успя да овладее разбеснелия се кон, тя забеляза, че я преследват половин дузина рицари. Изстиска докрай силите на коня и през следващите два часа успя да се изплъзне от преследвачите си.

Трябваха й още три дни, за да се върне в Англия. Разказа набързо как е използвала перлите от огърлицата на Кристиана, за да купи трима мъже от улицата, как през цялото време се е молила да попадне на свестни хора. Тримата й придружители бяха бивши войници, уволнени от господаря си, който искал да бъде обкръжен от млади бойци.

Разказа им как въоръжи придружителите си и как тримата яздеха ден и нощ без почивка, как сменяха конете на всяка станция и спяха само по два-три часа нощем.

Когато стигнаха брега, Фиона плати десет перли за кораб и екипаж, за да я върне в Англия. Щом се качи на борда, легна в една койка и заспа непробудно. Слязоха на южния английски бряг, купиха три коня и малко храна и препуснаха право към Аскот Касъл. Спряха едва когато видяха пред себе си сивите стени на замъка.

— Дойдох да повикам на помощ братята на Майлс — завърши нетърпеливо Фиона. — Трябва веднага да тръгнем за Франция.

Един рицар влезе, пошепна нещо в ухото на Джудит и веднага излезе.

— Първо трябва да ти кажа някои неща, Фиона — отговори спокойно Джудит. — Само няколко дни след като ти, Майлс и брат ти Роджър бяхте отвлечени на кораба, Лилиан Чатауърт не можа да устои на изкушението и започна да се хвали с деянията си. — Джудит произнесе омразното име с видима мъка. — Тя ни изпрати писмо, в което описваше подробно какво ви е сторила.

Клариса заговори за първи път тази вечер и гласът й прозвуча тихо, но ясно и отчетливо:

— Рейн, Стивън и Гевин тръгнаха веднага за Франция, докато ние — тя посочи с глава към Джудит и Алисия — останахме тук, за да чакаме вести.

— Значи мъжете са вече във Франция? — попита зарадвано Фиона и скочи от стола си. — Трябва веднага да се върна там. Ако ми позволите да взема със себе си малка свита въоръжени мъже, ще намеря братята на Майлс и ще ги заведа до мястото, където е затворен съпругът ми.

— Познаваш ли замъка на херцог Лорилард? Знаеш ли къде живее брат му? — попита сериозно Джудит и се приведе през масата.

— Не, но замъкът му сигурно е… — започна нетърпеливо Фиона.

— Мисля, че можем да рискуваме. Херцогът беше приятел на баща ми. — Джудит изкриви иронично устни. — Знам къде се намират четирите провинциални имения на семейство Лорилард, но се съмнявам, че мъжете от семейство Аскот ги познават. Рейн може би, защото е участвал в много турнири във Франция, но ако мъжете се разделят… Не, решено. — Тя стана от мястото си.

— Не говори глупости! — изкрещя сърдито мъжът, който седеше до нея, Джон Басе. Той скочи от мястото си и се изстъпи застрашително пред приемната си дъщеря. Надвишаваше я с цяла глава.

Джудит сведе за миг очи, но дори не трепна от гръмкия му глас.

— Заповядах да оседлаят конете и да приготвят храна. Тръгваме веднага. Алисия, надявам се, че си донесла достатъчно шотландски одежди. Ще ни бъдат много удобни за дългото пътуване.

Джон улови ръката й и я стисна болезнено.

— Няма да ти позволя да рискуваш живота си! — изсъска той. — Помниш ли как освободи Гевин от затвора му и едва не уби всички ни? Този път, мис Джудит, ще си останеш у дома и ще предоставиш войната на мъжете!

Джудит го погледна с пламтящи от гняв очи.

— Ти ли ще тръгнеш вместо мен? — попита спокойно тя. — И къде, ако мога да попитам, ще търсиш мъжа ми? Бил ли си някога във Франция? Дори ако по някаква щастлива случайност го намериш, ще му кажеш ли къде да търси Майлс? Използвай разума си, ако го имаш, Джон Басе! Можем да оставим другите жени тук, но Фиона и аз ще тръгнем незабавно за Франция.

Клариса погледна Алисия и когато изкрещя: „Не!“, от стените се посипа мазилка. Лицето й веднага пламна от срам, сякаш беше сторила нещо неприлично, и тя се сви на мястото си.

— Ние с Алисия настояваме да дойдем с вас във Франция — продължи доста по-тихо тя. — Може би имаме с какво да ви помогнем.

— Чуй ме, Алисия… — започна Там, докато сър Гай гледаше заплашително Фиона, за да й внуши респект. Само след минута в стаята цареше същински хаос. Всички викаха в един глас. Клариса, която нямаше личен охранител, който да я надвишава с цяла глава, се измъкна незабелязано, хукна по стълбата към стаята на Алисия и Стивън и извади от скрина им няколко плейда. После спря и се ослуша усмихнато. Разгорещените гласове на спорещите стигаха чак дотук.

Следвайки някакъв импулс, тя откачи от стената една шотландска гайда. Натовари се с разноцветните тартани и тръгна към партера, като надуваше гайдата. Когато отново влезе в залата, всички бяха насядали мирно около масата и мълчаха.

Клариса остави инструмента на масата и заговори спокойно:

— Ако мъжете желаят да тръгнат сами, ние ще потеглим на път само час след тях. Е, с нас ли ще тръгнете или преди нас?

Мъжете мълчаха. Само лицата им нервно потръпваха, а ръцете им бяха свити в юмруци.

— Докато ние тук се караме — продължи Клариса, — Майлс е затворен в някакво тъмно подземие и може би в този момент е подложен на мъчения. Предлагам да тръгнем веднага!

Джудит излезе напред, взе лицето на Клираса между двете си ръце и целуна снаха си по двете бузи.

— Разбира се, че ще тръгнем веднага — потвърди тя, взе наметалата от ръцете й и хвърли едно на Фиона. — Джон, ти се погрижи за храната. Гай, иди при управителя ми. Трябва ни повече злато. Там, ти провери лъковете и вземи достатъчно стрели, за да въоръжим една малка армия. Алисия, ти ще избереш конете, които могат да издържат на дълъг път. Клариса, вземи нещо, с което можеш да свириш. Имам чувството, че ще имаме нужда от музика.

Фиона се усмихна. Снаха й беше изключителна жена.

— А аз? — попита тя, когато мъжете и жените излязоха от залата, за да изпълнят нарежданията на Джудит.

— Ти ще дойдеш с мен — отговори Джудит и тръгна нагоре по стълбата. Спря на площадката и се обърна към снаха си. — Лилиан Чатауърт се разболя от едра шарка и оздравя, но здравата половина на лицето й беше ужасно обезобразена. — Тя се поколеба малко и продължи: — Като видя лицето си, тя полудя окончателно и се хвърли от най-високата кула в крепостта. — Погледна встрани и заключи с тих глас: — Знаеш ли, това беше същата кула, от която падна бедната Ела, слугинята й….

Фиона не разбра последното изречение, но докато тичаше по стъпалата след Джудит, изпита чувство на безкрайно облекчение, че Лилиан беше мъртва. Слава Богу, синът й беше на сигурно място.

Фиона беше чувала много неща за работоспособността на Джудит и не се учудваше на нищо, но скоро стигна до извода, че снаха й е вманиачена на тема работа. Тя не познаваше значението на думата „слабост“ — а понятието „почивка“ също беше зачертано от речника й.

Стигнаха до южното крайбрежие на Англия само за два дни, като сменяха непрекъснато конете. Никой не говореше. Всички препускаха напред в постоянно темпо, без да се щадят. Пътищата бяха толкова лоши, че трябваше постоянно да преодоляват разни препятствия, а понякога препускаха направо през ожънатите и разорани поля и селяните ги изпращаха с гневно вдигнати юмруци. Няколко пъти Гай и Там трябваше да слизат от конете, за да направят просека през оградите, зад които пасяха овце.

— Собствениците ще изправят Джудит пред съда — отбеляза мрачно Фиона, загледана в огромните стада, които със сигурност принадлежаха на някой богаташ.

— Тази земя е на Джудит — извика през рамо Алисия и отново пришпори коня си. Клариса и Фиона си размениха страхопочтителни погледи и забързаха да не изостанат от групата.

Когато на зазоряване излязоха на южния английски бряг, корабчето вече ги чакаше, за да ги отведе на един остров, където живееха роднини на семейство Аскот.

— Оказва се, че моят клан е малък в сравнение с това английско семейство — проговори уморено Алисия. После се опъна направо на пода на корабчето, зави се презглава с плейда си и веднага заспа.

След час ги събудиха. Още сънени, мъжете и жените възседнаха чакащите на брега коне, които ги отведоха в имението на Аскот. Въпреки умората си Фиона беше силно впечатлена от възрастта и величието на крепостта, която внезапно изникна пред тях. Разказаха й, че е построена преди повече от двеста години от рицаря, известен с името „Черния лъв“.

След като минаха през тежката желязна порта, Джудит стисна ръката на Фиона и й показа детето, което тичаше насреща им. Красиво момченце на около година и половина, с мръсна коса, дрипави дрешки и бдителния поглед на гладно куче.

— Едно от децата на Майлс — обясни Джудит, без да откъсва внимателния си поглед от лицето на Фиона. Бузите на снаха й пламнаха от гняв.

— Когато се върнем, то ще бъде мое дете — заяви кратко Фиона, огледа още веднъж момченцето и влезе с решителна стъпка в замъка.

Останаха там само колкото да се нахранят и продължиха пътя си с кораба, който ги чакаше. Щом се качиха на палубата, всички се увиха с шотландските наметала и веднага заспаха.

След около четири часа жените се събудиха освежени, седнаха на чист въздух и започнаха да се съвещават. Трябваше да изковат плана си.

— Първо трябва да получим достъп до замъка — заговори Джудит. — Музиката на Клариса ще ни отвори всички врати. Някоя от вас може ли да пее или да танцува?

Алисия ги увери, че гласът й е ужасен; Джудит трябваше да признае, че пее фалшиво, а Фиона прошепна с пресъхнало гърло:

— Аз бих могла да танцувам.

— Много добре — засмя се Джудит. — Щом влезем в замъка…

— Няма да правите нищо — прекъсна я Джон Басе, който стоеше зад нея. — Ще ни покажете замъка на новия херцог, ние ще намерим мъжете ви и ще ги доведем на мястото. Те знаят как да освободят лорд Майлс. — Той се обърна рязко на токовете си и остави жените сами.

Джудит погледна снахите си с лека усмивка.

— Преди няколко години, когато се опитах да спася Гевин, изпаднах в доста неловко положение. Джон никога не ми го прости, а откакто е съпруг на мама, твърди, че носи отговорност за мен. — Тя се приведе напред. — Трябва да проявим малко повече дискретност.

Фиона се облегна на парапета, опитвайки се да скрие смеха си. Красивата, крехка Джудит седеше на палубата, скръстила ръце в скута си, и всички я мислеха за плаха, безпомощна млада дама. Никой не можеше да повярва, че в това крехко тяло е скрит борчески дух и неумолима воля. Алисия стоеше до перилата, изложила лице но слънцето, което позлатяваше прекрасните й, решителни черти, Фиона знаеше от опит, че съпругата на Стивън е страстна, смела, вярна жена. А Клариса, толкова плаха на вид, непрекъснато мълчеше и очевидно изпитваше страхопочитание пред снахите си, но когато издигнеше великолепния си глас, стените на старите крепости затреперваха.

А аз? — запита се безмълвно Фиона. Дали мога да вървя в крак с тези чудесни жени? Дали ще издържа на изпитанието?

Щом стъпиха на френска земя, те купиха най-добрите коне, които можаха да намерят, и Джудит ги поведе в югоизточна посока. Преди да слязат на брега, тя изрази съгласие с всичко, което им наредиха мъжете. Алисия побутна скришом Фиона и й посочи Джон Басе, който беше застанал с разкрачени крака пред Джудит и я поучаваше. Там не му отстъпваше по нищо и заповедите му бяха произнесени с рязък, почти груб глас. Гай благоволи да говори с Фиона само веднъж, за да я предупреди, че трябва да се покорява на волята на мъжете.

Тя го погледна през полуспуснатите си мигли и лицето й придоби ангелско изражение. Сведе смирено глава и го попита съвсем тихо дали пръстите на крака му са добре зараснали. Белегът на лицето му побеля, той изръмжа нещо неразбрано и я остави сама. Алисия притисна с две ръце устата си, за да потисне смеха си. Джудит изгледа замислено Фиона и в очите й светна възхищение. Алисия побърза да й разкаже за случилото се със сър Гай.

Клариса настрои лютнята си и това действие беше многозначително. То показа на всички присъстващи кой ще има решаващата дума в освобождаването на Майлс Аскот.

Джон Басе нае стаи в странноприемницата, която се намираше близо до замъка на херцог Лорилард. Местните хора бяха потвърдили, че херцогът живее именно тук. Тримата мъже се принудиха да оставят жените сами, за да потърсят съпрузите им, и Джон беше готов да напляска Джудит, защото тя упорито отказа да се закълне, че ще остане в стаята си и ще чака идването на Гевин.

— Ти ще ме накараш да поставя пред вратата ти пост! — изкрещя извън себе си старият рицар.

Джудит го погледна втренчено, но не успя да го укроти.

— Иска ми се да те взема с нас, но по пътя ще се наложи да се разделим, а от опит знам, че трябват повече от двама силни мъже, за да държат в подчинение дяволско изчадие като теб. Съжалявам съпруга ти, Джудит. Не мога да разбера как се справя с теб.

— Само си губиш времето, Джон — прекъсна го нетърпеливо Джудит.

— Тя е права — намеси се сър Гай, който избягваше да поглежда към жените.

Джон прегърна мълчаливо приемната си дъщеря, притисна я до гърдите си и я целуна по челото.

— Ще се моля на Бога да те пази жива и здрава — прошепна дрезгаво той, после се метна на коня си и тримата мъже препуснаха в луд галоп.

Джудит се облегна на вратата и въздъхна облекчено.

— Не му се сърдя. Той винаги ми е мислил само доброто. Хайде да се захващаме за работа.

Фиона онемя от възхищение. Снаха й беше страхотна. Никой не умееше да организира хората като нея — а и знаеше как да си служи със златото. Само за няколко часа тя успя да наеме двадесет и пет мъже и жени и да ги разпрати по цялата околност с вестта, че в странноприемницата е отседнала най-голямата певица на света, придружена от екзотична танцьорка. Всички хора в селото говореха само за двете велики артистки. Целта на Джудит беше да привлече вниманието върху изпълнението им, а през това време двете с Алисия да се измъкнат незабелязани.

Рано следобед Джудит навлече дрипавите одежди, които беше намерила незнайно къде, начерни зъбите си с отвратително миришеща смес и се запъти към замъка на херцога, за да му продаде прясно опечен хляб. Върна се с чудесни новини.

— Майлс е жив — съобщи зарадвано тя, докато събличаше мръсните дрипи. — Херцогът постоянно държи затворници в замъка си и обикновено ги затваря на върха на кулата. Господи, каква гадост! — промърмори тя, докато почистваше зъбите си. — Разбрах, че цялото семейство Лорилард е много опитно в изкуството да измъчва хората. Бедното момиче е било подложено на ужасни мъчения. Много съжалявам, Фиона — добави бързо тя. — Разпитах хората в кухнята, но не можах да разбера дали Кристиана е жива. За двамата мъже обаче съм сигурна.

— Майлс беше ранен — напомни й Фиона. — Разбра ли нещо за раната му?

Джудит вдигна ръце.

— Нямах време да разпитвам по-подробно. Знам само, че херцогът държи пленниците си в най-високата кула на крепостната стена.

— Лесна работа — намеси се Алисия. — Ще вържем крила на конете си и ще кацнем на кулата.

— Към върха води стълба — усмихна се Джудит.

— Охраняват ли я? — попита бързо Алисия.

— Вратата към килиите се охранява много строго, но кулата има две стълби, едната от които води към покрива. — Джудит облече чиста риза. — Килиите имат прозорци и ако се спуснем от покрива…

Само Алисия видя белите ивици, които се бяха очертали покрай устните на Джудит. Снаха й се държеше смело, но всъщност изпитваше ужасен страх. Тя се наведе и помилва бузата й.

— Ти ще останеш в залата и ще танцуваш, докато Клариса свири. Ние с Фиона ще се спуснем с въжета от покрива…

Джудит вдигна ръка, за да я накара да замълчи.

— Много добре знаеш, че не мога да танцувам. Клариса ще пее, но аз не умея да спазвам такта. По-вероятно е да почна да оглеждам масите и да броя колко бъчви жито са били изразходвани за богатата вечеря. По някое време ще забравя, че трябва да танцувам, и ще започна да раздавам заповеди на прислугата.

Трите жени избухнаха в смях. Джудит беше невероятна.

Тя ги погледна строго и направи властен жест с ръка.

— Аз съм достатъчно силна, освен това съм дребна и ще съумея да се покатеря по въжето, а после да се промъкна през прозореца.

Увещанията не помогнаха. Тя беше твърдо решена да изпълни плана си. След като обсъдиха подробностите, жените седнаха да починат и да помислят как да избегнат застрашаващите ги опасности. Фиона не спомена нито дума за страха си от мъжете. Джудит се стараеше да не мисли за паниката, която я обземаше от височината.

Когато се здрачи, Джудит падна на колене и започна да се моли. Трите жени я погледнаха изненадано, но много скоро последваха примера й.